РЕШЕНИЕ  № 3144

гр. Пловдив, 23.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 19614 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от “Български пощи” ЕАД против „Еко Трейд Консулт“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 676, 20 лв. – главница, дължима по договор за покупко-продажба на отпадъци от черни и цветни метали, за която сума е издадена фактура № ********** г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – *********** г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е сключил, чрез д. на СП „Българска филателия и нумизматика“ към „Български пощи“ ЕАД, с ответника договор от ****** г. за покупко-продажба на отпадъци от черни и цветни метали, придобити от производствената дейност на СП „Българска филателия и нумизматика“. Съгласно сключения договор и двустранно подписан приемо-предавателен протокол предал на купувача 294 кг. отпадъчни алуминиеви плаки по единична цена от 2, 30 лв./кг. – на обща стойност от 676, 20 лв. За дължимата сума била издадена фактура № ************ г. Сочи, че ответното дружество било надлежно поканено да изпълни задължението си за заплащане на уговорената продажна цена, но не изпълнил породеното договорно задължение. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „Еко Трейд Консулт“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, с който признава предявения от ищеца иск. Твърди, че не е дал повод за завеждане на иска. Сочи, че по повод изпълнение на задължението по процесния договор, негов п. неколкократно осъществявал срещи със С. Д. – п. на ищеца, предвид установената липса на идентичност между правния субект, с който е сключен договора - СП „Българска филателия и нумизматика“ към „Български пощи“ ЕАД и доставчикът е издадената фактура - „Български пощи“ ЕАД. Била постигната уговорка за корекция на съдържанието на договора, след което да се уредят имуществените отношения по повод издадената фактура. Тъй като очаквал да получи копие от договора с коригирано съдържание, поддържа, че не е дал повод за завеждане на иска. Счита, че в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.

По делото е представен договор от ***** г., сключен между СП „Българска филателия и нумизматика“ към „Български пощи“ ЕАД, чрез С. Д. и „Еко Трейд Консулт“ ЕООД за покупко-продажба на 294 кг. алуминиеви плаки по единична цена от 2, 30 лв., на обща стойност 676, 20 лв. Въпреки, че в договорът е посочено, че последният се сключва от СП „Българска филателия и нумизматика“ към „Български пощи“ ЕАД, следва да се приеме, че страна по него е не поделението към ищеца, което няма самостоятелна правосубектност, а дружеството „Български пощи“ ЕАД, което е изрично посочено като страна по договора, макар и с уточнението, че последният се сключва чрез поделението. Нещо повече, договорът е сключен чрез С. Д., който видно от приложеното по делото пълномощно, с нотариална заверка с рег. № ***** г. на н. **********, е бил упълномощен от ищеца „Български пощи“ ЕАД да представлява дружеството.

Правното действие на сключеният договор за продажба попада под приложното поле на ТЗ, тъй като договорното правоотношение е възникнало между търговци, следователно и последното се регулира от правните норми, установени в ТЗ - – арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.

 Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. В случая от представените по делото доказателства, а именно - приемо-предавателен протокол от ****** г., подписан от п. на двете дружества и фактура № ************ г., която също носи подписа на п. на ответното дружество – М. В., упълномощен от у. на последното по силата на приложеното по делото пълномощно, нотариално заверено с рег № ****** г. на н. ********, се установява, че вещите, предмет на договора са били предадени от продавача на купувача на ****** г.  

Така установените правнорелевантни обстоятелства се признават от ответника, който е направил изявление за признание на иска, но в производството по делото не е установена втората кумулативно изискуема предпоставка по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска – изявление на ищеца. Въпреки това последното следва да се цени като признание на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, което на основание чл. 175 ГПК се преценява с оглед всички обстоятелства по делото.

Следователно и при изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо. Последният е бил надлежно поканен от ищцовото дружество за заплащане на породеното договорно задължение, но този факт е релевантен единствено досежно момента на изпадането му в забава, а в случая съдът не е сезиран и иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата, а единствено с искане за присъжданне на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба, което представлява законна последица от предявяване на иска.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не е установил при условията на пълното и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е заплатил продажната цена по процесния договор за търговска продажба.

По така изложените правни съображение предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените в производството разноски за държавна такса от 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед ниската фактическа и правна сложност на правния спор, определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на сумата от 100 лв. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в който смисъл неоснователно е възражението на ответника, тъй като последният с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска. Ответникът не е предприел действия по доброволно заплащане на сумата, предмет на предявения иск. Обстоятелството, че в договора за търговска продажба е записано, че ищецът сключва последния чрез негово поделение, е ирелевантно, доколкото в самият документ е изрично посочено, че страна по него е „Български пощи“ ЕАД, като от твърденията на ответника в отговора на исковата молба се извежда извод за това, че последният е има знание за правоимащото лице, към което е поел задължение с подписване на договора.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Еко Трейд Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., *******, със съдебен адрес ***, ******* – а. Т.Ч., да заплати на „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ************, представлявано от г. и. д. Д. Д., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата от 676, 20 лв. – главница, дължима по договор за покупко-продажба на отпадъци от черни и цветни метали, за която сума е издадена фактура № *********** г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – ****** г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Еко Трейд Консулт“ ЕООД да заплати на „Български пощи“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 150 лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 19614/2018 г. на Районен съд – Пловдив, от които 50 лв. за държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ А.Дъбова

Вярно с оригинала.

ТР