Р Е Ш
Е Н И Е
№ 210
гр. Перник, 08.11.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 287 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
251 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на Б.Й.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу Заповед №
ЗРД-278/26.04.2022г. на Командира на 78 Батальон за осигуряване при военно формирования 28610 - София, адрес: гр. София, 1619, кв. „***“, ул. „***“ №
26. Със заповедта, на основание чл. 241, чл. 242, т. 2 и т. 3 и чл. 244, т. 7
от ЗОВСРБ, за неизпълнение на задължения съгласно чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 1
и чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република
България (УВСВСРБ), на "редник-3-ти клас" Б.Й.С., е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
В жалбата се сочи, че обжалваният акт е
незаконосъобразен и неправилен, постановен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на обжалваната заповед като
незаконосъобразна.
По делото е постъпил писмен отговор (лист 75-81), с който ответникът по
делото изразява становище, по повод подадената жалба, като счита същата за
неоснователна и недоказана. Смята издадения административен акт за правилен и
законосъобразен, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваната
заповед да бъде потвърдена от съда.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Ответникът по жалбата Командирът на 78 Батальон за осигуряване – подполковник А.Б., редовно
призован, се явява лично. Същият оспорва жалбата, намира издадената заповед за
правилна и законосъобразна по съображения, подробно изложени в приложения по
делото писмен отговор.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят заема длъжността "шофьор-санитар
в медицински пункт на военно формирование 28610-София", като същият притежава военно звание
"редник-3-ти клас". Тези данни се подкрепят от Договор за военна служба № 3-511 от
26.02.2018г. (лист 30-32), Допълнително споразумение № 51-В-8/16.02.2021г. (лист 33) и Кадрова справка (лист 34).
Дисциплинарното производство срещу Б.Й.С. - "редник-3-ти клас", започва със заповед № ЗРД-225/29.03.2022г. на Командира на 78 Батальон за осигуряване (лист
40-43), с която е назначена комисия за извършване на служебна проверка, за
наличие или липса на неуставно държание, от страна на редник С., по време на
следобеден развод, при четене на заповед за наказание на същия.
Във връзка с образуваното производство, са снети обясненията
на единадесет военнослужещи, включително и на редник Б.Й.С. (лист 52-63).
Резултатите от извършената проверка, Комисията обективира в протокол № ЗН-945/19.04.2022г.
(лист 43-51), като в изпълнение на поставената задача приема, че е налице
извършено дисциплинарно нарушение от страна на редник Б.Й.С., изразяващо се в нарушаване на правилата за
подчиненост и нарушаване на правилата за военна вежливост и отдаване на чест,
нарушения по чл. 242, т. 2 и т. 3 от ЗОВСРБ. Комисията приема действията на редник Б.Й.С. за грубо и дръзко нарушаване на правилата за вежливост и сдържаност,
визирани в чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от УВСВСРБ,
счита, че поведението му е в разрез и с разпоредбите на чл. 111, т. 5 и чл.
112, т. 1 от УВСВСРБ, които задължават военнослужещия да проявява вежливост и
уважение към всеки и
към всички и конкретно към длъжността,
званието и отговорностите на командирите
(началниците) и колегите си и да не отправят публична критика към тях. Приема
още, че с поведението си жалбоподателя е в нарушение и на правилата т. 7. 11 и
т. 8. 2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден с МЗ №
ОХ-858/27.09.2021г., а именно: военнослужещите се стремят да избягват в
поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им целят да ги
преустановят, като запазят спокойствие и контролират поведението си; зачитат
достойнството и правомощията на ръководителите си. В заключение комисията предлага, на редник Б.Й.С. да бъде наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“.
Протоколът от заседанието на комисията
е сведен до знанието на Командира на 78-ми батальон за осигуряване на 20.04.2022г., видно от поставена резолюция върху
него.
На 20.04.2022г. в 15.30 часа, във връзка образуваното производство и на основание чл.
246, ал. 2 от ЗОВСРБ, с дисциплинарно наказаното лице е проведена беседа, като резултита от нея са отразени в Протокол рег. № 3Н-986/20.04.2022г. (лист
64).
По делото са представени и обяснения на цивилен служител М.Р.Г. и старши
сержант Б.М.М. (лист 65-67), членове на комисията назначена със заповед №
ЗРД-225/29.03.2022г. на Командира на 78
Батальон за осигуряване, с които същите изразяват своето впечатление, относно
поведението на редник „3-ти клас“ Б.Й.С., по време на
проведената беседа. Същите, като изразени извън предмета на възложената
проверка, съдът приема за сведение.
Представена и Заповед № ОХ-1252/07.12.2017г. на министъра на отбраната
(лист 23-27), с която в т. 10.2 са определени правомощията на Командирите на
самостоятелни батальони, относно правата им да сключват договори за военна
служба и споразумения към тях, както и да освобождават от военна служба и
прекратяват договори за военна служба на сержантите и войниците в подчинените
им формирования.
Представена е също и заповед № КВ-224/29.05.2018г. на министъра на
отбраната (лист 28-29), от която е видно, че А.И.Б. е назначен за командир на
военно формирования 28610 –София.
Производството приключва със Заповед № ЗРД-278/26.04.2022г. на Командира на 78 Батальон за осигуряване, с която на основание чл. 241, чл. 242, т. 2 и т. 3 и чл. 244, т.
7 от ЗОВСРБ, за неизпълнение на задължения съгласно чл. 111, т. 5, чл. 112, т.
1 и чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от УВСВСРБ, на редник „3-ти клас“ Б.Й.С. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Извършеното дисциплинарно нарушение,
според мотивите на заповедта, се изразява в това, че на 25.03.2022г., при провеждане на следобеден развод,
съгласно разпределение на времето на 78-ми батальон, при прочитане на Заповед №
ЗРД-219/25.03.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание на редник „3-ти клас“ Б.Й.С., същият, пред
личния състав на батальона, изразява явно неуважение и негодувание към
командира си, използва изрази, с които уронва престижа и достойнството на
висшестоящ офицер от БА, в присъствието на по-младши военнослужещи и уронва
престижа на институцията като цяло. Поведението на военнослужещия е
квалифицирано, от страна на наказващия орган, като неизпълнение на задължения предвидени
в чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 1 и чл.
116, ал. 1 и ал. 2 от УВСВСРБ и нарушение на правилата за подчиненост и военна
вежливост по смисъла на чл. чл. 242, т. 2 и т. 3 от ЗОВСРБ за неспазване на
правилата на т. 7. 11 и т. 8. 2 от Етичния кодекс за поведение на
военнослужещите, утвърден с МЗ № ОХ-858/27.09.2021г.
Заповед № ЗРД-278/26.04.2022г. на Командира на 78 Батальон за осигуряване е
връчена, срещу подпис, на жалбоподателя на дата 26.04.2022г.
Жалбата срещу административния акт е подадена пред Административен съд-София град и е
препратена на основание чл.
135, ал. 2 от АПК по подсъдност на Административен съд-Перник.
Предмет на съдебен контрол в настоящето
съдебно производство е именно законосъобразността на Заповед № ЗРД-278/26.04.2022г. на Командира на 78
Батальон за осигуряване.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд-Перник, като
извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи.
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са пряко засегнати по негативен начин от оспорения индивидуален
административен акт. Оспорването е извършено преди изтичане на преклузивния
срок по чл.
149, ал. 1 от АПК, вр. с чл.
251, ал. 1 от ЗОВСРБ, изчислен от датата на запознаване на военнослужещия
със заповедта за уволнение, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери, издаден ли е от компетентен орган, спазени ли са изискванията установени от закона във
връзка с неговата форма, спазени ли са процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали
индивидуалния административен акт е издаден в съответствие с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства,
които са релевантни за правния спор, както и след проверка на административния
акт, съобразно критериите, установени в чл. 146
от АПК, съдът приема жалбата за основателна, при следните доводи:
Според чл. 248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните
наказания се налагат от длъжностните лица, определени с Правилника за прилагане
на закона. Съгласно чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, във вр. с чл. 248 от ЗОВСРБ,
дисциплинарното наказание - "уволнение" може да се налага от длъжностните лица, които имат право
да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. Видно от
точка 10.2 на Заповед №
ОХ-1252/07.12.2017г. на министъра на отбраната (лист 23-27), командирите на
самостоятелни батальони, са оправомощени да освобождават от военна служба и
прекратяват договори за военна служба на сержантите и войниците в подчинените
им формирования. Видно от заповед № КВ-224/29.05.2018г. на министъра на
отбраната (лист 28-29), А.И.Б. е назначен за командир на военно формирования
28610 –София. Следователно, издавайки оспорената заповед
командирът на 78 батальон за осигуряване при военно формирования 28610 - София, в
качеството си на ръководител на тази структура, към която се числи и длъжността
на дисциплинарно наказания войник, е издал Заповед № ЗРД-278/26.04.2022г., при
наличие на изискуемата се от закона компетентност. Въз основа на това се
приема, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен
орган и не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Редът
за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и
заличаване на дисциплинарните наказания се определя с правилник за прилагане на
закона, съгласно чл.
252 от ЗОВСРБ. Съгласно чл.
148, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
доказателствата, въз основа,
на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта, а в
ал. 2 е разписано, че мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици.
В настоящият случай, оспорената заповед е издадена в
изискуемата писмена форма, посочени са извършителя,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
доказателствата, въз основа,
на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се
налага, но липсва обосновка по чл. 247 от
ЗОВСРБ, свързана с преценката
относно вида и размера на наложеното наказание, която следва да бъде съобразена с вида и
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и с
поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.
По делото не се установява, а и от
наказващия орган не се
претендират в административното производсвто да се установяват хипотези от вида на
лимитативно изброените в чл.
245, ал. 1 от ЗОВСРБ,
чието наличие да представлява самостоятелно и достатъчно основание за
налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". При това положение и съобразно
разпоредбата на чл.
247 от ЗОВСРБ, преценката относно вида и размера на наложеното наказание е
от компетентността на дисциплинарно наказващия орган (ДНО). Тази обосновка следва да бъде
изложена в акта за налагане на дисциплинарно наказание и в случаи от вида на
разглеждания представлява задължителна част от мотивите му, доколкото отразява
дейността по индивидуализиране на дисциплинарната санкция, още повече,
че в случая е наложено най –тежкото по степен наказание. Цитирането на законови и подзаконови
разпоредби и фактическите констатации, направени в хода на дисциплинарното
производство не обосновават извод за извършена преценка по смисъла на чл. 247 ЗОВСРБ. Това е така, предвид
необходимостта от преценка на административния орган на тежестта на нарушението
и избор от няколко възможни предвидени за такова нарушение наказания.
Отделно от това ДНО не е изложил и
мотиви, защо следва да бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание, от това, което е предложено от Комисията, назначена със
заповед №
ЗРД-225/29.03.2022г. на Командира на 78
Батальон за осигуряване, а именно „Предупреждение за уволнение“. Действително разпоредбата на чл.
147, ал. 1 от ППЗОВСРБ предвижда, че предложението за вида на наказанието
от страна на комисията, която е назначена със заповед от страна на ДНО не обвързва последния и му
предоставя правото на преценка за вида на наказанието, съобразно данните, които
се съдържат в преписката. Това право обаче не изключва изискването за излагане
на мотиви, от които да се разбере,
какви са съображенията на дисциплинарно наказващия
орган да не приеме предложението на дисциплинарната комисия, още
повече, когато в заповедта за налагане на наказание, не е изложено нищо по-различно,
от мотивите на комисията, обективирани в Протокол рег. № 3Н-986/20.04.2022г. (лист 64).
Липсата на мотиви, относно индивидуализиране
на дисциплинарната санкция, се квалифицира от страна на съда като
съществено нарушение на изискването за форма на акта. Нарушението е съществено,
доколкото не става ясно въз основа, на кое законово правило, ДНО решава да наложи най – тежкото наказание, при положение, че дословно възприема изложеното за установено от комисията.
В този смисъл заповедта се явява
издадена в нарушение на
нормата на чл. 247 от ЗОВСРБ, като извън правомощията
на съда е да извърши дължимата от органа преценка за съразмерността на
наложеното наказание на нарушението - т. е. да допълва административния акт,
излагайки предположения за волята на административния орган.
Мотивирането на административният акт е
елемент на "справедливостта" на административния процес, който
принцип е общ и е залегнал в нормата на чл. 6 от ЕКЗПЧОСК, а така също и е
израз на принципа за истинност и равенство, които са въведени съответно в чл. 7
и чл.
8 от АПК, които в случая са нарушени. Предвид това немотивирайки актът си
дисциплинарнонаказващият орган възпрепятства упражняването на правото на защита
на жалбоподателя в дисциплинарното производство в пълен обем. За липса на
мотиви говорим не само, когато те изцяло липсват, но и когато са нелогични,
несвързани със съдържанието на акта, когато са противоречиви или бланкетни и от
тях не могат да се извлекат достатъчно съображения за издаването на тези
актове. Когато имаме такива формални мотиви, то се стига до ограничаване на
възможността на съда да извърши проверка за законосъобразност на
административния акт. Същественото нарушение на изискванията за форма на индивидуалния
административен акт по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр. с чл.
148, ал. 1 и ал.
2 от ППЗОВСРБ е самостоятелно основание за отмяна на акта по чл.
146, т. 2 от АПК.
Редът за провеждане на дисциплинарно
производство е уреден в Глава
VII, Раздел ХI на ЗОВСРБ, както и на основание чл.
252 от ЗОВСРБ - в ППЗОВСРБ,
раздел ХII.
В случая, заповедта е издадена в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.
249, ал. 1 от ЗОВСРБ, във вр. с чл.
147 от ППЗОВСРБ. В чл.
249, ал. 1 от ЗОВСРБ е предвидено, че дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една
година от извършването му. Легалното определение на понятието
"установяване на дисциплинарно нарушение" е дадена в чл.
249, ал. 3 от ЗОВСРБ, а именно дисциплинарното нарушение се смята за
установено от момента на узнаването му от страна на дисциплинарнонаказващият
орган. По своята същност тези срокове се характеризират като преклузивни, което
означава, че с изтичането им се погасява и възможността на органа да реализира
вменените му във връзка с налагането на дисциплинарно наказание правомощия.
Данните за наличие на дисциплинарно нарушение са възприети лично от ДНО на дата 25.03.2022г.
при провеждане на следобеден развод,
съгласно разпределение на времето на 78-ми батальон. Въз основа на възприетото, със Заповед №
ЗРД-225/29.03.2022г. на Командира на 78
Батальон за осигуряване е възложено извършването на проверка, с цел
установяване, наличие или липса на неуставно държание, от страна на редник С.,
по време на следобеден развод, при четене на заповед за наказание на същия. Констатациите от извършената проверка са обективирани в Протокол № ЗН-945/19.04.2022г., който е сведен
до знанието на ДНО на дата 20.04.2022г. Дисциплинарно наказващият орган е
изпълнил задължението си по чл. 144 от ППОЗВСРБ, а именно в 5-дневен срок от
получаване на протокола на комисията да проведе беседа с нарушителя, резултатите от която са отразени в Протокол рег. № 3Н-986/20.04.2022г., а
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на дата
26.04.2022г. От изложеното следва, че дисциплинарното производство е проведено
законоустановения двумесечен срок, визиран в разпоредбата на чл.
249, ал. 1 от ЗОВСРБ, като при провеждането
му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, не са налице
основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Що се отнася до съответствието на
издадената заповед с материалноправните разпоредби на закона, то следва да се
отчете фактът, че допуснатите в хода на дисциплинарното производство нарушения,
във връзка с мотивираността на административния акт, водят и до неправилно прилагане на
материалния закон. В тази връзка следва да се посочи, че преди да наложи
дисциплинарно наказание, ДНО е следвало да събере, прецизира и обсъди всички необходими за
установяване на обективната истина и относими по случая доказателства - както обвинителни, така и защитни.
Съвкупността от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост,
като се посочат конкретни такива водещи да извод, че едно или друго твърдение е
необосновано и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай
такава преценка не е извършена. От друга страна, в оспорената заповед не е обсъдено и посочено, наказания военнослужещ имал ли е други
дисциплинарни наказания, за какви нарушения, получавал ли е награди и
поощрения. Отразеното в
обстоятелствената част на оспорения акт, наличие на Заповед №
ЗРД-219/25.03.2022г., за налагане на дисциплинарно наказание на редник С., не е
обсъдено в контекста на повторно нарушение, още повече на утежняващо такова,
което налага неспазване на поредността на предидените в закона дисциплинарни
наказания. Въпросната Заповед № ЗРД-219/25.03.2022г., е цитирана единствено, в
условията на предполгаем повод за т. нар. „неуставно поведение“, предпоставка
за образуване на процесното производство, а от данните по делото и в частност
обстоятелствената част на жалбата, се установява, че същата е оспорена по
съдебен ред.
Както се отбеляза по-горе, в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание липсват мотиви, обосноваващи вида на наложеното
наказание, при което от наказващия орган е допуснато нарушение на чл.
247 от ЗОВСРБ. Не са налице данни, от които да е видно, че ДНО при издаване
на оспорения акт е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на
нарушението. Императивното изискване на закона за точното и конкретно
обосноваване и индивидуализиране на санкцията е логично, доколкото налагането
на дисциплинарно наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност
по отношение на конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които
същият следва да претърпи очевидно във всички случаи засягат в твърде
съществена степен неговата правна сфера. Стетента на санкцията, ниска, средна или висока, не освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да направи
конкретна преценка и изложи съответни съображения относно вида и размера й, още повече, когато се налага най – тежкото
предвидено в закона наказание.
След като дисциплинарно наказващия орган
не е предприел необходимото, за да да
обоснове решението си за индивидуализиране
на дисциплинарната санкция, което води до липса на преценка по смисъла на чл. 247 ЗОВСРБ, то
обжалваната заповед се явява и материално незаконосъобразно, доколкото
неправилно е ангажирана дисциплинарно наказателната отговорност на лицето.
Въз основа на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че заповедта е издадена при същественото нарушение на изискванията
за форма на индивидуалния административен акт, което от своя страна води и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, в тази връзка жалбата се явява основателна, а оспорената заповедта, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена в условията на чл.
146, т. 2 и т.
4 от АПК.
При този изход на спора жалбоподателят
има право на разноски. Такива не се претендират, поради което не се дължи
произнасяне.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд Перник,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Й.С., ЕГН **********, адрес: ***, Заповед
№ ЗРД-278/26.04.2022г. на Командира на 78 Батальон за осигуряване при военно формирования 28610 - София, с която на основание чл. 241, чл. 242, т. 2 и т.
3 и чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ, за неизпълнение на задължения съгласно чл. 111, т.
5, чл. 112, т. 1 и чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от УВСВСРБ, на "редник-3-ти клас" Б.Й.С., е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: /п/