Решение по дело №6441/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            06.11.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                      гражданско отделение

На осми октомври                                                                 две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  6441 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от  „В.и к.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на  И.К.З. ЕГН **********, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп. дело № 141/2019г. на ЧСИ ******, рег. №  **** на КЧСИ за събиране на вземане в размер на 375 лв. – присъдени разноски по в.гр.д.№ 2686/2018г. на ВОС, тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на задължението е погасено поради извънсъдебно прихващане на това вземане преди образуване на изпълнителното дело.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: С решение № 79 по в.гр.д.№ ***/2018г. на ВОС, „В.и к.” ООД, ЕИК ******било осъдено да заплати на И.К.З. ЕГН ********** сумата от 375 лв. – разноски по делото. И.З. е абонат на ищеца – оператор на ВиК услуги с № 1195095 относно имот находящ се в с. ******, обл. ******. За доставените услуги ответникът имал задължение за главница и лихви в размер на 375,98 лв. по фактури издадени на 14.04., 09.11, 07.12.2015г. и 08.01.2016г.  Ищецът направил изрично писмено изявление за прихващане между посочените две вземания с връчване лично и на представител на ответника, в открито съдебно заседание проведено на 12.02.2019г. по в.гр.д. № 2331/2018г. на ВОС. Предвид така извършеното прихващане счита, че по-късно образуваното изп. дело касае погасено вземане и е незаконосъобразно.   Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание уточнява, че периода на доставка на ВиК услуги, с цената на които се твърди, че е извършено прихващане на 12.02.2019г. касае доставки през периода от 31.06.2014г. до 10.04.2015г., и от 05.09.2015г. до 06.01.2016г.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като оспорва извършеното прихващане. Оспорва да е абонат на „В.и к.” ООД, ЕИК ******* относно имот находящ се в с. *******, обл. *******. Сочи, че имотът е бил прехвърлен на друго лице на 01.12.1998г., когато не са действали ОУ на ищеца, и нормите на Наредба № 4/14.09.2004г., поради което не е имал задължение да уведомява доставчика за смяната на собствеността. Твърди, че такива услуги не са доставяни на обекта. Оспорва извършеното изявление за прихващане, тъй като не е оправомощавал адв. Проданов да получава такова. Евентуално твърди, че вземанията па фактурите са погасени по давност, а евентуално, че са погасени чрез плащане. Предявява инцидентен установителен иск, за приемане по отношенията на страните, че помежду им не съществува договор за доставка на ВиК услуги относно имот находящ се в с. ******, обл. ******. Претендират се разноски.

            От ответника по ИУИ не е подаден отговор.

            В първото открито съдебно заседание преди обявяване на проекта за доклад за окончателен излага доводи за неоснователност на ИУИ, като се позовава на приложимост на нормите на наредба № 4 от 2004г. и чл.3, ал.6 от Наредба № 9 от 1994г., задължаваща абонатите да уведомят доставчика за смяна на собствеността в 7 дневен срок. Съгласно чл. 3, ал.6 от наредба № 9 от 1994г. за ползване на В и К системи, при промяна собствеността на водоснабдения имот новият собственик е задължен да уведоми оператора за промяната на собствеността в седмодневен срок. Това и към настоящия момент не е извършено, като доколкото ответникът признава с отговора, че не притежава собствени имоти в с. ******, считано от м. декември 1998г. намира приложение разпоредбата на чл.9А от наредба № 4/2004г., според която промяната на носителя на право на собственост на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на извършване на промяна на потребителя.  Претендират се разноски.

 Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства –  заверени копия от приложени към  в.гр.д. № 2331/2018г. на ВОС договор за правна защита и съдействие, и пълномощно; копия от:   покана  вх. № ВП-888 от 16.04.2019г. за доброволно плащане до „********“ ООД по ИД № 141/2019г. по описа на ЧСИ ******, ведно с изпълнителен лист  по ВГД № 2686/2018г. по описа на ВОС; компенсационно изявление изх. № ИП-289 от 12.02.2019г. до И.З. и до адв. *********;  извлечение от банкова сметка ***.05.2019г.; протокол за проведено открито  съдебно заседание на 12.02.12019г. по в.гр.д. № 2331/2018г. по описа на ВОС; фактури с дати 09.11.2015г.; 07.12.2015г.; 08.01.2016г.; 14.04.2015г.; разписка № 02000743209631; карнет по партида на абонат № 1195095 – 2 стр., с дати на отчет от 12.06.2015г. до 10.2018г.; 3 бр. констативни двустранни протоколи от 30.6.2014г., от 21.03.2012г. и от 29.05.2018г.; справка за облог и плащане на частен абонат издадена от В и К –гр.*****; изявление и възражение от „********* входирани във ВиК – Варна на 18.07.2019г.,

  се установява, че:   С решение № 79 по в.гр.д.№ 2686/2018г. на ВОС, „В.и к.” ООД, ЕИК ********* било осъдено да заплати на И.К.З. ЕГН ********** сумата от 375 лв. – разноски по делото. На 16.04.2019г. „В.и к.” ООД получило ПДИ от ЧСИ З. Димитгров ведно с изпълнителен лист за вземането по по в.гр.д.№ 2686/2018г. на ВОС. От „ВиК Варна“ ООД били извършени отчети по карнет с посочен абонат И.З. относно имот находящ се в с. ******, обл. ****** ул. „******* с аб. № ****, в периода от 12.06.2015г. до 10.2018г. при начално показание на водомер с № 1467 от 165м3 и последно 563 м3, като срещу отчет от 05.09.2015г. е налице положен подпис в графа „потребител“. За стойността на доставените услуги до този обект били издадени фактури, като следва - на 14.04. за период от 30.06.2014г. до 10.04.2015г. при показания начално - 0 и крайно - 141 м3., и на 09.11, 07.12.2015г. и 08.01.2016г. за период от 13.10.2015г. до 06.01.2016г. при първо показание 300 и последно 330 м3.  Водомерът в обекта бил подменен на 30.06.2014г. при показание 3130 с друг с № 1467. На 29.05.2018г. била извършена проверка, при която било установено, че работи и е пломбиран. На 23.01.2020г. водомер 1467 бил подменен при показание 631 м3. На 29.05.2018г. от В. ******е платена сумата от 550,50 лв. в полза  на ВиК ***** за водомер № 1467 по показания от 165 до 461 м3. В протокол за открито съдебно заседание проведено на 12.02.2019г. по в.гр.д. № 2331/2018г. на ВОС липсва удостоверено връчване на  изявление за прихващане от процесуален представител на „*****“ ООД  между  вземане за разноски по в.гр.д.№ 2686/2018г. на ВОС и вземанията по фактури издадени на 14.04., 09.11, 07.12.2015г. и 08.01.2016г.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният с исковата молба иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК, а заявеният от ответника инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 е с правно основание чл. 124 ГПК.

Искът по чл. 439 ал.1 ГПК /аналогичен на чл. 254 /ГПК отм./ е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното изпълнително дело образувано въз основа на съдебно изпълнително основание /или и несъдебно, ако е издадено при действието на ГПК/отм./, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, респ. след влизане в сила на заповедта за изпълнение издадена по чл. 410 или чл. 417 ГПК /неприложимо при несъдебните изпълнителни основания, доколкото при издаването им не е било провеждано съдебно дирене и за тях не е предвидено стабилизиране, чрез влизане в сила и непререшимост/.

При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение. В случая това означава  да установи наличието на образувано против него като длъжник изп. дело от ответника като взискател за принудително събиране на сумата от 375 лв. – присъдени разноски по в.гр.д.№ 2686/2018г. на ВОС, както и извършеното от оправомощено до оправомощено лице изявление за прихващане с насрещно валидно, ликвидно и изискуемо вземане преди образуване на изп. дело, вкл. в случая - реалната доставка на Вик услуги през периода от 31.06.2014г. до 10.04.2015г., и от 05.09.2015г. до 06.01.2016г.; редовното отчитане и начисляване на така доставените количества съобразно нормативната уредба и ОУ.

Респективно ответникът следва да докаже наличието на материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изп. дело /в случая изп. дело  № 141/2019г. на ЧСИ *********, рег. №  808 на КЧСИ/, вкл. като докаже съществуването на подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание; вкл. с оглед конкретните възражения на ищеца - погасяване на вземането на ищеца, с което се твърди, че е извършено прихващане, по давност, плащане или др. способ.

По настоящото дело не се оспорва процесуалната легитимация на страните, като тя се установява и от обсъдените изп. лист и покана за доброволно изпълнение. Твърденията на ищеца касят факти настъпили след съдебното дирене, в производството по което е издаден процесния изпълнитлен лист – погасяване на вземането по изп. дело чрез извънсъдебно прихващане, поради което главният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Доколкото е предявен и приет за разглеждане инцидентен установителен иск, съдът следва да се произнесе първо по него. С искът по чл. 124 ГПК в настоящият случай се цели да се отрече съществуването на едно правоотношение – договор за доставка на ВиК услуги, което и в контекста на предявяването му по реда на чл. 212 ГПК има преюдициално значение за основателността на претенцията на ищеца основаваща се на извънсъдебно прихващане извършено с вземане, основаващо се на това правоотношение.

По този отрицателен установителен иск, първоначалният ищец следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за доставка на ВиК услуги до имот находящ се в с. ****** обл. ********.

По делото ответникът по ИУИ не оспори твърдението на ищеца, че последният не е собственик на водоснабдения имот в с. ***********  след 01.12.1998г. Не се събраха данни от кога е бил собственик, респ. от кога е бил водоснабден имота, но към така установената дата, меродавната нормативна уредба е била Наредба № 9 от 14 септември 1994г. /обн., ДВ, бр. 77 от 1994 г./ за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, изготвена на основание чл.201, ал.1 на Закона за териториално и селищно устройство, която отменя  Наредба No 9 от 1987 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ,бр.88 от 1987 г.). Според  чл.1 ал. 2 от Наредбата абонати   са: 1. юридически или физически лица, които са собственици на съответния водоснабдяван имот; 2. отделните собственици на имоти в етажната собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други абонати след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Не е по различна уредбата на това правоотношение и в действаща понастоящем Наредба №4/14.09.2004г. /Обн. ДВ. бр. 88 от 8 Октомври 2004г./ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (НУРПППВКС), изд. на основание чл. 135, т. 15 ЗВ / Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г / и чл. 84, ал. 3 ЗУТ, която отменя Наредба № 9/1994г., като съгласно чл. 3 от нея потребители на ВиК услуги са собствениците и/или ползвателите (на правно основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е разрешен въпросът и в чл. 2 от ОУ на ищцовото дружество приети съобразно тази наредба и в §1 ал.1 т. 2 б. “а“ и б. “б“  от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /Обн. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г./. Посочените разпоредби дефинират като  „потребители” собствениците и лицата с валидно учредено вещно или договорно право на ползване върху имота, а не просто фактически обитаващите го такива, които са динамично променящи се и практически непроследими субекти. Ето защо по правилата на чл.59 – 64 от ОУ на ВИК именно първата група лица са „потребители“ по силата на закона и на действащите ОУ и те са страна по правоотношението. В тази насока е налице трайна съдебна практика - пр. решения по т.д.№ 753 по описа на ВОС за 2019 г., по т.д.№ 168 по описа на ВОС за 2020 г. и др.

От изложеното следва, че е ирелевантно, дали ищецът по ИУИ е обитавал жилището и се е разписал в съставения за него карнет или друг документ, тъй като е допустимо това да е било извършено в качеството му на негов фактически обитател.

            Доколкото след датата на прехвърляне на собствеността относно водоснабдения имот са липсвали положителните предпоставки предвидени в специалната нормативната уредба или в общия ЗЗД, за да се приеме наличие на облигационно правоотношение между страните, се налага извода, че такова не е съществувало от този момент, вкл. и в последващия период на извършените процесни доставки и към предявявяване на ИУИ. Това обосновава основателността на иска по чл. 212  ГПК , като следва да се приеме, че ищецът по него няма качеството на потребител на ВиК услуги считано от продажбата на водоснабдения обект- имот в с. *******

Приетото разрешение по ИУИ обаче в случая не води до автоматично отхвърляне на главния иск по чл. 439 ГПК, доколкото въпреки липсата на качеството му на абонат /респ. потребител/,  следва да се обсъди твърдението на ищеца, че ответникът е останал на друго специално предвидено - нормативно или договорно основание, задължен да отговаря за потреблението в този имот, еднолично или солидарно с новия собственик – абонат /потребител/. В тази насока следва да се отбележи, че към датата на безспорното по делото прехвърляне на правото на собственост на водоснабдения имот, не е имало норма, която да задължава стария собственик да уведомява доставчика за извършената промяна в собствеността. Съобразно чл. 3 ал. 6 от цитиранта Наредба 4/1994г. „При промяна на собствеността на водоснабдявания имот върху новия собственик преминават всички права и задължения, произтичащи от сключения договор с експлоатационното предприятие "В и К". Новият собственик е задължен да уведоми експлоатационното предприятие "В и К" за промяна на собствеността в седемдневен срок.“

Видно от така цитираната нормативна уредба, към момента на прехвърляне на собствеността на имота /което, както беше разяснено по-горе, води до прекратяване на облигацинното правоотншение между страните/, не имало предвидено задължение за прехвърлителя на собствеността,     да уведомява за това доставчика на ВиК услуги. Задължението е било предвидено за купувача, като липсва предвидена санкция за неизпълнението на това задължение, още по-малко за прехвърлителя на собствеността.

Едва с приемането на чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) от Наредба 4/2004г. е регламентирано, че „Промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.“, т.е нормативно е предвидена солидарна отговорност между прехвърлителя и приобретателя на имота, до промяната в партидата.

Дори и да се приеме обратното - че ответникът по главния иск действително е задължен за потреблението в имота, след прехвърлянето на собствеността, той отново би бил неоснователен.

На първо място е основателно възражението за погасяване по давност на вземанията, с които се твърди прихващане, тъй като те са периодични и съобразно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, считано от падежите на издадените за тях фактури /последният на 07.01.2016г./, до момента на получаване на исковата молба по настоящото дело – 16.07.2019г.            е изтекъл изискуемия тригодишен срок. По-ранно уведомяване за извършеното прихващане не се установява, на първо място поради липсата на удостоверяване в този смисъл в официалния свидетелстващ докемент – гореобсъдения протокол за открито съдебно заседание проведено на 12.02.2019г. по в.гр.д. № 2331/2018г. на ВОС и на второ, поради липсата на такива изрични правомощия, учредени спрямо пълномощника на ответника в това производство /като следва да се отбележи, че давностния срок е бил изтекъл и към датата на това твърдяно връчване/.

Извършеното прихващане е неоснователно и предвид доказателствата за извършено плащане на част от вземането на прихващащия – досежно фактури от 07.11. и 07.12.2015г. и 08.01.2016г.

Въз основа на изложените доводи съдът намира, че главният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, които според представените писмени доказателства – договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК са 300 лв. за адвокатски хонорар и 80 лв. - държавна такса.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                  Р   Е   Ш  И

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 212 вр. чл. 124 ГПК,  че между И.К.З. ЕГН ********** и ***.” ООД, ЕИК ******* не е съществувало облигационно правоотношение за доставяне на *** услуги до обект с адрес с. ******, обл*******, ул. „*******,  аб. № ****,  след дата 01.12.1998г.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „****.” ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***   иск с правно основание чл. 439 ГПК, да бъде прието за установено по отношение на И.К.З. ЕГН **********, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп. дело № 141/2019г. на ЧСИ ******, рег. №  **** на КЧСИ за събиране на вземане в размер на 375 лв. – присъдени разноски по в.гр.д.№ 2686/2018г. на ВОС, тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на задължението е погасено поради извънсъдебното му прихващане преди образуване на изпълнителното дело, с насрещно вземане на ищеца за стойността на доставени ВиК услуги през периода от 31.06.2014г. до 10.04.2015г., и от 05.09.2015г. до 06.01.2016г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК  „******- Варна” *****, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***  да заплати на И.К.З. ЕГН ********** сумата от 380 лева представляващи разноски по настоящото дело за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: