№ 386
гр. Дупница, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Бова
като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100198 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковa молбa на С. Г. П. и Е. И. Щ. срещу М. С. П..
Ищците твърдят, че въз основа нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № 41, том III, дело № 958/1979 от 22.11.1979г. С П.
щ и Г Св щ са придобили собствеността върху имот, представляващ УПИ II-119 в кв. 24 по
регулационния план на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, утвърден със заповед №
213/12.09.1989г. за улична и дворищна регулация, с площ 1433 кв.м., при граници и съседи:
улица с осеви точки 67-72, УПИ I-114, УПИ XIV-117, УПИ XIII-118, УПИ XII-121, УПИ III-
120, ведно с построената в имота двуетажна паянтова жилищна сграда. Поддържат, че С П.
щ е починал на 11.05.1991г., а Г Св щ – на 14.10.1995г., в резултат на което ищците
придобили по наследяване по 3/8 ид.ч. от имота. Независимо от това, ответницата се
снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение № 10, том IV, рег. № 6835, дело № 591/19.12.2022г. за целия процесен
имот. Отричат ответницата да е владяла притежаваните от тях ид.ч. от имота, респ. да е
манифестирала пред тях намерението си да свои правата им в съсобствеността. Mолят за
признаване в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на по 3/8 ид.ч.
от процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
62520.500.119 съгласно скица на поземлен имот № 15-120777-07.02.2024 г., издадена въз
основа КККР, одобрени със заповед РД-18-244/15.12.2022г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот от 30.03.2023г., адрес на поземления
имот: с. Ресилово, ул. ***, площ: 1397 кв.м., трайно предназначение на територията:
1
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 119, квартал: 24, парцел II, съседи по скица: 62520.500.114,
62520.500.116, 62520.500.117, 62520.500.118, 62520.500.121, 62520.500.120, 62520.500.904,
както и да бъде отменен издадения в полза на ответницата нотариален акт, с който е
призната за собственик на 6/8 ид.ч. от имота.
Ответницата М. С. П. е получила лично препис от исковата молба, по която не е
депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание оспорва предявения иск
като неоснователен, тъй като поддържа да е придобила по давност правото на собственост
върху процесния имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищците е да докажат обстоятелствата, включени във фактическия състав,
въз основа на когото твърдят да са придобили правата си върху процесния имот, т.е.
придобиването на собствеността от С П. щ и Г Св щ върху процесния имот, качеството
наследници по закон на ищците при твърдените от тях наследствени квоти.
В случая от приложения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 41, том III, дело № 958/1979 от 22.11.1979г. (л. 4-5) е
видно, че С П. щ и Г Св щ са придобили собствеността върху имот, представляващ парцел
III-380 в кв. 76 по плана на с. Ресилово, с урегулирано пространство от 1386 кв.м., при
съседи: улица, АЗ щ и братя – С и К щи, заедно със стара жилищна сграда /къща/, изградена
в парцела. От представената скица на поземлен имот № 15-120777-07.02.2024 г. е видно, че
описаният имот е заснет като поземлен имот с идентификатор 62520.500.119 съгласно
КККР, одобрена със заповед РД-18-244/15.12.2022г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение, засягащо поземления имот от 30.03.2023г., адрес на поземления имот:
с. Ресилово, ул. ***, площ: 1397 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 119, квартал: 24, парцел II, съседи по скица: 62520.500.114, 62520.500.116,
62520.500.117, 62520.500.118, 62520.500.121, 62520.500.120, 62520.500.904.
В описания нотариален акт от 22.11.1979г. не са посочени правата, които придобива
всеки от двамата приобретатели, поради което на основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се
приеме, че С П. щ и Г Св щ са придобили равни права върху имота, т.е. по 1/2 ид.ч.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 9) се установява, че С П. щ е починал
на 11.05.1991г., като е оставил за свои законни наследници двете си деца – М. С. П. и Г Св щ.
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН, притежаваните приживе от С П. щ права върху имота (1/2
ид.ч.), са придобити при равни дялове от двамата наследници (по ¼ ид.ч.), в резултат на
което Г Св щ е притежавал общо ¾ ид.ч. от имота, а М. С. П. – ¼ ид.ч.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 8) се установява, че Г Св щ е починал
на 14.10.1995г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Е. И. Щ. и сина си
2
С. Г. П.. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, притежаваните приживе от Г Св щ
права върху имота (3/4 ид.ч.), са придобити при равни дялове от неговите наследници, в
резултат на което Е. И. Щ. и С. Г. П. са придобили по 3/8 ид.ч. от имота.
По изложените съображения следва да се приеме, че съсобственици на процесния имот
след 14.10.1995г. са Е. И. Щ. (3/8 ид.ч.), С. Г. П. (3/8 ид.ч.) и М. С. П. (2/8 ид.ч.).
Недоказано е становището на ответницата, че е единствен собственик на процесния
имот, а съображенията за този извод са следните:
В съдебната практика е наложено разбирането, че когато наследник упражнява
фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите сънаследници. Ако твърди придобиване на наследствения имот по
давност, този сънаследник следва да докаже т.нар. преобръщане на владението на
останалите съсобственици, чрез демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички
тях на намерението си да свои целия имот (Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 1 от 2012 г., ОСГК, Решение № 109 от 27.06.2017г. на ВКС по гр.д. №
3973/2016г., I г.о. и мн. др.), т.е. открито да предприеме едностранни действия, с които по
явен и недвусмислен начин да демонстрира намерението си да придобие имота за себе си,
като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика (Решение № 115 от
28.10.2016г. на ВКС по гр.д. № 977/2016г., II г.о., Решение № 70 от 16.08.2017г. на ВКС по
гр.д. № 3991/2016г., II г.о.). Не са такива действия самото ползване на наследствения имот и
неговото ремонтиране и поддържане, нито декларирането му в данъчните служби и
плащането на данъци и консумативни разноски (Решение № 76 от 15.06.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4761/2021 г., I г. о.).
Приема се още и това, че обстоятелството, че единият от съсобствениците се е снабдил
с нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеалните части на своя съсобственик, не
означава, че при оспорване той е освободен от тежестта да докаже в процеса настъпването
на условията на придобивната давност, разгледани в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г. на ВКС, ОСГК, т.е. че е извършил действия, с които е обективирал спрямо своя
съсобственик намерението си да владее идеалните му части за себе си. Да се приеме
обратното означава, че спорът за наличието или липсата на предпоставките по цитираното
ТР (за придобивната давност между съсобственици) е предрешен от крайния акт в едно
безспорно производство по издаване на констативен нотариален акт, в което оспорващата
страна не е участвала (Определение № 357 от 02.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2021 г.,
II г. о.).
Съотнесено към настоящия случай, горното означава, че независимо от това, че е
успяла да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, изцяло в
тежест на ответницата е да докаже обстоятелствата, включени във фактическия състав на
придобивната давност, в т.ч. да докаже, че по явен и недвусмислен начин е манифестирала
на ищците намерението си да свои целия имот (т.нар. преобръщане на владението).
Единствените доказателства, ангажирани в тази връзка са показанията на доведените от
3
страните свидетели (Р Х, Б Г., Д Д и ВК). От същите става ясно по несъмнен начин, че
процесният имот е незастроен (съществуващата преди години постройка е разрушена),
необитаем, обрасъл и неподдържан (свид. Х го определя като „джунгла“, свид. Г. -
„къпинак“, свид. Д и свид. К – „гора“ и „руини“). Единствените данни за отношението на
ответницата към процесния имот се свеждат до нейно оплакване, че трето за спора лице е
съхранявало сено в имота (видно от показанията на свид. Д) и посещение в имота преди
години с неин „тетин“, за да го почистят. Тези изявления са крайно недостатъчни, за да се
приеме за установено, че ответницата въобще е упражнявала някаква фактическа власт върху
имота. Още по-малко може да се приеме за установено, че М. П. е манифестирала по някакъв
начин намерението си да свои идеалните части на ищците, респ. че фактическата власт е
упражнявана спокойно и необезпокоявано (предвид изявленията на доведените от нея
свидетели – свид. Д и свид. К, че между страните е имало спорове по повод процесния
имот).
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано придобиването от
ответницата по давност на придобитите по наследяване от ищците идеални части от
процесния имот. След като не е установено ищците да са загубили правата си върху имота,
то предявеният положителен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да
се уважи, като бъде признато за установено по отношение на ответницата, че всеки от
ищците притежава по 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Като последица от изхода на спора за собственост, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
следва да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение № 10, том IV, рег. № 6835, дело № 591/19.12.2022г. на
нотариус ***, в частта, за разликата над притежаваните от М. С. П. 2/8 ид.ч. от имота.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищците за сумите, както следва: 117,80 лв. – държавни такси и 1500 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. С. П., ЕГН: **********,
че всеки от ищците С. Г. П., ЕГН: ********** и Е. И. Щ., ЕГН: ********** е собственик на
по 3/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 62520.500.119 съгласно скица на поземлен
имот № 15-120777-07.02.2024 г., издадена въз основа КККР, одобрени със заповед РД-18-
244/15.12.2022г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо
поземления имот от 30.03.2023г., адрес на поземления имот: с. Ресилово, ул. ***, площ: 1397
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 119,
квартал: 24, парцел II, съседи по скица: 62520.500.114, 62520.500.116, 62520.500.117,
4
62520.500.118, 62520.500.121, 62520.500.120, 62520.500.904.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 10, том IV, рег. №
6835, дело № 591/19.12.2022г. на нотариус ***, в частта за разликата над притежаваните от
М. С. П., ЕГН: ********** 2/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ II-119 в кв. 24
по регулационния план на с. Ресилово, общ. Сапарева баня, утвърден със заповед №
213/12.09.1989г. за улична и дворищна регулация, с площ 1433 кв.м., при граници и съседи:
улица с осеви точки 67-72, УПИ I-114, УПИ XIV-117, УПИ XIII-118, УПИ XII-121, УПИ III-
120.
ОСЪЖДА М. С. П., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на С.
Г. П., ЕГН: **********, с адрес: общ. Дупница, с. *** и Е. И. Щ., ЕГН: **********, с адрес:
общ. Дупница, с. *** сторените по делото разноски, а именно: 117,80 ЛЕВА – държавни
такси и 1500 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5