№ 24
гр. Котел, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
в присъствието на прокурора Александър Добрев
като разгледа докладваното от Тодорка Ст. Цончева Частно наказателно дело
№ 20212210200173 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предложение на РП Сливен за
настаняване на задължително лечение лицето М. И. Х. от село Топузево,
община Котел и се движи по реда на чл. 158 и сл. от Закона за здравето.
В с.з. представителят на РП Сливен, след като изслуша заключението на
вещото лице и свидетелските показания, поддържа направеното предложение
и моли съда да постанови решение, с което да настани лицето на
задължително лечение.
Лицето, чието настаняване се иска не се явява във второто съдебно
заседание.
В защита на неговите права се явява адв. В.М. от АК Сливен, назначен
като негов служебен защитник, който поддържа становище за стационарен
режим на лечение за срок от три месеца, както предлага вещото лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
М. И. Х. е на ** години, без данни за фамилна обремененост. В момента
живее с брат си, не е женен. През м. март 2015 г. е бил хоспитализиран в
психиатрично отделение на Окръжна болница Сливен по повод агресивно
поведение. Той избягал от лечебното заведение. През месец юни 2015 г. бил
1
хоспитализиран в Психиатрична болница Раднево, където е била установена
психотична симптоматика – параноидни идеи и слухови халюцинации. Били
са му изписани лекарства, които следвало да пие редовно. След смъртта на
майка му, той престанал да си взема лекарствата и това довело до влошаване
на състоянието. От известно време не можел да спи, обикалял през нощта по
улиците на селото и по междуселските пътища, крадял вещите на брат си и ги
продавал на безценица. Поведението му било неадекватно – нощно време
пускал обществената чешма пред сградата на кметството, изсичал посанети
овощни дръвчета, наредил камъни на входа на селото да не влизат коли в
него. Често преследвал хора, като не е проявявал агресия, влизал в домовете
им.
Според вещото лице д-р Д.С., М.Х. страда от лека умствена
изостаналост, с нарушения в поведението изискваща грижи и лечение.
Декомпенсация с параноидно – халюцинаторен синдром. С поведението си
застрашава собствения си живот и този на околните. Налага се задължително
лечение в специализирано лечебно заведение – Психиатрична болница в град
Раднево за срок от три месеца и тъй като болният не е в състояние да дава
информирано съгласие за лечение, вещото лице счита, че такова лице следва
да бъде назначено от съда.
Горната фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена
въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Съдът придоби
непосредствени впечатления от лицето, чието настаняване се иска, което се
яви и активно дава обяснения в първото отрито съдебно заседание. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, тъй като те изнесоха пред съда
непосредствените си впечатления. Съдът се довери изцяло и възприе
заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза, тъй
като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността
на вещото лице.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
М.Х. страда от заболяване, което попада сред посочените в чл.146, ал.1,
т.2 от ЗЗдр., а съгласно чл.155 от закона, на задължително настаняване и
лечение подлежат лицата по чл.146, ал.1, т.1 и 2, които поради заболяването
си могат да извършат деяние с опасни последици, което представлява
2
опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава
сериозно здравето им. От събраните по делото доказателства съдът стига до
извода, че състоянието, в което се намира Х. в момента, представлява
опасност както за собствения му живот и здраве, така и за здравето и живота
на околните, поради което болният следва да бъде настанен на задължително
стационарно лечение в ПБ Раднево за срок, посочен в експертното
заключение. От свидетелските показания става ясно, че болестното му
състояние прогресира и може да доведе до опасни последици, за каквито
вече има индиции. Законът поставя условие за вероятност от извършване на
деянието, представляващо опасност за близките му, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето му, каквато в случая безспорно
е налице.
Тъй като болният не е в състояние да изразява информирано съгласие за
лечение, съдът следва, съгласно чл.162, ал.3 от ЗЗдр., да определи лице, което
да дава такова съгласие. Съдът счита, че най – удачно такова лице да бъде
определено от Кмета на Община Раднево.
Направените по делото разноски остават за сметка на бюджета на РС
Котел.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на задължително стационарно лечение от Декомпенсация
с параноидно – халюцинаторен синдром, лицето М. И. Х., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес село Топузево, община Котел, в Психиатрична
болница гр. Раднево за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ДОПУСКА на основание чл.163, ал.2 от ЗЗдр. предварително
изпълнение на решение в частта му досежно задължителното настаняване.
НАЗНАЧАВА лице, което да дава информирано съгласие за лечение и
което да се определи от Кмета на Община Раднево.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен от
заинтересованите лица (РП Сливен, М.Х. и адв. М.) в седемдневен срок от
съобщаването му, че е изготвено.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Кмета на Община Раднево за
3
изпълнение на задължението му да определи лице по чл.162, ал.3 от ЗЗдр, за
което незабавно да се уведоми РС Котел.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4