Определение по дело №23/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 943
Дата: 1 юли 2019 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510100023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

            IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

01.07.

 

            2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

23

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5 срещу М.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, п.к. 2650, ул. „Джуганица” № 14.

           С решение, постановено по делото на 20.05.2019г., съдът е отхвърлил предявените искове с оглед направеното плащане от страна на длъжника към кредитора – ищец в производството след предявяване на исковата молба, което е взето предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и осъдил ответника да заплати на ищеца в производството сторените разноски в размер на 125, 00 лева, от които 25, 00 за държавна такса и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение предвид  факта, че ответникът макар да е платил дълга си към ищеца след депозиране исковата молба, е дал повод за образуване на настоящото исково производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

           Ищецът е депозирал молба за изменяне на решението в частта за разноските с твърдение, че му се следват такива за адвокатски хонорар в размер на 360, 00 лева, а не 100, 00 лева за юрисконсултко възнаграждение в каквато насока е произнасянето на съда.

           В срока за отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, е депозиран такъв от ответника по нея, в който отговор е изразено становище за неоснователност на молбата.

           След обсъждане на молбата, и постановеното по делото решение, съдът намира същата за недопустима, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай допълването на съдебния акт  е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Не такъв е настоящият случай - съдът е формирал воля по направеното искане за разноски и изрично я е отразил в акта си. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща  случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането  не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на изменението, съдът  може  да промени  и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това - така определение № 234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о. Но съобразно разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК, която е с императивен характер и урежда условие, от което зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права, т.е. е предпоставка за допустимост на искането до съда - липсата на представен списък за разноските, води до извод за недопустимост на искането за изменение на решението. Поради липса на списъка по чл. 80 ГПК, представен от ищеца в рамките на настоящото производство и разрешението дадено в т. 9 на тълкувателно решение  №6/2012 год. по тълкувателно дело  №6/2012 год. на  ОСГТК на ВКС, молбата следва да бъде оставена без разглеждане.

           Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 8167/11.06.2019г., депозирана от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5 за изменение на постановеното по делото решение №339/20.05.2019г. в частта за разноските, като недопустима.

          

           Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: