№ 3397
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100505266 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 22.12.2022 г., постановено по гр. дело №28881/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 150 състав, е признато за установено по
отношение на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, че
ищците Л. Н. и И. М. не дължат сумата от по 257,92 лв., представляваща част
от стойността на едностранно коригирана сметка за електрическа енергия за
периода от 02.12.2020 г. до 02.03.2021 г. в обект, находящ се в с. Владая, ул.
„****, обл. София, за която сума ответникът е издал фактура
№*********/25.03.2021 г., като е отхвърлен искът, предявен от Г. И., за
установяване в отношенията й с ответника, че не дължи сумата от 1 031,68 лв.
представляваща част от стойността на едностранно коригирана сметка за
електрическа енергия за периода от 02.12.2020 г. до 02.03.2021 г. в обект,
находящ се в с. Владая, ул. „****, обл. София, за която сума ответникът е
издал фактура №*********/25.03.2021 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД в частта, в която предявените от
ищците искове са уважени. Поддържа се, че след смъртта на наследодателя
1
им – В.И., ищците по делото са станали страна по правоотношението с
ответното дружество и в това качество са имали задължение да уведомят
същото за настъпилата промяна. Заявява се, че всички наследници на
потребителя отговарят за неговите задължение след смъртта му. За
задълженията за електроенергия през периода от 02.12.2020 г. до 03.01.2021
г., през който В.И. е бил жив, се твърди, че следва да отговарят и тримата
наследници, дори да се приеме, че след този период като вещен ползвател
сумите се дължат единствено от Г. И.. Излага се становище, че неправилно
съдът е кредитирал допълнителното заключение по СТЕ, а не е кредитирал
заключението по основната СТЕ, според която изчисленията на доставчика са
правилни. По изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго,
с което да се отхвърлят предявените искове в цялост.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от И. М. и Л. Н., с който оспорват същата като
неоснователна и молят въззивния съд да я остави без уважение. Заявява се, че
доводът за неизпълнение на ищците за уведомяване на доставчика на
електроенергия не е релевиран пред първоинстанционния съд, поради което
не може за първи път да се въведе с въззивната жалба. Поддържа се, че по
делото не се доказва наличието на облигационна връзка между страните,
реалната доставка на електроенергия, както и наличието на присъединен
електромер към електроразпределителната мрежа. При условията на
евентуалност се заявява, че дори да се приеме, че е налице реална доставка,
то не се доказва качеството на битови клиенти на въззиваемите. Счита се, че
дори за наследниците да е съществувало задължение да уведоми доставчика
за настъпилото правоприемство, то неизпълнението на това задължение не
следва да има за санкция възлагане на задълженията в тяхна тежест. Посочва
се, че корекционната процедура по ПИКЕЕ не може да се приложи по
отношение на лица, които нямат качеството на потребител. По изложените
съображения се иска потвърждаване на решението в тази част и оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба от ответника.
В законоустановения срок по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба
и от Г. И., с която решението се обжалва в уважителната част спрямо нея. В
жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за
2
доказано качеството й на вещен ползвател на имота, както и количеството
електроенергия. Оспорва се материалноправната легитимация на ответника –
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД са претендира процесната сума. Заявява
се, че не е спазена процедурата по ПИКЕЕ, евентуално уредбата се оспорва
като нищожна. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени в цялост. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е валидно и допустимо, поради което съдът следва да се
произнесе по правилността му в рамките на релевираните в жалбите доводи.
Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.
124 ГПК за приемане за установено по отношение на „Електрохолд
продажби“ ЕАД, че ищците Л. Н. и И. М. не дължат по 257,92 лв., а Г. И. не
дължи сумата от 1 031, 68 лв., представляващи част от стойността на
едностранно коригирана сметка за електрическа енергия за периода от
02.12.2020 г. до 02.03.2021 г. в обект, находящ се в с. Владая, ул. „****, обл.
София, за която сума ответникът е издал фактура №*********/25.03.2021 г.
По делото, с оглед предмета на твърдяното правоотношение между
страните, в тежест на ответника е да установи: 1./ съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на
електрическа енергия; 2./ че е налице основание за преизчисление по
нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми поради
констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените
количества електроенергия, довела до неизмерване, както и 3./ че е спазил
установените в нормативните актове и между страните процедури за това, е
това число процедурата по уведомяване на клиента относно извършената
корекция и дължимите въз основа на нея суми.
3
Съгласно чл. 92 от Закона за, страни по сделките с електрическа
енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на
електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на
електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа;
търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция;
координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа
енергия.
Понятието "краен клиент" е дефинирано в §1 т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" - в §1
т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро
или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ.
Съгласно чл. 98а от ЗЕ /нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007
г./, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия с определено от закона съдържание и съгласно ал. 4, същите
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия.
Приложение към процесните правоотношения намират и Общите
условия на ищцовото дружеството, приети на осн. чл. 98а от ЗЕ, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изм. и
доп. с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като същите са
публикувани съгласно изискванията на чл.98а, ал.3 ЗЕ в централен
ежедневник, видно от представения сертификат за публикуване на реклама,
издаден от департамент "Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф".
Между страните е обявено за безспорно обстоятелството, че между
наследодателя на ищците – В.И. и ответното дружество е било налице
облигационно правоотношение по предоставяне на електроенергия.
Видно от приложено по делото удостоверение за наследници,
починалият на 03.01.2021 г. В.И. е оставил за наследници Г. И.- съпруга, Л. Н.
– син и И. М. – дъщеря.
От представен по делото НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 23 май 1991 г. се установява, че В.И. и
Г. И. са прехвърлили процесния недвижим имот на сина си Л. Н., като са
запазили пожизнено вещно право на ползване върху имота по смисъла на чл.
56 ЗС.
Предоставяйки съгласието си за електрофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на електрическа енергия за битови нужди, към които
са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
електроснабдителното дружество /чл. 4, ал. 2 от ОУ/.
4
Следователно до датата на смъртта си В.И. /първоначално в качеството
си на собственик, а считано от 23 май 1991 г. в качеството си на вещен
ползвател/ е отговарял за задължения срещу доставена топлинна енергия до
имота.
След датата на неговата смърт задължено лице за заплащане стойността
на доставената електроенергия до имота е вещният ползвател – Г. И.. Този
извод следва и от разпоредбата на чл. 57 ЗС, съгласно която „ ползувателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително
данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е
приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на
ползуване“.
Следва да се обърне внимание, че в процесния случай се касае за
отричане дължимостта на сумите към два момента. Процесният период
обхваща както част от период, през който първоначалният титуляр В.И. е бил
жив – от 02.12.2020 г. до 03.01.2021 г., така и период след неговата смърт – от
03.01.2021 г. до 02.03.2021 г., когато кръгът на задължените лица е различен.
Наследството е съвкупност от права и задължения и фактически
отношения и доколкото по делото не се твърди и не се доказва обратното,
следва да се приеме, че тримата наследници на В.И. – ищци по настоящото
дело, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН, са наследили поравно правата и
задълженията му. Отново доколкото не се твърди и доказва обратното следва
да се приеме, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. Следователно следва да се приеме, че
за периода от 02.12.2020 г. до 03.01.2021 г., съпрузите са отговаряли
солидарно, а задължението на единия съпруг, след неговата смърт се
разпределя поравно между неговите наследници или това е сумата от 257, 92
лв. Всеки един от наследниците на В.И. отговаря за 1/3 от дълга или за 85,97
лв. Ищцата Г. И. за периода от 02.12.2020 г. до 03.01.2021 г. в качеството си
на вещен ползвател, съпруг и наследник на В.И. дължи сумата от 343,89 лв.
За периода от 03.01.2021 г. до 02.03.2021 г., по изложените по-горе
съображения, задълженията са за сметка на единствения вещен ползвател Г.
И. и са на стойност 1 031,69 лв. Или същата дължи общо сумата от 1 375,58
лв.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба на Г. И.
оплаквания, че ответникът неправилно е упражнил правото си на корекция,
както и липсата на правна легитимация. В тази част настоящата въззивна
инстанция изцяло споделя мотивира на районния съд и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК. Само за пълнота и съобразно изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от
12.11.2019 г. въвеждат обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и
реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е
при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства
5
за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия
обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване
на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не
да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Следователно крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след
влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а,
ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /З Е/, направени със Закона за изменение
и допълнение на З Е /обн. Д В, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след
влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия. В този смисъл Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о.
По делото с приетите от първоинстанционния съд съдебно-техническа и
допълнителна СТЕ е установено извършването на доставка на електрическа
енергия през процесния период, но това реално доставено количество не е
отчетено в пълен обем. Същевременно при неотчитане/неточно отчитане,
количеството на ползваната електрическа енергия се определя по нормативно
определен изчислителен метод. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в случая,
периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете
страни по правоотношението, доколкото не може точно да се определи
моментът, от който започва неточното отчитане на електрическата енергия,
респ. неотчитането на същата. Предвидената регламентация не въвежда
санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено
неточно отчитане на електрическата енергия от средството за търговско
измерване между страните по доставките на електрическа енергия. Ето защо
законосъобразно ответникът е начислил всички компоненти, които формират
задължението на ищеца.
По изложените съображения и поради частично разминаване на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящата въззивна инстанция
намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в
частта, в която е признато за установено в отношенията между ищците Л. Н. и
И. М. и „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, че ищците не дължат
сумата от по 85,97 лв., в останалата обжалвана част следва да се потвърди. По
отношение на Г. И. следва да се приеме, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, а
подадената срещу решението въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна. В тази част решението също следва да се
потвърди като правилно.
6
По разноските:
Предвид изхода от спора, първоинстанционното решение следва да се
ревизира и в частта за разноските.
Съобразно уважената част на иска, на ищеца Л. Н., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, се дължат разноски в размер на 313,76 лв., следователно
решението следва да се отмени в частта, в която в негова полза са присъдени
разноски в размер на 159,87 лв. /разликата до присъдения размер от 473,63
лв./
Съобразно уважената част на иска, в полза на ищеца И. М., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 13,75
лв. или решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е
осъден да й заплати разноски в размер на 7, 41 лв. /разликата до присъдения
размер от 21,16 лв./.
За въззивното производство в полза на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, съобразно уважената част на подадената въззивна жалба, следва
да се присъдят разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които 50 лв. следва да се възложат в тежест на
въззивницата Г. И., 50 лв. – в тежест на въззиваемата И. М. и 50 лв. в тежест
на въззиваемия Л. Н.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.12.2022 г., постановено по гр. дело
№28881/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 150 състав в частта, в
която е признато за установено в отношенията между ищците Л. Н. и И. М. и
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, че ищците не дължат сумата от
по 85,97 лв. представляваща част от стойността на едностранно коригирана
сметка за електрическа енергия и за периода за периода от 02.12.2020 г. до
03.01.2021 г. в обект, находящ се в с. Владая, ул. „****, обл. София, за която
сума ответникът е издал фактура №*********/25.03.2021 г., като отменя
решението и в частта, в която в полза на Л. Н. са присъдени разноски в
размер на 159,87 лв. и в полза на И. М. са присъдени разноски в размер на
7,41 лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124
ГПК от Л. Н. и И. М. за признаване за установено, че не дължат на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от по 85,97 лв.,
представляваща част от стойността на едностранно коригирана сметка за
електрическа енергия и за периода за периода от 02.12.2020 г. до 03.01.2021 г.
в обект, находящ се в с. Владая, ул. „****, обл. София, за която сума
7
ответникът е издал фактура №*********/25.03.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 ГПК Л. В. Н., ЕГН
**********, Г. И., ЕГН ********** и И. В. М., ЕГН **********, и тримата с
адрес: с. Владая, ****, ул. **** да заплатят на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** сумата от по 50 лв. всеки един от тях, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателни и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280,ал.3,т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8