РЕШЕНИЕ
№ ..............
гр.София 02.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в открито заседание на дванадесети май
през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове: 1.Васил Василев
2.Ваня И.
като разгледа докладваното от
съдията Василев в.гр.д. № 188 по описа за 2021 г. на Софийски
окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба от М.П.Ц. *** против решение №260021/21.12.20г. по
гр.д.№134/20г. на РС-Етрополе,с което е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на В.Ц. *** срещу жалбоподателя за сумата в размер на 5000 лева – главница по Ддоговор за паричен заем от
06.01.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.01.2020 год. до погасяване на задължението, за които суми
е издадена Заповед №15 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.02.2020 год. по ч. гр. дело № 00023/2020 година по описа
на ЕтРС.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
следното:Ответника не подал отговор на исковата молба в указания
срок ,но в съдебно заседание от 05.10.2020 година направил възражение за
неоснователност на предявения иск и недействителност на представения договор за
заем.Неправилни и необосновани били изводите на първоинстанционния съд,че жалбоподателя
ми не е ангажирал годни доказателства,от които да е видно,че не дължи
претендиралата сума от 5000 лева.Съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя,че
договорът за паричен заем от 06.01.2019 година, на който се позовава ищцата е
недействителен.Първоинстанционния съд
допуснал и процесуално нарушение изразяващо се в неизготвяне на доклад.С
определението от 03.09.2020 година,постановено в закрито заседание формално
била разпределена доказателствената
тежест между страните по делото.От протокола от съдебното заседание проведено
на 05. 10.2020 година се установява,че съдът не е докладвал делото,не е резюмирал
фактическите и правни твърдения на страните,не е дал правна квалификация на
предявения иск и не е разпределил доказателствената тежест.Поради това се иска
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с
което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответницата оспорва жалбата като
моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди направените по делото
разноски.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в същата
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ
на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана
по същество.
Първоинстанционното производство
е образувано по искова молба от В.Ц. *** против жалбоподателя, в която се твърди, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
е издадена заповед по силата на която ответника е осъден да заплати на
заявителя сумата в размер на 5 000.00 лева, ведно със законната лихва
върху същата, считано от 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 100.00 лева - държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200.00 лева. На основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК съдът е разпоредил на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си, поради това,че е постъпило възражение в определения срок.Иска се да бъде признато за установено
съществуване на вземането във връзка, с което е издадена Заповед №15/10.02.2020
година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.В срока за отговор
на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.Пред РС-Етрополе и
образувано ч.гр.дело
№ 00023/2020 година, по което е издадена Заповед № 15 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.02.2020 год.,с която е разпоредено настоящия
жалбоподател да заплати на кредитора В.Ц.И. сумата в размер на 5 000
лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.01.2020 год. до погасяване на задължението; както и разноски
за държавна такса в размер на 100.00 и адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лева. С разпореждане от 01.04.2020
година, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си против жалбоподатебля,поради това,че в
едномесечен срок, същия е подал възражение за недължимост, както и за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 200 лева, като е направил
искане същото да бъде определено в минимален размер. Разпореждането е връчено
на заявителя на 19.05.2020 година.В указания едномесечен срок В.Ц.И. е предявила иск
против жалбоподателя.От заверено копие на Договор за паричен заем /приложен в
ч.гр.д.№00023/20 г. на ЕтРС/ се установява, че същия е сключен на 06.01.2019
год. между В.Ц.И., в
качеството й на „заемодател“ и К. Х. Р. и жалбоподателя, и двамата в качеството на солидарни
заемополучатели. Съгласно предмета на договора, заемодателят се задължава да
предостави на заемателя паричен заем в размер на 17 479.21 лева, като
предаването на сумата става при сключване на договора, и страните се
съгласяват, че настоящия договор служи като разписка за получената от двамата
солидарни заемополучатели сума в договорения размер. Заемополучателите се
задължават да върнат сумата до 01.05.2019 година.От извлечение от сметка /л.37/
се установява, че на 31.05.2019 година жалбоподателят е превел сумата в размер на 11 500
лева на Ц.П. И.. В.Ц.И..От
обясненията на ищцата В.Ц.И. дадени по реда на чл.176
ал.1 от ГПК в съдебно заседание на 24.11.2020 година се установява, че на 06.01., същата била изпратена от баща си да
предаде сумата в размер на 17 500 лева на К. и жалбоподателя. Тя отишла заедно с адвоката
им и счетоводителка им и им предоставила сумата от
17 500 лева, като двамата погасили част от задължението, но жалбоподателя останал задължен със сумата от
5 000 лева.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел,че на 06.01.2019 година, В.Ц.И. лично е предала в заем на жалбоподателя и К. Р. сума в размер на
17 500 лева, която двамата се задължили солидарно да върнат до 01.05.2019
година.Страните постигнали съгласие, че с подписването на
същия, последния служи и като разписка за предаване на договорената сума. В
хода на производство по делото
жалбоподателя,
въпреки възражението си, подадено срещу издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК не ангажирал доказателства, от които да е видно, че
същия не дължи претендираната сума в размер на 5 000 лева.Поради това съдът
уважил предявения иск.С определение от15.03.21г. въззивния съд указал на
въззивника да ангажира доказателства относно правоизключващи или
правопогасяващи спорното право факти,а виззиваемия –доказателства относно
възникването на задължението и реално предяване на заетата сума.В съдебно
заседание от 12.05.21г. процесуалния представител на жалбоподателя е
претендирал,че договорът за заем е недействителен като привиден такъв,но в тази
връзка не са ангажирани годни доказателства.
Софийският окръжен съд като
взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а
по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът
намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Подържа се в жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради това,че въпреки,че
жалбоподателят не подал отговор на исковата молба в указания
срок, в съдебното заседание от 05.10.2020 година направил възражение за
неоснователност на предявения иск и недействителност на представения договор за
заем.СОС счита,че дори и да се приеме,че доклада на първоинстанционния съд
страда от пороците претендирани в жалбата,то това не се е отразило върху
крайния извод на съда.Въпреки дадените указания на страните от въззивната
инстанция с определението от 15.03.21г.
от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства във връзка с
недействителността на договора или с погасяване на задължението.С определението
от 03.09.20г., за което са уведомени страните,
първоинстанционния съд е дал правилна правна квалификация на спора,която
е отразена и в обжалвания съдебен акт.
С оглед на горното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и
на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 800лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №260021/21.12.20г. по гр.д.№134/20г.
на РС-Етрополе.
Осъжда М.П.Ц.
***,ЕГН ********** да заплати на В.Ц. ***,ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд в размер на 800лв.
На основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.