№ 35019
гр. София, 24.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110115651 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В молба вх. № 265237/05.08.2025 г. /озаглавена въззивна жалба, но
имаща характер на молба по чл. 248 ГПК/, подадена от името на ответниците,
е обективирано искане за изменение на решение № 11079/10.06.2025 г.,
постановено по гр.д. № 15651/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за
разноските, с която ответниците са осъдени да заплатят в полза на ищцовото
дружество суми за разноски за допуснати в производството съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и в частта, с която в полза
на ответниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете /поради тяхната
неоснователност, а не поради извършеното в хода на производството плащане
на суми, предмет на предявените искове/.
Насрещната страна в производството изразява становище по
направеното, искане, като излага съображения за неоснователност на
искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
1
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
15651/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна
и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 11079/10.06.2025 г., постановено по гр.д. №
15651/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството.
Същевременно, съдът не намира, че са налице основания за ревизиране
на обективираното в горепосоченото решение произнасяне.
По отношение на възложените в тежест на ответниците разноски за
допуснати в производството съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи:
В отговорите на исковата молба не се извършва признание на
предявените искове. Изложени са твърдения единствено, че не се оспорва
доставянето и използването на топлинна енергия, както и претендирания от
ищеца размер в производството. Никъде в отговорите на исковата молба не са
извършени признания на факти относно основателността на предявените
искове за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Същевременно, доказателствената тежест за установяване факта на
предоставяне на такава услуга през процесния период е на ищеца и същия
своевременно е релевирал доказателствени искания, посредством, които да
установи този факт в производството /включително искане за допускане
изслушване на съдебно-техническа експертиза/, които са били допустими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна.
По отношение съдебно-счетоводната експертиза, същата е била
необходима за изясняване на факти и обстоятелства от значение за правилното
решаване на делото. На първо място, за да се установи налице ли е извършено
от ответниците плащане, твърдяно в отговорите на исковата молба и на
следващо място за установяване начина на извършено от ищеца погасяване на
задълженията на ответниците, в случай, че такова плащане действително е
извършено /видно от мотивите на решението съдът е счел, че извършеното от
ищеца погасяване е неправилно и е изложил съображения, защо е достигнал
до този извод, като едно такова заключение не би било възможно, ако не бе
допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза/.
На последно място, следва да се посочи, че разноските за за допуснати в
производството съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, са
разпределени съразмерно между страните в производството, с оглед изхода на
2
спора.
Тук следва да се посочи, че плащанията, извършени от ответниците, са
извършени в хода на производството /на 20.03.2025 г., а делото е образувано на
18.03.2025 г./, а отделно от това задълженията на са били заплатени от
ответниците в срока, съгласно обвързващите страните уговорки, касаещи
падежа на задължението за заплащане цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия, поради което и съдът е достигнал до
извод, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.
По отношение на исканията в частта, с която в полза на ответниците са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете /поради тяхната неоснователност, а не поради
извършеното в хода на производството плащане на суми, предмет на
предявените искове/, а не в пълния претендиран размер:
Както се посочи по-горе, плащанията, извършени от ответниците, са
извършени в хода на производството /на 20.03.2025 г., а делото е образувано на
18.03.2025 г./, а отделно от това задълженията на са били заплатени от
ответниците в срока, съгласно обвързващите страните уговорки, касаещи
падежа на задължението за заплащане цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия, поради което и съдът е достигнал до
извод, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.
Именно поради тази причина, съдът е присъдил на ответниците
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете /поради тяхната
неоснователност/.
Видно е от мотивите на решението, че съдът е приел за неоснователни
възраженията на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че исканията с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирани в молба вх. №
265237/05.08.2025 г. /озаглавена въззивна жалба, но имаща характер на молба
по чл. 248 ГПК/, подадена от името на ответниците, с които се иска допускане
изменение на изменение на решение № 11079/10.06.2025 г., постановено по
гр.д. № 15651/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за изменение на изменение на
решение № 11079/10.06.2025 г., постановено по гр.д. № 15651/2025 г. по описа
на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, в частта за разноските,
инкорпорирани в молба вх. № 265237/05.08.2025 г. /озаглавена въззивна
жалба, но имаща характер на молба по чл. 248 ГПК/, подадена от името на
ответниците Д. Б., с ЕГН ********** и М. Б., австрийски гражданин, с ЛНЧ
3
*********, родена на ********* г.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
11079/10.06.2025 г., постановено по гр.д. № 15651/2025 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4