РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Бургас, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500451 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Ф. И.
И. и А. И. Т.- двамата чрез процесуален представител адв. Ат.Тасков от БАК с адрес на дейността:
гр.Бургас ,“Южна промишлена зона“ ул.“Ген Вл.Вазов“ №3(сградата на В и К ЕАД), ет.3, против
Решение на №234/28.12.23г., постановено по гр.д.№664/22г. по описа на АРС, В ЧАСТТА, с която е
извършена делбата между съделителите и В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявените от
въззивниците- ищци претенции по сметки.
Извършването на делбата се сочи за неправилно поради неправилно приложение на
чл.349 от ГПК в няколко посоки:
На първо място страната намира, че неподеляемостта на дворното място не е
предпоставка за поделяемостта на делбената маса въобще, както приема РС(т.к. основният предмет
на делба е сградата и ако тя може да се подели,поделяемостта на дворното място, имащо
обслужващо предназначение е без значение, предвид визираното в ППВС №2/82г., когато то ще
остане в режим на обща част, т.е.т.к. дворът не е жилище, може да се възложи само като
принадлежност на жилище);
На второ място:счита за неправилно съобразено от РС откъм указания и неприложимо в
случая Определение №43/29.01.18г. на ВКС по гр.д.№1631/17г. І г.о.,т.к. съображенията дворът и
постройките да се поделят като цялостен имуществен комплекс в този акт са изводими от
особеностите на конкретния казус, но не става дума за принципно правно положение. При това
фактологията в случая не е идентична с разгледаната от ВКС;
1
На трето място: неправилно е извършено от РС възлагане по чл.349 от ГПК на нежилищни
постройки, каквито безспорно в случая са гаражът и работилницата към него.Те са самостоятелни
нежилищни обекти и излизат извън приложението на нормата;
На четвърто място:неправилно съдът е приел, че първият етаж не може да бъде обособен
като самостоятелен обект, който да се възложи в отделен дял- той не отговаря на изискванията за
жилище, но както е посочил и експертът -арх. Я.- представлява ателие, което може да бъде обект на
самостоятелно ползване, предвид фактическата му обособеност към момента;
На пето място:не е съобразено възражението на страната, че не е нужно изготвянето на
инвестиционен проект, щом като фактически съществуват самостоятелни обекти в сградата, в
какъвто смисъл е цитирана и съдебна практика(Решение №211/11.05.12г. на ВКС по гр.д.№991/11г.
на І г.о.
Относно претенциите по сметки:
Оспорват се изводите на съда, че извършените разходи за претендираните СМР не са
доказани с документи.Изслушани са свидетели, чиито показания са допустими според страната,
дори да касаят договори за строителство на стойност над 5000лв., т.к. така се доказват не самите
сделки, а произходът на вложените в строителството средства(цитира се и съдебна практика в
подкрепа на довода- Решение №701/15.11.10г. по гр.д.№65/10г. на І г.о. на ВКС.Позовава се на
доказване на извършените за претендираните СМР разходи и посредством изслушаната по делото
експертиза. В случая не се претендират подобрения, направени от владелец в имот по чл.59 от ЗЗД,
защото вложените за СМР средства не са за извършени върху сградата подобрения, а за нейното
създаване, т.е. за възникването й като вещ.
В обобщение се моли за отмяна на съдебното решение в обжалваните части и за
произнасянето на ново, с което съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбената маса в
реални дялове за всеки съделител по вариант трети от експертното заключение и да се уважат
изцяло заявените от страната претенции по сметки.Дирят се също съдебно деловодните разноски,
сторени от страната пред двете съдебни инстанции. Не се ангажират нови доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваема ответница Х. А. А. от
с.Планиница община Руен, чрез процесуален представител адв. Антон Демирев- от САК с адрес за
призоваване: гр.Айтос, ул.“Станционна“№ 56, партер.
В горния се сочи, че оплакванията на въззивниците са неоснователни и необосновани.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като законосъобразно и
правилно. Страната поддържа изцяло изнесените от нея в писмената й защита пред първа
инстанция доводи и цитирана съдебна практика.
Солидаризира се изцяло с решаващите мотиви на първата инстанция в контекста на
извършването на делбата, като се има предвид, че се касае до едно общо свързано застрояване, при
което гаражът е принадлежност към основното жилище, както и складово помещение. Исканото с
жалбата възлагане се сочи за лишено от смисъл, т.к. едната ищца живее постоянно в Р Турция, а
другата в гр.Бургас, докато имотът, предмет на делбата се намира в с. Планиница – община Руен.
Що се отнася до първия етаж от къщата – той се сочи не за жилищен, а за складов(мазе), изграден,
за да обслужва жилищния втори етаж на къщата. Останалите обекти са пристроени към сградата.
Поддържа се, че жалбоподателите се позовават на съдебна практика, неприложима за казуса.
Относно претенцията по сметки, се поддържа, че е неоснователна, т.к. жилищната сграда е
2
според строителните книжа, изградена през 1987-88г. и отговаря на изискванията за еднофамилно ,
но не и за многофамилно жилище. Излагат се подробни съображения в насока, че събраните по
делото доказателства не подкрепят твърденията за сторените разходи, които страната претендира
като вложени в СМР за общия имот. Освен това претенцията се сочи за погасена по давност.
Не се ангажират нови доказателства.
Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната
такава по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, в отговор на въведените в жалбата оплаквания за неправилност
на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е делбено на основание чл.34 от ЗС и чл.341 и сл. от ГПК,
във фаза по извършването на делбата.
С влязло в сила решение № 38/24.02.23 г. по гр.д.№664/22г.по описа на Айтоски РС е
допусната делба между съделители: Ф. И. И., А. И. Т. и Х. А. А., при квоти от по 1/6 идеална част
за всяка от първите две и 4/6 ид.ч.за третата, по отношение на следните съсобствени по
наследяване от покойния им общ наследодател- И. М. А.( с българско име И. М. А.) починал
на 19.05.12г. имоти:дворно място в с.Планиница, община Руен, с площ от 975 кв.м., съставляващо
УПИ ІV-354 в кв.33 по плана на селото, при посочени граници,ведно с изградените в същото
дворно място постройки: еднофамилна жилищна сграда, състояща се от жилищен етаж с
разположени в него кухня- трапезария, баня,тоалетна,две спални, дневна и антре и сутерен, с
разположени в него склад с мокро помещение, две изби и антре с прилежащо помещение със ЗП от
92,30 кв.м. и пристройка към сградата,състояща се от сутерен и етаж с една стая, със ЗП от
36,08 кв.м, както и гараж със ЗП от 17,82 кв.м.Първите две съделителки са низходящи(дъщери) на
наследодателя и ответницата Х. А., а последната е негова преживяла съпруга.
Еднофамилната масивна жилищна сграда и пристройката са приети с първоинстанционното
решение по допускането на делбата за придобити от съпрузите А. в режим на СИО, по
приращение, на основание чл.92 от ЗС, т.к. през 1989г. съпрузите са придобили възмездно дворното
място с всички подобрения и трайни насаждения в него.
Още в първа фаза на производството е установено, че в парцела е изградена и друга
самостоятелна полумасивна жилищна постройка, която не е предмет на делбата.
Не се спори, от писмените доказателства, свързани със застрояването на парцела се
установява, а и от показанията на разпитания по делото св.А.- роднина на страните, участвал в
строежа на новата, допусната до делба основна сграда явства, че първият етаж от нея т. нар.
„сутерен“ по проект, е построен през 1987г.
Страните спорят във втората фаза на производството кога точно са построени вторият
етаж от жилищната сграда и пристройката ,състояща се от стая с площ от 36,08 кв.м. със сутерен
и гараж със застроена площ 17,82 кв.м. и с чии средства.
Спорът е в контекста на претенция по сметки на основание чл.346 от ГПК , въведена от
въззивниците ищци, поддържащи, че горепосочените части от наличното в имота строителство е
осъществено приживе на наследодателя И. М. А., починал на 19.05.12г., в периода 2010г.-2012г. но
с техни собствени средства. Поддържали са, че техните родители не разполагали с такива
В противовес на горното ответницата сочи, че жилищната сграда в имота е била цялостно
3
построена през 1987г., когато децата й са били малолетни, а пристройката е направена по-късно, но
до смъртта на съпруга й, само със средства на съпрузите А..Единствено покривът(плочата) на
гаража е бил положен след неговата смърт.
По повод горните твърдения във втората фаза на делбата ищците са искали
осъждането на ответницата да им плати сумата от общо 32 000лв.(по 16 000лв. за всяка от
двете ищци), съответна на дела на съделителка Х. А.- 4/6 ид.ч.във вложените в построяването на
посочените обекти общо 48 000лв..
На основание чл.346 от ГПК и ответницата е искала присъждане на стойността на
направени от нея след смъртта на наследодателя подобрения в имота – в първи етаж от сградата-
смяна на дограма(прозорци и врати) и полагане на замазки и теракот в периода 2021-2022г.,
оспорено от другите съделители като неоснователно, което е отхвърлено от първата инстанция и в
тази част решението не е предмет на обжалване.
С нарочна молба от 07.06.23г. ответницата чрез адвоката си е уточнила, че владее
собствените си идеални части от наследството и се счита за държател на частите на другите
съделители. Направила е и възражение за изтекла погасителна давност за вземането за
твърдените от ищците подобрения, извършени през 2010г.- 2012г..
В рамките на визирания в закона срок, във втора фаза ответницата- преживяла съпруга на
наследодателя е направила искане за възлагане на целия имот на основание чл.349 от ГПК.
Поддържала е и в защитата си, и във въззивното производство тезата, че имотът е жилищен и
неподеляем(включващ неподеляем терен, неподеляема жилищна еднофамилна сграда,
състояща се от един неподеляем жилищен етаж и обслужващ го сутерен и принадлежаща към
къщата пристройка- незаконно изградена, съдържаща несамостоятелните гараж,
работилница и склад, които при това не са необходими на живеещите съответно в гр.Бургас и
в Р Турция ищци). Затова и сочейки се за преживяла съпруга на наследодателя , както и че
няма друго жилище, претендира да й се възложи имотът в цялост. В тази връзка се позовава
и на пълната нетърпимост, създала се в отношенията й с насрещната страна.
Ищците нямат искане за възлагане на имота, но като го приемат за поделям при това
с възможност да се формират дялове в натура за всички съделители, в последното по делото
съдебно заседание в първа инстанция, в защитата си пред АРС и в жалбата пред БОС молят
делбата да се извърши според вариант трети от заключението на в.л. арх. Я. (приложения №5 и №6
)- л.196 и 197 от делото на АРС. Считат, че подялбата следва да се извърши по реда на чл.353 от
ГПК, т.к. за всеки от съделителите може да се формира самостоятелен дял без преустройство и без
да е необходимо изработването на инвестиционни проекти(за да се спестят излишни разходи и
неудобства на страните)и намират за невъзможно за разпределянето на дяловете да се тегли
жребий. Конкретно за ответницата са изложили съображения, че в такъв случай на нея следва да се
постави в дял първият етаж(оцветен в жълто), т.к. тя твърди, че е живяла в него и е извършила
подобрения там, освен това той е единственият завършен обект в имота.Не са изложени
съображения за конкретното разпределение на останалите два дяла, единият от които включва
втори жилищен етаж от сградата, а другият – обектите от пристройката.
Поддържат същото становище и във въззивната си жалба.
При тези позиции на страните и съобразно събраните в процеса доказателства , АРС е
допуснал извършването на делбата, като с обжалваното решение е приел имота за неподеляем,
състоящ се от неподеляем терен и неподелямо жилище( вторият етаж от къщата), а този под него
4
е обявен за обслужващ го сутерен и като е счел, че самостоятелни дялове за всеки от съделителите
не може да се образуват, а ответницата отговаря на изискването на чл.349, ал.1 от ГПК- тя е
преживяла съпруга на наследодателя и няма друго жилище, е възложил имота в неговата цялост на
основание чл.349,ал.1 от ГПК именно на последната.
Срещу горното и при условията на чл.349 от ГПК, АРС е осъдил ответницата да заплати на
ищците парично уравнение на дяловете им- по 18 931,64лв. всяка, ведно със законната лихва,
считано от влизането на настоящото решение в сила, а също разноски и държавна такса за
делбеното производство.
Претенцията по сметки на ищците е отхвърлена като неоснователна и недоказана, при
изнесени допълнителни съображения и че е погасена по давност.
По извършването на делбата:
Бургаски окръжен съд изцяло споделя крайните правни изводи на първоинстанционния съд,
досежно неподеляемостта на съсобствения имот и съобразяването на разпоредбата на чл.349 от
ГПК при извършването на делбата чрез възлагането му в цялост на въззиваемата ответница- т.к.
отговаря на изискванията, визирани в хипотезата на посочената норма.
Същата създава правото да иска възлагане на имот, представляващ неподеляемо жилище-
бивша СИО, прекратена със смърт или развод, в полза на съделител преживял съпруг или на този,
на когото са възложени за упражняване родителските права върху родените от брака деца.
Кумулативно с посоченото се изисква съпругът да няма друго собствено жилище.
Според въззивния състав на БОС, в случая горните изисквания са изцяло доказани.
На първо място по делото няма спор, а и от събраните доказателства в съвкупност се
установява, че Х. А. е преживяла съпруга на наследодателя, че процесният имот е придобит от тях
в режим на СИО, прекратена със смъртта на другия съпруг и че искащата възлагането страна няма
друг жилищен имот, по смисъла на чл.40 от ЗУТ, очертаващ императивно задължителните
елементи на всяко жилище- то трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може
да бъде в чертите му или извън него.
На следващо място имотът според БОС е неподеляем, поради следното:
Делбеният имот включва в себе си дворно място, съставляващо самостоятелен УПИ ІV-354
в кв.33 по плана на с. Планиница, община Руен, с площ от 975 кв.м. и всички находящи се в него
постройки, изключая старата самостоятелна, еднофамилна,изоставена и полуразрушена жилищна
сграда в същия имот.
Дворното място се сочи от експертите, изслушани в първа инстанция (Я. и Б.) за
неподеляемо, съгласно изискванията на чл. 19 от ЗУТ, предвид факта, че в него съществува още
една жилищна постройка, която не е предмет на делба, нито е съборена, така че от съществуващия
на място УПИ да се отдели самостоятелен незастроен парцел с необходимото минимално лице и
площ.Този въпрос не е спорен пред настоящата инстанция.
В предмета на делбата е включена построената в имота отразена в имота чрез
геодезическо заснемане двуетажна жилищна постройка, която според ситуацията(графична
част, вкл. вертикален, хоризонтален разрез на сградата и изглед на фасадите), разрешението за
строеж и обяснителната записка за строежа , изготвени към 07.04.1987г.- вж.л.18-22 от делото на
РС- е еднофамилна, състояща се от сутеренен етаж, проектиран на 2,20 м.(вж.пояснение по СТЕ на
5
в.л. Б.- л.83 – дело РС, изпълнен на височина от 2,40м., според в.л. Я.- вж. л.175 –дело на РС-
пояснение към СТЕ в о.с.з. от 18.09.23г.) и от жилищен такъв, който единствен според двамата
експерти излиза на кота 0 на прилежащия терен, т.е. към уличната регулация.
В.л. Б. сочи, че по проект делбената сграда е еднофамилна, едноетажна, с изба, със
застроена площ (ЗП)92,30 кв.м.
Няма спор между страните,че първият етаж от къщата е построен през 1987г.
За него в допълнителната комплексна СТЕ вещите лица сочат на л.192 от делото на АРС, че
този етаж е посочен в одобрената проектна документация от 1987г. като складова част, но
функционира като жилище и извеждат, че в крайна сметка „отговаря на нормативните изисквания
за тази категория обекти по смисъла на ЗУТ“.
БОС не споделя този извод, а счита, че в същност обектът не отговаря на изискванията за
„жилище“ според ЗУТ и действащата понастоящем Наредба №7/03г. за строителни правила и
норми. Формално се установява от експертите налично вътрешно разпределение на помещенията
като жилищен етаж, т.е. в този смисъл етажът отговаря на изискванията на чл.40 от ЗУТ и отговаря
на даденото в т.30 от ДР към ЗУТ легално определение, според което „жилище" е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Обаче БОС констатира противоречие на
фактическото положение с изискванията, императивно поставени и изводими от чл.102,ал.2 от
Наредба №7/03г. и чл.38, ал.1 от ЗУТ ,че жилищата могат да се ситуират само в надземни
етажи(или тавански), поради което в случая следва да се съблюдава и това нормативно поставено
условие.
В тази връзка съдът съобразява техническите констатации на в.л. Я. от допълнително
СТЕ(л.192 дело РС), че първият етаж от новата сграда в парцела е под котата на прилежащия
тротоар, т.е. е под кота 0, но същевременно е над прилежащия терен на двора поради силно
изразената му денивелация,като няма данни да е вкопан.
Така установеното технически положение на етажа и констатациите на експертите, че на
място предвиденото по плана за постройката е изпълнено с много малки отклонения(вж.
заключение на в.л. Б.- л.57 и л.60 – дело РС), БОС приема за достатъчно, за да обоснове извод, че
етажът е бил проектиран като сутерен и е изпълнен като такъв, че не е надземен етаж, както той се
определя легално в т. 50 от ДР към ЗУТ( "Надземен етаж" е етажът, таванът, на който е разположен
на повече от 1,50 м. над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар
към улицата).В случая е доказано, че таванът на сутерена е към кота 0(улична регулация), а подът
му на 2,40м. под нея- на нивото на ниската част от дворното място, поради което няма как
построеното да отговори на цитираното определение.
В допълнение: първият етаж е бил проектиран и определен за сутерен при действието на
Наредба 5/77г., когато е строена къщата(тя е еднофамилна , т.е. съдържа само едно жилище) и не
отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, макар да се ползва като такова и спрямо сега
действащите строителни правила и норми.
Тук е мястото да се добави още, че този етаж не отговаря и на изискванията за ателие, т.к.
чл.38 от ЗУТ и чл.102,ал.2 и 3 от Наредба №7/03г. също поставят изискване те да се строят в
надземни или подпокривни етажи, какъвто обследваният в случая не е. Иначе строежът в тази си
част отговаря на изискването ателието да има самостоятелен санитарен възел и мивка.
По тази причина и въпреки доводите на въззивниците в насока, че спорният първи етаж
6
отговаря на строителните изисквания и правила да бъде самостоятелен обект, който подлежи на
делба и може да бъде поставен в отделен дял на съделител, БОС приема, че този етаж остава
несамостоятелен и независимо от фактическото си ползване като жилищен, в същност има статут
на обслужващ жилищния втори етаж на наследствената къща в имота.
Гореизложеното сочи за неоснователно и възражението на въззивника за неправилност на
преценката на първата инстанция, че жилищната сграда е неподеляема.
Извън предвижданията за строежа на жилищната сграда в имота е допусната до делба
и една пристройка,разположена пред лицето на основната постройка(прилепнала към нея), откъм
уличната регулация, изградена при използване на голямата денивелация на терена, налична в груб
строеж. Тя е определена от експерт Б. като двуетажна пристройка, съдържаща първи складов
етаж(мазе) и втори етаж- над кота 0,съдържащ масивен гараж, построен с обща стена на вътрешна
регулационна линия със съседен парцел и друго помещение с неуточнено ползване и
предназначение, което е описано от експертите като „склад“, и „голяма стая“, по причина, че е
недовършено( в този см. вж. поясненията към заключението на в.л. Б. по СТЕ в о.с.з. от
28.11.22г.пред РС – лист 83- дело РС). В същото заключение (вж.л.95 и л.96 дело РС) пристройката
се сочи за продължение на помещенията на основното застрояване до уличната регулация с обща
стена между тях, като “Южната стена на стаята и северната фасада на еднофамилната жилищна
сграда е една обща стена, т.е. втората сграда е като продължение на първата“.В същото заключение
по СТЕ на същото в.л. е посочено, че в двете помещения, разположени в пристройката над кота 0,
се влиза директно от улицата, че могат да се ползват извън ползването на основната сграда, като
чрез стълби се осигурява достъпа им до дворното място.
В пояснение, дадено в о.с.з. на 27.11.23г.(л.207-208 дело на РС) пред АРС към
допълнителното заключение на допуснатата пред първа инстанция комплексна СТЕ, изготвена от
в.л. Б. и в.л. арх.Я., последният е уточнил следното: „ В момента в гаража има изрязана
плоча,шахта за ремонт на колата,където има пряка връзка с помещението на долно ниво“, като се
сочи, че от функционална гледна точка двете помещения представляват едно цяло.
Пак в същото заседание се уточнява от арх.Я., че двете помещения в пристройката над кота
0(гараж и „стая“) имат помежду си тънка делителна стена с дебелина 25 см., а изискванията за
ограждането на отделни обекти е наличието на масивен разделителен зид. В т.нар.“стая“ има
вътрешни зидове, обособяващи помещения, които „могат да бъдат баня и евентуално кухненски
бокс“.
Ето защо според БОС естеството на тази пристройка като делбен обект следва да се
преценява на плоскостта на чл.98 от ЗС и да се приеме, че представлява конструктивно
принадлежност към главната вещ – в случая към основната еднофамилна жилищна сграда,
пристройката е „прилепена“ към фасадата на къщата и няма самостоятелен отграничаващ я от
последната масивен зид.
Дори от скиците на двамата експерти към заключенията им, предлагащи три варианта на
подялба на построените обекти е видно, че т.нар. „стая“в пристройката „ползва“ за своя южна
стена северната фасада на къщата, а гаражът „ползва“ същата частично като своя, като има
собствена стена от юг само там, където излиза извън очертанията на основното застрояване.
В добавка:-функционално „стаята“ няма ясно определено собствено предназначение (освен,
че за нея няма строителни книжа, нито отразяване в плана на населеното място, че горното да се
преценява на тази плоскост).Тя не отговаря на изискванията на чл.40 от ЗУТ да бъде самостоятелен
7
жилищен обект, нито може да бъде определена като ателие, защото няма изграден санитарен възел
и мивка.
Достъпът до нея е откъм улицата, но посредством стълби може да се свърже и с дворното
място, а оттам и със склада под нея( вж. скица №2 и снимка №3 към основно СТЕ на в.л. Б.-л.58 и
60 дело РС).
Следователно т.нар. „стая“ е част от жилищния етаж на основната сграда в имота, а склада
под него- част от обслужващите жилището помещения и заедно двата обекта действително нямат
самостоятелен характер.
Гаражът също е обект без строителни книжа и може да се определи по предназначение като
такъв само защото се назовава от страните така(безспорно), изглежда външно като такъв и има
изрязване в плочата, като шахта за ремонт на кола, както пояснява в с.з. в.л. Я..Той е свързан
конструктивно с основната сграда откъм южната си източна страна, а функционално със склада под
него, поради наличието на гореописаната шахта. Видно от скица №2 към заключението на в.л. Б.
(л.60 и л.61- дело АРС), подстъпът към склада под гаража е осъществим с входна врата и откъм
дворното място, а този към гаража, само от улицата.
Въз основа на горните данни БОС заключава, че този обект има самостоятелно
предназначение, но конструктивно представлява част от сградата и освен това макар принципно да
може според правилата на ЗУТ и Наредба №7/03г. сам да бъде поставен в отделен дял, в случая не
може да се формира втори такъв ведно с неподеляемия терен, върху който е изграден
обектът(теренът също е допуснат до делба). Т.е.пълноценен втори самостоятелен делбен дял не
може да бъде отделен.
Изводът от горното според настоящия съдебен състав е, че делбеният имот
представлява един дял, състоящ се от неподеляем терен и неподеляема еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с пристройка, която сграда се състои от сутеренен, жилищен етаж
и гараж.
В подкрепа на горния извод е още това, че заради особеностите на терена(стръмен – с
голяма денивелация)и наличното в имота застрояване към момента, видно и от ситуацията към
строителните книжа за масивната къща, изграденият в имота гараж обективно е единствено
възможният за имота обект с такова предназначение и в този смисъл може да се приеме за създаден
функционално да обслужва точно конкретната жилищна сграда.
Предвид изложеното, според БОС делбеният имот следва или да се постави в един дял,
т.к. съдържа жилище и има направено искане за възлагане от съделител, или ако това е
невъзможно- да бъде изнесен на публична продан(в приложение на чл.348 от ГПК).
В обобщение от горното и т.к. поискалата възлагане съделителка отговаря на изискванията
на чл.349, ал.1 от ГПК, съсобственият имот следва да се възложи на нея изцяло, като в изпълнение
условието на чл.349, ал.1,предл. последно от ГПК, тя следва да заплати парично уравнение на
дяловете на останалите съделители.
В този смисъл се е произнесъл и АРС, поради което съдът следва да потвърди
решението му в тази част.
По отношение искането по чл.346 от ГПК, направено от въззивниците ищци:
То е предизвикано от спора на страните относно средствата, с които е построен
вторият(жилищен)етаж от къщата и пристройката.
8
Според свидетел А.(роднина на страните и помагал в строежа на допуснатата до делба
къща) и с оглед представените документи, подготвящи строежа й, тя е направена от съпрузите А.
през 1987г., а пристройката – по –късно, но пак от горните лица,като е била довършена през 2012г.
Според св. Н.А.- съсед на страните и взел участие в строежа на покрива на гаража и в
реставрацията на част от стария покрив през 2012г.-2013г., ищцата Ф. и мъжа й Ш. му плащали за
работата,а с Х. нямал отношения в този момент.
Св. Тахир- роднина на страните сочи, че двете му братовчедки(ищците) били давали парите
за строежа на пристройката(те и съпрузите им работели в чужбина,спестявали средства), строежът
бил направен 2010г.- 2012г., но постройката не била завършена изцяло преди смъртта на вуйчо му
И.- той се разболял и залежал 6 месеца, заради тумор в мозъка, лекувал се в Турция, където и
починал, а съпругата му не работела през последните 10 години.Свидетелят установява, че ищца
А. живее в Турция и има собствено жилище, а ищца Ф. живее в Бургас, където има жилище.Докато
се строяла пристройката известно време Х. и И. също били в България.
Свидетел А. допълва, че в Турция свакото (И.) и лелята(Х.) купили на А. един апартамент,
после купили там апартамент и за себе си, но и него оставили на А.Той отрича ищците да са
правили както надстрояване в къщата, така и пристройката. Твърди, че строежът й е бил
осъществен от съпрузите А., но също така заявява, че след смъртта на свако му лелята не строила
нищо повече, само дограми правила, като ремонтирала първия етаж – сменили фаянс, купили
обзавеждане със сегашния й мъж, с когото живеели на семейни начала от 8-9 години.Показанията в
тази част са изцяло подкрепени и от данните, заявени от св. Х.- брат на настоящия съпруг на
ответницата , който през 2021-22г. обръщал прозорците след смяна на дограмите от Х. на първия
етаж в къщата.Плащал му брат му- сегашният съпруг на ответницата.
Самата ответница в молбата си до съда от 26.05.23г.(вж. л.132- дело РС) признава, че
плочата над гаража е изградена допълнително след смъртта на наследодателя.
Обсъждайки всички тези показания в тяхната съвкупност, съдът приема, че твърденията на
ищците за надстрояване на втория(жилищен )етаж на допуснатата до делба къща в имота с
техни средства остават недоказани, т.к. нито един от горепосочените свидетели не ги подкрепя, а
показанията на св. А.- участник в строежа,сочат на тъкмо обратното.
Следователно претенцията по сметки в тази част е изцяло неоснователна, като недоказана и
подлежи на отхвърляне, в какъвто смисъл се е произнесъл първоинстанционният съд.
Що се отнася до преценката дали ищците са взели финансово участие в строежа на
пристройката и колко, съдът заявява, че събраните в процеса доказателства не са достатъчни да
обосноват твърденията им за вложени средства от 48 000лв. за цялостното й построяване, защото
тезата им почива на липсата на средства у съпрузите А., което са опровергава от данните на
свидетеля-роднина А.ов, че приживе на покойния И. А., съпрузите са успели да закупят в Турция
апартамент за себе си и за дъщеря си А., т.е. очевидно са разполагали с достатъчно средства, за да
си позволят да започнат и пристройката.
Затова и предвид признанията на ответницата, че плочата на гаража е довършена след
смъртта на съпруга й (вж. становището й до съда от 26.05.23г.на л.132 дело РС)и писмо от НОИ до
адв. Т.- л.167- дело РС, сочещо, че след смъртта на И. А. жена му не разполагала с големи лични
доходи(само с наследствена пенсия за инвалидност) и според свидетелстването на А.ов, че след
като овдовяла леля му само е направила ремонти на първия етаж, но не е строила повече, при това
очевидно с финансовата помощ на сегашния си съпруг(вж. показания на св. Х.), БОС приема, че
9
ищците са участвали финансово в създаването на пристройката само в частта на плочата над
гаража, но т.к. това е дейност за увеличение на общото имущество след смъртта на наследодателя,
се явява не увеличение на имуществото на наследодателя приживе, подлежащо на обезщетение
при липса на друго възнаграждение по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН( точно такива са били
твърденията, обосноваващи искането за присъждане на сумата от 32 000лв.), а представляват
извършени подобрения в наследения имот в хипотезата на чл.30, ал.3 от ЗС, за претендирането на
които е изтекла вече дългата петгодишна погасителна давност, визирана в чл.110 от ЗЗД(вж. в тази
вр.Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК).
Предявената от ищците по делото претенция не е за подобрения след смъртта на
наследодателя, а за такива – преди неговата смърт, с които се увеличава наследството( по смисъл на
чл.12 от Закона за наследството), но както по-горе бе отбелязано, съдът не счита за установени
такива вложения, защото не намира, че за доказването им е достатъчно заявлението на строителя,
че му плащали дъщерите на съпрузите А., нито показанията на св. Тахир, който знае за влагането
на средствата от ищците в пристройката от самите тях, както и че имали достатъчно пари от работа
в чужбина и предполага, че вуйчо му И. нямал средства, защото преди да почине през м. май 2012г.
не работел и се залежал 6 месеца по-рано. Затова БОС намира претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН за
неоснователна. Тя следва да бъде отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесла и първата
инстанция.Ето защо решението на АРС следва да бъде потвърдено и в тази част.
При този изход от обжалването, претендиралите деловодни разноски в производството
ищци нямат право на да ги получат, а въззиваемата ответница не е заявила такива.
Мотивиран от горното,Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №234/28.12.23г. по гр.д.№664/22г. по описа на Айтоски районен
съд.
Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред ВКС,в
едномесечен срок от уведомяването им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10