Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание, проведено на
27.02.2018година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела маринова, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гр.дело № 8345 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от П.Г.Ф., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез пълномощника адв. П.В.Р.,
адрес: ***, *** против ЗД „БУЛ ИНС” АД
гр. СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителите си директори С.С.П.и К.Д.К, в която се твърди
следното: на 07.11.2015 г., около 18:25 часа, на Републикански път III-305, км
36+600, обл. Ловеч възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил
„Лада 2107“ с peг. № ***, управляван от И.Ф.Ф.и лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с peг. № ***.
На посочения ден водачът на л.а. „Лада
2107“ И.Ф.пътувал в тъмната част на денонощието, в условията на намалена нощна
видимост /18,25ч./ заедно с П.Ф. в посока от гр. Тетевен за с. Крета, общ.
Гулянци, обл. Плевен. В срещуположна посока,
в отсечката между с. Дерманци и с. Ъглен, се движел л.а. „Мицубиши Паджеро“ с
peг. № ***, управляван от неустановен водач. Автомобилите били с включени
светлини, тъй като се движели в тъмната част на денонощието. На прав и равен
участък от пътя, в момента когато автомобилите се изравнили, водачът на л.а.
„Лада 2107“ загубил контрол над управлявания от него автомобил. Той не успял да
запази праволинейната си траектория на движение и навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което между л.а. „Лада 2107" и л.а. „Мицубиши
Паджеро“ се реализирал челно-страничен удар. Към момента на настъпване на удара
скоростта на л.а. „Лада 2107“ била 55 км/ч, а на л.а. „Мицубиши Паджеро“ около
40 км/ч. От силата на удара л.а. „Лада 2107“ се отклонил наляво по посоката си
на движение, напуснал пътното платно и се преобърнал в крайпътната канавка.
Водачът на л.а. „Мицубиши Паджеро" напуснал мястото на пътнотранспортното
произшествие, поради което разследващите органи не могли да го установят.
Впоследствие в землището на с. Дерманци, на черен път в ляво бил намерен л.а.
„Мицубиши Паджеро“, участвал в пътнотранспортното произшествие.
При пътнотранспортното
произшествие пострадала П.Ф., която пътувала на предната дясна седалка в л.а.
„Лада 2107“. Тя претърпяла счупване на дясната раменна кост и травматични
увреждания в областта на дясната ръка.
Проведеното от компетентните
органи разследване установило, че основната причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие били действията на водача на л а. „Лада 2107“ -
И.Ф., който не спазил задължението си при управление на МПС да осигури
достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване с насрещно движещото
се пътно превозно средство - нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП.
Пътнотранспортното произшествие възникнало
в пряка причинна връзка с неспазване на задължението на водача на л.а. Лада
2107 да не се движи и да не навлиза в лентата за насрещно движение, погрешна
преценка на пътната ситуация и габаритите на насрещно движещия се автомобил и
несъобразена скорост на движение.
По повод на причиненото от И.Ф.пътнотранспортно
произшествие била ангажирана наказателната му отговорност. В проведеното
разследване Районна прокуратура - гр. Луковит установила, че виновният водач Ф.,
поради нарушаване на правилата за движение, е извършил деяние, обявено от
закона за наказуемо и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на
пътуващата в л.а. „Лада 2107“ - П.Г.Ф.. Деянието на виновния водач е
квалифицирано от обвинението като престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„б”, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, но поради искане за прекратяване на наказателното
производство, направено от пострадалата в хода на досъдебното производство,
същото е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НПК.
В резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие пострадала П.Г.Ф.. Тя по спешност постъпила за
преглед и лечение в хирургичното отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД -
гр. Плевен. Проведените медицински изследвания установили, че е променена
конфигурацията на дясната раменна кост /десния хумерус/ с наличие на костен
хрус при палпация. с ограничени и болезнени движения в раменната и лакътната
стави, и се касае за травматично счупване на дясната раменна кост /***/. След
прегледите била назначена хирургична интервенция на пострадалата /11.11.2015
г./, с която била извършена репозиция на счупената раменна кост и била
имплантирана метална остеосинтеза за свързване на костните фрагменти. След
операцията била наложена гипсова имобилизация.
В болницата на стационарно
следоперативно лечение ищцата прекарала 12 дни - от датата на постъпване
08.11.2015 г до изписването си на 20.11.2015 г. За целия период на лечението си
тя прекарала в амбулаторно лечение у дома с имобилизация за около три месеца.
Вследствие на получените телесни
увреждания - травматично счупване на дясната раменна кост /***/ ищцата
изпитвала трайни затруднения в движенията и неудобство при обслужването на
ежедневните си хигиенно-битови потребности за период повече от 8 месеца. Към
днешна дата Ф. все още не се е възстановила в пълна степен. При физическо
усилие и извършване на обичайни ежедневни дейности тя получава редуващи се
остри и тъпи болки в областта на дясното рамо и дясната ръка. Мускулната сила и
издръжливостта на дясната ръка чувствително намаляха, а движението на раменната
става не се възстанови в предишната степен и остана ограничено и болезнено.
Поради болките при сезонна промяна на времето на ищцата се налага да приема
болкоуспокояващи лекарства. Налага й се също да извършва медицински и
рехабилитационни процедури.
Претърпените продължителни
физически болки и дискомфорт, се отразили
неблагоприятно върху психическото и емоционално състояние на ищцата.
Дългият период на трайно и болезнено възстановяване, довели до непривични за
нея депресивни и страхови състояния. Продължителното обездвижване лиши
пострадалата от така важните за нея срещи с приятели и близки. Търпените
физически болки били съпътствани от нервни изблици, прояви на уплаха,
напрегнатост и нарушение на съня: преживяната травма и последствията от нея се
настанили трайно в живота на ищцата. Последвалият психически стрес се превърнал
във водеща причина за възникването на негативни мисли и страхове у нея, когато
пътува с автомобил и се връща към спомена за инцидента.
Освен гореописаните неимуществени
вреди, ищцата претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в разходи за
болничното лечение и за закупуването на хирургичен имплант по повод извършената
й операция в размер на 1787 лева.
Излага се, че с гореописаното
нарушение на чл. 44 ал. 1 от ЗДвП виновният водач е извършил деяние, представляващо
както нарушение на правилата за движение по пътищата, така и престъпно деяние
по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. И.Ф.Ф.причинил
на ищцата травматични увреждания, довели до претърпени от нея физически болки,
страдания и психически стрес, поради което са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД - виновно и противоправно
деяние, извършено от водача на лекия автомобил „Лада 2107” с рег. № ***, пряка
причинно-следствена връзка между извършеното деяние и настъпилото
пътнотранспортното произшествие и претърпените от пострадалата вреди. Същото
представлява застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС” АД" с № ***г.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
следва да е налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано
моторно превозно средство, при което на трети лица да са нанесени вреди, които
да са пряка и непосредствена последица от деянието. Сочи се , че съгласно
застрахователна полица „Гражданска отговорност” с № ***г. ответното дружество е
задължено да обезпечи гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Лада
2107" с рег. № *** за причинените от него вреди на трети пица при
управлението на същия.
Правната възможност на увреденото
лице при пътнотранспортно произшествие да предяви пряк иск по съдебен ред за
изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди е предвидено в чл. 226
от отм. Кодекс за застраховането във вр. с § 22 от Преходните и заключителните
разпоредби на действащия Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016г./.
Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат на виновно причинено от
водач на МПС пътнотранспортно произшествие, да получи от застрахователя по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите
справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички
претърпени щети.
Физическите и психически болки и
страдания, не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване
на всички неимуществените вреди изисква същото да бъде съотносимо както с
физическите болки и страдания, претърпени от пострадалата, така и с
психическите травми и негативните последици в живота й. По силата на закона
обезщетението следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените
щети. Законодателят определя минимален лимит на отговорност по смисъла на чл.
266 от отменения Кодекс за застраховането във вр. с § 26 от Преходните и
заключителните разпоредби на действащия Кодекс за застраховането /в сила от
01.01.2016г./ от 2 000 000лева към момента на възникване на застрахователното
събитие при едно пострадало лице, който лимит очертава и рамката на паричната
отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди.
Заявява се, че приемането на
Република България в Европейския съюз и поемането на договорните ангажименти
спрямо същия е съпроводено и с настъпващи промени относно размера на
застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед пълното
компенсиране на вредите /§4, ал. 3 и 4 и § 27 от отм. КЗ/. Тази тенденция е
необратима и тя оказва влияние както при определяне напоследък на по-голям
размер на обезщетенията присъждани от съдилищата, така и на увеличаване на
размера им от самите застрахователни компании. В последните години
законодателят съобразява законодателството ни с това на Европейския съюз и
определя нарастващи минимални застрахователни покрития по отношение на
застрахователите. Това безспорно доказва рамката на справедливия размер на
обезщетенията в конкретната икономическа обстановка.
Ето защо се заявява, че справедливият
размер на застрахователното обезщетение, което би могло да репарира
претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически болки, страдания и
психически и емоционални травми вследствие на травматично счупване на дясната
раменна кост /***/, довела до затрудняване на движенията за повече от осем
месеца, следва да бъде определен в размер на 23000лева.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, регистрирано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, което е отговорно спрямо застрахования И.Ф.Ф., с ЕГН **********
- водач на лек автомобил „Лада 2107” с peг. № ***, съгласно Застрахователна
полица № ***г. с период на покритие 14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка
“Гражданска отговорност" на автомобилистите, да заплати на П.Г.Ф., с ЕГН **********,
сумата от 23000лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки, страдания и психически и емоционални травми ведно със
законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на възникване на
пътнотранспортното произшествие (07.11.2015 г.) до датата на подаване на
исковата молба в съда, ведно със законните лихви от датата на завеждането на
настоящето дело до окончателното изплащане на сумата; да осъди ЗД „БУЛ ИНС” АД
гр. София, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, което е отговорно спрямо
застрахования И.Ф.Ф., с ЕГН ********** - водач на лек автомобил „Лада 2107“ с
peг. № ***, съгласно Застрахователна полица № ***г. с период на покритие
14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка "Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, да заплати на П.Г.Ф., с ЕГН **********, сумата от 1787лева,
съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото на 07.11.2015 г.
пътнотранспортно произшествие имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи
за лечение (12.11.2015 г.), ведно със законните лихви от датата на извършване
на разходите до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законните лихви от датата на завеждането на настоящето дело до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна е депозирала писмен отговор, в който се твърди следното: исковете се
оспорват, като претенцията се счита от една страна за прекомерно завишена. Не
се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение лек автомобил марка „Лада”, модел „2107”,
с рег. № ***. Излага се, че не е налице деликт /виновно, противоправно деяние,
в причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата/. Оспорва се да има
причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищцата. Оспорва се
ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на лек автомобил
марка „Лада”, модел „2107”, с ДК№ № *** - И.Ф.Ф.. Твърди се, че вината за
настъпване на ПТП е на неустановения водач на лек автомобил марка „Мицубиши”,
модел „Паджеро”, ДК № ***, който към датата на ПТП не е бил обект на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Сочи се, че от
постановлението за спиране на досъдебно производство № ЗМ-233/15 г., по описа
на РУ МВР-Луковит/04.07.2016 г. е видно, че вината за настъпване на ПТП не е на
водача на лек автомобил марка „Лада”, модел „2107”, с ДК№ № *** - И.Ф.Ф.. От
събраните в досъдебното производство доказателства се установява по безспорен
начин, че е налице извършено от обективна страна престъпление, чийто автор не е
установен, поради което производството срещу неизвестен извършител е спряно.
Изразено е становище, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението следва да се приспадне съпричиняването на
вредоносния резултат от ищцата, поради пътуване от нейна страна без предпазен
колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДв.П, като така се е поставила в значителен
риск спрямо нормалния. Излага се, че настъпването на вредоносния резултат е
съпричинен от пострадалата поне в степен 90%.
На следващо място се заявява, че искът
следва да бъде предявен към Гаранционен фонд, а не към ЗД „Бул Инс” АД, тъй
като към датата на ПТП лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, ДК № ***
не е бил обект на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
В заключение съдът е сезиран с искане
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, респ. да ги
отхвърли частично; претендират се и разноски. Направено е възражение относно
размера на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
В о.с.з. ищцата се представлява от
адв.Р. от САК, който поддържа иска и
навежда подробни доводи в представена по делото писмена защита.
В о.с.з., ответната страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
НЕ СЕ СПОРИ, че на 07.11.2015год.,
около 18,25часа на Републикански път III-305, км 36+600, обл. Ловеч възникнало
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Лада 2107“ с peг. № ***,
управляван от И.Ф.Ф.и лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с peг. № ***, в резултат
на който инцидент пострадала ищцата,
като й били причинени описаните в
обстоятелствената част на исковата молба
наранявания на дясната ръка. Не се
спори, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение лек автомобил марка „Лада”, модел „2107”, с рег. № ***
– делото е попълнено с писмени доказателства, като е представена от ответника
застрахователната полица по отношение
това МПС-л.85 от делото.
Ответната страна оспорва наличието на
вина у водача И.Ф.за настъпилото ПТП-е на посочения по-горе ден. По делото се
установява по несъмнен начин, вкл. и от разпита на лицето като свидетел,
че именно той бил виновният участник за настъпилото ПТП-е на
07.11.2015год. Действително досъдебното наказателно производство е било образувано
срещу неизвестен извършител, било е спирано, впоследствие възобновявано. Видно
обаче от постановлението за прекратяване е, че този краен резултат е настъпил
след изразена позиция от пострадалата П.Ф. за приложение на разпоредбата на
чл.343 ал.2 от НК. Протоколът за ПТП с
пострадали лица е съставен на датата на
произшествието, около 18,30часа, непосредствено след настъпването на инцидента.
Налице и Протокол за оглед на местопроизшествието от 07.11.2015год. и от
следващия ден - приложени на л. 50 и сл. от делото. Действително, ответната страна оспорва вина за настъпилото
ПТП-е да има именно съпругът на ищцата, посочен като участник №1, но това е
отразено в протокола, съставен от
мл.авт-р В.Б.. По правната си същност протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, но същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на
участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му или
претърпените вреди/. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното
произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта и поради това са допустими всякакви
доказателствени средства за установяване на обстоятелствата на настъпване на
произшествието. В конкретния случай съставителят на акта е възприел лично обясненията
на водача на автомобила, както и на друго лице, посочено като пострадал при
произшествието – В.П.и Л.П.. В о.с.з. е извършен разпит в качеството на
свидетел на водача на лекия автомобил „Лада“ И.Ф., от чийто показания се
установява, че макар идващият срещу него
лек автомобил, марка „Мицубиши Паджеро“ да е ползвал светлинни сигнали само от
единия фар, именно свидетелят е загубил ориентация и се е блъснал в разминаващото се с него МПС.
По делото няма данни на собственика или на друго лице, ползвало лекия автомобил
Мицубиши през въпросния ден, да е съставян акт за установяване на
административно нарушение, впоследствие да е издавано наказателно постановление
за нарушения по ЗДвП или лицето да е подвеждано под наказателна отговорност за
извършено престъпление. По делото като свидетел е разпитана и дъщерята на
ищцата, св. А.Й., която не е била пряк свидетел на произшествието. От
показанията й обаче се установява, че веднага на мястото на инцидента се озовал
нейният син и възприел всичко, случващо се с неговите баба и дядо. От
показанията й се установява, че още на другия ден заминала за болницата,
където ищцата била приета, т.к. било необходимо и била извършена операция на
дясната й ръка, впоследствие
имобилизирана с гипс. В проведените две о.с.з. процесуален представител
на ответника не се яви, а по доказателствените искания съдът се е произнесъл
при насрочване на делото, с определение по реда на чл.140 от ГПК, и в самото първо
о.с.з. Ето защо и като съобрази характера на протокола за ПТП като вид
документ, съдът приема, че след преценката на всички доказателства по
делото/писмени и гласни/ в случая може да се направи извод, че вписаните в
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието са с
истинност, която не е оборена; налице е причинно-следствената връзка между
претендираните вреди от ищцата и твърдяното произшествие. Следва да се приеме, че
материалната доказателствена стойност на съдържащият се в делото протокол за
ПТП не е оборена и фактите са се осъществили така, както е отразено в него.
Що се отнася до твърдението на ответната
страна, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, то същото
остава недоказано. Ответникът твърди, че
непосредствено преди да настъпи произшествието
ищцата е пътувала в автомобила, без да е поставила предпазен колан. От разпита
на св.И.Ф. се установява, че ищцата е пътувала на задната седалка, от дясната
страна, а видно от констативния протокол е, че в автомобила са пътували /като
спътници на ищцата и съпруга й-водач на лекия автомобил/ още двама души. Няма
данни нито управляваният от съпруга на
ищцата лек автомобил, нито автомобилът
Мицубиши да са се движили с превишена скорост. Няма доказателства по делото за това със свое действие и/или бездействие ищцата да е допринесла за
настъпилия спрямо нея вредоносен резултата и конкретните й наранявания. В
съдебната практика, вкл. множество решения на ВКС на РБ, се приема, че за да бъде
намалено на основание чл.51 ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение
пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл.51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да
се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен
колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване
на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В конкретния случай този
въпрос не е изяснен, поради и което съдът приема,че съпричиняване не е
налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм./, сега чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сега чл.
432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Съдът намира за доказано наличието на
всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия
извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от
действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ сключен със собственика на автомобила, управляван от виновния за
настъпване на ПТП-то водач – св.И.Ф..
Дължимото от ответника
застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието.
По отношение претенцията за
неимуществени вреди: при определяне
размера на обезщетение за неимуществени вреди от деликт се прилага принципът на
справедливо обезщетяване, съгласно чл.52 ЗЗД, основан на цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства – вид и характер на телесните увреждания,
предизвиканите от тях негативни физически, емоционални и психически
преживявания, продължителността на проведеното лечение и понесените в резултат
на това болки, неудобства и социален дискомфорт, възраст на пострадалия, възможност
или не за пълно възстановяване. Ищцата твърди в исковата си молба, че в резулта
на произшествието е изпаднала в депресия, появил се е страх, уплаха, нервност,
неспокоен съд и развит страх да пътува с автомобил. Твърди, че е
продължителността на обездвижването
й я лишило от нормалните й
контакти с близки и приятели, поради което претендира обезщетение в размер 23000лв. Няма спор между
страните относно характера на увреждането, причинено на ищцата в резултата на
катастрофата. Делото е попълнено с писмени доказателства, изслушано е и
заключение на ВЛ д-р Т.Т./част от заключението дава отговор на въпросите
хипотетично-поради липса на конкретни доказателства в случая и липса на
конкретни данни от страна на самата ищца,както и спомени във вр. със случилото
се/. Към момента на инцидента ищцата е
била на 71 години. Установява се, че
поради счупването на горния десен крайник същата е претъпяла оперативна
интервенция, като престоят й в болница е бил 11 дни. Поставен й е гипс на дясната ръка, който е махнат след
около 2 седмици. Това се установява и от показанията на св.А.Й.. Видно от приетата като доказателство
по делото Епикриза на ищцата е, че същата е изписана с подобрение, а от заключението на ВЛ се
установява, че към днешна дата ищцата напълно е
възстановила движенията на пострадалата ръка; че поради навременното и
добре извършено хирургично лечение, незасягането на ставни повърхности,
характерът на получените от същата
увреждания не могат да станат
причина за затруднения в движенията на горния
десен крайник за продължителен период от време. Посочено е в заключението, че
към момента на прегледа за нуждите на експертизата по делото, движенията в
дясната лакътна става на ищцата са напълно възстановени и неболезнени. ВЛ е
посочило, че при студено време е възможно да се появи слаба болка в травмирания
крайник. От показанията на свидетелите И.Ф. и А.Й. се установява, че ищцата е
търпяла силни болки и страдания непосредствено в първите няколко дни след
счупването на ръката; че се е възстановявала около 2-3 месеца, като през този период не
можела сама да се обслужва и се налагало
да й помагат близките й. Свидетелката Й. заявява , че ищцата развила силен
страх от пътуване с лек автомобил и че понастоящем не желае изобщо да са
качва в автомобил; че и досега
ищцата има неспокоен сън, сънува кошмари, свързани с катастрофата, буди
се нощем и е неспокойна.
По делото не се събраха доказателства
за това инцидентът, претърпян от ищцата
да е повлиял силно негативно върху нейния социален живот. Няма доказателства за
това преди катастрофата какъв живот е водила ищцата, колко е била мобилна, колко често е
пътувала с автомобил или без такъв, за
да се среща с роднини, близки, познати и
т.н. В тази връзка съдът не приема доводите й след катастрофата и претърпяната травма на ръката
същата да е била в по-неизгодно положение отпреди това; да не е била във
възможност да води нормален, адекватен на възрастта й и установените й обичайни
навици начин на живот -поне след изтичането
на два, три месеца от катастрофата.
Ето защо и като съобрази конкретната
причинена на ищцата травма в резултата
на ПТП-е, времевия й престой в болница,
продължителността на оздравителния процес, състоянието й в момента, възрастта й, както и липсата на
данни за настъпили усложнения /приложено е Експертно решение от 25.05.2017год.
на ТЕЛК, в което като водеща диагноза е
посочено - исхемична болест на сърцето/ съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан до
размера от 3000лв. За разликата до претендираните 23000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По
отношение претенцията за имуществени
вреди в размер 1787лв.: по тази
претенция конкретно становище ответникът
не е изложил.Съдът приема същата за
доказана. Представени са писмени
доказателства, които не са оспорени от ответната страна- фактура на стойност 1787лв. на л.56 от делото и подписана декларация от ищцата –л.36 от
делото. От изслушването на ВЛ в о.с.з. се установява, че е поставен имплант
при операцията на ищцата, който предвид
възрастта й и липсата на развита бактериална инфекция не предполага да бъде
изваждан. Искът следва да се уважи
изцяло.
На ищцата следва да се присъди
законна лихва от датата на подаване на исковата молба, каквото е и искането
й.
По отношение разноските: с оглед изхода на делото същите следва да се
определят съразмерно уважената част на предявените искове /няма доказателства за заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ответната страна/. Т.к. на ищцата е оказана
безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗА, тези разноски следва да
се присъдят директно на пълномощника й,
а именно в размер 333,72лв. Общият
размер на разноските е посочен в списъка,приложен на л.112 от делото, като
размерът на общият претендиран хонорар не е завишен предвид материалния интерес, продължителността на делото във
времето и активното участие на пълномощника в процеса.
При този изход на делото и с оглед
освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати такава върху размера на уважената претенция –
общо 191,48лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр. чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. СОФИЯ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителите си
директори С.С.П.и К.Д.К, отговорно спрямо застрахования И.Ф.Ф., с ЕГН **********
- водач на лек автомобил „Лада 2107” с peг. № ***, съгласно Застрахователна
полица № ***г. с период на покритие 14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка
“Гражданска отговорност" на автомобилистите, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Ф., ЕГН **********,
адрес: ***, пълномощник адв. П.В.Р., адрес: ***, *** сумата от 3000лв. ,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, считано от датата на възникване на
пътнотранспортното произшествие - 07.11.2015г., до датата на подаване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2017год. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 23000лв.
ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.226 ал.2 от КЗ/отм./ вр. чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. СОФИЯ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителите си
директори С.С.П.и К.Д.К, отговорно спрямо застрахования И.Ф.Ф., с ЕГН **********
- водач на лек автомобил „Лада 2107” с peг. № ***, съгласно Застрахователна
полица № ***г. с период на покритие 14.01.2015- 14.01.2016г. по застраховка
“Гражданска отговорност" на автомобилистите, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Ф., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник
адв. П.В.Р., адрес: ***, *** сумата от 1787лв. , представляваща
застрахователно
обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2017год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗАЗД „БУЛ ИНС” АД
гр. СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.П.В.р., адрес: *** , *** направените
разноски по делото съразмерно уважената част на иска – в общ размер 333,72лв.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД гр.
СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер 191,48лв.
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: