Присъда по дело №307/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 11
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20214500200307
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Русе , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
СъдебниГалина Донева Милева
заседатели:Диана Панайотова
Димитрова Израел
при участието на секретаря Мариета Цонева
и прокурора Мирослав Минчев Маринов (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Наказателно дело от общ
характер № 20214500200307 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. А. Н. А. роден на 28.01.1990 г. в гр.Русе, живущ в гр.Русе, с
основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това,
че на 02.10.2020 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на четири пъти
използвал платежен инструмент – дебитна карта тип „Виза - дебит“ № 474836******6984
издадена от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, на името на И. З. С., без съгласието на титуляра, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление и изтеглил и разпоредил със сумата общо от
413,00 лева, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2
от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален строг режим и ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИСТОТИН И
ТРИНАДЕСЕТ ЛЕВА.
ПРИЗНАВА подс. А. Н. А. (с установена самоличност) за ВИНОВЕН в това, че на
02.10.2020 год. в гр. Русе в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление - на
два пъти, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи – 20 кутии цигари (400 къса) марка „HEETS“, 1 брой зарядно за лек
автомобил, 1 брой черен, мъжки, сгъваем чадър марка „Art-93“, 1 брой метален тирбушон, 1
брой мъжка чанта (черна на цвят, от изкуствена кожа с цип), 1 брой лична карта, 1 брой
1
СУМПС ведно с малък талон, 1 брой карта за отстъпка „Ес Ди Ай“, 1 бр. дебитна карта тип
„Виза - дебит“ № 474836******6984 издадена от ТБ„Банка ДСК“ ЕАД, 1 брой
авторадиокасетофон марка „Сони“ и пари в брой – на обща стойност 10,00 лева - всичко на
обща стойност 250,00 лева от владението на Р. В. Д. и И. З. С., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг
режим.
ПРИЗНАВА подс. А. Н. А. (с установена самоличност) за ВИНОВЕН в това, че на
24.10.2020 год. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна
облага придобил чужди движими вещи пари в брой на обща стойност от 310,00 лева,
собственост на „Ади и Али“ ЕООД с МОЛ А.Д.А., за която знаел, че е придобита от К.С.С.,
чрез престъпление – кражба, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1
от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим и ГЛОБА в размер на ПЕТ
ХИЛЯДИ ЛЕВА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. А. Н. А. (с установена
самоличност) едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ между определените наказания лишаване от
свобода, а именно в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим на
изтърпяване на така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три
години.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното общо
наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наказанието ГЛОБА в размер на
ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият А. Н. А. е бил
задържан за 72 ч. и с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от 15.02.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД подс. А. Н. А. (с установена самоличност) да
заплати в полза на гражданския ищец – И. З. С. сумата от 400 лв. (четиристотин лева).
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. А. Н. А. (с установена
самоличност) да заплати по сметка на ОП Русе и Републиканския бюджет направените по
делото разноски в размер на – 966.14 лева, държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 50 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
2
ВТАС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 307/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд,
Наказателно отделение

Русенска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт по против А. Н. А. - за това,
че:
-на 02.10.2020 год. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на четири
пъти използвал платежен инструмент – дебитна карта тип „Виза - дебит“ №
474836******6984 издадена от ТБ„Банка ДСК“ ЕАД, на името на И. З. С., без съгласието на
титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и изтеглил и разпоредил със
сумата общо от 413,00 лева -престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
-на 02.10.2020 год. в гр. Русе в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление - на два пъти, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на
имот, отнел чужди движими вещи – 20 кутии цигари (400 къса) марка „HEETS“, 1 брой
зарядно за лек автомобил, 1 брой черен, мъжки, сгъваем чадър марка „Art-93“, 1 брой
метален тирбушон, 1 брой мъжка чанта (черна на цвят, от изкуствена кожа с цип), 1 брой
лична карта, 1 брой СУМПС ведно с малък талон, 1 брой карта за отстъпка „Ес Ди Ай“, 1 бр.
дебитна карта тип „Виза - дебит“ № 474836******6984 издадена от ТБ„Банка ДСК“ ЕАД, 1
брой авторадиокасетофон марка „Сони“ и пари в брой – на обща стойност 10,00 лева -
всичко на обща стойност 250,00 лева от владението на Р. В. Д. и И. З. С., без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
-на 24.10.2020 год. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив с цел да набави за себе
си имотна облага придобил чужди движими вещи пари в брой на обща стойност от 310,00
лева, собственост на „Ади и Али“ ЕООД с МОЛ А.Д.А., за която знаел, че е придобита от
К.С.С., чрез престъпление – кражба-престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение спрямо подс. А. Н. А., като счита същото за доказано по безспорен и несъмнен
начин. Сочи, че в рамките на съдебното дирене предвид начина на протичане на
производството (по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК) е било
установено осъществяването на инкриминираните престъпни деяния – както от обективна,
така и от субективна страна. Досежно личността на подсъдимия като отегчаващо
обстоятелство посочва многобройните му предходни осъждания за посегателства основно
срещу собствеността, краткия период от време на извършване на престъпленията след
изтърпяван ена наказание лишаване от свобода. Като смекчаващо посочва психическото
състояние на А.. По отношение на престъплението по чл.196 от НК пледира да му се отмери
наказание от пет години лишаване от свобода, за това по чл.215 от НК – три години
лишаване от свобода и глоба на минимума на предвиденото в закона, а за деянието по
чл.249 от НК предлага отмерване на наказания три години лишаване от свобода и глоба в
размер на 413 лева. Пледира за определяне на общо наказание от пет години, към което да
бъде присъединено наказанието глоба в размер на пет хиляди лева. Моли размерът на
определеното общо наказание да бъде редуциран при условията на чл.58а от НК и на
подсъдимият да бъде наложено наказание 40 месеца лишаване от свобода, което да се търпи
при първоначален строг режим. Моли съдът да се произнесе и приспадне на основание чл.59
от НК времето, през което подс. А. е бил задържан. Пледира за цялостно уважаване на
гражданската претенция.
С определение от проведеното на 31.05.2021 г. разпоредително заседание, съдът е
1
приел за съвместно разглеждане в производството граждански иск с правно основание чл.45
от ЗЗД предявен срещу подс. А.Н. от И. З. С. за сумата от 400 лв.- имуществени вреди,
резултат от деянието по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за осъществен състав
на престъпление по чл.249 от НК.
Гражданският ищец моли подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 400
лева.
Служебният защитник на подс. А. Н. А. моли при определяне на наказанието да
бъдат съобразени смекчаващите обстоятелства – психичното състояние на подсъдимия и
пледира за минимални наказания за всяко едно от трите престъпления. Счита, че следва при
условията на чл.23 от НК на подсъдимия да бъде определено едно общо наказание лишаване
от свобода – за срок от три години и същото да бъде намалено с 1/3. По отношение на
гражданския иск – намира същият за доказан по основание и размер.
В съдебно заседание подс. А.Н. А. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание и изразява съжаление за
стореното.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл.
372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за
установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
Подсъдимият А. Н. А. е роден на 28.01.1990 год. в гр. Русе, има основно образование,
неженен, не работи. Подсъдимият е многократно осъждан – общо 14 пъти за извършени
умишлени тежки престъпления основно срещу собствеността.
Последно подсъдимият А.А. е бил признат за виновен и осъден с присъда №
76/23.05.2018 год. по НОХД №767/2018 год. по описа на Районен съд – Русе, като на
основание чл.196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК и му било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години. С присъда № 45/11.04.2018 год. по
НОХД № 487/2018 год. по описа на Районен съд – Русе подс. А.А. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири
месеца. Наказанията по двете осъждания били групирани и му било наложено едно общо
наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 24 от
НК било определено той да изтърпи общо наказание лишаване от свобода за срок от три
години и четири месеца. Това наказание било изтърпяно от него на 17.06.2020 год.
Подсъдимият страдал от „Умерена умствена изостаналост“, от около 7-годишна
възраст. През годините при него се формирали отклонения със скитничество, просия и
отключване на чужди автомобили. Заболяването определяло при подсъдимия интелектуален
дефицит, изразяващ се в стеснен обхват на възприятие, намалена концентрация и
превключваемост на вниманието, намалени интелектуално-мнестични възможности, но
само в количествен аспект. Цялостното когнитивно функциониране на подс. А. не било
сериозно затруднено. При него била налице инфантилна личностова структура, склонност да
действа импулсивно, своенравно, с бърз интензитет на негативните емоционални
преживявания при скъсен самоконтрол, като оставал некритичен към последиците от своето
поведение. При него нагонните импулси доминирали над защитните механизми и това
2
допълнително улеснявало асоциалното му поведение. Нивото на интелектуален дефицит и
личностовите особености на подсъдимия обосновавали затруднения в контрола на
нагонните му импулси и това се манифестирало чрез поведението му. Във връзка с
посоченото заболяване, от което подс. А.А. страдал, той бил експертизиран от органите на
ТЕЛК, като му били определени 75 процента трайна неработоспособност. Експертите
установили, че при него е налице влошена социална адаптация със загуба на умения за
търсене и намиране на работа при съхранени възможности за извършването й.
Въпреки че имал такава възможност подс. А.А. трайно не работел. Той живеел с
родителите и един от братята си в гр.Русе ул. „****************. Получавал инвалидна
пенсия от ТЕЛК.
След като, на 17.06.2020 год., подс. А.А. бил освободен от затворническото
заведение, в което изтърпял наказание лишаване от свобода той се върнал в дома си в гр.
Русе. Парите не му достигали и много скоро след това той решил отново да си набавя
парични средства, чрез извършване на кражби и други посегателства срещу собствеността.
Вечерта на 02.10.2020 год., след 20:00 часа подсъдимият А.А. се намирал в района на
ул. „Гоце Делчев“ в гр. Русе. Бил облечен с червена грейка и бяла бейзболна шапка с
емблема на английския национален футболен отбор. Предварително решил да проникне в
няколко паркирани леки автомобила, като счупи някое от страничните стъкла, а след това да
вземе за себе си всички пари и ценни вещи, които намери вътре. За целта подсъдимият се
бил снабдил и носел у себе си порцеланова част от запалителна свещ за лек автомобил, с
която да счупи стъклата на автомобилите. Той знаел, че с такъв порцелан счупването
ставало безшумно, а самото стъкло се разбивало на малки парченца.
Движейки се из района подс. А.А. достигнал до паркинг, намиращ се на обръщалото
срещу жилищен блок „Аонсу“ - ул. „*************. Там бил паркиран лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № *******, който бил собственост на св. Р.Д.. Подсъдимият решил да
взломи този автомобил по намисления от него начин и да вземе всичко ценно, което намери
вътре. Използвайки порцелановата свещ за лек автомобил той счупил стъклото на предната
лява врата на автомобила „Тойота Ярис“. След това отворил врата на автомобила от
вътрешната й страна и влязъл вътре. Проверил какво има в жабката на автомобила, като
изсипал съдържанието й на пода, но не намерил вещи, които да представляват интерес за
него. На задната седалка видял два неразопаковани стека цигари марка „Heets”, които били
жълто-бели на цвят и всеки от тях съдържал по 10 кутии цигари (200 къса) или общо 40
кутии цигари (400 къса), както и 1 бр. зарядно устройство за лек автомобил, 1 бр. черен,
мъжки, сгъваем чадър марка “Art-93” и 1 бр. метален тирбушон. Подс.А.А. взел всички
описани вещи и бързо напуснал мястото.
Малко след това той преминал покрай паркирания в близост лек автомобил „Пежо
406“ с рег. № ****, собственост на св. И. З. С.. Подсъдимият решил да взломи и този
автомобил по същия начин, да проникне вътре и да вземе всичко, което притежава
определена стойност. Използвайки порцелановата свещ за лек автомобил той счупил
предното ляво и задното ляво стъкла на автомобила, отворил вратата отвътре и влязъл в
превозното средство. Проверил съдържанието на жабката, като изсипал част от него на пода
и на предната дясна седалка, но не установил вещи, които да представляват интерес за него.
Взел 1 бр. авторадиокасетофон марка „Сони“, като със сила го свалил от арматурното табло
на автомобила, както и намиращата се в автомобила 1 бр. черна на цвят мъжка чантичка от
изкуствена кожа с цип, ведно със съдържащите се в нея 1 брой лична карта, 1 брой СУМПС
ведно с малък талон, 1 брой карта за отстъпка „Ес Ди Ай“, 1 бр. дебитна карта тип „Виза -
дебит“ № 474836******6984 издадена от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, всички документи издадени
3
на името на св. И. З. С. и пари в брой на обща стойност 10,00 лева. След като взел
описаните вещи със себе си подс. А.А. се отдалечил от мястото. Докато бил в автомобила
обаче той оставил на пода пред предната лява седалка единия стек с цигари марка „Heets”,
който бил взел от автомобила „Тойота Ярис“ на св. Р. В. Д.. Напускайки мястото
обвиняемият пропуснал да го вземе със себе си и стека цигари останал в автомобила на св.
И. З. С..
След като прегледал съдържанието на черната мъжка чантичка от изкуствена кожа,
която бил взел от автомобила на св. С., подс.А. установил наличие на лист хартия, на който
бил изписан четирицифрен код, явно пин-кодът, предназначен за дебитната карта тип „Виза
- дебит“ № 474836******6984, издадена от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД. Той решил да използва
тази дебитна карта, като изтегли от банкомат паричните средства, налични по банковата
сметка, за обслужване на която била издадена картата.
В изпълнение на намисленото подс. А.А. отишъл до банкоматно устройство на банка
„ДСК“ ЕАД, находящо се в гр. Русе, ул. „Даме Груев“ – комплекс ДАФ, в офис на банка
„ДСК“ ЕАД. Използвайки дебитната карта тип „Виза - дебит“ № 474836******6984, като я
поставял в банкомата и въвеждал пин-кода за нея, подсъдимият извършил общо четири
трансакции, както следва:
- В 23:03 часа на 02.10.2020 год. изтеглил от банковата сметка на св. И.С. сумата
от 100,00 лева.
- В 23:04 часа на 02.10.2020 год. изтеглил от банковата сметка на св. И.С.
паричната сума от 250,00 лева и направил дарение “BG Charity SOS” на стойност 1,00 лев.
- В 23:05 часа на 02.10.2020 год. изтеглил от банковата сметка на св. И.С.
паричната сума от 60 лева и направил дарение “BG Charity SOS” на стойност 1,00 лев.
- В 23:06 часа на 02.10.2020 год. направил дарение “BG Charity SOS” на стойност
1,00 лев от банковата сметка на св. И.С.. При тази трансакция подс. А. не успял да изтегли
пари, тъй като наличността по банковата сметка на св. С. вече била недостатъчна.
Този банкомат бил оборудван с видеокамери за наблюдение, които били включени и
записали действията на подс. А.А..
След това подсъдимият се придвижил до центъра на гр. Русе и на неустановено
място, в канална шахта, изхвърлил личните документи, дебитната карта и кожената чанта на
св. И.С., както и авторадиокасетофона от автомобила му, който първо повредил неволно.
Освен това подсъдимият установил, че цигарите марка „Heets” могат да се пушат само с
електронно устройство и ги разкъсал и изхвърлил.
На следващия ден, 03.10.2020 год. св. Р.Д. и св. И.С. установили, че автомобилите им
са разбити и от тях липсват вещи и уведомили органите на ОД на МВР – Русе и на същата
дата бил извършен оглед на местопроизшествие и било дадено началото на настоящото
наказателно производство. В неговия ход били проведени оперативно-издирвателни
мероприятия, при които подс.А.А. бил установен като автор на престъпленията, с оглед на
които било водено наказателното производство към този момент. Пред св. А.М.И. и св.
Х.Л.С. – и двамата полицейски служители при ОД на МВР – Русе подс. А. признал, че в
началото на месец октомври 2020 год. счупил стъклата на два леки автомобила и присвоил
описаните по-горе вещи, както и че веднага след това изтеглил пари от чужда дебитна карта,
която взел от единия автомобил.
4
На 24.10.2020 год. св. К.С.С., която била близка приятелка на подс. А. извършила
кражба на паричната сума от 660,00 лева, собственост на „Ади и Али“ ЕООД с МОЛ св.
А.Д.А.. Парите св. С. отнела от владението на св. В.Г.В., докато двамата се намирали в
заведението „Дон Вито Корлеоне“ в гр. Русе. Веднага след извършване на деянието, св. К.С.
се свързала с подсъдимия и двамата се срещнали пред неговия дом в гр. Русе, ул.
„************. Св. К.С. му разказала, че е откраднала пари на обща стойност 660,00 лева и
му обяснила по какъв начин направила това. Подсъдимият поискал да види парите, след
което отделил от тях 310,00 лева, а другите заедно с портмонето върнал на св. С..
Последната не се възпротивила, тъй като искала да го подпомогне финансово. Знаейки, че
тези 310,00 лева са придобити от св. К.С. чрез извършване на престъпление – кражба обв.
А.А. ги взел. В следващите дни той ги изхрачил за свои лични нужди. Още на 24.10.2020
год. деянието на св. К.С. било разкрито. След това нейния баща – св. С.С. разговарял с подс.
А.А. и поискал последният да върне парите, които св. К.С. му дала. Подсъдимият
категорично отказал да направи това и заплашил, че ако св. С. не си тръгне, щял да го
пребие.
Свидетелката С. и баща й възстановили цялата открадната сума на пострадалия.
В хода на разследването по делото били изготвени две технически експертизи.
Първата експертиза – Протокол № 856 от 09.12.2020 год. по описа на сектор БНТЛ при ОД
на МВР – Русе възпроизвела на хартиен носител записите от АТМ - устройството на ТБ
„ДСК“ ЕАД, находящо се в гр. Русе, ул. „Даме Груев“ – комплекс ДАФ, в офис на банка
„ДСК“ ЕАД. Втората техническа експертиза установила, че на приложение кадри в
техническа експертиза по Протокол № 856 от 09.12.2020 год. по описа на сектор БНТЛ при
ОД на МВР – Русе най-вероятно е заснето лицето А. Н. А..
По делото била изпълнена и съдебно ценова икономическа експертиза, от която е
видно, че движимите вещи, отнети от владението на св. И. З. С. – мъжка чантичка,
авторадиокасетофон, пари в брой на стойност 10 лева, СУМПС и СРМПС, дебитна карта и
лист с пин-код за нея, и карта за отстъпки на „Ей Ди Ай“ възлизат на обща стойност 65,00
лева. Движимите вещи, отнети от владението на св.Р. В. Д. – 20 кутии (400 къса) цигари
марка „Heets”, зарядно устройство за лек автомобил, мъжки чадър марка „Арт-93“ и метален
тирбушон възлизат на обща стойност 185.00 лева.
Съгласно комплексната психиатрична и съдебно психологична експертиза А.А. се
води на диспансерен учет в ЦПЗ-Русе с диагноза „Умствена изостаналост – умерена степен“.
Провел е две стационарни лечения в ЦПЗ - Русе през 2007 год. с диагнози – „Лека умствена
изостаналост“ F70.0 и “Умерена умствена изостаналост“ F71.1. Нивото на интелектуален
дефицит при А. и личностовите му особености илюстрират затруднения в контрола на
нагонните импулси, което се манифестира чрез неговото поведение, но в количествен
аспект, а не в качествено нарушение поради дълбока умствена непълноценност или душевна
болест и не отговаря на визираните в закона прояви на „умствена изостаналост“ в смисъла
на чл. 33 от НК. Предвид на това експертите приели, че към момента на извършване на
инкриминираните деяния – 02.10. – 24.10.2020 год. А. е могъл да разбира свойството на
това, което извършва и да ръководи постъпките си. И към момента на изготвяне на
експертизата (29.03.2021 год.), същият не е бил с нарушени годности и е разбирал
свойството и значението на това, което вършил и е можел да ръководи постъпките си,
въпреки интелектуалния си дефицит. А.А. бил способен правилно да възприема факти от
значение за делото и да дава достоверни показания, ако желание, но не бил в състояние да се
защитава сам в наказателното производство. Към момента на изготвяне на експертната
оценка по отношение на него не следвало да се приложи чл. 89 от НК. При поставена
ефективна присъда не се налагало да се приложат принудителни медицински мерки по
5
см.чл. 92 от НК.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимата с всички годни
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не
следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимата –
допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В
процедурата по чл.371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното
законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство.
Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по
общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното производство е било
проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, че събраните в първата фаза на процеса доказателствени материали са
достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание категорично
подкрепят самопризнанието на подсъдимата, което е изразено пред съда недвусмислено и
свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение
относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния
акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл.
373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Съдът намира, че признатите от подсъдимия факти се доказват пряко от гласните
доказателства, приобщени в производството, от писмените такива /за движенията по
сметката на св. С. и заключенията на техническите експертизи на видеозаписите от
охранителните видеокамери за процесната дата.
С оглед дадените указания в мотивите към т. 4 от ТР № 1/ 06.04.2009г. по т.д. №
1/2008г. на ОСНК на ВКС съдът намира, че дължи обоснован отговор дали в
доказателствения материал се съдържат противоречия и ако са налице такива, дали те са от
естество да създадат сериозни съмнения относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние и неговото авторство. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен по следните съображения.
При анализ на писмено доказателство - извлечението от сметка, предоставено от
банката – издател на инкриминирания платежен инструмент е видно, че се касае за открита
кредитна карта на физическо лице – на И.С., от която чрез въведена операция „теглене” от
различни АТМ устройства на 02.10.2020 г., в различни часове, съвпадащи с
инкриминираните, са изтеглени суми общо в размер на 413 лева. Липсват противоречия
между фактите, отразени в писмената справка от банката – издател и показанията на св. С..
Без съмнение също дебитната карта представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93,
т. 24 от НК, тъй като е веществено доказателство, което позволява самостоятелно или във
връзка с друго средство да се прехвърлят пари и парични стойности.
От гласните доказателства, събрани при разпит на свидетеля С., е видно, че
6
дебитната карта след процесната дата не е била държана от нейния титуляр, а след това без
наличието на такова съгласие и от титуляра е попаднала в държането на подсъдимия.
Фактът, че именно подсъдимият се е възползвал от дебитната карта и извършил
транзакции, се установява по несъмнен и безспорен начин от заключението на техническата
експертиза на видеозапис на оптичен носител, от снетия снимков материал от него, както и
от самопризнанието на подсъдимия.
Безспорно от всички гласни доказателства, ведно с експертното заключение на
техническите експертизи и самопризнанието на подсъдимия се установява реализирането на
двете отнемания на вещи от леки автомобили, както и придобиването на паричната сума –
предмет на кражба от друго наказателноотговорно лице, при това с ясното знание, че се
касае именно за незаконно придобити парични средства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
С оглед установената фактическа обстановка подсъдимият А. А. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал.1 пр.1 вр. чл. 26
ал.1 от НК, а именно: на 02.10.2020 год. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на 4 (четири) пъти, използвал платежен инструмент – дебитна карта тип
„Виза - дебит“ № 474836******6984 издадена от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, на името на И. З. С.
от гр. Русе, без съгласието на титуляра, като деянието не представлява по-тежко
престъпление.
От обективна страна подсъдимият е извършил престъплението чрез осъществяване на
една от формите на изпълнителното деяние по чл. 249, ал. 1 от НК - използвал е дебитна
карта тип „Виза - дебит“ № 474836******6984 издадена от ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, на името
на И. З. С. от гр. Русе, без неговото съгласие, като чрез четири отделни транзакции е
изтеглил по сметката на титуляра парични суми с общ размер 400 лева. Дебитна карта тип
„Виза - дебит“ № 474836******6984 представлява редовен платежен инструмент по смисъла
на чл. 93, т. 24 от НК. Платежният инструмент позволява на оправомощения държател да
получава достъп до финансови средства по банкови сметки. При нормално развитие на
обществените отношения това лице е следвало да бъде св. И.С., а не подсъдимия, след като
липсва съгласието на титуляра.
Престъплението не съставлява по-тежко престъпление. При конкретните
обстоятелства непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, засягащи
сигурността и правилното функциониране на паричната и кредитна система и
регламентирания ред относно ползването на различните платежни инструменти за
извършване на банкови сделки. Затова и фактът на успешно изтегляне на парични суми не е
съставомерен елемент. Не е реализиран състав на престъпление по чл.244, ал.1 от НК, тъй
като инкриминираният платежен инструмент не е подправен по смисъла на чл.243, ал.2 от
НК. Напротив банковата карта е била защитена с пластичен носител и ПИН код, издадена по
официален ред, а неин издател е оторозирана по ЗКИ банкова институция - ТД „ДСК“. Ето
защо съдът прие за установено, че подс. А.А. е осъществил престъпление против паричната
и кредитната система от раздел IV на глава VI на особената част на НК, покриващо
обективните и субективните признаци на състава на чл. 249 ал. 1 от НК.
От субективна страна подс. А. е знаел, че не е такова оправомощено лице по
отношение на горепосочената дебитна карта и че не е имал право да си служи с този
платежен инструмент, поради което е осъществил престъпния състав на 249 ал. 1 от НК.
На второ място РОС намери, че с поведението си подс. А. Н. А. е осъществил от
7
обективна и субективна страна и състава на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна събраните доказателства сочат, че на 02.10.2020 год. в гр. Русе в
условията на продължавано престъпление - на два пъти А. е отнел чужди движими вещи-20
кутии цигари (400 къса) марка „HEETS“, 1 брой зарядно за лек автомобил, 1 брой черен,
мъжки, сгъваем чадър марка „Art-93“, 1 брой метален тирбушон, 1 брой мъжка чанта (черна
на цвят, от изкуствена кожа с цип), 1 брой лична карта, 1 брой СУМПС ведно с малък талон,
1 брой карта за отстъпка „Ес Ди Ай“, 1 бр. дебитна карта тип „Виза - дебит“ №
474836******6984 издадена от ТБ„Банка ДСК“ ЕАД, 1 брой авторадиокасетофон марка
„Сони“ и пари в брой – на обща стойност 10,00 лева - всичко на обща стойност 250,00 лева
от владението на Р. В. Д. и И. З. С.. Същите са били отнети съответно от владението на
собствениците им - Д. и С. без тяхното съгласие. Налице е прекъсване на фактическата
власт на досегашните владелци и установяване на собствено владение от страна на
подсъдимия. Последният е успял да отнеме движимите вещи, да се отдалечи от
местопрестъплението, поради което и съдът прецени, че в случая е налице довършено
престъпление.
За извършване и на деянието подс. А. е разрушил преграда здраво направена за
защита на имот (взломил прозорците на двата автомобила), с цел да си осигури достъп до
вещите, предмет на престъплението, поради което деянието му изцяло се субсумира под
квалифициращия признак на чл.195, ал.1, т.3, пр.1 от НК.
Подсъдимият А.А. е осъждан. С присъда №76/23.05.2018 год. по НОХД №767/2018
год. по описа на Районен съд – Русе, като на основание чл.196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от
НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
С присъда № 45/11.04.2018 год. по НОХД № 487/2018 год. по описа на Районен съд – Русе
подс. А.А. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал.2, т. 1, пр. 1
и пр. 2, вр. чл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от две години и четири месеца. Наказанията по двете осъждания били групирани и
му било наложено едно общо наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 24 от НК било определено той да изтърпи общо наказание лишаване
от свобода за срок от три години и четири месеца.
В този смисъл и извършената от подсъдимия кражба се явява реализирана в
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК. Същият е бил осъждан на
лишаване от свобода над една година за тежко умишлено престъпление от общ характер,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. При това осъждане
и санкцията наложена за него деянието на подсъдимия А. по настоящото дело се явява
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. „А” от НК. В този смисъл
същият следва да носи отговорност за извършване на деянието с оглед квалифицирания
състав по чл.196, ал.1, т.2 състав, доколкото деянието е осъществено в петгодишния срок по
чл. 30 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия са
оформили една логична и последователна система, което говори, че подсъдимият и
съзнавал, че прекъсва владението на досегашните собственици и установява свое владение
върху предмета на престъплението, както и че за осигуряването на достъп до предмета на
посегателството разрушава преграда, здраво направена за защита на имот. Действал е при
типичното за този род престъпления намерение - да присвои противозаконно вещите -
предмет на престъплението.
8
На трето място, при така установената фактическа обстановка, съдът намира че подс.
А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 215,
ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 от НК.
Преди всичко следва да се отбележи, че извършеното от него придобиване на пари в
брой – сумата от 310 лева, придобити от св. К.С. с престъпление-„кражба”, на процесната
дата и място напълно покриват обективния състав на престъплението по повдигнатото
обвинение.
Вещното укривателство представлява вторична престъпна дейност, чийто обект на
посегателство се явяват обществените отношения, свързани с охрана правото на собственост
върху движими вещи. Престъпното деяние по този текст на наказателния закон винаги
предпоставя осъществена общественоопасна проява-първична такава, чрез която
фактическата власт върху предмета е била установена от друго (различно от субекта) лице и
непосредствено предхождаща по време осъществяването на изпълнителното деяние.
Последното от своя страна е описано от законодателя чрез три лимитативно отразени
форми-“укрие”; “придобие” и “спомогне да бъдат отчуждени” вещи от посочената по-горе
категория. Така при осъществяването, на която и да е от формите на изпълнителното деяние
по отношение на предмет, притежаващ обективната особеност-предмет на първично
престъпление е налице осъществен от обективна страна състав на престъпление по чл.215 от
НК.
В този смисъл в конкретната хипотеза извършеното на процесната дата от подс. А.А.
придобиване (чрез фактическо получаване от св. С.) на пари в брой –сумата от 310 лева-
предмет на престъпление “кражба”, извършена от К.С. напълно покрива обективните белези
на вещното укривателство. В тази насока всички гласни и писмени доказателства по делото
са безпротиворечиви.
Досежно квалификацията на извършеното по квалифицирания състав по ал.2 на
чл.215 от НК – в условията на опасен рецидив на общо основание важи изложеното по-горе
– престъплението е било реализирано, след като А. е бил осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода, надвишаващо една година, чието изтърпяване не е
било отложено по реда на чл.66 от НК.
РОС намира, че престъплението по чл. 215 от НК е било осъществено и от
субективна страна. Не е спорно обстоятелството, че отговорност за вещно укривателство
има когато деецът знае или само предполага действителния общественоопасен произход на
вещта. Вещното укривателство е умишлено престъпление и в този смисъл деецът трябва да
съзнава всички белези от обективната страна на посегателството си, един от които е
престъпният или поне общественоопасен произход на укриваната вещ. Липсата на знание,
на който и да е от обективните признаци води до липса на умисъл и съответно до липса на
съставомерно деяние (предвид общите правила относно умисъла като форма на вина).
Пренасяйки така изложеното към конкретния случай настоящия съдебен състав намира, че
по делото се събраха доказателства /показанията на св. С. и самопризнанията на
подсъдимия/, че подс. А. и “знаел”, че процесните пари, донесени в дома му са били
откраднати от С.. Косвено в тази насока са и показанията на св. С.С., свидетелстващ, че е
разговарял с подсъдимия впоследствие за връщане на сумата, но той е отказал.
Според редакцията на чл. 58а от НК, указваща начина на определяне на наказанието
при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случай, че
подсъдим признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
актуалния му вид текстът на чл. 58а от НК не предвижда задължително определяне на
наказанието при условията на чл. 55 от НК, а неговата индивидуализация според общите
9
правила и последващата му редукция с 1/3. Според текста, чл. 55 от НК се прилага като
алтернатива на съкратеното съдебно следствие само, ако едновременно са налице условия за
редуциране на наказанието и за прилагане на чл. 55 от НК при положение, че това е по-
благоприятно за дееца.
В конкретния случай при индивидуализацията на наказанието за извършените от
подсъдимият А. престъпления съдът прие, че не следва да прилага нормата на чл. 55 от НК.
За да достигне до този извод съобрази обстоятелството, изразеното разкаяние и тежкото
материално и здравословно състояние не са многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Нито едно от тях не може да бъде определено като изключително по своя
характер и от тук да предопредели определянето на ЛОС под предвидения в закона
минимум. Изброените обстоятелства са единствените фактори, които снижават
отговорността на подсъдимия в настоящото производство. Съдът не взе предвид
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство в конкретния случай. Същото е отчетено от законодателя с
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като наличието му обуславя редукция на наказанието
ЛОС, което не се определи при условията на чл. 55 от НК. Ето защо това самопризнание не
може да бъде едновременно и смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца.
Като отегчаващи обстоятелства бяха отчетени множеството му осъждания, извън тези
определящи квалификацията на две от престъпленията, извършени в условията на опасен
рецидив, както и обстоятелството, че деянията са били извършени сравнително кратко след
изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода.
Ръководен от изложените по-горе съображения, съдът прие, че наказанията на
подсъдимия А. следва да бъдат определени при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК в
актуалната му редакция.
След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира,
че целите на наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимия А. Н. А. за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК чрез налагане на наказания на минимума на
предвиденото в закона - от три години ЛОС и глоба в минимален размер - 413 лева.
Редуцирано с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието лишаване от
свобода, което следва да изтърпи подсъдимият А. Н. А. за престъплението по чл. 249, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК е две години.
Изхождайки от изложените по-горе съображения, съдът прие за справедливо
определянето на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК и за
престъплението с правна квалификация чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
26, ал. 1 от НК – под средата и към минималния, предвиден в закона размер - от четири
години и шест месеца лишаване от свобода, като след редуцирането му с една трета, го
отмери на три години. Съдът намери, че така наложеното наказание за това деяние би
съдействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице, както и за постигане
целите на генералната превенция.
Воден от описаните по-горе съображения, съдът прие за справедливо определянето
на наказанията при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК и по отношение на
престъплението чл. 215, ал. 2, т.4, пр. 2 вр. ал. 1 от НК - при превес на смекчаващите над
отегчаващите обстоятелства – към минималния, предвиден в закона размер - от три години
лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева, като след редуцирането на наказанието лишаване
от свобода при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, го отмери на две години
лишаване от свобода. Според вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав така
определеното наказание е израз на адекватна санкция за извършеното престъпление, годна
10
да постигне целите и на специалната, и на генералната превенция.
Съдът приложи разпоредбата на чл. 23 от НК, като прецени че подс. А. беше признат
за виновен за съвкупност от престъпления по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 от
НК. С оглед на това размерът на общото най-тежко наказание беше определен от
настоящата съдебна инстанция на три години лишаване от свобода.

Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът счете, че изтърпяването на така
определеното общо наказание лишаване от свобода следва да бъде ефективно, при
първоначален строг режим.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини към определеното общо наказание
три години лишаване от свобода наказанието глоба в размер на пет хиляди лева.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът счете, че следва при изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода” да се приспадне времето, през което подсъдимият А. Н.
А. е бил задържан за 72 ч. и с мярка за неотклонение Задържане под стража, считано от
15.02.2021г.
По отношение на гражданския иск предявен от И. З. С. срещу подс. А. Н. А. с правно
основание чл.45 от ЗЗД, съдът намери, че същият следва да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан по размер. С оглед изхода на делото, а именно признаването на подс.
А. за виновна в осъществяване на престъплението по чл.249, вр. чл.26, ал.1 от НК са налице
предпоставките за реализиране на деликтнатата и отговорност на основание чл. 45 ЗЗД.
Деянието на подс. А. е противоправно и виновно. В резултат на същото са настъпили
имуществени вреди за св. С. – същият е лишен от сумата от 413 лева. Последната е резултат
именно от действията на подс. А.А.. Следователно, налице е виновно противоправно
увреждане по смисъла на 45 ЗЗД, което определя разрешението за присъждане на
обезщетение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 от НПК съдът осъди подс. А. Н. А.
да заплати по сметка на ОП Русе и Републиканския бюджет направените по делото разноски
в размер на – 966.14 лева, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50
лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


11
Съобщи за изтекли лични данни