Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№23

 

гр.Силистра 13.05.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Силистренски окръжен съд наказателна колегия в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

                                                                 1.ДОБРИНКА СТОЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                           2.КРЕМЕНА КРАЕВА

 

при участието на секретаря Е.Н. и в присъствието на прокурора С.Г. като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВНОХ дело №32 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда №14 от 11.01.2019г. постановена по НОХД №649/2018г., Силистренски районен съд е признал подсъдимия О.Б.С. за виновен в това, че на 11.08.2017г. в с.Суходол, обл.Силистра е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол-Ф.А.А., като я принудил към това със сила, но опита е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2, вр.с чл.18, ал.1 и чл.54 НК го е осъдил и му е наложил наказание лишаване от свобода в размер от три години.

На осн.чл.68, ал.1 НК е осъдил подс.С. да изтърпи отделно определеното му общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено му с определение №1118 от 28.12.2017г. по ЧНД №3461/2017г., влязло в сила на 15.01.2018г, по описа на РС-Плевен.

На осн.чл.41, ал.6 НК и чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Осъдил е подс.С. да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

На осн.чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 НК съдът е зачел при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето на предварително задържане на подс.С., считано от 11.08.2017г.

На осн.чл.309 НПК съдът е потвърдил взетата спрямо подс.С. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.О.Б.С., който я обжалва чрез адв.Г., като я счита за неправилна и необоснована. Жалбоподателя намира, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, а те в своята съвкупност не доказвали по несъмнен начин вината му. Предвид на това, жалбоподателя иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която да го оправдае по предявеното обвинение. Жалбоподателя претендира евентуално за приложение и на разпоредбата на чл.18, ал.3 НК и алтернативно, да бъде изменена присъдата и намалено наложеното му наказание, като бъде приложена и разпоредбата на чл.69, ал.2 НК.

В съдебно заседание подс.О.Б.С. се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“. Явява се и процесуалният му представител адв.Г., която поддържа изцяло подадената жалба, като допълва исканията си и с връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Адв.Г. излага твърдения за неправилна интерпретация на доказателствата по делото в ущърб на подсъдимия, и навежда доводи за предубеденост на съдебния състав. Защитата претендира за нарушаване на процесуалните права на подсъдимия, поради участието на некоституирана страна в процеса, в лицето на частния обвинител. Поради това се претендира за удовлетворяване на направените в жалбата и съдебно заседание искания.

Частният обвинител Ф.А.А., редовно призована не се явява, в хода на съдебното производство се явява процесуалният представител адв.Д., която иска от въззивната инстанция да отхвърли исканията на жалбоподателя, счита присъдата на СРС за справедлива, поради което иска да бъде оставена в сила.

Представителя на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита жалбата за частично основателна, досежно искането за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения. Като такова прокурорът също сочи участието на частен обвинител в съдебното производство, без такъв да е конституиран от съда, като навежда доводи и за предубеденост на съдебния състав на осн.чл.29, ал.2 НПК. Ето защо прокурорът пледира за отмяна на присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на първоинстанционният съд.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства констатира следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че през м.август 2017г. подс.С.  собствен дом живеела и пострадалата А. братовчедка на пострадалата.

На 10.08.2017г. подсъдимия заедно със свидетелите Т. и И. посетил с.Черногор, където се срещнали със свои приятели, като в с.Суходол се върнали в около 23.00ч. Подсъдимия слязъл от автомобила пред джамията. Той си признава, че същият ден е употребил алкохол и марихуана.

Същият ден пострадалата била в дома си, и след като свършила работата си и се измила, си легнала в около 22.00 часа. Времето било горещо и тя била облечена с пижама, състояща се от горнище с къс ръкав и късо долнище. В стаята в която легнала, нямало отворен прозорец, но вратата била отворена, която водела към друга стая, в която имало отворен прозорец. Пострадалата легнала на неразгънато канапе и заспала бързо. След полунощ на 11.08.2017г. тя се събудила, усещайки тежест върху себе си. Разбрала, че върху нея е легнал човек, а след това от допира с ръцете си по тялото му разбрала, че това е мъж, който е гол. Това бил подсъдимия, който започнал да я притиска, да я дърпа и да я пипа по гърдите и тялото. Понеже пострадалата започнала да се бори и да вика за помощ, подсъдимия запушил с ръка устата й. В процеса на борбата двамата паднали от канапето на земята, където подсъдимия продължил действията си, а пострадалата се опитвала да стане и да светне осветлението. В един момент А. успяла да се изправи и се опитала да светне лампата, при което подсъдимия ударил ръката й в стената, а пострадалата усетила, че е наранила ръката си, като я заболяло и тя изохкала. В процеса на борбата, на светлината, която влизала през прозореца, пострадалата познала подсъдимия. В този момент тя чула и гласа на нападателя, който на турски й казал „Аз не съм за лошо“, „Лельо, аз съм“. Тя се убедила, че това е синът на нейната първа братовчедка- О.Б.С.. Тя му извикала „Как не те е срам, по туй време си дошъл при мене“, и в този момент успяла да запали осветлението, при което подсъдимия избягал. На светлината тя го е видяла, че това е именно подс.С., и че той е бил гол. Веднага след това пострадалата се обадила по телефона на своя близка-св.А. С., която по телефона чула, че пострадалата плаче, като й обяснила, че в дома са влезли за да я изнасилят. Св.А. С. отишла с колата си в дома на пострадалата след 2-3мин., като я заварила да седи навън и да плаче. А. й обяснила, че в дома й влязъл О.С., когото познала и обяснила на свидетелката какво се е случило. Св.А. С. видяла, че ръката на пострадалата била бяла и има рана, която кървяла. След това свидетелката се обадила на Бърза помощ и полицията.

От заключението на назначената СМЕ е видно, че по лявата предмишница на пострадалата А., се установяват пресни следи от механични увреждания, както и болки в мускулите по гърба и ръцете, вследствие осъщественото физическо съприкосновение между нея и нападателя. По своя характер тези увреждания обуславят наличието на болка и страдания.

Силистренски районен съд е събрал необходимия обем доказателства за изясняване предмета на обвинението, и правилно е установил фактите, които са от значение за обективното решаване на делото, като при тяхната правна преценка е направил обоснования извод за съставомерност на деянието, осъществено от подс.С..

В тази връзка, въззивната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Първата инстанция е положила усилия за попълване на делото с необходимите доказателства, имащи значение за основния факт на доказване. Въз основа на техния анализ, съобразно изискванията на процесуалния закон, първоинстанционният съд е изяснил правилно релевантните факти и обстоятелства, при което изведените изводи по отношение на въпросите визирани в чл.301 НПК са верни, обосновани, логични, и кореспондиращи с приетата за установена фактическа обстановка по делото.

В тази връзка въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, относно недоказаност на обвинението, тъй като тази защитна версия не намира опора в доказателствената съвкупност. Именно тя налага извода, че от обективна и субективна страна, при наличието на пряк умисъл, подс.С. е извършил инкриминираното деяние, поради което и правилно е признат за виновен. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, в които е даден отговор на направените от защитата възражения, обсъдени са констатираните противоречия, като са изложени съображения, кои от доказателствата се кредитират и кои не.

Въззивната инстанция не споделя доводите на защитата на подсъдимия, за противоречия в показанията на пострадалата, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка. Възраженията са по отношение на обстоятелството, в кой момент пострадалата е познала подсъдимия. Тази позиция макар и отчасти да е вярна, не означава и не води до извода, че присъдата и по-точно правните изводи на съда са неправилни. В конкретните условия, в които са се развили действията, динамичността на ситуацията, състоянието на пострадалата при което са предприети действията на подсъдимия спрямо нея, изключват възможността, тя детайлно, спокойно и прецизно да запамети всички детайли от физическото съприкосновение, и наред с това да е в състояние да ги възпроизведе хронологично и последователно. По делото несъмнено е установено, че подсъдимия в тъмната част на денонощието е нарушил брутално жилищната и лична неприкосновеност на А., като е проникнал в жилището й, в момент, в който тя е била заспала и е предприел действия за удовлетворяване на сексуалните си желания. Поставена в такава ситуация, пострадалата предвид и възрастта й, не е имала възможност безпристрастно да запамети всички осъществени действия, а и известните неточности в показанията на пострадалата, не влияят съществено върху основния факт на доказване.

В тази връзка, въззивната инстанция не приема и възражението, че присъдата почива на предположения. С оглед характера на престъплението е повече от разбираемо, единствения очевидец да е именно пострадалата, но първоинстанционният съд не е изградил извода си досежно виновното поведение на подсъдимия, единствено на нейните показания. Всички останали производни и косвени доказателства подкрепят преките показания на пострадалата, и поради това е логично да е дадена вяра на тях, а не на обясненията на подсъдимия. Подкрепящи показанията на пострадалата са свидетелските показания на А.С., А., Т.и И. В унисон с тях е и заключението от изготвената СМЕ, относно получените увреждания и възможния механизъм на получаването им. Освен това, в заключението си от изготвената КСППЕ, вещите лица приемат, че не са налице данни за склонност на пострадалата А. към фантазиране при представяне на действителността, хиперболизиране или изопачаване при пресъздаване на описаната ситуация, във връзка с извършеното спрямо нея.

От друга страна, са твърде нелогични обясненията на подсъдимия, свързани с мотивите за присъствието му в дома на пострадалата, още повече, че те противоречат и на действията му. Той твърди, че след две годишна давност е решил да я изплаши, тъй като тя е била виновна той да бъде осъден /отново невинен/. Именно от тук възниква и нелогичността в действията му, тъй като изплашването не е било необходимо да бъде извършено непременно с физическо насилие, а още по-малко с опипване по гърдите, тялото, запушване на устата и блъскане. Още по-малко пък и гол. Възниква и въпросът-защо след като е дошъл с намерение да я изплаши, а в процеса на оказаната от нея съпротива се е опитал да я успокои с думите, че не е дошъл за лошо.

Предвид на това, въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционният съд, че доказателствената съвкупност установява наличието на обективните съставомерни признаци на визираното престъпление против личността. По делото са налице достатъчно данни, че подсъдимия е осъществил неправомерно въздействие върху пострадалата, целящо да преодолее съпротивата й срещу нежелани полови действия, и това са лягането му гол върху нея в момент, в който тя спи, опипването по гърдите и тялото, запушването на устата й, блъскането на ръката й в стената. Следователно няма основание да се приеме, че липсва принуда спрямо пострадалата, а напротив, принудата е осъществена чрез комплекс от прояви, всяка от които е годна да преодолее съпротивата й, което прави деянието съставомерно по чл.152 от НК. Деянието е останало във фазата на опита, именно поради оказаната съпротива от страна на пострадалата. Първоинстанционният съд ясно е посочил, кои са според него действията на пострадалата, възпрепятствали подсъдимия от довършване на деянието, а именно: яростната й съпротива, разпознаването му и включването на осветлението. В тази връзка е несъстоятелно и искането за приложение на разпоредбата на чл.18, ал.3 НК.

Въззивния съд споделя изцяло и мотивите на първата инстанция за наличието на субективния състав на престъплението, поради което и счита за ненужно да ги приповтаря в тяхната пълнота.

Неоснователни са доводите и на защитата на подсъдимия и на прокурора, за липсата на легитимно конституиране на частния обвинител, което съставлявало съществено процесуално нарушение нарушаващо правата на подсъдимия.

Действително, делото е било връщано от въззивната инстанция за ново разглеждане от първоинстанционният съд, като аргументите за това са били, че не е проведено разпоредително заседание, а при провеждане на разпоредителното заседание при настоящото разглеждане на делото, липсва акт на съда за конституиране на частния обвинител. Пропуска се обаче обстоятелството, че връщането на делото от предходната въззивна инстанция, е поради непровеждането на разпоредително заседание от състава на съда, провел съдебното заседание. Видно от материалите по делото, на 06.12.2017г. е проведено разпоредително заседание в което пострадалата А. е конституирана от съдебния състав като частен обвинител, представлявана от адв.Д.. Впоследствие е проведено съдебното заседание от друг съдебен състав, което е дало именно основание на въззивната инстанция да върне делото за ново разглеждане, поради нарушение на принципа за неизменност на състава. Това обстоятелство обаче не делегитимира конституирането на частния обвинител, тъй като този съдебен акт не е отменян. Делото не е напускало съдебната фаза и не е необходимо непрекъснатото конституиране, на която и да е от страните в процеса. Друг е въпросът, ако делото бъде върнато в досъдебната фаза, бъде проведено допълнително разследване и след това бъде внесен нов обвинителен акт, то тогава е необходимо новото конституиране на страните в процеса.

Ето защо според въззивната инстанция, частният обвинител е надлежно конституиран в процеса, и участието му в съдебните заседания е процесуално легитимно.

Първоинстанционният съд единствено неправилно е допуснал до участие частния обвинител и в производството по чл.270 НПК, тъй като той няма правен интерес от спора, но това обстоятелство не компрометира крайния съдебен акт, а още по-малко да е проява на някаква предубеденост на съдебния състав, относно изхода на делото.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия изтъква процесуални нарушения, които според тях нарушавали правата на С.. В тази връзка прави впечатление, че в разпоредителното заседание от страна на защитата е оспорена единствено приетата в обвинителния акт дата на извършване на деянието, като съдът е отхвърлил искането за връщане на делото на прокурора. Този акт на съда не е оспорен от защитата на подсъдимия. При това положение е необяснима приетата стратегия на защита- в разпоредителното заседание да не се сочат евентуалните процесуални нарушения, какъвто смисъл и значение е вложен от законодателя в това заседание, а тези нарушения да се използват за едно хипотетично бъдещо искане за възобновяване на делото, каквато нагласа изразява адв.Г. пред въззивната инстанция.

За процесуална прецизност, настоящата инстанция следва да изтъкне, че сочените в тази връзка пороци, не съставляват съществени процесуални нарушения, или ако все пак са такива, то те не са съществени и не влияят върху обосноваността и законосъобразността на крайния съдебен акт.

Непосочването на други индивидуализиращи данни в диспозитива на присъдата, освен трите имена на пострадалата не е съществено процесуално нарушение, тъй като присъдата е единство между диспозитив и мотиви, а в последните достатъчно ясно и категорично този въпрос е намерил отражение, като по отношение самоличността на пострадалата не съществуват каквито и да е съмнения.

Съществуването на определени несъответствия, в изброяването на присъдите и наложените наказания на подсъдимия в мотивите на присъдата, не влияят върху вида и размера на определеното по настоящото производство наказание, след като то е съобразено с предвиденото за конкретния престъпен състав, и по отношение на него са изложени убедителни аргументи. По отношение съдебното минало на подсъдимия е представено единственото легитимно и солидно доказателство, изразяващо се в приложеното по делото свидетелство за съдимост, изключващо каквито и да е съмнения за престъпната деятелност на С..

Определената от първоинстанционният съд санкция е справедлива, и при преценката на обстоятелствата имащи значение за това, съдът е оценил процесуалното поведение на подс.С., степента на довършеност на деянието, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Именно това е провокирало СРС, да определи наказанието малко над предвидения от закона минимум за конкретния престъпен състав. По-голямо намаление на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм, противоречащ на обществената опасност на деянието и подсъдимия, предвид данните за съдебното му минало, а освен това не би се постигнал максимален предупредителен ефект, както върху С., така и върху останалите членове на обществото.

В случая не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.69, ал.2 НК, като въззивната инстанция се солидаризира с изложените от първоинстанционният съд аргументи по този въпрос.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отменяването или изменяването  му.

Предвид на изложеното, въззивната инстанция счита, че постановения първоинстанционен акт следва да бъде потвърден изцяло.

Водейки се от тези си съображения,  Окръжния съд

 

                        Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №14 от 11.01.2019г. постановена по НОХД №649/2018г. на Силистренски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                          1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      2.