№ 623
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. СЛ. Г., депозирана против наказателно
постановление № 38-0002275/12.08.2021г., издадено от Директор на РД „АА”
- Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и страда от пороци, които
не могат да бъдат санирани. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи,
че нормата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП има бланкетен характер и признаците
дадени в административнонаказателната норма се допълват, чрез специфични
признаци, указани в друг нормативен акт, в случая Наредба № 11/2001г. за
движението на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, в която
изчерпателно и конкретно са посочени допустимото натоварване на ос, а в
случая признаците на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001г. не са посочени, което според жалбоподателя води до липса на
съставомерни елементи и на относимите към тях факти и винаги е съществено
1
процесуално нарушение, тъй като не дава възможност на нарушителя да
очертае фактическите рамки, в които следва да организира защитата си.
Посочва се, че при извършената проверка е установено разстоянието между
осите, но не е указано допустимото разстояние по наредбата. В релевират
доводи, че при преценка на конкретната стойност на превишение на нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство и при
отчитане липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя, то
и наложено на същия наказание следва да бъде определено в размер,
съобразно законовия минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се
представлява. Същият не е намерен на посочения в жалбата адрес за
призоваване и делото е разгледано в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН Серия А-2020 № 291793 от
07.07.2021г., за това, че на 07.07.2021г., около 11,05 часа, в град Русе, главен
път Е-85, КПП х. Приста, като водач на съчленена композиция, състояща се
от влекач МАН ТГХ 18.480 4х2, с рег. № ВТ 71 67 КА от категория N 3, с две
оси, с прикачено полуремарке Бодекс Кис 3ВА, с рег. № ВТ 16 21 ЕЕ, от
категория О4, с три оси, извършва обществен превоз на ечемик с
2
товарителница № 08243 от 07.07.2021г. като след направено измерване с
везна с неавтоматично действие тип Eliauto EX 10X с одобрен тип № 4678 и
със сертифицирана ролетка BMI (5 м.), с фабричен № 1336, и принтирана
кантарна бележка № 0065 от 07.07.2021г., в 11,12 часа е било установено, че
сумата от натоварванията на една тройна ос е 25 800 кг, а именно сбор от +
8 800 кг. + 8 500 кг. + 8 500 кг. и измереното междуосово разстояние от 1,33
метра надвишава нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройство от 24 000 кг. с 1 800 кг., които факти
актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за
така установеното нарушение, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои
отхвърля. Както гласните доказателства, приобщени чрез показанията на
актосъставителя ИВ. СТ. ИВ., а така също и писмените доказателства и
доказателствени средства – заверени копия на кантарна бележка №
0065/07.07.2021г., пътен лист № 013207 и товарителница №
08243/07.07.2021г. се намират в корелативно единство и напълно подкрепят
приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган
факти от обективната действителност.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Всички изложено според настоящия съдебен състав обосновава
извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП са намерили отражение всички елементи от обективната страна на състава
на това нарушение.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията
на жалбоподателя, че нарушението, за което е ангажирана неговата
отговорност не е описано, чрез посочване на всички съставомерни признаци и
по този начин е било нарушено правото на защита на наказаното лице да бъде
запознато с всички факти да организира защитата си, въз основа на тях.
Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление при дадената от страна на наказващия орган
правна квалификация на деянието е посочена конкретната относима
разпоредба на чл. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ, към която препраща нормата на чл. 139, ал. 1 ЗДвП.
По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното
лице и не представлява процесуално нарушение, обстоятелството, че в
наказателното постановление, наложеното на същия наказание е по чл. 177,
ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП, без да бъде посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
4
„б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, която е посочена при посочване
на приетата на нарушена правна норма. Не представлява нарушение, а още
по-малко съществено такова, което да е ограничило по някакъв начин правото
на защита на жалбоподателя обстоятелството, че в НП не е посочено
допустимото разстояние, тъй като същото се съдържа в подзаконов
нормативен акт и незнанието на закона не е извинително.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен
извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му във вина нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. чл. 7,
ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна,
така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 7, ал. 1,
т. 3 б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ сумата от натоварванията
на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието
между осите е над 1,3 m е 24 t., като в конкретния случай муждуосовото
разстояние е било 1,33 метра, а натоварването на една тройна ос е било 25 800
кг. или с превишение от 1 800 кг.
Правилно е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177,
ал. 3 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“,
именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство и в конкретния
случай, освен че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал
превозното средство на дата 07.07.2021г., който факт безспорно се установява
и доказва от приобщените в хода на производството и писмени доказателства,
този факт не се и оспорва от жалбоподателя.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както
интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са
отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението –
конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му
5
маса, като във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на
последиците от извършеното от него деяние.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е
приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под
приложимата правна норма.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното
нарушение, правилно е издирена и приложена, съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от
този вид.
Доколкото обаче, в оспореното наказателно постановление
административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили
налагането на административно наказание в максималния размер от 1500
лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да
бъде изменено, като размерът на административното наказание „Глоба“ бъде
намален от 1500 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба
размер, а именно 500 лева. Липсата на мотиви, относно определянето на
размера на административното наказание препятства съдебния контрол, във
връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното
постановление административнонаказващият орган единствено е посочил
декларативно, че е взел предвид тежестта на нарушенията, наличието на
подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, въпреки че става
въпрос за едно единствено нарушение и без да изложи, каквито и да било
мотиви е наложил размер на наказанието, ориентиран към средата на
предвиденото за това нарушение административно наказание „Глоба“. С
оглед невъзможността този порок да бъде саниран в хода на производството
по обжалване на наказателното постановление и при доказаност на
нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН следва да бъде намален
6
размерът на наложеното на нарушителя административно наказание „Глоба“
до предвидения в санкционната разпоредба минимум, който е именно 500
лева.
В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в
наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и
практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от
27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г.
постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по
КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
Отделно от това при преценка обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
ЗАНН, а именно липсата на предходни нарушения на Закона за пътищата от
страна на жалбоподателя, липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
и конкретният размер на претоварването, именно минималния предвиден за
това нарушение размер на административното наказание „Глоба“, би
постигнало в пълна степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН и би се
явило в пълна степен съответна на личността на дееца и на извършеното от
него деяние.
С оглед обстоятелството, че жалбоподателят не е претендирал
разноски, нито с жалбата, нито в хода по същество и не е представил
доказателства за извършването на такива, то разноски в полза на същият не
следва да бъдат присъждани, въпреки уважаването на направеното с жалбата
искане за изменение на наказателното постановление в неговата санкционна
част.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0002275/12.08.2021г.,
издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на ЗАХАРИ СТОЯНОВ Г. , ЕГН:
**********, с адрес ******, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева, за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА, размера на
7
административното наказание „ГЛОБА” от 1500 (хиляда и петстотин) лева
на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8