Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и пети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
при секретаря Кирилка
Илиева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело №11824 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №59555 от 06.03.2020г., постановено по гр.
д.№34060/2017г., Софийският районен съд, ІII ГО, 82-ми състав е признал за установено по предявения
от ЕТ „Г.Г.“, ЕИК ********, срещу „Н.л.1“ ЕООД, ЕИК ********и
Ц.Д.П., ЕГН **********, иск с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 535, вр. чл.
538 ТЗ, че „Н.л.1“ ЕООД и Ц.Д.П. дължат солидарно на ЕТ „Г.Г.“
сумата от 5648,33 лева по Запис на заповед от 17.10.2016 г., издаден от „Н.л.1“
ЕООД и авалиран от Ц.Д.П. за обезпечаване на
задължения по договор за доставка от 14.10.2016г., ведно със законната лихва от
08.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7841/2017 г. по описа на
СРС, 82 състав, като е отхвърлил иска за
разликата над 5648,33 лева до пълния претендирай размер от 8000 лева. Осъдил е „Н.л.1“
ЕООД, ЕИК ********и Ц.Д.П., ЕГН **********, да заплатят на ЕТ „Г.Г.“, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1892,19 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок срещу решението в уважената част е постъпила въззивна жалба от Ц.Д.П., подадена чрез особения
представител адв. Т., в която се правят оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно, тък като съдът неправилно
е приел, че предявяването на процесния запис на заповед е извършено
надлежно на ответника в качеството му на авалист. Смята, че след като задължението
по запис на заповед е платимо на предявяване, предявяването следва да се
извърши както на издателя-в процесния случай на „Н.л.1“ ЕООД така и на авалиста-ответника
Ц.Д.П. в лично качество. Изтъква, че не е обсъдено обстоятелството, че
договорът за доставка, за който се твърди, че е свързан със записа на заповед,
който го обезпечава е подписан три дни след издаване на записа, но по точно
последната стокова разписка, издадена съгласно този договор е от 18.10.2018год.
или записът е издаден за сума която не се е дължала към момента на предявяване.
Посочва, че в тази връзка съдът не е коментирал възражението, че вземането по
договора не е станало изискуемо. С оглед
изложеното, моли решението да бъде отменено по отношение на ответника Ц.Д.П. и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява въззиваемия и неговия особен
представител като с писмена молба от 29.03.2021год. поддържа въззивната жалба.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЕТ „Г.Г.“ и в съдебно
заседание пред въззивния съд неговия пълномощник адв. М., заявява, че оспорва
въззивната жалба и няма доказателствени искания. Счита, че решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено. Претендира разноските за въззивна инстанция.
Въззиваемия ответник по исковата молба „Н.л.1“ ЕООД,
призован във въззивното производство по чл.50, ал.2 ГПК не е заявило становище
по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение в обжалваната
част е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по
следните съображения:
Предмет на разглеждане в първоинстанционното
производство е положителен установителен иск за съществуване на подлежащо на
изпълнение вземане в размер на 8 000 лв., основано на запис на заповед,
издаден на 17.10.2016г.. Ищецът в заявлението и в исковата си молба е изтъкнал
също така, че записът на заповед е издаден от „Н.л.1“ ЕООД и авалиран от Ц.П., като им е предявен на 17.10.2016 г. Изложено
е, че ценната книга е издадена за обезпечаване изпълнението на задължението на
„Н.л.1“ ЕООД по Договор за доставка на стоки от 14.10.2016 г. и че доставките
по договора трябвало да бъдат извършени след заявки от „Н.л.1“ ЕООД, като бил
уговорен кредитен лимит в размер на 8 000 лв. с ДДС. Също така сочи, че по
силата на договора е извършил доставки на стоки на обща стойност 8587,05 лева с
ДДС, за които са издадени стокови разписки, подписани от дружеството: стокови
разписки № 10009364/12.10.2016 г„ № 10009521/13.10.2016 г„ №
10009562/13.10.2016 г„ № 10009673/14.10.2016 г„ № 10009844/15.10.2016 г„ №
10009934/17.10.2016 г„ № 10010084/18.10.2016 г. и № 10010211/19.10.2016 г„ и за
които са издадени фактури, които са осчетоводени, но плащане не е извършено и
се иска да се установи, че и двамата ответници дължат солидарно процесната сума.
Ответникът „Н.л.1“ ЕООД не е подал отговор на
исковата молба.
В отговора на исковата молба на ответника Ц.Д.П.
чрез особения представител адв.Т. се оспорва
предявения иск по основание и размер. Заявява, че оспорва изискуемостта на
вземането при твърдения, че записът на заповед не му е надлежно предявен в
качеството на авалист, а предявяване е извършено единствено по отношение на
издателя. Смята, че сумата по записа на
заповед не е била дължима от него към момента на предявяването му, тъй като
част от паричното задължение по договора за доставка не е възникнало и се
установява с оглед на ССЕ, че задължението по договора е само за 5648,33лв., а
не за сумата от 8000лв. както е посочена в исковата молба.
Първоинстанционният съд, за да уважи частично
предявения иск за сумата от 56438,33лв., която е дължима от двамата ответници
солидарно е приел, че приложения запис на заповед е редовен от външна страна,
съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ, в него се съдържа падеж на предявяване и е
предявен на издателя-първия ответник и което е приел, че не е необходимо да се
предявява и на авалиста и евентуално има
значение за неговата отговорност за забавено изпълнение. Също така е приел, че
и записът на заповед е предявен и на
авалиста след като в документа е поставена дата на издаване, която е същата с
датата на предявяване и управителя на дружеството издател е и авалист. Приел е,
че с оглед на писмените доказателства по делото, както и ССЕ, която не е
оспорена процесния запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължения по
договор за доставка от 14.10.2016год. и се установява, че задължението за
плащане от първия ответник, като купувач
с оглед на доставените стоки и извършеното частично плащане на цената на
стоките възлиза на сумата от 5648,33лв.
и за тази сума е уважен искът.
Съгласно разясненията, дадени в т. 17 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., предмет на производството по чл.
422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед,
въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на
чл. 417, т. 10 ГПК, е съществуването на менителничното вземане, произтичащо от
самия запис на заповед. При предявена пряка менителнична претенция основание на
иска е самият менителничен ефект. С оглед на това в съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК
ищецът, който се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, следва да
установи вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като при
отсъствието на наведени относителни менителнични възражения за ищеца не
възниква необходимостта да установява съществуването на права по конкретно
извънменителнично отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. В
този смисъл, независимо от принципната допустимост на евентуалните относителни
менителнични възражения, с които би могъл да разполага издателят, предмет на
делото е вземането по ценната книга, поради което на първо място по делото
следва да бъде установено наличието на вземане по редовен от външна страна
запис на заповед.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2005г., за да е редовен
записът на заповед от външна страна, самият документ следва да бъде назован „запис
на заповед“, като същия израз, освен в заглавието, следва да се съдържа и в
текста на документа. В т. 2 от тълкувателното решение е прието, че не е нужно
записът на заповед да съдържа изразите „безусловно се задължавам“, или
„неотменимо се задължавам“, или „поемам задължение“, като е достатъчно да не е
поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане
на определена парична сума. Представеният по делото документ, озаглавен „запис
на заповед“, съдържа реквизитите, необходими съгласно текста на чл. 535 ТЗ,
поради което същият представлява редовен от вънпна страна документ,
удостоверяващ едностранното абстрактно задължаване на издателя „Н.Л.1“ ЕООД по отношение на ЕТ „Г.Г.“ за сумата от 8 000лв. както правилно е прието в
обжалваното решение.
Когато защитата на ответника се състои в общо
оспорване на вземането по ценната книга, за ищеца все още не възниква
необходимост от установяване на съответните извънменителнични отношения между
страните, във връзка с които е било поето менителничното задължение. В случай,
че сам ищецът по прекия менителничен иск наведе твърдения досежно конкретните
извънменителнични отношения, във връзка с което е издаден записът на заповед,
необходимостта от установяването на каузалното правоотношение, по повод на
което е издаден записът, възниква при условие, че твърдяната от ищеца
обвързаност на записа на заповед с конкретното казузално правоотношение е
безспорна между страните, както и че длъжникът черпи от това правоотношение
конкретни релативни възражения, относими към възникването, изискуемостта или
погасването на вземането по ценната книга.
В настоящия случай
в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че записът на заповед, от
който произтича предявеното менителнично вземане, е издаден във връзка със
сключен между него и първия ответник по
делото договор за доставка на стоки от 14.10.2016год. При въведено от
ищеца твърдение, че записът на заповед е издаден във връзка с конкретно
извънменителнично отношение между страните, предметът на делото не се променя,
като съдът не е обвързан в изводите си досежно наведената от ищеца връзка на
записа с конкретното, посочено от него извънменителнично отношение. В този
случай ответникът разполага с възможността да възприеме твърденията на ищеца за
връзката на записа с конкретно извънменителнично отношение между тях, като от своя страна да противопостави на поемателя относителните
менителнични възражения, с които би могъл да разполага, основани на това
отношение. Издателят на записа може също така да посочи различно от наведеното
от ищеца извънменителнично отношение, по повод на което е поето менителничното
задължение, в който случай доказването на тази връзка ще следва да бъде
проведено от него.
В конкретния случай защитната теза на ответника Ц.Д.П.,
чрез неговия особен представител, по предявения установителен иск се състои във възражението му, че записът
на заповед, платим на предявяване не му е предявен след като е бил предявен
само на издателя на посочената в него дата 17.10.2016год., но не и на него като
авалист, както и, че издадения съгласно договор за доставка на стоки запис на заповед е
издаден за сума която не се е дължала към момента на предявяването му. С оглед на чл.180 ГПК записът на заповед, в
частта относно поетия авал има характер на частен диспизитивен документ и се ползва с формална
доказателствена сила и съставлява доказателства, че изявлението, което се
съдържа в него е направено от лицето, подписало документа и което и не се
оспорва по делото. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че
след като менителничното поръчителство/авал/ се учредява чрез едностранно
волеизявление, изразено в менителничния документ или върху прикрепен върху него
лист/алонж/, където авалиста следва да положи саморъчен подпис и какъвто в
случая не се оспорва, че е налице е възникнало валидно менителнично
поръчителство. С оглед на чл.485, ал.1 и
ал.2 ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал и задължението
на поръчителя е действително и когато задължението за което е дадено е
недействително по каквато й да е било причина, освен поради недостатък във
формата. Възражението на ответника, че вземането по записа не е изискуемо, тъй
като не е извършено предявяване на него, а само на издателя е неоснователно
след като предявяване на записа на заповед на издателя е условие за настъпване
на изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници-издател и
авалист и в този смисъл е и съдебна практика на ВКС/ решение
№206/06.04.2015год. по т.дело №3701/2013год., ІІ ТО, решение
№112/23.06.2016год. по т.дело №1556/2015год./ и предявяване на ефекта на авалиста единствено
би обусловило отговорността му за забава. Също така когато не е страна по каузалното
отношение, авалистът може да противопостави свързаните с него относителни
възражения, само ако преносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба
с право, а в случая такива доводи от ответника и не са изложени. Оше повече, че
се установява от ССЕ, която не е оспорена, че има частично плащане по договора
за доставка на стоки от първия ответник, издател на записа на заповед и дължима се явява сумата от 5 648,33лв., а не посочената в записана на
заповед сума от 8 000лв. Доколкото в настоящия случай ответникът не е
доказал погасяване на установеното вземане посредством плащане или
друг предвиден от закона погасителен способ, следва извода, че вземането по
ценната книга съществува, а с оглед настъпилия падеж – че същото е изискуемо и
подлежи на изпълнение.
При съвпадане крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззивника не се следват
разноски. Такива следва да се присъдят
на въззиваемия при направено от негова страна искане и за сумата от
300лв.-заплатено възнаграждение за особен представител на въззивника и
1 200лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция с оглед
на представения договор за правна защита и съдействие с удостоверено в него
заплащане в брой на адвокатското възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № №59555 от 06.03.2020г., постановено по гр.
д.№34060/2017г., Софийският районен съд, ІII ГО, 82-ми в обжалваната уважена
част.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН ********** да заплати на ЕТ „Г.Г.“, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
300лв.-възнаграждение за особен представител и сумата от 1200лв.-адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС
сумата от 112,96 лв.-държавна такса по въззивна жалба.
Решението в отхвърлителната част и в частта в която
е уважен искът спрямо ответника „Н.л.1“ ЕООД не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.