Р Е Ш Е Н И
Е
№…………/28.11.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІІ въззивен състав, в открито
заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Албена Палова
членове: Мариана Димитрова
Росица Василева
с
участието на секретар Катя Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №692 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С Решение №574 от 30.04.2019г., постановено
по гр.д.№4060/2018г. по описа на РС – Пазарджик е прието за установено в отношенията между И.Г.М.,
ЕГН **********,*** и „И.А.М." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„Д.Н.“ №28, С. център, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С.К., че договор за паричен заем №2640460 е недействителен поради липса на
подписани общи условия, поради липса на посочен размер на възнаградителната
лихва, поради липса на погасителен план, респ. посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР.
Осъдено е „И.А.М.“ АД да
заплати на И.Г.М. сумата от 1 940,40лв. получена без основание по
недействителен договор за паричен заем №2640460, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда - 05.10.2018г.
до окончателното й изплащане.
Осъдено е „И.А.М.“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - Пазарджик държавна такса върху уважения иск в размер на 77,61
лева.
В законният срок решението
се обжалва с въззивна жалба от “И.А.М.“
АД чрез
процесуалния пълномощник адв.А.А., с твърдение, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение
на процесуалните правила по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се
въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли
исковите претенции. Претендира разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран
писмен отговор от адв.Б. – пълномощник на И.Г.М. с искане въззивната жалба да
се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски съгласно Наредбата за минимални адвокатски
възнаграждения.
Пазарджишкият
окръжен съд след преценка на допустимостта и основателността на жалбата, на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
След извършена проверка по чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не се
констатират нарушения на императивни материално-правни норми, които въззивният
съд е длъжен да коригира.
Жалбата е подадена в законния
срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за паричен заем №2640460,
по който ищецът е получил заемната сума. Видно от представения договор, същият
е сключен на 14.09.2016г. и има за предмет предоставянето на паричен заем в
размер на 2 000лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 30% и
годишен процент на разходите в размер на 34,40%. Посочена е общата дължима сума
от заемателя, която възлиза на 2 339,64лв. Страните са уговорили
погасяването да стане на 12 равни месечни погасителни вноски по 194,97лв.,
както и техните падежи.
Съгласно чл.4 от договора, в 3-дневен срок от неговото сключването
заемателят е длъжен да представи обезпечение на кредитора чрез поръчителство от
две лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да работи по
безсрочен трудов договор, нетният размер на осигурителния доход да е над 1 000лв.,
да не е заемател или поръчител по друг договор за заем със същия заемодател, да
няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения към
други банки и финансови институции или ако има – те да не са просрочени.
Предвидена е неустойка за неизпълнение на това задължение в тежест на заемателя
в размер на 1 746,48в., платима на дванадесет равни вноски по 145,54лв.,
които се добавят към погасителните вноски по кредита.
От заключението на приетата СИЕ се установява, че заемателят е направил
плащания по процесния договор за паричен заем в общ размер на 3 940,40лв.
С тази сума са погасени по пера следните негови задължения: главница 2 000лв.,
лихва 215,92лв. и неустойка за непредставяне на обезпечение 1 746,48лв.
Допуснато е изменение по реда на чл.214 ГПК чрез увеличаване размера на
предявените осъдителни претенции, както следва: по т.2 от петитума на исковата
молба размера на иска е увеличен от 300лв. на 1 940,40лв.; по т.3.1. от
петитума на исковата молба размера на иска е увеличен от 200лв. на 1 724,48лв.;
по т.4.1. от петитума на исковата молба размера на иска е увеличен от 50лв. на 215,92лв.
Спорът между страните се свежда до това дали тези суми са дължимо
платени по договора, с оглед възраженията на ищеца срещу действителността на
договора, респ. на клаузите, регламентиращи тези задължения.
Ищецът оспорва валидността на процесния договор за
паричен заем на основание противоречие съдържанието на договора с конкретни
разпоредби на ЗПК - чл.11, ал.1, т.9 /липса
на посочен размер на възнаградителната лихва/, т.10 /липса на общата сума,
дължима по кредита/ и т.11 ЗКП /липса
на погасителен план/ и чл.11, ал.2 ЗПК /липса на общи условия/.
Съгласно императивните изисквания, въведени с
посочените разпоредби, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В конкретният случай, съдът намира, че представеният
Договор за паричен заем отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗКП
и на чл.11, ал.2 ЗКП, тъй като в същия се съдържа информация относно размера на
главницата – 2 000 лв.; фиксиран годишен лихвен процент - 30%; годишен процент
на разходите по заема - 34,40%; срок на заема - 12 месеца; обща сума дължима от
заемателя- 2 339,64лв.; размер на месечна погасителна вноска – 194,97лв.;
дати на плащане на всяка една от погасителните вноски – подробно описани по
дата, месец и година. Процесният договор не съдържа препращане към общи
условия, поради което това възражение на ищеца не се обсъжда. Освен това,
неспазването на изискванията на чл.11, ал.2 ЗПК не е предвидено в чл.22 ЗПК
като основание за нищожност на договора.
Несъмнено, в договора липса изрична информация
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви
и допълнителни разходи се погасява, но при посочения фиксиран лихвен процент и
стойността на разходите, е възможно кредитополучателя сам да изчисли по пера
задължението си. Освен това, в настоящия случай кредитът се погасява
при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора, т.е. няма промени в лихвения процент за срока на
отпускане на кредита, поради което и не се изисква предоставяне на информация
за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми и това условие на ЗПК е неприложимо.
По
отношение на възнаградителната лихва – в чл.2, т.6 от договора страните са уговорили
предварително нейния размер, който е 30% годишно. В чл.2, т.7 е посочена общата
сума, дължима от заемателя - 2 339,64лв., т.е. оскъпяването на заема в
резултат на това задължение е в размер на 339,64лв. Размерът на оскъпяването е
в рамките на предвиденото ограничение в чл.19, ал.4 ЗПК, поради което
оспорената договорна клауза не противоречи на закона и на добрите нрави.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗКП и на чл.11, ал.2 ЗКП и договорът
не страда от посочените в исковата молба недостатъци, обосноваващи неговата
пълна недействителност
По отношение на неустойката:
Клаузата относно предвидената в чл.4, ал.2 от договора
неустойка в размер на 1 746,48лв. е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.
В мотивите на т.3 ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност
на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в
противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Според чл.4 от процесния договор неустойката е
дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или
банкова гаранция. С оглед на това съдът приема, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщата обезпечителна функция. При договор за потребителски
кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в
заем сума и възнаграждение за ползването, кредиторът ще получи обезщетение под
формата на лихва за забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато
се претендира.
Казаното дава основание на съда да приеме, че
уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва
заложените в закона функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави
/чл.26, ал.1 ЗЗД/.
Видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза платеното от ищеца по недействителната клауза е в размер на
1 746,48лв. и за тази сума следва да се уважи предявения осъдителен иск за
неоснователно обогатяване.
Изложеното обосновава извода за частична основателност
на въззивната жалба, при което обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново в горепосочения смисъл.
По разноските:
Съдът намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като въззивна
жалба е частично основателна, а видно от приложените по делото договори за
правна защита и съдействие и на двете страни, в същите не е описано каква част
от възнаграждението се дължи по отделните искове.
Воден от горното, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№574/30.04.2019г., постановено по гр.д.№4060/2018г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПО ИСКА на И.Г.М., ЕГН **********,*** против „И.А.М.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.„Д.Н.“ №28, С. център, ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К., обявява
за недействителна поради противоречие с добрите нрави, клаузата за неустойка по
чл.4, ал.2 от сключения между страните договор за паричен заем №2640460 от
14.09.2016г.
ОСЪЖДА „И.А.М.“, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на И.Г.М., ЕГН ********** сумата
1 746,48лв., представляваща платено обезщетение по недействителна
неустоечна клауза в сключения между страните договор за паричен заем №2640460
от 14.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
05.10.2018г. до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.М., ЕГН **********,*** против „И.А.М."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Д.Н.“ №28, С.
център, ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К., за признаване на установено в
отношенията между страните, че договор за паричен заем №2640460 е
недействителен поради липса на подписани общи условия, поради липса на посочена
обща сума дължима от потребителя и начина на формирането й, поради липса на
посочен размер на вьзнаградителната лихва, поради липса на погасителен план,
респ. посочване в погасителния план на последователността на разпределение на
вноските по договора измежду различните суми - главница, възнаградителна лихва
и ГПР.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.М.,
ЕГН **********,*** с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на „И.А.М." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Д.Н.“ №28, С. център,
ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К., за заплащане на сумата от 1 940,40лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда - 05.10.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.М., ЕГН **********,*** с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на „И.А.М." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Д.Н.“ №28, С. център, ет.2, офис
40-46, представлявано от С.К., за заплащане на сумата от 215,92лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда
- 05.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съобразно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: