Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 262048 Година
21.07.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: ГЕРГАНА БОНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№12097 по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул Христо Г. Данов №37, чрез юрк. К. А., с адрес за призоваване: гр Пловдив, ул
Христо Г. Данов №37, против Д.В.С. ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. М.П. – А., в качеството й на особен представител, с която се иска от съда да признае за
установено, съществуването на вземането на следните суми: 259,11 лв., представляващи стойността на
консумираната от обектите на потребителя електрическа енергия и предоставени
мрежови услуги за периода 24.03.2019г. – 22.11.2019 г., 14,27 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 11.05.2019 г. - 27.02.2020
г., законна лихва върху
горепосочената главница от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, разноски направени в заповедното
производство и такива направени по настоящото производство.
С исковата си молба ищеца твърди, че на 28.02.2020 г. „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл 410 ГПК пред Районен съд - Пловдив за вземанията си към Д.В.С..
По входираните документи било образувано ЧГД №
3408/2020г. По посоченото дело била издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което ищцовото дружество подава настоящата
искова молба в срока по чл. 415, ал. 4.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продал електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Според разпоредбата на чл. 104а
от Закона за енергетиката потребителите на крайния снабдител използвали
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им. Обектът на Д.В.С.
бил присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг" ЕАД (с бивше
наименование „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД), на чиято
лицензионна територия е разположен. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови
услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл
28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на
23.07.2013 г. В този смисъл бил и чл. 42 от общите условия на
ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
014/10.05.2008г., които обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Посочените общи
условия били публикувани на сайта на дружеството http.//www. evn.bg/.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от КЕВР на 23.07.2013
г., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху използваната ел.
енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал 3 на същия член заплащаните
от клиентите мрежови услуги за достъп до електропреносната
мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги Горепосочените услуги се
заплащали от всички потребители, чийто обекти били присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия собственост били присъединителните съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на
потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за достъп се
заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Твърди, че Д.В.С. има качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т.
33а от Допълнителните разпоредби на закона, защото купуваната за обекта му ел.
енергия била за небитови нужди с оглед на предназначението на
обекта - метален павилион - **** ***** **
***** *****.
Твърди, че цените в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се
определяли и се заплащали на основание решения на КЕВР,
постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ,
което изключвало свободата на договаряне между страните по договорното правоотношение
относно цената, по силата на която операторът на електроразпределителната мрежа
предоставял услугите. Предвид тези законоустановени положения било ясно, че цените на предоставяните от мрежовите оператори услуги се
утвърждавали от ДКЕВР на основание чл. З6а от ЗЕ, като решенията на
комисията в тази посока били задължителни за енергийните
предприятия - чл. 36, ал. 1 от ЗЕ.
По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от общите
условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества се задължили
съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги на обект на
ответника в гр. П., бул. Х. Б., представляващ ИТН ***** и в гр. П., бул. Х. Б.,
представляващ ИТН ***** .
За Д.В.С. бил открит клиентски номер *******, видно от представен Договор от
25.10.2018 г.
Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия на ищеца и чл. 8, т. 2 от общите
условия на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните
мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1
и ал. 2 от общите условия на крайния снабдител.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден.
В изпълнение на задълженията си
по общите условия за периода 24.03.2019 г. - 22.11.2019 г.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило ел.
енергия, а „Електроразпределение Юг" ЕАД е предоставило мрежови услуги на
обекта на Д.В.С. на обща стойност 259,11 лв., които до този момент не били заплатени от ответника.
Твърди, че поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал и обезщетение за забава в общ размер от 14,27 лв.
за периода 11.05.2019 г. - 27.02.2020 г.
Обезщетението за забава се дължало за период от датата на падежа на
фактурата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане
на фактурите бил посочен във всяка една от тях. Издадените фактури,
техният падеж и период, както и размерът и периодът на дължимата лихва за
забава, били подробно описани в препис - извлечение от клиентската
сметка на ответника.
ОТВЕТНИКЪТ Д.В.С., чрез адв. М.П. – А., с отговора на исковата молба
заявява, че предявените искове са допустими но неоснователни.
Твърди, че доставката на ел. енергия била комплексен гражданско правен
договор, съчетаващ в себе си договор за продажба и договор за изработка
/поддържане, включване и предоставяне на преносими мрежи/. От
изложени обстоятелства в ИМ, както и приложените доказателства
към нея, не ставало ясно, начинът, по който е фактурирана претендираната сума, образуването
на цената на доставената услуга, както и отделните пера, част от общата сума -
размерът за потребена електрическа енергия, размерът на включването в електропреноснта
мрежа и др.
Съгласно чл. 7/1/ на ОУ с
електрическа енергия от ЕВН се извършва при условията на
равнопоставеност на отделните групи клиенти, по определените съгласно методика
и цени на ел. енергия, доставяна от ДПИ на КЕВР. Но видно от ал. 2 на чл. 7 ЕВН
могло да предлага различни тарифни структури на своите
клиенти. От приложените писмени доказателства / фактури / към ИМ , обаче не ставало ясно , при какви условия е сключен индивидуалния писмен договор на ответника
с ЕВН. Те не отговаряли на императивните изисквания на
чл. 15/4 / от ОУ, според които „фактурите трябвало да съдържат информация за клиента представена по ясен и разбираем
начин: получател на доставката, дата на издаването, клиентски
номер ИТН на обекта номер, дата на средствата на
търговското измерване, стари и нови показания, количеството на електрическата
енергия за отчетния период, продължителността на периода, тарифни цени на
електрическата енергия.цени на мрежови услуги, утвърдени от КЕВР, начислени
суми за мрежовите услуги, предоставена мощност на обекта,
акциз, дължимия данък върху добавената
стойност, дължимата сума за плащане, срок за плащане
и следващото отчитане.
Твърди, че правел впечатление периода
24.03.2019 г. до 22.11.2019 г., за който били
издадени фактурите. Съгласно
гореказаното, във издадените фактури се определя срок заплащане на ползваната
електроенергия . Съгласно чл.12 на ОУ, ЕВН имало право да поиска от оператора на електроразпределителната мрежа
преустановяване снабдяването с електрическа енергия при спазване на ОУ и / или
да поиска обезпечение при условията на чл. 18 от ОУ, а именно когато не изпълни
задължението си за плащане повече от три пъти. Твърди, че подаваната електроенергия към обекта продължила осем месеца, при което дружеството
е бездействало и с това ЕВН е допринесло до вредоносния резултат.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул Христо Г. Данов №37, което е връчено при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства – Договор за покупко-продажба от 25.10.2018 г. се установява, че ищецът е
собственик на “Метален павилион – ***** ****** ******“ находящ се на адрес: гр.
П., бул.“Х. Б.“, срещу Ц. г., пред ****** на магазин „П.“.
Представено е писмо до ответника за смяна на клиентски данни, с
което същия е уведомен, че служебно ще бъдат променени клиентските данни в партидата на обекта.
Представени са заверени преписи от Препис-извлечение от клиентската сметка на ответника и фактури за начислени
суми за процесния период 24.03.2019 г. до 22.11.2019 г. на обща стойност 259,11
лева за главница и 14,27 лева лихва за забава за периода 11.05.2019 г. до
27.02.2020 г.
Съдът не възприема възраженията на
ответника, чрез назначения му особен представител адв. П. – А., за това че не е
представен договор за сключени гражданско-правни отношения с ищцовото дружество.
Съгласно ОУ публикувани на сайта на
дружеството не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки
потребител на ел. енергия доставяна от ищцовото дружество. По делото ищецът е
представил доказателства за това, че след узнаване за промяна на собствеността
е поканил ответника, за да извърши промяна в данните по партидата на обекта, но
това не е било сторено от него.
С оглед изложеното и приетите писмени
доказателства, съдът намира, че следва да уважи предявеният установителен иск и
да признае за установено, че съществува вземане на ищеца по отношение на ответника
Д.В.С. на сума в размер на 259,11
лв., представляваща стойността на консумираната от обекта собственост на
потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода
24.03.2019г. – 22.11.2019 г., както и 14,27 лв., представляващи
стойността на обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 11.05.2019 г. - 27.02.2020 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.02.20 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и
50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за
ищеца са в общ размер на 225,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса,
150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.С. ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. М.П. – А., в качеството й на особен представител, че „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул
Христо Г. Данов №37, чрез юрк. К. А., с адрес за призоваване: гр
Пловдив, ул Христо Г. Данов №37,
има вземане спрямо него в размер на 259,11(двеста петдесет и девет лева и 11 ст.)лева
главница,
представляващи стойността
на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и мрежови услуги
за периода от 24.03.2019г. – 22.11.2019
г., 14,27(четиринадесет лева и 27 ст.)лева мораторна лихва за забавено
плащане на главницата за периода от 11.05.2019 г. - 27.02.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №3408/2020 г. по описа на ПРС, V гр.с. - 28.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА
Д.В.С. ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.П. – А., в качеството й на особен
представител, да заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул
Христо Г. Данов №37, чрез юрк. К. А., с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул Христо Г. Данов №37, сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното
производство, развило се по ч. гр. д. №3408/2020 г. по описа на ПРС, V гр.с.
ОСЪЖДА Д.В.С. ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. М.П. – А., в качеството й на особен представител,
да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул
Христо Г. Данов №37, чрез юрк. К. А., с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул Христо Г. Данов №37, сумата от 225,00(двеста
двадесет и пет)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
Д.
К.