Р Е Ш
Е Н И Е
№1448
гр.
Пловдив, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 692/2019 г. по описа на
РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.Х.А. ***
против Наказателно постановление №18-1030-010789 от 03.01.2019 г., издадено от ***
група към ОД на МВР-Пловдив, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
са наложени наказания „глоба“ в размер
на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както
и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са отнети 12
бр.контролни точки. С жалбата се правят оплаквания за нарушение на процесуалните
изисквания, предвидени за издаване на наказателното постановление , като
оплакванията в жалбата се свеждат до неяснота на описаното нарушение, което
затруднявало възможността на жалбоподателя да разбере в какво се състои
нарушението и да организира адекватно защитата си.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично
и представляван от упълномощения си защитник адв. Р.П. ***. Както жалбоподателят, така и упълномощеният му
защитник поддържат жалбата, като с оглед събраните по делото доказателства
допълват, че нарушението не е доказано, поради което считат, че наказателното постановление като недоказано, необосновано и незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява, не изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид оплакванията, релевирани в
жалбата и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното :
Съставен е акт за установяване на административно
нарушение за това че : на 05.12.2018 г.
около 21.00 ч. в гр.Пловдив, на бул. „Свобода“,
кръстовище с бул. „Копривщица“ изток свидетелите С.И.С. и Б.А.А. установили
жалбоподателя да управлява личния си автомобил Мерцедес, рег.№ ***, като при
проверката същият отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство
Дрегер ARDM -02466 . На
същата дата на жалбоподателя му бил издаден и талон за медицинско изследване
№0010108. Въпреки издадения талон за медицинско изследване лицето не дало и
кръвна проба. При проверката свидетелите установили, че жалбоподателят силно миришел на алкохол. На място дошли и
служители от ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция-КАТ“.
Въз основа на направените констатации бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение бл. №917453 от 05.12.2018 г. от
св. Х.А.П., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление,
в което установеното в АУАН било възприето от административнонаказващия орган по
идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните в хода на съдебното следствие устни и писмени
доказателства – показания на св. Б.А.А. и Х.А.П., частично от показанията на
св. И.П.К.и св. М.Г.Ч; талон за медицинско изследване №0010108 от 05.12.2018 г. с посочен
в него начален час за изследване 22 :15 ч.
От показанията на св. Б.А.А. се установява, че на
процесната дата заедно със св. С.С. видели жалбоподателя да се движи с описаното
в АУАН МПС, като се опитвал да паркира на тротоара. Жалбоподателят според св.А. бил
установен да паркира в момент , в който проверяващите се движели по бул. „
Свобода“. Случаят бил докладван и било поискано съдействие от служители на КАТ, като по този повод се отзовали дежурните
от КАТ, сред които и св. Х.А.П..
Разпитан пред съда св. П. посочва, че идвайки на
мястото на проверката жалбоподателят миришел силно на алкохол. След като го
поканили надлежно да бъде изпробван за алкохол с техническо средство , му бил
издаден талон за медицинско изследване.
Съдът намира показанията на двамата свидетели за
последователни, логични и взаимнодопълващи се. От показанията на св. А. се
установява, че на описаните в АУАН дата, място и час жалбоподателят е управлявал
МПС, т.е. имал е качеството на „водач“
по смисъла на §6 т.25 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП. Опитът да паркира
МПС на тротоара, означава, че същият е управлявал МПС.
От показанията на св. П., съставил акта за
установяване на административно нарушение, се установява, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, във връзка с което му бил
издаден и талон за медицинско изследване.
В съответствие с показанията на двамата свидетели е
и приложения към административнонаказателната преписка талон за медицинско
изследване, съгласно който на жалбоподателя е бил издаден такъв. Същият е
отказал да му бъде връчен талона за медицинско изследване, което обстоятелство
е било отразено в издадения талон .
С цел разкриване на обективната истина и доколкото
съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена
стойност до доказване на противното съдът допусна до разпит двама свидетели,
доведени от страна на жалбоподателя, а именно И.П.К.и М.Г.Ч.. Св. К. посочи
пред съда, че на процесната дата около 20:40 ч. до 20:50 ч. били заедно с жалбоподателя,
изпили заедно с жалбоподателя по една бира, а жалбоподателят се въртял около
колата си, припалвал я, като споделил пред свидетеля, че има проблем с газовата
уредба на автомобила. Съдът дава вяра на показанията на св.К.единствено в
частта, в която посочва, че заедно с
жалбоподателя са употребили бира. Този факт е в съответствие и с показанията на
св. П. и А., според които жалбоподателят миришел на алкохол. Показанията на св. К., че жалбоподателят не
управлявал автомобила, а проверявал дали
газовата му уредба работи се опровергават от показанията на другите двама
свидетели – А. и П., които посочват, че
видели автомобила в движение, със запален двигател, а водачът му паркирал и при
появата им миришел на алкохол. Отделно
от това св. К.не твърди да е присъствал при появата на полицейските служители,
поради което и техните констатации, че МПС е управлявано от жалбоподателя не се
опровергават от показанията на св. К. По същия начин следва да бъдат ценени и
показанията на св. Ч. Св.Ч. твърди, че не е присъствала на самата проверка, а била
в дома на жалбоподателя, който й бил разказал за случилото се с полицаите и че
същият бил разстроен. Освен това в показанията пред съда свидетелката не дава подробности по случая във
връзка с протеклата проверка и поведението на жалбоподателя тогава. В
показанията си свидетелката посочва единствено, че след прибирането си
жалбоподателят бил разстроен от случилото се . Дадените от св. Ч. показания са
доказателство за това, че на процесната дата жалбоподателят е бил спрян за проверка
от страна на органите на Пътна полиция КАТ, което не се оспорва от страните по
делото. Показанията на св. Ч. по никакъв начин не опровергават констатациите в
АУАН- управление на МПС, отказ да бъде проверен с техническо средство от страна
на водача. Представените по делото от страна на
жалбоподателя снимкови материали също не допринасят за опровергаване на
направените в акта констатации, доколкото същите не са съставени дори на
процесната дата, на която е била осъществена проверката. АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е съставен
редовно, а доказателствата в подкрепа на противното от страна на жалбоподателя не са достатъчни, за
да обопровергаят констататациите.
С оглед изложеното съдът приема, че въпреки
дадените от двамата свидетели К.и Ч. показания и представените снимкови
материали, констатациите в АУАН, възприети
и от административоннаказващия орган в обжалваното наказателно постановление,
не се опровергават по никакъв начин.
Обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание ,
че не управлявал автомобила, че същият бил паркиран на тротоара съдът
не кредитира, доколкото същите не се подкрепят от останалите доказателства по
делото – показанията на св. П. и А., които са категорични, че жалбоподателят е управлявал МПС, поради което
съдът намира, че обясненията на жалбоподателя представляват защитно средство.
При проверка относно процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения.
АУАН и НП са съставени при спазване на сроковете,
предвидени в чл.34 от ЗАНН, от компетентни лица, като доказателство за това е приложеното
копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР. Нарушението е индивидуализирано
по ясен начин. Съдът намира за неоснователни оплакванията от страна на
жалбоподателя, че е налице неяснота в описанието на нарушението, което
ограничавало правото му на защита. Възраженията на жалбоподателя се свеждат основно до това,
че административнонаказващият орган е смесил два
фактически състава на две приложими норми - по чл. 174, ал.3 от
ЗДвП, което го затруднявало да
разбере в какво е нарушението.
В АУАН проверяващите са посочили, че описаното административно нарушение се състои в управление на лек автомобил „Мерцедес С200” с рег. № *** на 05.12.2018 г. около 21.00 ч. и отказ да бъде извършена проверка за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер” АRDM-0246, с допълнителна информация ,
че лицето не е изпълнило медицинското предписание, което му е било издадено. Същите констатации се
съдържат и в наказателното постановление. Обстоятелството, че според съдържанието на АУАН и НП,
жалбоподателят е установен да мирише силно на алкохол не означава, че
нарушението се състои в това, че
управлява МПС след употреба на алкохол. Нарушението, вменено на жалбоподателя по
чл.174, ал.3 от ЗДвП се състои в отказ за извършване на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, а не в установяването на наличието на такава употреба. Другата част от
обстоятелствената част на наказателното постановление, че е издаден талон за
медицинско изследване, че е направен опит от страна на проверяващите за връчване на нарушителя на талон за
медицинско изследване и че жалбоподателят е отказал да бъде медицински
изследван, също се установяват предвид съдържанието на издадения талон,
приложен към административнонаказателната преписка
За да е нарушена
посочената норма е необходимо изпълнението дори и само на една от хипотезите на чл.174,ал.3
от ЗДвП , тъй като
те са дадени алтернативно. В случая нарушителят с поведението си е осъществил
нарушението при двете му проявни форми, като му е наложено едно наказание. С описаното
поведение същият
е направил изричен отказ да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство, както и обективиран
с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
В съответствие с
нарушението са и наложените на жалбоподателя наказания. Съгласно чл.174, ал.3
от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Предвидените нарушения са във фиксиран размер и не подлежат на редуциране.
Правилно и законосъобразно
в съответствие с чл.6, ал.1 т.3 от Наредба № Iз-2539 на МВР на
нарушителя са отнети 12 бр. контролни точки.
Въпреки че не е изтъкнато
като оплакване в жалбата съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението осъществено
от жалбоподателя не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид. В конкретния случай не може въобще да
се говори за маловажен случай предвид характера на обществените отношения,
които регулира ЗДвП, високата
обществена опасност на извършеното деяние, а и на дееца предвид представената
като част от
административнонаказателната преписка справка за нарушител, от която са видни многобройните нарушения на
водача на ЗДвП.
Предвид
изложеното съдът намира, че наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-1030-010789
от 03.01.2019 г., издадено от *** група към ОД на МВР-Пловдив, с което на П.Х.А., с ЕГН **********,*** , за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лв.и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 бр.контролни точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните .
Районен съдия :....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.