РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1533
гр. Пловдив, 21.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и прокурор КИЧКА ПЕЕВА - КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно
дело № 251 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по искова молба, предявена от Н.В.В., ЕГН **********,*** за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 20 000 000
лв. и неимуществени вреди в размер на 5000 лв. от НАП гр. София.
Ответникът НАП гр. София, чрез своя
процесуален представител оспорва предявения иск, счита същия за процесуално
недопустим, алтернативно за неоснователен.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита иска за неоснователен и недоказан.
Административен
съд гр.Пловдив въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
прие за установено следното от фактическа страна:
С Данъчен ревизионен акт №
67/11.03.2002 г. издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив на представляваното от
ищцата дружество НАДИН – РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ са били установени публични задължения. С Решение №
905/04.11.2005г. на ПОС същият е бил обявен за незаконосъобразен. След отмяната
на акта е бил издаден АПВ с който според ищцата са прихваната недължимо
платените суми по отменение ДРА.
Според ищцата на дружеството в
следствие на блокирани банкови сметки и публична продан са били нанесени
значителни имуществени щети в следствие на които дружеството е фалирало.
Твърди се и, че в следствие на
незаконосъобразния административен акт и предприетите действия от данъчната
администрация ищцата в качеството и на президент на неправителствена
организация не е могла да реализира проекти на ЕС .
По така наведените доводи съдът
намира а установено следното:
Основният довод на ответната
страна е, че претендираните от ищцата суми са погасени по давност. Това възражение
е своевременно направено в отговора на исковата молба.
Погасителната давност е уредена в
чл. 110-120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право,
което се упражнява при възражение и намира приложение и при ангажиране
отговорността на държавата и общините. Видно от съдържанието на цитираните
норми, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. С
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004 г.
ОСГК, са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния
момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали
лица, като в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в
самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в
производството по обезщетяването – чл.1, ал.2 ЗОДВПГ (загл.изм.). В първия
случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане
в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В
случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване.
При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното
преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
На първо място Ищецът претендира
обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразен ДРА № 67/11.03.2002 г.,
който е бил отменен с Решение № 905/04.11.2005 г., постановено по ахд №
454/2004 на ПОС. Това решение е влязло в законна сила на 06.12.2005
г. поради което погасителната давност е настъпила на
06.12.2010 г.
На следващо място ищецът
сочи, че е претърпял вреди от незаконосъобразен Акт за прихващане или
възстановяване (АПВ) № 1996/23.02.2006 г., но същият не е бил надлежно обжалван
и е влязъл в сила на 29.04.2006 г. , като погасителната давност е
изтекла на 29.04.2011г.
Както
правилно сочи ответната страна, дори да се приеме, че описаните в исковата
молба щети - пропуснати ангажименти в чужбина, са в резултат на наложена по
искане на ТД на НАП Пловдив принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5
от Закона за българските документи за самоличност, то с Решение № 2/31.03.2011
г. на Конституционния съд по конституционно дело № 2/2011 г. (Обн. ДВ, бр. 32
от 19.04.2011 г.) е
обявена противоконституционността на горната разпоредба и ех lege
отпада наложената принудителна
мярка., като считано от датата на преустановяване на действието й, 5-годишният
давностен срок за подаване на иск за обезщетение, причинено от тази
принудителна мярка е изтекъл на 19.04.2016 г.
Предвид
горното съдът намира, че искът следва да се отхвърли, тъй като претендираните
от ищцата суми са погасени по давност
Предвид
изхода на правния спор на ответника следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н.В.В., ЕГН **********,*** против НАП, гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 20 000 000 лв. и неимуществени вреди в
размер на 5000 лв. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН **********,***
да заплати на НАП, гр. София сумата в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: