Определение по дело №253/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 474
Дата: 27 юни 2017 г. (в сила от 3 август 2017 г.)
Съдия: Красимира Дончева
Дело: 20175500200253
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2017 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л    № 474

 

 

Година 2017                                                                            град  Стара Загора

Старозагорски окръжен съд                                     наказателен състав

На     двадесет и седми юни                                                    година 2017

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ЧЛЕН СЪДИЯ: НИКОЛА КЪНЧЕВ

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И.П.А.Й.Й.К.

        

                                                             

Секретар К.Ц.

Прокурор МИТКО ИГНАТОВ

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ ДОНЧЕВА

НОХД № 253 по описа за 2017 година

 

На именното повикване в 09,30 часа се явиха:

 

 

………………………………………………………………….

 

Съдът, при проведеното тайно съвещание по повод направеното от защитниците на подсъдимите искане за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт, подробно мотивирано в подадения писмен отговор от адв. К. и поддържано в съдебно заседание и от двамата защитници, намира, че е основателно, но по следните съображения:

С разпореждане № 2303 от 19.12.2016 г. по НОХД № 557 /2016 г. по описа на ОС - Стара Загора, образувано по първоначално внесения срещу четиримата подсъдими обвинителен акт, съдът е прекратил съдебното производство поради нередовности на обвинителния акт и е върнал делото на прокурора за отстраняването им. Това определение е потвърдено с Определение № 35/19.01.2017 г., постановено по ВЧНД № 11/2017 г. по описа на АС - Пловдив.

Съдът, от извършената проверка на обвинителния акт след разпоредителното заседание от 02.06.2017 г. във връзка с постъпилия писмен отговор от адв. К. констатира, че с нововнесения обвинителен акт не са отстранени в пълнота нередовностите на първия обвинителен акт, съгласно задължителните указания на съда. В нововнесения обвинителен акт не е отразено всеки от подсъдимите с какво средство на престъплението е действал, по отношение на кой от пострадалите и в кой момент се е включил.

І. По отношение на пострадалия Г.Н. от съдържанието на нововнесения обвинителен акт не става ясно от фактическа страна подсъдимият С.И. с какво средство на престъплението е действал. В края на л.3 и началото на л.4 от обвинителния акт прокурорът е вписал следното: „След като сломили съпротивата на другите двама пострадали всички обвиняеми се насочили към „главния виновник“, според тях, пострадалия Н. и започнали да му нанасят силни удари с носените от тях твърди предмети.” Непосредствено преди коментирания абзац от обвинителния акт прокурорът е описал действията на подсъдимия С.И. спрямо пострадалия Ж.Ж. като извършени с “нож с дълго острие”, посредством който е нанесъл прободна рана в гърба на Ж.. А в коментирания абзац е посочил, че всички обвиняеми, т.е. и четиримата, са действали спрямо пострадалия Н. с твърди предмети. С оглед на това съдът констатира липсата на факти относно това какво е станало с ножа и с какъв „твърд предмет“ се е включил в боя над пострадалия Н. подсъдимият С.И.. 

По-надолу в абзаца, касаещ действията на четиримата подсъдими спрямо пострадалия Н. прокурорът е вписал: „четиримата обвиняеми продължили да му нанасят силни удари по главата и тялото с носените от тях предмети и с ритници“. Ако в случая се приеме, че подсъдимият С.И. е участвал в побоя с носения споменат по-горе в обвинителния акт предмет – нож с остър връх, то не се сочи в обвинителния акт по тялото на този пострадал да са нанесени наранявания с нож.

От изложеното е видно, че обвинението очертано с новия обвинителен акт, не е годно да определи предмета на доказване и участието на всеки един от подсъдимите в него.

ІІ. По отношение на пострадалия Ж.Ж. - неясно, вътрешно противоречиво и при дефицит на фактите е обвинението срещу подсъдимия С.И. за опит за убийство при ексцес, “без общност на умисъла да убива с другите обвиняеми” /стр.7, абзац 3/. От фактическа страна за този пострадал на стр.3, абзац 2 от обвинителния акт единственото, което е описал прокурора е следното: „В това време обвиняемият К.И. нанесъл удар с бухалката в главата на пострадалия Ж.Ж.. Други от обвиняемите също се присъединили към обвиняемия К.И. и също започнали да нанасят удари по пострадалия Ж. по тялото и главата. Ж. паднал на земята, отбранявайки се…..“ От изложеното е видно, че не е ясно кои са другите обвиняеми, взели участие в боя над пострадалия Ж.Ж. и по-специално с оглед на повдигнатото на подсъдимия С.И. обвинение за опит за убийството при “ексцес” на общия умисъл, дали същият е взел участие в първоначалното нападение над този пострадал. Това е от особено съществено значение, тъй като съгласно правната теория, за да се говори за “ексцес”, следва да е налице съучастие и общ умисъл, а понятието “ексцес” означава, че някои от съучастниците, в случая някой от съизвършителите, е надхвърлил общия умисъл /Наказателно право, Обща част, книга втора - И. Ненов, издание от 1992 г., л.177 и от Коментар на наказателния кодекс, Обща част, том І с автор А. Гергинов, л.519 – 521/. Прокурорът от една страна не се е ангажирал да каже кои са съучастниците - съизвършителите в побоя над пострадалия Ж.Ж. и дали подсъдимият С.И. е взел участие в първоначалното нападение над този пострадал, и от друга страна не е посочил какво се включва в “общия умисъл“ на съучастниците. С оглед на това неясно и при липса на факти е формирано вътрешното убеждение на прокурора и извода му за наличието на “ексцес” у подсъдимия С.И. от общия умисъл на останалите съизвършители.

ІІІ. В цялото съдържание на фактическото обвинение на внесения обвинителен акт не е формулиран общият умисъл на подсъдимите в качеството им на съучастници под формата на съизвършителство и по отношение на пострадалия Г.Н.. Само в началото на обвинителния акт, в края на стр.2, е изложено, че “обвиняемият С.И. съобщил на обвиняемия А. за случилото се и двамата решили да се саморазправят с пострадалите. За инцидента разбрали и другите двама обвиняеми – обвиняемия К.И. и обвиняемия А.И. и те също решили да се саморазправят с пострадалите“. Тези две изречения по никакъв начин не покриват задачата на прокурора да формулира обвинението не само от неговата обективна страна, а и от субективната му такава, която в случай на съучастие трябва да обхваща и общността на умисъла за извършване на конкретно престъпление по отношение на всеки конкретен пострадал. “Умисълът /както посочва в монографията си на л.97 И. Ненов/ е винаги конкретен, както е конкретно и всяко престъпление. Съществува не някакъв умисъл въобще, а умисъл например за кражба или шпионство, за убийство или клевета и т.н., поради това конкретното съдържание на умисъла варира съобразно с многообразието на престъпленията.”

Известно е от съдебната практика, а и от правната теория, че установяването на субективната страна на телесните повреди и убийствата поначало поражда трудности. Те се дължат на особеностите на обективната страна на тези престъпления, които се отразяват и в съзнанието на дееца. Трудността се състои в това да се установи какво точно е било психическото отношение на дееца към настъпилия резултат. В настоящия обвинителен акт никъде не е посочено каква е била целта на дейците - към какъв резултат спрямо всеки от пострадалите са се насочили подсъдимите - към причиняване на телесни повреди или към убийството на всеки от пострадалите. Освен това, в случай, че резултатът, към който са се насочили подсъдимите не съвпада с резултата, до който се е достигнало, прокурора дължи ясното формулиране на обвинителната теза чрез посочване на конкретните форми на умисъла към желаните обществено опасни последици и към настъпилите по-тежки такива. Възможно е да се касае и до алтернативност на умисъла у дейците – да предвиждат най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и да искат или допускат настъпването на който и да е от тях. При тези усложнения на субективната страна покриващи и настоящите деяния прокурора следва ясно и недвусмислено да формулира и изложи в съдържанието на обвинителния акт волята си относно умисъла на дейците и неговата форма/форми за да са в състояние да разберат обвинението и да се гарантира правото им на защита. С това, че прокурора преди диспозитива, там където е описал правната квалификация на деянието, извършено, според него, от всеки от подсъдимите, е посочил общо следната формулировка “Обвиняемият е действал при пряк умисъл, като е целял настъпването на престъпния резултат“, без никъде в обстоятелствената част да се сочи какъв е целения резултат и какво обхваща общия умисъл, не са изпълнени задълженията на прокурора да формулира обвинението по начин, годен да очертае предмета на доказването и участието на всеки от подсъдимите в извършването на деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид гореизложените съображения и с оглед изложените непълноти, неясноти в съдържанието на обвинителния акт, които имат за последица неясно обвинение и нарушават правото на защита на подсъдимите, съдебното производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняването им.

По отношение на представеното от адв. К. заверено копие на Протоколно определение № 83/11.05.2017 г. по НОХД № 97/2017 г. по описа на РС - Раднево, с което е прекратено съдебното производство по делото, образувано по обвинителен акт срещу К.Д.И. – един от четирима подсъдими по настоящото дело, и което е било образувано въз основа на материали отделени от настоящото ДП № 136/2016г. по описа на РУ-Раднево с постановление на наблюдаващия прокурор при ОП - Стара Загора с указания да се води отделно ДП, съдът намира, че предвид това, че не се дава ход на делото и се прекратява съдебното производство по същото, компетентен да се произнесе по обединяването на делата е прокурора, още повечече, че именно нему е възложено конституционното правомощие да прецени срещу кои лица и какви обвинения да повдигне. Прокурорът следва да прецени дали обективното изясняване на обстоятелствата по случая изисква обединяването на двете досъдебни производства – това по изпратеното на прокурора от РС - Раднево и настоящото ДП.

Предвид гореизложеното, съдът намери, че не са налице основанията за даване ход на делото, а на основание чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК съдебното производство по настоящото дело следва да се прекрати, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

                  

              НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ПРИЛАГА заверено копие на протоколно определение  № 83/11.05.2017 г. по НОХД № 97/2017 г. по описа на РС - Раднево.

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 253/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

 

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, съобразно мотивите на опрадаланието.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от днес по реда на Глава ХХІІ от НПК.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                              ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                        2.

 

 

                                                                                                 3.