Решение по дело №250/2019 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на С.М.Т. *** против Решение №2153-05-13/19.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждане  №**********/31.05.2019г. на Началника на отдел „Пенсии“при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Алтернативно сочи , че същото  е порочно на основанията , посочени в чл.146 от АПК. Сочи се , че с издаденото впоследствие удостоверение № 149/19.04.2019г. от „Видахим“АД изцяло се заличава трудовият му стаж като общ работник за периода 01.01.1977г.-16.11.1977г. от 10 месеца и 15 дни , като е признат за трудов стаж 4 месеца и 6 дни за работата му в ТКЗС-Димово, поради което загубата му на стаж от тук възлиза на 6 месеца и 9 дни.

Твърди се също така , че не се сочи никакво законово основание защо периодът от 30.08.1978г. до 23.06.1979г. - 11месеца и 23 дни, не се зачита за военна служба след като това е период , прекаран във военното поделение на ГУСВ-под.62860. Сочи се , че след излизането му от дисциплинарно изправителния батальон , където е бил 11 месеца и 23 дни  вместо 1г. и 6м., е следвало да дослужи до 29.11.1980г. , поради което няма как де се е уволнил на 29.10.1980г. Сочи , че на редовна военна служба е бил от 05.01.1978г. до 02.04.1981г. , което  представлява 3 години , 2 месеца и 27 дни , а намален със срока в ДИБ-Чернево е 2 години , 4 месеца и 4 дни , т.е с 4 месеца и 3 дни в повече от зачетения от ТП на НОИ.

Иска се от съда да обяви нищожност на оспореното решение , респ. да го отмени като незаконосъобразно и да се задължи ТП на НОИ да му отпуснат дължимата инвалидна пенсия от датата на последното експертно решение на ТЕЛК-Видин.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно. Претендира се и ю.к. възнаграждение. 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приложени множество ЕР , удостоверяващи неработоспособност на жалбоподателя поради общо заболяване, процента на инвалидност през различните периоди от време и датата на настъпване на инвалидността-14.10.2005г.

Със заявление вх.№ 4413/28.12.2006г. С.М.Т. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност, като с Разпореждане от 12.04.2007г. началник отдел „Пенсии“ е отказал да отпусне такава , тъй като няма 5 години осигурителен стаж , а 03г.,01м. и 05 д. По заявление , подадено на 12.11.2010г. в ТП на НОИ-Видин , на жалбоподателя е отпусната социална пенсия за инвалидност. Видно от описа на трудовия стаж към това заявление първият такъв е този , придобит на наборна военна служба.

Със заявление вх.№2112-05-81/06.03.2019г. жалбоподателят е поискал да му се отпусне лична пенсия за инвалидност на основание чл.74 от КСО като е приложил нови документи за осигурителен стаж. След извършен преглед на същите  пенсионният орган приел , че осигурителния стаж на лицето до датата на инвалидизиране-14.10.2005г., е 04год.,08мес.,25 дни. Подробен опис на зачетения от пенсионния орган осигурителен стаж се съдържа в преписката. Видно от същия и представените УП органът е зачел осигурителния стаж по събраните в преписката документи, както следва: от  08.01.1976г. 23.02.1976г.- 1м. и 15 дни, положен в „Видахим“АД; от 27.09.1976г. до 01.01.1977г. -3м.и 4 дни, положен във „Видахим“АД; от 01.01.1977г. до 31.08.1977г. – 4м. и 6 дни,положен в ТКЗС-Димово; от 05.01.1978г. до 29.08.1978г.-7м. и 25 дни, положен в БА, от 24.06.1979г. до 29.10.1980г.-1г.,4м.и 6дни,положен в БА; от 01.02.1982г.  до 01.07.1982г.-2м. и 19 дни , положен в община Ново село; от 01.07.1982г. до 30.11.1982г. – 4м. и 4 дни , положен в ТКЗС-Макреш; от 01.07.1984г. до 30.11.1984г. - 4м. и 17 дни , положен в ТКЗС Тошевци; от 01.10.1985г. до 31.12.1985г. – 3м, положен в община Ново село, от 01.01.1986г. до 31.12.1986г.-5м. и 2 дни , положен в община Ново село ; от 01.12.1988г. до 31.12.1988г. – 1м, положен в ТКЗС Воднянци, от 01.01.1989г. до 01.04.1989г.-3м., положен в ТКЗС Воднянци , от 01.04.1989г. до 30.04.1989г. – 17 дни , положен в ТКЗС Воднянци.

Спорни по делото са зачетеният трудов стаж във „Видахим“АД и периода на наборната военна служба. Видно от представените удостоверения за трудов стаж органът е зачел изцяло удостоверения от лицето трудов стаж  при другите осигурители. 

Видно от административната преписка, от жалбоподателя е представено УП-3 №67/19.02.2019г. , издадено от „Видахим“АД, в което  е посочено, че жалбоподателят е работил в дружеството  от 08.01.1976г. до 23.02.1976г./1м. и 15 дни/ на длъжността химикалист-резач-товарач, както и от 27.09.1976г. до 16.11.1977г. /1г.,1м.,19 дни/ на длъжност „общ работник“.  От пенсионния орган е отправено искане изх.№2112-05-81#2 от 19.04.2019г. до „Видахим“АД по така издаденото УП-3 да се представи УП-2 по месеци за периода 27.09.1976г.-16.11.1977г. Във връзка с отправеното искане от осигурителя „Видахим“АД е издадено ново УП-3 с № 148/19.04.2019г. , в което изрично е посочено , че същото отменя УП-3 №67/19.02.2019г. Видно от така издаденото УП-3 № 146 , издадено от „Видахим“АД по утвърден образец, се установява , че жалбоподателят е работил в дружеството от 08.01.1976г. до 23.02.1976г./1м. и 15 дни/ на длъжността химикалист-резач-товарач, както и от 27.09.1976г. до 01.01.1977г. /03м. и 04 дни/ на длъжност „общ работник“. Издадено е и УП-2 №149/19.04.2019г. за поискания период , в което е посочено отново, че жалбоподателят е работил на длъжността „общ работник АСО“ от 27.09.1976г. до 01.01.1977г.-3м. и 4 дни, като е уточнено , че за така посочения период липсват ведомости , а УП3 е издадено на база досие.  

По отношение на придобития осигурителен стаж на наборна военна служба от жалбоподателя е представено удостоверение рег.№3-179 от 15.02.219г. , в което Военно окръжие –Видин удостоверява , че С.М.Т. има прослужена наборна военна служба от 2г.,9м. и 24 дни. От жалбоподателя е представена военна книжка № 41821 . Във връзка с установени несъответствия между вписванията във военната книжка и издаденото удостоверение от Военно окръжие-Видин, от ТП на НОИ Видин е изискана информация от Дирекция „ДВИА“. Видно от издаденото от Дирекция „Държавен военно- исторически архив“-гр.Видин  удостоверение, жалбоподателят е бил на  наборна военна служба в частите на българската армия от 05.01.1978г.  до 29.08.1978г. и от 24.06.1979г. до 29.10.1980г. Видно от удостоверение рег.№ 3-443/31.05.2019г. , издадено от Военно окръжие Видин, се удостоверяват идентични периоди, като със същото изрично е посочено, че Удостоверение рег.№ 3-179/15.02.2019г. следва да се смята за невалидно. Видно от представеното копие на военна книжка,  в същата е посочено , че след ДИБ-Чернево следва да дослужи  1 г., 5м. и 6 дни и бъде уволнен на 29.11.1980г. Видно също от отбелязването във военната книжка в същата изрично е посочено , че е уволнен от военна служба на 29.X.1980г. съгласно зап.№ 620/м.XI.1980г.

При тези данни, като е извършил подробен опис на придобития от жалбоподателя стаж и в съответствие с представените документи, административният орган е приел , че до датата на инвалидизиране Т. има 04г.,08м. и 25 дни , поради което няма необходимите 5 години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране съгласно чл.74,ал.1,т.4 от КСО като лице, навършило 30-годишна възраст, поради което е издал разпореждане , с което е отказал отпускане на лична пенсия за инвалидност на заявителя.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил разпореждането, като въз основа на представените от жалбоподателя трудова книжка и налични удостоверения е установил зачетения осигурителен стаж-04г.,08м. и 25дни. Въз основа на установеното е приел , че Т. няма изискуемите се 5 години съгласно чл.74,ал.1,т.4 от КСО, поради което е отхвърлил жалбата му и е потвърдил издаденото разпореждане.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва  подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-Директора на ТП на НОИ-Видин.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Процесното разпореждане е издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Видин. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО разпорежданията за отказ за отпускане на пенсии се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай обжалваното разпореждане е постановено от директора на ТП на НОИ-Видин при условията на заместване, за което по делото са представени надлежни доказателства-Заповед № №1016-40-230/18.02.2019г. и Заповед № 14129/28.06.2019г. за ползване на отпуск , поради което обжалваното разпореждане е постановено от компетентен орган.

Същото и потвърденото с него разпореждане са постановени в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.71 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.Съгласно чл.72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както следва:т.1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;т.2. до 25-годишна възраст - една година;т.3. до 30-годишна възраст - 3 години;т.4. над 30-годишна възраст - 5 години.

Видно от горните разпоредби предпоставките за придобиване на право на лична пенсия за инвалидност са две – настъпила трайна неработоспособност 50% и над 50% в резултат от общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, и наличие на минимален осигурителен стаж с оглед възрастта на лицето.

Безспорно по делото е наличие на трайно намалена работоспособност на жалбоподателя над 50% , като с ЕР № 0336 от 28.01.2019г. същата е определена в размер на 60% в резултат на общо заболяване с начална дата на инвалидността 14.10.2005г.

Към момента на инвалидизиране, посочен в ЕР на ТЕЛК, жалбоподателят е бил на 46г., поради което спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която минимално изискуемият осигурителен стаж за лица над 30-годишна възраст е 5 години. Този стаж следва да бъде натрупан до момента на инвалидизиране-в случая 14.10.2005г.

Установено е от органа по пенсиониране , че към 14.10.2005г. жалбоподателят е притежавал осигурителен стаж от 4години, 8месеца и 25 дни , поради което по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл.74,ал.1,т.4 от КСО .

От доказателствата по делото безспорно се установява, че общият осигурителен стаж на лицето към датата на инвалидизиране е 4 години , 8 месеца и 25 дни и същият не отговаря и на законовите предпоставки за придобиване право на пенсия за инвалидност.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя , че административният орган незаконсъобразно не е зачел издаденото от „Видахим“АД УП-3 № 67 и удостоверение №3-179/15.02.2019г. от Военно окръжие Видин, тъй като изрично в последващите удостоверения е посочено , че същите следва да се смятат за невалидни, относно посочените в тях обстоятелства . Освен това съобразно издадените впоследствие удостоверения са и другите писмени доказателства по-делото-УП-2 №149/19.04.2019г. , издадено от „Видахим“ АД и Удостоверение № 2389/09.05.2019г. , издадено от дирекция „Държавен военно исторически архив“ . Съдържанието на всички издадени впоследствие удостоверения не е оспорено като неистински. Не са представени и надлежни доказателства , опровергаващи установените с тях обстоятелства. На жалбоподателя е указана необходимостта да установи наличие на изискуемия стаж , но от същия не са ангажирани доказателства-трудова книжка или други , от които да се установи наличие на осигурителен стаж , различен от този , установен от административния орган.С оглед обстоятелството , че част от зачетения във „Видахим“АД стаж е I категория следва да се посочи , че когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга като разпоредбите на чл.104 от КСО във вр. с чл.16 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж са приложими само при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Неоснователно е и възражението за липса на основание за изключване на времето , прекарано в ДИБ-Чернево от осигурителния стаж на лицето. Видно именно от писмо до представителя на жалбоподателя в административното производство от Директора на Дирекция „ДВИА“-Велико Търново, в ДИБ-Чернево С. Мианов Т. е приведен за изтърпяване на наказание по присъда на Видинския районен съд. Съгласно чл.25 от Закона за всеобщата военна служба /отм./ времето, прекарано от сержантския и войнишкия състав за изтърпяване на наложено с присъда наказание в дисциплинарните части, не се зачита в срока на действителната военна служба, поради което и времето в ДИБ-Чернево не следва да се зачита за осигурителен стаж . Неоснователен е и доводът за неправилност на възприетата дата на уволнение. Същата е посочена както в наличните в административната преписка удостоверителни документи-удостоверения, така и във военна книжка , в която изрично е посочена датата 29.10.1980г. Освен това видно от възприетия от административния орган  осигурителен стаж , придобит от жалбоподателя при отбиване на наборната военна служба, същият е общо в размер 2 години и 1 ден. Съгласно §.3 от Указ №351 на Президиума на Народното събрание за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба в страната, с който се изменя чл.24 от същия закон, срокът на военната служба във всички родове войски и трудова повинност е 2 години за периода 25.07.1959 - 29.05.1989 г. Следователно, видно е , че удостовереното като прослужено време от жалбоподателя и съответно зачетено от административния орган за осигурителен стаж съответства на  законоустановения период на наборна военна служба. .

На основание чл.40,ал.1 във вр. с ал.2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, които съобразно ал.3 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а съгласно ал.5 в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, когато те съдържат достатъчно данни. В случая осигурителите на жалбоподателя са издали удостоверения с наличните при тях данни относно осигурителния стаж на лицето , въз основа на които ръководителят на отдел „Пенсионно осигуряване“ е установил осигурителния стаж на лицето и като е установил , че същият е по-малък от необходимите 5 години съгласно чл.74,ал.1,т.4 от КСО е отказал отпускане на пенсия за инвалидност на жалбоподателя.

Неоснователни са и направените възражения за нарушаване на административно-производствените правила. Видно от административната преписка на жалбоподателя е указана необходимостта да представи доказателства за допълнителни документи за стаж с писмо изх.№ 2112-05-81#1 от 14.03.2019г. и същият неколкократно е представял такива и активно е участвал в административното производство, като подробно се е запознал със събраните в производството доказателства и извършените процесуални действия. В тази връзка неоснователно е и възражението му за липса на законово основание на ТП на НОИ-Видин да изисква документи , които не са представени от жалбоподателя. Като специална, нормата на чл. 1, ал. 5 от НПОС представлява отклонение от установения в чл. 9, ал. 2 от АПК принцип за служебно начало. Налице е една от визираните в чл. 36, ал. 1 от АПК специални хипотези, при които административният орган не е задължен да събира служебно доказателствата, необходими за установяването на претендираното от искателя право, а само да го уведоми за необходимостта да представи документи като прехвърля доказателствената тежест на молителя , но не въвежда забрана за това. Същият е упражнил предоставените му правомощия в съответствие с чл.9 от АПК.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна.

Административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя , са законосъобразни като липсват основания за тяхната отмяна съгласно чл.146 от АПК.

С оглед изхода на спора на основание чл.143,ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2, предл.последно от АПК Съдът 

 

                                 РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Т. ***, против Решение №2153-05-13/19.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Видин, с което е потвърдено Разпореждане №**********/31.05.2019г. на Началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА С.М.Т. ***, да заплати на Териториалното поделение на НОИ-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                             Административен съдия: