Р
Е Ш Е
Н И Е № 763
29.04.2015г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Ели
Анастасова
като разгледа докладваното от съдията Фаня Рабчева
гр.дело № 873/ 2015г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
чл.437, ал.1 и сл ГПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на Б.Д.Б. с посочен постоянен адрес:*** във връзка с образувано изп.д.№ ***
по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ ***, район на действие ПОС. Формулирани са
искания по жалбата, мотивирани от жалбоподателя със съответните изложени
съображения за това.
Ответникът по жалбата „Заложна
къща Джи Импекс” ЕООД- гр.Пловдив, редовно уведомен за жалбата чрез а.В.Р., не
взема становище по същата.
Постъпили са мотиви на основание
чл.436, ал.3 ГПК от с. и., излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
образувано от взискателя „Заложна къща Джи Импекс” ЕООД- гр.Пловдив против Б.Д.Б. за събиране на вземания по издаден
изпълнителен лист от 15.12.2014г. по ч.гр.д.№ 18 359/ 2013г. по описа на
Пловдивски районен съд за разноски във връзка с проведени две съдебни
производство в размер от по 150 лева. Жалбоподателят има качеството на длъжник
в изпълнителния процес. Последният е на етап изпратена Покана за доброволно
изпълнение до длъжника, след получаването на която жалбоподателят е депозирал
настоящата жалба.
С жалбата са формулирани исканията: да се
обезсили издаденият изпълнителен лист от 11.02.2015г. с мотив, че двете
посочени в изпълнителния лист суми не били заплатени от взискателя за
процесуалното представителство; иска се една
от сумите в размер на 150 лева да бъде „коригирана” на 85 лева, без задължение
за заплащането й; оспорва се дължимостта на сумата от 595 лева, посочена в ПДИ,
за която се счита, че не се дължи на „фаза доброволно изпълнение”; оспорва се
дължимостта и на посочената сума от 3 342 лв – публични държавни вземания,
които се счита, че не се събират от ЧСИ, а от държавен или публичен изпълнител,
тъй като не бил приложен изпълнителен лист, а единственото основание за
изпълнение на вземането бил издадения служебно изп.лист на основание чл.405,
ал.5 ГПК, като се формулира наличие на изтекла погасителна давност с позоваване
на чл.171, ал.1 и ал.2 ДОПК, което се сочи, че ще бъде предмет на спорно исково
производство по чл.439 ГПК.
С. и. оспорва наличието на
правомощие за преценка основателността и
правилността на издадения изпълнителен лист;
по искането за намаляване на адв.хонорар от 150 лева на 85 лева се
застъпва становището, че присъденият хонорар е под минимума за образуване на
изп.дело, съобразно чл.10, т.1 от Наредба №1/ 23.07.2004г. на ВАС ; оспорва се
възражението на жалбоподателя за недължимост на таксите и разноските към момента на Поканата за
доброволно изпълнение в размер на 594,94
лева. В тази насока се сочи, че от длъжника е депозирана молба за извършване на вноски за погасяване на
задължението на 04.03.2015г. една седмица след подаване на настоящата жалба .
Мотивира се също обстоятелството, че срокът за доброволно изпълнение се явява
изтекъл, като изпълнение на задължението не е извършено от длъжника, а
депозирането на молба за изпълнение в бъдещ момент не се явява изпълнение на
задължението; застъпва се становището, че такси и разноски се събират и в срока
за доброволно изпълнение, като се сочи, че с Определение № 10729 на ВАС е
спряно действието на заб.6 на т.26 от
ТТР към ЗЧСИ; по отношение на таксите се мотивира наличието на основанието по
чл.79 ГПК; относно довода на жалбоподателя, свързан с публичните вземания се
обосновава с текста на разпоредбата на чл.458 ГПК, както и с възражението за
това, че понятието „съдебен изпълнител” не следва да се тълкува ограничително,
поради което и с оглед постъпилото Удостоверение от 16.01.2015г. на ТД на НАП
Пловдив както ГПК, така и ДОПК вменява в задължение на с. и. да присъедини за
събиране публичните вземания, които има длъжникът.
На
основание чл.435, ал.2 ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да
обжалва постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестеруемо , отнемането на движима вещ или отстраняването
му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, както и
постановлението за разноските.
В конкретния случай
жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителния процес и предвид
оплакванията на същия в жалбата, една част от възраженията касаят
удостоверените в представения по делото изпълнителен лист вземания, друга
определените от с. и. в Поканата за доброволно изпълнение разноски, а на трето
място е повдигнат въпросът относно правомощията на ч. с. и.
да събира публични държавни вземания.
Жалбата в частта, в която
се иска обезсилване на представения в
изпълнителното производство изпълнителен лист поради оспорване на тяхната
дължимост на основания, стоящи извън пределите на предмета на изпълнителния
процес, е недопустима. Представеният в изпълнителния процес надлежен
изпълнителен лист, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, е основание
за образуване на изпълнително производство съобразно изричната разпоредба на
чл.426, ал.1 ГПК. В рамките на производството по обжалване действията на с. и.
е недопустимо искането за обезсилване на изпълнителния лист, поради което в
тази част жалбата ще се остави без разглеждане също като недопустима.
На второ място възраженията , основани на доводи за
прекомерност на адв.възнаграждение за изпълнителното производство, както и
таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, касаят въпроси, свързани с оспорване на
определените разноски от с. и., които обаче са определени в Поканата за
доброволно изпълнение, която няма характер на Постановление за разноски по
смисъла на чл.435, ал.2 ГПК. В тази част жалбата ще се остави без разглеждане
като преждевременна, като делото ще се върне на с. и. за произнасяне в тази
част на жалбата с годен за обжалване акт на с. и. относно формулираното
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и мотивирано обосноваване на
определената такса за изпълнителния процес.
Жалбата в частта, в която се
оспорват правомощията на с. и. относно събиране на публични държавни вземания,
е неоснователна. С изричната законова норма на чл.458 ГПК е регламентирано
задължението на с. и. да изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него
изпълнение, при което Държавата се смята винаги за присъединен взискател за
дължимите от длъжника публични и други
вземания. Регламентацията на това правомощие в Гражданския процесуален кодекс и
липсата на ограничение в нормата относно
вида на с. и., комуто е призната тази компетентност, обуславят правния извод за неоснователност на
възраженията на жалбоподателя при настоящата правна уредба в тази насока.
Доводите за правопогасяващи факти, в случая погасителна давност по отношение на
публичните вземания, са неотносими в настоящото производство. Следователно в
тази част жалбата е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата вх.№ 9075/25.03.2015г. на Б.Д.Б. с посочен постоянен адрес:*** във връзка с
образувано изп.д.№ *** по описа на ЧСИ
М.К., с рег.№ *** в частта, в която се иска обезсилване на представения в изпълнителния процес
изпълнителен лист от 15.12.2014г. по ч.гр.д.№ 18359/ 2013г. по описа на РС-
Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, като
недопустима и
Прекратява производството по
гр.д.№ 873/2015г. в тази му част.
ОСТАВЯ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата вх.№ 9075/25.03.2015г. на
Б.Д.Б. с посочен постоянен адрес:*** против определените в Поканата за
доброволно изпълнение разноски по изп.д.№
*** по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ ***, касаещи приетия размер на адвокатското
възнаграждение за изпълнителното производство и таксата по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, като преждевременна, като
ПРЕКРАТЯВА образуваното гр.д.№ 873/2015г. в тази част и
ВРЪЩА делото на с. и. за произнасяне в тази част с
надлежен акт – Постановление за разноски, съгласно чл.435, ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
вх.№ 9075/25.03.2015г. на Б.Д.Б. с
посочен постоянен адрес:*** против
действията на с. и. по изп.д.№ *** по
описа на ЧСИ М.К., с рег.№ ***, свързани със събиране на посочените от НАП
публични държавни вземания на жалбоподателя, като неоснователна.
Решението в частта, в която
е оставена без разглеждане жалбата по искането на жалбоподателя за обезсилване
на представения в изпълнителното производство изпълнителен лист и прекратено
производството по настоящото дело има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за това пред
Апелативен съд –Пловдив, в останалата част решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове: