№ 1498
гр. Варна, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100502009 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
подадена от М. С. С. против Решение № 2889/09.08.2023 г., постановено по гр. д. №
1959/2023г. на ВРС, с което е уважен предявеният иск за приемане за установено по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С. С. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата
6810.40 лв. – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта № **** г. и Приложение № **** към договора,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника М. С. С., като
вземанията по договора са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл С.А., клон
България“ в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 г.; сумата 976.79 лв. – договорна
лихва за периода 25.01.2017 г. – 12.05.2022 г., както и сумата 368.85 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода 13.05.2022 г. – 28.11.2022 г., които суми са предмет на
заповед № 7684/09.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС.
Процесуалният представител на М. С. С. развива доводи за неправилност на
решението. Поддържа направените възражения за недействителност на клаузите на чл.12 и
чл.21 от договора за кредит и че размер на договорна лихва от 35% противоречи на добрите
нрави като надвишаващ трикратния размер на законната лихва. В клаузите от т. 12 до т. 21
от договора за револвиращ кредит липсвало конкретно посочване на елементите от
същественото съдържание на този вид договори. В разрез с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т.
т. 9, 10, 11 ЗПК не бил посочен общият размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на
кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т. н.
1
Счита, че договорката по чл. 21 от договора е нищожна, доколкото позволявала само и
единствено на кредитора едностранно да предостави услуга, която не е поискана изрично от
потребителя, като определи параметри на договора по Свое собствено усмотрение.
Възразява, че приложението с условията по договора не било подписано от
кредитополучателя, поради което не му били известни и съответно липсвали данни за
индивидуално уговаряне на постигнатите договорки. Уговорката относно размера на
договорната лихва „35 % / 44,90%“ противоречала на добрите нрави, защото не бил ясен
механизмът на определянето му. Приложението към договора било съставено в шрифт по-
малък от законоустановения, което обуславяло неговата нищожност на основание чл. 10, ал.
3 ЗПК.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД оспорва жалбата като
неоснователна. Оспорва възражението за противоречие на добрите нрави на уговорката за
размера на възнаградителната лихва. Посочва, че по въпросите за нищожността на
договорната лихва макар да е налице съдебна практика на ВКС, според която за горен праг
на договорната лихва се приема трикратния размер на законната лихва, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждаща, че ГПР не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва, което изискване било спазено.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител
поддържа изложените в жалбата доводи.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено писмено възражение от длъжника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Наличието
на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка
със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на обжалваното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по съществото на спора.
ВРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД срещу М. С. С. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществуват парични вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
**** г. и Приложение № ****, за които е издадена заповед № 7684/09.12.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. Д. № 15781/2022 г. по описа на
ВРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.05.2022 г. между него и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, е подписано приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., по силата на което вземанията,
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № **** г. и Приложение № ****, са му прехвърлени изцяло с
2
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Поддържа, че ответникът М. С. С. е надлежно уведомен за извършената цесия. Поддържа, че
на 25.01.2017 г. ответникът, в качеството си на кредитополучател, е сключил посочения по-
горе договор, при спазване на ЗПК. Твърди, че съгласно Приложение № ****, БНП Париба
Пърсънъл Файненс е предоставила на ответника револвиращ заем с максимален кредитен
лимит в размер на 4000 лв., за усвояването на който кредиторът е издал на името на
кредитополучателя международна кредитна карта „****“ с персонален идентификационен
номер при годишен лихвен процент в размер на 35 % върху усвоения размер на кредитния
лимит. Поддържа, че ответникът е извършвал транзакции чрез терминални устройства POS
и тегления в брой от АТМ. Уговорено било и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. С. С. е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е възниквало договорно отношение
между него и БНП Париба за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна
карта. Оспорва получаването от негова страна на кредитна карта. В условията на
евентуалност оспорва размера на исковите претенции. Оспорва твърденията за настъпване
на предсрочна изискуемост. Възразява, че в частта относно отпускане на револвиращ кредит
и издаване на кредитна карта липсват съществените елементи на договорите – общ размер
на отпуснатия кредит, лихвен процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси,
размер на минимална месечна вноска и т. н., каквото е изискването на чл. 10, ал. 1, т. т. 9, 10
и 11 ЗПК. Оспорва клаузата на т. 14 от договора като счита, че въвеждането на ПИН не
следва да се тълкува като съгласие за приемане на неизвестни към датата на подписване на
договора условия за предоставяне на кредит. Твърди, че договорката по чл. 21 от договора е
нищожна, т.к. позволява на кредитора едностранно да предостави услуга, която не е
поискана изрично от потребителя, като определи евентуално параметри на договора по свое
собствено усмотрение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че на 25.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и М. С. С. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****. Съгласно
условията на договора /чл. 12/ кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лв. В раздел
Удостоверявания кредитополучателят изрично е декларирал, че е получил екземпляр от
договора за кредит и преддоговорна информация по ЗПК. Представено е Приложение към
договора /****/25.01.2017 г./, съставено в съответствие с посочения договор за кредит и е
неразделна част от него. Съгласно това приложение /чл. 1/, кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 4000 лв., при ГЛП – 35% и ГПР –
44.90%. В чл. 2 е уговорено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
Мастъркард, като чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се
осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Преди началото на
ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира /чл. 6/. Съгласно чл. 14 за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, която се
начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022 г. и приложение № 1 от 13.05.2022 г. към него се установява, че ищецът в
качеството си на цесионер е придобил от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
3
клон България“ КЧТ вземанията по процесния договор *****, на основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е уведомен за извършената цесия с връчването на отговора на исковата молба,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като ищецът в качеството си на цесионер е изрично
упълномощен от цедента да извърши уведомяването.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и обективно
дадено, според което кредитната карта е активирана, като е осъществена първата трансакция
по нея на дата 08.06.2017 г. – теглене в брой на сума в размер на 200 лв., като е начислена
такса в размер на 6 лв. Последната трансакция с картата е извършена на 28.02.2021 г., до
която дата, видно от изготвената от вещото лице таблица, картата е била активно
използвана. С последователни месечни извлечения от м. декември 2017 г., м. юни 2018 г., м.
септември 2019 г. и м. юли 2020 г. кредитополучателят е бил уведомен, че кредитният
лимит е увеличен, съответно на 4500 лв., 5000 лв., 7000 лв. и 9000 лв. Общата стойност на
начисленията по картата за времето на ползването и възлиза на сумата 25867.19 лв. /вкл.
́
главница, такси и възнаградителни лихви/, като извършените плащания по същата възлизат
на 18080 лв. /за главници по кредита са отнесени 10799.96 лв., а за договорни лихви 7280.04
лв./. Остатъкът за плащане се равнява на сумата 7787.19 лв., като дължимата главница е в
размер на 6810.40 лв., а дължимата договорна лихва се равнява на 976.79 лв. В съдебно
заседание вещото лице потвърждава, че прилаганият лихвен процент от кредитора е един и
същ и е върху теглената сума. Лихвеният процент не е променян.
Първият спорен въпрос във въззивното производство е за действителността на
клаузите на т. 12 и т. 21 от договора за кредит.
Съгласно т. 12 от договора, освен предоставения размер на потребителски кредит,
кредиторът може да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит и ползването на
кредитна карта с максимален кредитен лимит – 10 000 лв., която карта кредиторът ще издаде
и достави на кредитополучателя.
Понятията „размер на кредита“ и „кредитен лимит“ не са равнозначни. Размерът на
кредита представлява предоставената в заем сума, а кредитният лимит е максималния
размер на сумата, която кредиторът се е съгласил да предостави на кредитополучателя при
изпълнение на определени условия. Наред с това, няма пречка в договора за кредит да са
посочени граници, в рамките на които кредиторът да определи кредитен лимит след оценка
на кредитоспособността на кредитоискателя. В договора е посочено, че кредитният лимит се
определя от банката до максимален размер от 10 000 лева и това е допустим начин за
посочване на размера на кредита (арг. от Приложение № 1, т. 3, б. „к“ от ЗПК). Размерът на
кредита зависи от усвояването на средства в рамките на предоставения лимит.
Следователно, не е налице нарушение на императивното изискване на чл. 12, ал. 1, т. 7 от
ЗПК относно посочване размера на кредита. С приложението – неразделна част от договора,
кредитополучателят е бил информиран, че ще може да ползва револвиращ кредит до размер
от 4000 лева посредством издадената му кредитна карта. Размерът на ползвания кредит на
практика се определя от самия картодържател посредством извършваните от него
трансакции, поради което не е налице неизвестност относно общия размер на кредита и
условията за усвояването му. Видно от заключението на вещото лице, ответникът се е
възползвал и от извършените неколкократно увеличения на кредитния лимит като последно
определения кредитен лимит по договора е в размер на 9 000 лева, считано от 17.08.2020 г.
Клаузата е ясна и разбираема, кредитополучателят сам определя конкретния размер на
ползвания от него кредит, поради което не може да се приеме, че същата е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
4
Съгласно т. 21 от договора, заедно с кредитната карта на кредитополучателя се
предоставя и документ „Приложение“, представляващо неразделна част от договора за
кредит, съдържащо всички конкретни условия по револвиращия кредит и процедурата по
активиране на кредитната карта, като задълженията на кредитополучателя по тази карта
възникват от момента на активиране на картата.
Уговорката за описване на конкретните условия по договора за револвиращ кредит в
приложение към същия не противоречи на закона. С подписване на договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **** г.
кредитополучателят изрично е декларирал, че е получил екземпляр от договора за кредит и
преддоговорна информация по ЗПК. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е активирал
кредитната карта и е използвал същата за извършване на трансакции и тегления на пари в
брой. Видно от представеното приложение, същото е изготвено в писмена форма на хартиен
носител и е подписано от страна на кредитора, с което е спазено изискването на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, предвиждащо писмена форма за валидност на договора. Получаването на
приложението по реда описан в чл. 21 от договора за кредит не се оспорва с въззивната
жалба. Съгласно т. 12 от договора, задълженията в частта за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта възникват само след
активиране от кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения на
кредитополучателя от кредитора начин. След получаване на картата кредитополучателят е
имал възможност да се запознае с описаните в приложението условия на договора за
револвиращ кредит и да прецени дали същите съответстват на предоставената му при
сключване на договора преддоговорна информация, респ. дали ги приема, след което да
активира или не получената кредитна карта. С активирането на картата ответникът е
потвърдил даденото при сключване на договора съгласие и е приел конкретните условия
описани в приложението, в т.ч. максимален размер на кредита, лихви, такси, ГПР,
минимална месечна вноски и пр., поради което не е налице нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 9 –
11 от ЗПК. Съгласно уговореното в т. 14 от договора за кредит, всяка трансакция
представлява усвояване на суми по договора за потребителски револвиращ кредит като
потвърждаването на трансакциите се извършва посредством въвеждане на персонален
идентификационен номер (ПИН) от кредитополучателя. Ответникът е използвал картата
многократно в продължение на близо четири години – от 08.06.2017 г. до 28.02.2021 г., през
което време редовно е обслужвал задълженията си като последната погасителна вноска е
извършена на 22.12.2021 г. В този смисъл неоснователно е оплакването, че кредиторът
едностранно е предоставил услуга, която не е поискана от потребителя като е определил
параметрите на договора по собствено усмотрение еднолично.
Неоснователно е и оплакването, че уговореният размер на възнаградителната лихва
от 35% годишно противоречи на добрите нрави като надвишаващ трикратния размер на
законната лихва. Становището, че уговорка за възнаградителна лихва, която надвишава
трикратния размер на законната лихва, накърнява добрите нрави и е нищожна на това
основание, не намира опора в Закона за потребителския кредит, чиято цел е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. С чл. 19, ал. 1 от ЗПК е въведено
понятието „годишен процент на разходите“ по кредита и е посочено, че същият изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
5
формула съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 19, ал. 4 годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Следователно,
създадената със ЗПК императивна правна уредба създава всеобхватна и ефективна защита за
потребителите, доколкото държи сметка не само за размера на уговорената лихва, но и за
всички други преки или косвени разходи за потребителя като поставя и горна граница на
същите, надвишаването на която е недопустимо. В конкретния случай ГПР по кредита,
посочен в приложението, е в размер на 44,90 % като включва и договорна лихва в размер на
35 % годишно, което е в границите на допустимия размер. Процесната уговорка е ясна и
разбираема. Лихвата е във фиксиран размер на годишна база, представлява възнаграждение
на банката за ползвания кредитен ресурс и се начислява върху реално усвоените чрез
съответната трансакция средства по главницата. Посочените в Приложението такси не са
елемент от възнаградителната лихва като ясно и разбираемо е посочено при какви условия и
на какво основание се дължат същите.
Не се установява процесният договор и приложението да са с шрифт по-малък от 12,
поради което договорът не е нищожен на това основание.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковете са доказани по основание и
размер. Предвид съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2889/09.08.2023 г., постановено по гр. д. №
1959/2023 г. на РС – гр. Варна
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 100.00
лв. /сто лева/, представляваща сторените в производството пред ОС – Варна съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6