О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 19.10.2018 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №1010
по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо, с
изключение на оспорения от ответника договор за кредит и общите условия към
него. По приемането на тези доказателства съдът ще се произнесе в първото
заседание след становището на ищеца по чл.193, ал.2 ГПК.
Ищецът е поискал е изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпроси, които изискват специални знания и
касаят предмета на делото.
Ответникът е поискал по реда на
чл.192 ГПК задължаването на ищеца да представи оригинала на оспорения договор,
както и допускане на съдебна почеркова експертиза за проверка автентичността на
подписа му. По това искане съдът ще се произнесе след разрешаването на въпроса
за откриване на производството по чл.194 ГПК и с оглед на разпределената тежест
за доказване на оспорването.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства, него както и матиралите по приложеното
ч.гр.д. №4852/2017г. на ПРС, с изключение на оспорения от ответника договор за
кредит и общите условия към.
ДОПУСКА съдебносчетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в доказателствената част на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Милена М.
Лавчиева и депозит за възнаграждение в размер на 150лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на РС – Пазарджик.
Насрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 15.11.2018 година, 10.30 часа, за когато да се призоват
страните, а вещото лице – след внасяне на депозита.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор на
исковата молба.
ДАВА ПРОЕКТОДОКЛАД КАКТО СЛЕДВА:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземанията по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която
ответникът О.Д.З. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата
15353,30лв., включваща 14303,37лв. главница на задължение по договор за паричен
заем; 718,84лв. възнаградителна лихва за периода 21.12.2016г. – 21.8.2017г. и 331,09лв.
обезщетение за забава за периода 21.1.2017г. до 30.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата на заема от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда 30.11.2017г., до плащането. При условията на обективно
евентуално съединяване ищецът е предявил и осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 предл. 1 вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумите: 12662,67лв. – сбор от вноските по главницата на
заема с ненастъпил падеж към датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК, дължими за периода 21.12.2017г. – 21.4.2023г.
Ищецът твърди, че по силата на
приложение №1 към рамков договор за продажба на вземания от 20.12.2016г. е
придобил от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД вземане към ответника,
ведно с неговите привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за потребителски
кредит №2247464 от 25.4.2016г., като
длъжникът е уведомен за цесията от предишния кредитор. Твърди, че в изпълнение
на договора за кредит цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
предоставил на ответника ответника О.Д.З. паричен заем в размер на 16670,52лв.,
от които 15000лв. са преведени по банкова сметка ***, 450лв. са удържани от
кредитодателя като таса за разглеждане на кредита и 1220,52лв. са платени на
трето лице като застрахователна премия по сключена от ответника застраховка. Със
същия договор ответникът се задължил да върне на кредитодателя общо 21490,56лв.
в т.ч. главницата на заема и уговорената възнаградителна лихва от 7,99% годишно,
дължима на 84 боя равни погасителни вноски по 255,84лв. с последователни падежи
в периода 21.5.2016г. – 21.4.2023г.
Ищецът твърди да е налице неточно
/забавено/ изпълнение на задължението от страна на ответника, което довело до
предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост се претендира
настъпила в деня на цесията /21.8.2017г./ при условията на чл.13, ал.2, б. „а“
от Общите условия към договора за кредит, съгласно който кредиторът има право
да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. погасителните
вноски с ненастъпил падеж за предсрочно изискуеми, при просрочие на две месечни
погасителни вноски. Ищецът твърди още, че в качеството си на кредитор по
цедираното вземане е положил необходимите усилия да обяви предсрочната
изискуемост на кредита, изпращайки три съобщения до ответника на посочения в
договора за кредит адрес за кореспонденция, които се върнали в цялост с
отбелязване, че не са потърсени.
Твърди ищецът, че поради допуснатото
от ответника просрочие, за него е възникнало задължение да заплащане на мораторно
обезщетение в размер на законната лихва върху просрочената главница, вкл. предсрочно
изискуемата част от нея, за периода на забавата.
Ищецът твърди още, че след
придобиване на вземанията по договора за кредит от цедента, се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №4852/2017г.,
която била връчена на длъжника при условията чл.47, ал.5 ГПК. Поради това иска
от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за
изпълнение.
При евентуално отхвърляне на установителните искове
за непадежиралата част от вземането поради липсата на предсрочна изискуемост,
моли съда да осъди ответника да му заплати главницата по кредита, която не е
била изискуема към момента на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК в общ
размер на 12662,67лв., правейки изявление в исковата молба, с което обявява
същата за предсрочно изискуема. Претендира присъждане на законна лихва върху
сумата 12662,67лв. от датата на предявяване на осъдителния иск – 13.3.2018г.,
до плащането. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът, представляван от особен представител по
чл.47, ал.6 ГПК, оспорва активната процесуална легитимация на ищеца с
възражението, че цесията не му е надлежно съобщена. Оспорва действителността на
договора за потребителски кредит, отричайки да го е подписал, евентуално като
сключен в противоречие със закона чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради непосочване в него каква е целта на
кредита – изискване на чл.430 ТЗ, както и в нарушение на чл.11, ал.1, т.8, 9,
10 и т.11-26 ЗПК. Предявява възражение за нищожност на договора за кредит
поради наличието на неравноправни клаузи в него, без да ги сочи. Оспорва
предсрочната изискуемост на задълженият по кредита при твърдени такава да не е
обявена от кредитора.
По исковете за главница и договорна
лихва ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен
паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира,
лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост, както и
обстоятелствата от фактическия състав на цесията.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
По иска за мораторно обезщетение ищецът
следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съдът
дължи служебна преценка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит
и общите условия към него.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: