Определение по дело №306/2019 на Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №519

 

гр. Шумен, 05.08.2019г.

 

            Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на пети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Стефанов

                                                                                                      2. С. Стефанова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. № 306 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство е образувано по частна жалба с вх. № 4324 от 04.06.2019г. депозирана от Е.И.Г. ***  срещу разпореждане № 1236 от 25.04.2019г. на РС – Нови Пазар, по ч.гр.д. № 381/2019г., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „КОМЕКС“ АД, с ЕИК . В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излага, че за да го отхвърли, съда е приел, че представения към заявлението приходен касов ордер, за ползвания от  „КОМЕКС“ АД заем не било достатъчно доказателство и следвало да се направи конкретизация един договор за заем ли е сключван и кога, както и че не ставало ясно, имал ли е като законен представител на „КОМЕКС“ АД, пълномощия възложени му от съвета на директорите /СД/ да договаря сам със себе си. Сочи, че представения приходен касов ордер за ползвания паричен заем, бил редовен счетоводен документ, и не било необходимо сключването на договор за заем, поради което и в заявлението липсвало конкретизация в тази насока, а пълномощията му от СД се виждали от обявения и вписан в ТР протокол от ОС на СД, от който прилага копие.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:

Ч.гр.дело № 381/2019 г. по описа на РС- Нови Пазар, е образувано по заявление на Е.И.Г. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „КОМЕКС“ АД, с ЕИК  със седалище гр. К., представлявано от Е.И.Г. за сумите както следва: 1 160лева – главница, 753,53 лихва за периода от 01.09.2012г. до 21.01.2019г., ведно със законна лихва от 22.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от паричен заем /изрично отбелязано основание в заявлението/. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в утвърдения образец.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението, като нередовно, тъй като не отговаряло на изискванията на чл. 410 от ГПК. Приел, е че в заявлението не били посочени напълно обстоятелствата, от които произтичало вземането, посочено било само, че от 01.08.2012 г. до 31.08.2012 г. дружеството е ползвало паричен заем в размер на 1160 лв., предоставен му от заявителя и, че заемът не е върнат, като е представен единствено приходен касов ордер (ПКО), от който не ставало ясно един договор за заем ли е бил сключен, както и кога е сключен, предвид посочения период от време, както и дали заявителят, в качеството му и на представител на дружеството - длъжник е разполагал с правомощия да договаря сам със себе си, тъй като при липсата на това правомощие договорът /или договорите/ за паричен заем, би бил сключен в противоречие със закона и поради това нищожен, предвид обстоятелството, че кредитор е заявителя Е.И.Г. с ЕГН ********** *** дружеството длъжник се представлява от същия Е.И.Г., в качеството му на законен представител на същото. Позовал се е на разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД, според която представителят не може да договаря от името на представлявания нито сам със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това.

Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на районния съд. Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК, съдът следва да извърши проверка дали представеният документ, от който произтича вземането, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 2 – 4 от ГПК. В подаденото заявление е посочено най – общо, че вземането произтича от паричен заем и са посочени суми за главница и лихви, без да са представени никакви доказателства, както за настъпването на падежа, след който вземането е станало изискуемо, така и как е формирана претендираната лихва. С настоящата жалба се представя, като доказателство  единствено протокол от ОС на СД с дата 16.05.2013г. следващ датата на представения ПКО от 01.08.2012г., от който също не може да се направи преценка, как и кога е даден претендирания за връщане паричен заем, нито кога е настъпил падежът му. Освен това съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Установената в чл.38, ал.1 от ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си намира приложение както при доброволното представителство, така и при органното представителство на юридическите лица, но за разлика от доброволното представителство, при органното не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, тъй като представляван при органното представителство е юридическото лице, което не формира самостоятелна правновалидна воля, а извършва правни действия чрез волеизявленията на представителя си. В този смисъл и Решение №176 от 13.06.2012г. на ВКС, І т.о. по т.д.№ 1078/10г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящия случай е видно, че управителят на дружеството – длъжник, към датата 01.08.2012г. (датата на представения ПКО), не е имал правото валидно да задължава дружеството, договаряйки сам със себе си, поради което и настоящия състав приема, че представения към заявлението ПКО не може да удостовери подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, на соченото от него договорно основание, и искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като вземането не се признава от правния ред съобразно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

Ето защо,  като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционния съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1236 от 25.04.2019г. по ч.гр.д.№381/2019г. по описа на  РС – Нови Пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя Е.И.Г. с ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „КОМЕКС“ АД, с ЕИК , за сумата от 1160 лв. - главница и 753,53 лв. лихва за периода от 01.09.2012г. до 21.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2019г. до окончателното плащане, въз основа на договор за паричен заем.

На основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           

                                                                                                         2.