РЕШЕНИЕ

Номер 684                                 13.04.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и четвърти февруари            двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    8072 по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 254/04.12.2019г. на Директор на Териториална Дирекция Тракийска – гр.Пловдив, с което на „Джиро-Трейд”ООД, с ЕИК *********, адрес с.Първенец, обл.Пловдив, ул.”Тракия” № 3 е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева.

          Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна – Териториална Дирекция Тракийска към Агенция Митници, намира жалбата за неоснователна.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател стопанисвало обект – данъчен склад, находящ се в с.Първенец, обл.Пловдив, ул.Тракия № 3. На 01.08.2019г. свид.И.Б.М. – ***, извършил проверка в посочения обект. В хода на същата констатирал, че по отразеното в дневника на складовата наличност би следвало да има 845бр бутилки от по 0.75л вино Каберне ренесанс, а имало всъщност само 809. Т.е. налице е липса от 36бр бутилки. От наличното бяло вино в съдове пък имало липса от 837литра. В хода на проверката данниет дза наличностите били подавани от свидетеля К.Й.М.– служител на дружеството жалбоподател, който се ориентирал или по вместимостта на съда, или по нивомер на съдовете, които имали такъв. След приключване на проверката на дружеството била дадена възможност да посочи на какво се дължи липсата. Били депозирани писмени обяснения от управителя, че липсата се дължала на технологични причини. Все пак горното било преценено като нарушение на изискването за водене на отчетност и за така извършеното нарушениесрещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 164/25.10.19г., а въз основа на него било издадено и процесното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.И.Б.М. и К.Й.М., от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Фактите са отразени ясно в АУАН, а именно наличие на липси, които не са били описани в дневника за складова наличност. По тях всъщност не се спори. От една страна твърди се, че през 2019г. е бил издаден ревизионен акт, който не е установил такива липси. Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно по факта на извършеното нарушение. Това че на по-ранен етап липсва констатирано нарушение, не означава, че на по-късен етап не може да се установи наличието му. Докато не изтече давностен срок за ангажиране на отговорност, администрацията има възможност да стори това. На следващо място следва да се посочи, че в процесния казус данните са предоставени от служител на дружеството, следователно контролния орган е отразил тези данни така както са му предоставени. При евентуална неточност на същите, то отговорността е за сметка на дружеството.

          При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя по чл.74, ал.1 ППЗАДС. Тази норма изисква материалната отчетност на лицензираните складодържатели да съдържа конкретна информация за всички поставени, произведени и съхранявани в данъчния склад стоки, както и за всички стоки, които се извеждат от склада, включително получени при условията на директна доставка. Следователно при извеждане от склада и дори изливане на вино/както се твърди в обясненията на управителя/, то е следвало да се отрази това действие. Така за констатираната липса няма коректно попълване в дневника. Не е основателно възражението на жалбоподателя, че не е установен извършителя на нарушението. Действително в настоящия казус отговорно е ЮЛ. Безспорно би следвало някой негов служител да не е изпълнил задълженията си, за да е извършено нарушението, но предвид факта на безвиновната отговорност, то контролните органи не са длъжни да издирват кое е това лице. На следващо място не е нужно да е налице обогатяване на нарушителя. Най-често нарушенията са на просто извършване и не предвиждат настъпване на някакви конкретни вредни последици, още по-малко обогатяване от страна на нарушителя. Именно това е било сторено в процесния случай. Нарушението е осъществено от юридическо лице, ето защо правилно наказващия орган е определил вида санкция. Не е основателно възражението на жалбоподателя за несъответствие между нормата на чл.74 ППЗАДС и тази на чл.112б ЗАДС. Последната в ал.1 предвижда лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, да се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв. В процесния казус е наложено минималната по размер 500лв, тъй като за виното акциз не се дължи. Нормата на чл.74 ППЗАДС съдържа правилото за поведение, т.е. дължимото поведение на адресата, а тази на чл.112б, ал.1 ЗАДС съдържа и санкция. Вярно е обаче, че съдържа още хипотеза и диспозиция, т.е. тя е самостоятелен състав на нарушение. С това обаче не са били нарушени никакви права на жалбоподателя. Нормата на чл.126 ЗАДС пък би била относима, ако бяха открити излишъци, за които липсва документ, но не и в случаите на липси, какъвто е настоящия.

          Не на последно място наказващия орган е преценил , че случая е немаловажен, поради което и е издал процесното НП. По правило закона не съдържа изискване към съдържанието на НП в този смисъл. Преценката на правилното приложение на закона обаче изисква да се обсъди и това възражение. В случая е налице неизпълнение на задължението за водене на отчетност. Нарушението е на просто извършване, поради което липсата на конкретни вреди не води до по-ниска степен на обществена опасност, тъй като самия закон не изисква такива. Ако имаше, то същите биха били отегчаващи обстоятелства. Предвид факта, че настоящото нарушение е типично такова, то правилно е преценено от наказващия орган, че не са налице условията на чл.28 б.а от ЗАНН.

          При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до опорочаване на процесното НП.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 254/04.12.2019г. на Директор на Териториална Дирекция Тракийска – гр.Пловдив, с което на „Джиро-Трейд”ООД, с ЕИК *********, адрес с.Първенец, обл.Пловдив, ул.”Тракия” № 3 е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ