гр. Силистра, 30.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено
на девети октомври през
две хиляди и
осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. АНА АВРАМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при
участието на съдебния секретар
Мирена Стефанова и в
присъствието
на прокурора
, като
разгледа
докладваното от съдия Василева в.гр.д. №155
/2018 г. по описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе в
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на решение № 144/08.06.2018 г., постановено по гр.д. № 4603/2016 г. на ВКС, IV ГО, с което е ОТМЕНЕНО решение № 92/11.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 132/2017 г., поправено с решение №113/25.09.2017 г. по същото дело от състав на Окръжен съд - Силистра само в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на имуществени вреди за периода от 26.07.2011 г. до 15.05.2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Силистра в отменената част.В останалата част решението е оставено в сила. С дадените в мотивите указания ВКС е посочено, че при новото разглеждане на делото следва да се назначи съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение какво трудово възнаграждение би получила ищцата, ако за периода от 26.07.2011 г. до 15.05.2012 г., бе продължила да работи по трудово правоотношение с ответника.
ОС, като съобрази дадените указания и данните по делото, прие за установено следното :
При първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция жалбоподателката Т.Ж.А., чрез процесуален представител, е предявила въззивна жалба срещу решение № 15/01.2017г., постановено по гр.д. № 1280/16г. по описа на СсРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от нея искове против "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД- гр.София, ЕИК *********, за заплащане на следните суми: 24 264.00 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в периода 01.07.2009г.-15.05.2012г., произтичащи от установената с влязло в сила Решение №257/28.10.2013г., постановено по преписка №206/2009г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, пряка дискриминация, заедно с обезщетение за забава в размер на лихвата върху главницата, считано от 26.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 10 368.65 лева- обезщетение за забава при изплащане на сумата от 24 264 лева, дължимо за периода 16.05.12г.-25.07.2016г.; 5500 лева- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 03.06.2009г.- 15.05.2012г. в следствие на дискриминационните действия, установени с горецитираното решение, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 2093.91 лева- обезщетение за забава при изплащане на сумата от 5500 лева, дължимо за периода 16.05.12г.-25.07.2016г.; Осъдил е Т.Ж.А. да заплати на "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД- гр.София,ЕИК ********* сумата от 1 778 лева- разноски по делото. Жалбоподателката счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата и по предявения пред първоинстанционния съд иск – „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София, чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Същото становище поддържа и в с.з. пред тази инстанция.
Предявени са искове с правно основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с чл.49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 1957/30.06.2009г. поради налагане на дисциплинарно наказание-уволнение, което е отменено след обжалването му по съдебен ред. Не се спори също, че с Решение, постановено по преписка №206/2009г. на Комисия за защита от дискриминация, е установено че М. Х., в качеството й ръководител и представляващ Административен район Изток на “БТК”АД, с предприетите действия по прекратяване на трудовите правоотношения е извършила пряка дискриминация по отношение на ищцата.
Спори се относно обстоятелството дали искът за неимуществени вреди и частично искът за имуществени вреди са погасени по давност.
Съгласно горецитираното решение на ВКС, ответникът - работодател носи отговорност за тези вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от извършването на дискриминационното действие, което в случая е установено с влязло в сила решение. Безспорно е по делото, че за посочения по-горе период, ищцата не е работила по трудово правоотношение, като оставането и без работа за този период се дължи на извършването на дискриминационното действие, като този период не се обхваща от полученото от нея обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, предвид на което тя има право да получи обезщетение за оставането и без работа за периода до възстановяването й, за посочения период от 26.07.2011 г. до 15.05.2012 г. Обезщетението, което и се дължи не следва да се изчислява на база брутно трудово възнаграждение за месеца, прехождащ уволнението, тъй като, по съображенията, изложени в отговора на правния въпрос, обезщетението се определя не по реда на КТ, а по реда на чл.51 ЗЗД, т.е. като обезщетение в конкретния случай следва да се присъди сумата, която би получила ищцата, ако работеше по трудовото правоотношение с ответника, за процесния период. В тази връзка, предвид указанията на ВКС е назначена ССЕ, която да даде заключение какво трудово възнаграждение би получила ищцата Т.Ж.А., ако за периода от 26.07.2011 г. до 15.05.2012 г., бе продължила да работи по трудово правоотношение с ответника„Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София. Същата е приета като доказателство по настоящото дело, след изслушване на вещото лице в с.з. Съгласно нея, брутната сума на трудовото възнаграждение е 10 737,59 лв., а нетната – 8 417, 28 лв. Ищцата, чрез процесуалния си представител и съобразявайки указанията на ВКС, счита, че следва да и се присъди брутната сума от 10 737,59 лв., ведно със законната лихва върху тази главница за периода от 16.05.2012 год. до 25.07.2016 год.. която е в размер на 4588.45 лв. Претендира и разноски по делото, съобразно уважената част от исковите и претенции за всички инстанции, като представя пълен списък на досега направените разноски.
Процесуалният представител на ответника "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД- гр.София, ЕИК *********,в с.з. заявява, че начина, по който се определя базата за изчисляване на вредите е погрешен и хипотетичен, тъй като допълнителните възнаграждения ежемесечно към основното възнаграждение, които са начислени в експертизата, е несигурно събитие. Освен това, счита, че главницата следва да бъде присъдена в размера на нетното възнаграждение, тъй като това е реалната сума, която ищцата би получила, ако беше в трудово правоотношение.Счита, че претенцията за лихвите за забава са погасени по давност, а също така намира, че първоначалното решение на настоящата инстанция е отменено единствено и само в частта досежно периода, касаещ главницата, като по отношение на лихвата е влязло в сила.
ОС счита, че исковата претенция следва да бъде уважена по перата и размерите, заявени от ищцата.След като ищцата не е работила реално през периода, за който и се дължи обезщетение, няма как размерът на възнаграждението и да не е хипотетичен. Определяйки го, вещото лице е обосновало законосъобразни и логични съображения, даващи му основание да начисли именно посочената от него сума като възнаграждение за процесния период и в тази връзка съдът счита, че доводът на ответника в тази насока е неоснователен. Не може да бъде споделено и съображението на дружеството, че се дължи нетния размер на трудовото възнаграждение, тъй като, съгласно чл.51 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което налага единен начин на изчисляване имуществените вреди от загуба на доход от трудово възнаграждение, независимо дали увреденият получава пенсия за инвалидност или обезщетение за временна нетрудоспособност. В тази връзка е и цитираното от процесуалния представител на въззивницата Решение №590 от 08.10.2010 год. по гр;д.№1808/2009 год., ГК, IV ГО на ВКС Приема се, че от значение е размерът на брутното трудово възнаграждение (основна заплата с добавките, които имат постоянен характер), което увреденият или професионално заболелият би получавал през исковия период от време за длъжността, заемана към датата на увреждането/заболяването. И това разрешение е логично,тъй като поради дискриминационното действие на работодателя работникът е лишен от възможността да работи, да получава през процесния период трудово възнаграждение и да бъде осигуряван, което допълнително го лишава от права, които би имал ако работеше - на обезщетение при болест, отразява се върху размера на пенсията и т.н., все елементи на т. нар. в чл.51 ЗЗД „всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането“, а не само нетната заплата. Ето защо, основателния размер на исковата сума по главницата възлиза на 10 737, 59 лв.
Исковата претенция е заявена още в началото на делото ведно с аксесорна такава за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2012 год. до 25.07.2016 год., който се формира от датата на възстановяване на ищцата на работа до датата, предхождаща деня на завеждане на исковата молба по настоящото дело. Ето защо, няма основание да се счита, че частичната отмяна на първоначалното решение на въззивната инстанция от ВКС касае само главницата. Отмяната на част от исковата претенция по основния иск, води до отмяна и на аксесорния иск за лихви. Нито има мотиви, нито диспозитив в решението на ВКС в обратния смисъл.
Настоящата инстанция счита, че не е налице погасяване по давност на исковата претенция за лихви за нито една част от претендирания период, тъй като няма позоваване на такъв довод от страна на ответника в сроковете по чл.131 ГПК. Съгласно т. 4 ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. В случая, направеното с отговора възражение отчетливо и ясно сочи позоваване на погасителна давност само за главницата, но не и за лихвите. По същият начин е възприето и от първоинстанционния съд в определението по чл. 140 ГПК. Ето защо, съдът счита, че претенцията за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата следва да обхваща целият претендиран период от ищцата. Така изчислена, сумата възлиза на 4588.45 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да осъди БТК ЕАД да заплати на въззивницата брутната сума от 10 737,59 лв., ведно със законната лихва върху тази главница за периода от 16.05.2012 год. до 25.07.2016 год.. която е в размер на 4588.45 лв.
Въззивницата представя списък с разноски, които възлизат на 10 560 лв. за всички инстанции. При настоящото разглеждане на делото е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, по исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 737,59 лв., се предвижда минимално възнаграждение в размер на 852,13 лв. (чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата) , а за иска за обезщетение в размер на законната лихва върху вземането за главницата за периода от 16.05.2012 год. до 25.07.2016 год. в размер на 4588,45 лв., се предвижда минимално възнаграждение в размер на 551,19 лв. (чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата), което общо възлиза на минималното възнаграждение по двата иска е 1403.32 лв., към тази сума следва да се прибави и ДДС в размер на 280,00 лв., за начисляването и изплащането на което е представена и данъчна фактура.
За настоящата инстанция е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400,00 лв, и ДДС в размер на 280,00 лв., като адвокатското възнаграждение е определено дори и под минимално предвиденото възнаграждение по Наредба №1. В този поне минимален размер се дължи адвокатско възнаграждение и за предходните три инстанции или общо четири . Имайки предвид относително високата фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че за предходните три инстанции следва да добави още 300 лв. към дължимото възнаграждение, като същото бъде определено на 1703, 32 лв., и да начисли допълнително ДДС в размер на 60 лв, като по този начин дължимото адвокатско възнаграждение за предходните три инстанции е 1703 лв. и ДДС 340,66 лв. за всяка една инстанция, а за настоящата – посоченото вече възнаграждение в размер на 1400,00 лв, и ДДС в размер на 280,00 лв., така както е по пълномощното, представено при настоящото разглеждане на делото. В тази връзка ОС счита, че няма основание за намаление на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Предвид изхода от спора до настоящия момент по всички инстанции дружеството следва да бъде осъдено да заплати на въззивницата като разноски, съобразно уважената част от исковете и сумата от 7811, 94 лв., включваща и ДДС.
Ответното дружество също претендира разноски, но в представения списък се съдържат такива само за тази инстанция , а предвид изхода на делото, такива няма как да му се присъдят. Същото следва да заплати и ДТ върху уважената част от иска в размер на 613, 04 лв. ДТ за първата инстанция и 306,52 ст. за тази инстанция или общо 919,56 лв. по сметка на Силистренски окръжен съд, както и 250 лв., платени от бюджета на съда за възнаграждението на вещото лице.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД- гр.София,
ЕИК *********, да заплати на Т.Ж.А., сумата
10 737,59/ десет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и петдесет и девет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в периода от 26.07.2011 год. до 15.05.2012 год.. от установената дискриминация с влязло в сила на
23.12.2015 год. Решение N8257 от 28.10.2013 год.,
постановено по преписка №206/2009 год. на Комисията за зашита от дискриминация,
Пети специализиран постоянен заседателен състав, извършена от страна на
работодателя й с предприетите действия по прекратяване на трудовото й
правоотношение, представляващо установена пряка дискриминация на основа на признак „възраст” по отношение на последната - нарушение по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. и чл.8,
ал.З от КТ, във вр. с чл.28 от ЗЗДискр.. ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото
(26.07.2016 год.) до пълното изплащане на главницата, както и сумата 4 588.45
лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 16.05.2012 год. до 25.07.2016 год.
ОСЪЖДА "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД- гр.София,
ЕИК *********, да заплати на Т.Ж.А., сумата
от 7811, 94 /седем хиляди осемстотин и единадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/ лв, представляваща направени от последната разноски по делото за
всички инстанции , съобразно уважената част от иска с включен ДДС.
ОСЪЖДА "БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД- гр.София,
ЕИК *********, да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. Силистра ДТ, съобразно
уважената част от исковата претенция в размер на 919,56 /деветстотин и
деветнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лв. и 250 /двеста и петдесет
лева/ лв., платени от бюджета на съда за възнаграждението на вещото лице.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от получаването му от
страните по делото пред Върховния Касационен Съд на РБългария