Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 24.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав
в открито заседание, на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Даниела
Дилова
При секретаря *** като разгледа докладваното от съдия
Дилова гражданско дело № 4216 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл. 423, ал.1 от КЗ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от *** ***“ със седалище и адрес на управление гр. ***,
в която се твърди че ищцата е собственик
на лек автомобил ***.Твърди се, че на 30.01.2016г. е настъпило ПТП с участие на
лекия автомобил на ищцата. Твърди се, че ищцата е уведомила ответника и е образувана щета под №
**********/30.01.2016г.Твърди се, че след извършен оглед на автомобила са били
констатирани и описани в опис претенция наличните по автомобила на ищцата щети, била е извършена експертна оценка и е
било изплатено обезщетение в размер на 619,48лв, което според ищцата не е
достатъчно за да репарира претърпените от нея имуществени вреди.Твърди, че
ищцата е поканила ответника да и заплати сума в размер на 1338,32 лв
представляваща разлика между вече изплатеното обезщетение и действително претърпените вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие. Твърди, че освен това нанесените повреди по автомобила
са го направили непригоден за срок от два месеца, което е наложило ищцата да
наеме друг автомобил, който да използва до момента, в който нейния автомобил
бъде приведен в състояние за експлоатация, което е наложило ищцата да заплаща
сумата 230 лв месечно за наем на автомобил.Моли съда да осъди ответника да и
заплати сумата 1338,32 лв представляваща разлика между заплатеното
застрахователно обезщетение и действително претърпените вреди, както и сумата
415 лв представляваща причинени имуществени вреди във връзка със сключен
договора за наем на МПС от 31.10.2016г. за периода, през който е била лишена от
възможност да ползва личния си автомобил в резултат на нанесените му щети при
ПТП на 30.01.2016г.
В срока по чл.133 от ГПК, ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Изразява становище, че претендираната от ищцата сума е завишена
и не отговаря на действителния размер на щетите определени съобразно
разпоредбата на чл. 208 ал.3 вр. чл. 203 ал.2 от КЗ.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно е между страните и това се установява от приложеното
по делото свидетелство за регистрация е, че
*** е собственик на лек автомобил ***. Безспорно по делото е, а това се
установява и от приложения протокол за ПТП е, че между
ищцата и лек автомобил управляван от ***
на 30.01.2016г. в гр. *** е реализирано ПТП с материални щети. Видно от протокола за ПТП е, че лекия
автомобил на ищцата и ответницата са имали застраховка „Гражданска
отговорност“, като застраховката на виновния за ПТП е сключена с ответното дружество със срок на действие, обхващащ и датата на
настъпване на процесното ПТП. Това се установява и от представената на стр. 24
справка за сключена застраховка.
От представената по делото опис на претенция е видно, доклад
по щета, опис – заключение и опис на претенция е , че на ударения автомобил
собственост на ищцата са причинени щети, които са оценени на стойност 619,48
лв., който сума е заплатена на ищцата по банков път, видно от представеното
платежно нареждане.
Видно от представената по делото фактура е, че за ремонт по заявената щета № **********
е заплатена сумата 1957,80 лв. Видно от представената покана за доброволно
плащане е, че ищцата е възразила срещу определената сума в размер на 619,48 лв
и е поканила ответника да и заплати
разликата от 619,48 лв до 1957,80 лв или
сумата 1338,32 лв.
Ищцата е представила и договор за наем, от който е видно че
на 31.01.2016г. ищцата е сключила договор за наем на автомобил за сумата 230 лв
месечно.Представена е разписка за получена сума 460 лв- наем за м. февруари
и март 2016г.Представена е и разписка за
върната сума, от която е видно че наемодателят е върнал сумата 45 лв. разлика
от прекратяване на договора 26.03.2016г.
до края на м. март.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от
заключението на коя о е видно, че
настъпилите щети по автомобил *** са във връзка с произшествието съобразно
протокола за ПТП, и реалната стойност на
ремонта за възстановяване на автомобила към датата на застрахователното събитие
при възстановяване в обикновен сервиз с нови части е 1502 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал.1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432 ал. 1 от КЗ, следва да е
налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между собственика на управлявания от деликвента автомобил и застрахователя,
както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за
вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице,
т.е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител. От събраните по делото доказателства се установи, че лекия
автомобил виновен за причиненото ПТП е бил застрахован по риска „гражданска
отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към
момента на застрахователното събитие – 31.01.2016г., за имуществени и
неимуществени вреди. При така установеното, ответника дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП.
Установи се от заключението по назначената автотехническа експертиза, че в
резултата на процесното произшествие на лекия автомобил управляван от ищеца са
били причинени вреди, които са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. От заключението е видно, че реалната
стойност на ремонта за възстановяване на автомобила на ищцата е 1502лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че дължимото на ищеца обезщетение за
търпените от него имуществени вреди се
изчислява на 1502лв., като от сумата следва да се приспадне платената от
ответника сума в размер на 619,48 лв, поради което исковата претенция по чл.432,
ал.1 от КЗ се явява основателна и доказана за сумата 883,52 лв, като за
разликата до пълния 1338,32 лв се явява неоснователна и недоказана. Ищцата е
претендирала и сумата 415 лв представляваща
имуществени вреди представляваща направени разходи за наем на автомобил
за периода, през който автомобила на ищцата е бил на ремонт. Представените договори за наем и разписки не
са оспорени от ответника, поради което съдът приема че са годни доказателства ,
от които може да се направи извода, че за периода през който лекия автомобил на ищцата е бил на
ремонт, ищцата е заплатила сумата 415 лв
за наем на друг автомобил. Направените от нея разноски представляват
имуществени вреди за имуществени вреди претърпени
от ищцата за периода 31.01.2016г.- 25.02.2016г, поради което ответникът дължи
възстановяването им.. С оглед на всичко изложеното съдът приема, че предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 1298,52 лв, като
за разликата до пълния размер 1753,32 лв
се явява неоснователна и недоказана.Върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди следва да се присъди законната лихва, считано от датата на настъпването
им, до окончателното изплащане.
Всяка от страните е претендирала присъждане на разноски.
Ищецът е направил разноски в производството за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
възнаграждение на ВЛ в размер на 753,05лв. , ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв за адвокатско възнаграждение.
По делото не са представени доказателства, че адвокатското възнаграждение
на ответника е заплатено. С оглед изхода на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на
ищеца сумата сумата от 555,66 лв., съразмерно
уважената част от исковата претенция.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.423, ал.1 от КЗ *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ
на *** с ЕГН ********** *** сумата от 1298,52 лв, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с
настъпило на 30.01.2016г. ПТП, изразяващи се в разходи по възстановяване на
увредени при произшествието лек автомобил и за наем на друг автомобил за периода 31.01.2016-25.02.2016г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2016г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му размер от 1753,32лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК *** ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявано от *** да заплати на ***
с ЕГН ********** *** сумата 555,66 лв,
представляваща деловодни разноски съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :