Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна,
……………………… 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Мария ДАСКАЛОВА
при секретаря Галина Владимирова и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева
к.н.а.х.д. № 1018 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение № 304/25.02.2022
г. на Районен съд – Варна, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4924 по описа
на съда за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000618/14.06.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно
касаторът счита, че мястото на извършване на нарушението е правилно определено
от административнонаказващия орган. Видно от справка в Търговския регистър
промяната на адреса на управление на дружеството е от 22.04.2021 г., в 15:16
ч., но към датата на извършване на нарушението – 18.09.2020 г. – седалището и
адресът на управление на дружеството е бил в гр. Варна, ****. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен на 18.02.2021 г., т.е.
също преди промяната в търговския регистър. В останалата част счита мотивите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Моли решението на районния съд да
бъде отменено, наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да му
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството „Мели
транс“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че е налице противоречие при определяне на
мястото на извършване на нарушението. Излага съображения, че изискването на
Наредба № 36/2006 г. на Министерство на транспорта е в пряко противоречие с
Директива 2006/126/ЕО, като се позовава на решения на Административен съд –
Шумен. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на сторените по делото
разноски, като в условие на евентуалност моли юрисконсултското възнаграждение
да бъде редуцирано до предвидения минимум.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение.
Предмет на обжалване пред Районен
съд — Варна е било
Наказателно постановление № 23-00000618/14.06.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Мели транс“
ЕООД на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
От събраните в административнонаказателното и в
съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че при извършена през месец февруари 2021 г. от служители на
РД „АА“ Варна комплексна проверка на въззивното дружество „Мели Транс“ ЕООД, било
констатирано, че на 18.09.2020 г. в гр. Варна превозвачът "Мели
Транс" ЕООД, притежаващ лиценз за извършване на международен автомобилен
превоз на товари № ****/01.10.2014 г., е допуснал до управление товарен
автомобил марка „Ивеко АС 440“, с рег. № В****ВМ, с който е извършен
международен превоз на товари, видно от тахографски лист, от водача Д А Б , ЕГН
**********, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Водачът Б бил без валидно
удостоверение за психологическа годност за периода 24.08.2015 г. - 20.11.2020 година.
На 18.02.2021 г. срещу дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който са описани обстоятелствата на извършване на
нарушението и е посочена правната му квалификация по чл.96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтПр. Актът бил предявен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието
му възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения
срещу акта за установяване на административно нарушение. На 14.06.2021 г. въз
основа на съставения акт административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта и на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр наложил на дружеството
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
При така установените факти, от правна
страна районният съд приема, че актът и наказателното постановление са издадени
от компетентни длъжностни лица. Приема за спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
изискванията към съдържанието по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочва е, че в
обстоятелствената част на акта и наказателното постановление се съдържат факти
и обстоятелства, които описват в достатъчна степен вмененото на дружеството
нарушение. Приема,
че в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление са
посочени достатъчно данни - включително на кои изисквания не отговаря водачът
/за психологическа годност/, които дават яснота и пълнота относно
съставомерните признаци на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на „Мели Транс“ ЕООД, а именно затова, че е допуснат международен превоз на
товари на 18.09.2020 г. без водачът да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, като в този смисъл същият не е отговарял на
изискванията за психологическа годност. Предвид
това районният съд приема, че дружеството е нарушило чл. 7а, ал. 2 от ЗДвП и
правилно е било санкционирано по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП с
определената в санкционната норма в абсолютен размер санкция, която не подлежи
на изменение във въззивното производство. Районният съд излага и мотиви относно
липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, според които нарушението
на дружеството не се отличава от останалите нарушения на същата разпоредба,
формално е и вредните последици от него произтичат от самото му осъществяване.
Дружеството е многократно санкционирано за нарушения на ЗАвтП и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, а засегнатите обществени нарушения,
свързани със здравето и живота на останалите участници в движението, не позволяват
квалифициране на случая като маловажен. Въпреки всичко изложено обаче,
районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
предвид факта, че с акта за установяване на административно нарушение и с
наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено в гр. Варна,
***, а доказателствата не сочат, че нарушението е извършено в гр. Варна.
Районен съд – Варна е посочил, че твърденията на св. Г., че седалището и адресът
на управление на дружеството са в гр. Варна, *** са в противоречие с данните,
отразени в Търговския регистър. Освен това съдът е приел, че по делото липсват
данни и доказателства, че превозът е започнал от гр. Варна, а напротив, от
представената товарителница се установявало, че е започнал от гр. Шумен. Приел
е, че посочването на грешно място на извършване на нарушението, представлява
съществено изменение на обстоятелствената част. С тези съображения районният
съд е отменил наказателното постановление.
Настоящият състав на съда, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния
закон, намира касационната жалба за основателна.
Касационната инстанция възприема
констатациите на районния съд от фактическа страна, но не и крайния му правен
извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът намира, че районният съд неправилно
е приел, че мястото на извършване на нарушението е погрешно определено от
административнонаказващия орган. След извършена служебна справка в Търговския
регистър, настоящият съдебен състав установи, че промяната в седалището и
адреса на управление на дружеството е извършена на 22.04.2021 г. в
15:16:51 часа. Към
датата на извършване на нарушението – 18.09.2020 г. – „Мели транс“ ЕООД е със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, ****. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден на 18.02.2021 г., т.е. както правилно е
посочено в касационната жалба, нарушението е извършено и установено преди
промяната в адреса на дружеството.
Касационната инстанция приема, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат конкретни факти относно датата на превоза, водач, който е допуснат до
управление без удостоверение за психологическа годност, документите, от които е
установено нарушението, както и правната квалификация на деянието на
дружеството. Действително чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП не съдържа изисквания
към водачите за психологическа годност, но съдържа задължение за превозвачите
да осъществяват превоз само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, въведени с подзаконовите нормативни актове, цитирани в
разпоредбата. Предвид това изводите на районния съд за липса на съществени
процесуални нарушения и за съответствие на акта и постановлението с
изискванията за описание на нарушението от фактическа и правна страна са
правилни и се споделят от настоящия състав. Същото се отнася и до приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално и наличието на щета от него не е
елемент от обективната страна, нито може да се преценява при съобразяване на
обществената му опасност. По въздействието си върху защитените с нарушената
норма обществени отношения конкретното нарушение не се отличава от останалите
случаи на нарушения на същата разпоредба.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията
и реда за провеждане на психологическите изследвания, при извършване на
дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за
обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна
комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това
удостоверение е валидно за срок три години
от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2,
5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Съгласно чл.
8, ал. 4, лицата по ал. 1, подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на
предходното удостоверение за психологическа годност, макар и тези срокове да са
по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство, които са с 5 или 10-годишна продължителност (чл. 51, ал. 3 – 4 от ЗБЛД). Съгласно чл. 51,
ал. 4 от ЗБЛД срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. Видно от справката в Регистъра на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, Димитър Александров Б. се е явил на психологическо изследване на
17.07.2015 г., т.е. към момента на извършване на нарушението – 18.09.2020 г. са
изтекли повече от 5 години от последното психологическо изследване. С оглед
горното, извършеното категорично сочи на правонарушение, подлежащо на санкция.
Възражението, направено с отговора на касационната
жалба, относно противоречието на правото на Съюза и националното законодателство,
е неоснователно. Директива 2006/126/ЕО касае единствено въпросите по издаване и
подновяване на свидетелства за управление на МПС, създаването на унифициран
образец и взаимното признаване на правоспособността между държавите-членки.
След като предметът на правната уредба е различен, не е налице колизия, още
повече че според чл. 5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО „[с]тандартите,
установени от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо подновяване
на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в
настоящото приложение.“
Съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Задължението е въведено за дружествата - лицензирани
превозвачи, установени на територията на Република България. С чл. 1, ал. 1, т.
4 от Наредба № 36/10.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспоспособност за управление на МПС […] се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.
Доказването на психологическата годност на водачите, наети от лицензираните
превозвачи на територията на РБ, която психологическа годност е извън
визираните в съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО минимални стандарти за
физическа и умствена годност, се извършва с представянето на удостоверение за
психологическа годност, издадено при условия и ред, определени от министъра на
транспорта и съобщенията (чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП). В случая се касае за
извършване от наказаното лице-превозвач на международен превоз на товари, който
е осъществен от нает по трудов договор водач, за който обаче не се доказва да
има валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване
на превоза, но независимо от това превозвачът го е допуснал да осъществи въпросния
международен превоз на 18.09.2020 г.
Като е отменил наказателното
постановление, изводите които не са подкрепени и обосновани от събраните в
производството доказателства, районният съд е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление.
При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния
представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от
Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 304/25.02.2022 г. на
Районен съд – Варна, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4924 по описа на съда
за 2021 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
23-0000618/14.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което на „Мели транс“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА „Мели транс“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление с В., община ВД, област Варна, ЕИК *********, да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата 80 (Осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.