ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2411
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йетел България“ЕАД, ЕИК ********* чрез адв.В.Г.
против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
5327/27.07.2022г. по ч.гр.д.№ 10742/2022г. на ПдРС, 19 гр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя против по отношение на сумата от 226,61 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 18.01.2019г., Допълнително
споразумение от 18.01.2019 г.и Договор за лизинг от 18.01.2019г., както и за разноските над
уважените размери до пълните претендирани. В частната жалба се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел клаузите за неустойка в договорите за
неравноправни, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази
клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни
вноски и този техен размер не накърнявал добрите нрави.
Съгласно чл.413,ал.2 ГПК – препис от ЧЖ не се представя за връчване и отговор от
длъжника.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 1942/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „Йетел България“ЕАД, ЕИК *********, с което е поискано издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 448,33 лева- главница -
стойност на месечни такси за потребени мобилни услуги и сумата 359,94 лв. -стойност на
лизингови вноски за телекомуникационни услуги по договори,сключени с Б. Г. Г. с
ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата 25.07.2022г. до
1
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 226,61 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на горепосочените договори.
Съгласно чл.2,б.“а“ от р-л 4 от допълнителното споразумение /л.17 от д.РС/, в
клаузата, уреждаща прекратяването на договора и неустойките е казано, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му
по договора, в т.ч. и на ОУ, същият дължи „неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти“. Към тази неустойка се прибавят и отстъпките от
абонаментните планове. В б.“б“ е предвидено, че потребителят дължи и разликата между
стандартната цена на предоставеното му мобилно устройство и преференциалната цена по
сключения с мобилния оператор договор. И двете неустойки се претендират поради
едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на доставчика- кредитор в
заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника на задълженията му за
заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.
Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки е видно, че
дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора чрез развалянето му по
смисъла на чл.87 от ЗЗД. В заявлението не е посочено кога и как е прекратен договорът за
мобилни услуги. Упомената е само причината за това - забавяне на плащанията от страна на
длъжника. ПОС намира, че в общите условия на мобилния оператор е налице неравноправна
клауза, а именно тази по чл.19б, б.“в“ предвиждаща възможност за доставчика едностранно
да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми.
За разлика от клаузата по чл.19а, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя
е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата по
чл.19б не предвижда изискване за предизвестие за едностранното прекратяване на договора
от доставчика. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от
ЗЗД. Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за
горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между
страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава
на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия
на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането. Ето защо
обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по по чл.410 от ГПК № 5327/27.07.2022г. по ч.гр.д.№ 10742/2022г. на ПдРС, 19
гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йетел България“ЕАД, ЕИК *********
против Б. Г. Г. с ЕГН:********** по отношение на сумата от 226,61 лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 18.01.2019г., Допълнително
споразумение от 18.01.2019 г.и Договор за лизинг от 18.01.2019г., както и за разноските над
уважените размери до пълните претендирани.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3