О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
23.10. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2211 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Е.Й., съд. адрес: ***, срещу Частен съдебен изпълнител Валентина Любомирова Александрова-Ангелова, рег. № 742 в КЧСИ, с район на д-вие ОС-Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 86, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК.
При извършване на проверка за редовност на
подадената искова молба, съдът намери, че предявеният иск е недопустим, поради следните
съображения:
В исковата си молба ищецът сочи, че е заинтересована страна по изп. дело № 20147420400069 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, като собственик на имот, предмет на публична продан по същото изпълнително дело, а освен това участвал и в първата публична продан, проведена в периода от 23.02.2017г. до 23.03.2017г.
Ищецът твърди, че ЧСИ Валентина Александрова е изготвила по изпълнителното дело следните документи, които според него са с невярно съдържание: 1.Протокол от 24.03.2017г., с който ЧСИ е констатирала, че в срока на продажбата от 23.02.2017г. до 23.03.2017г. в служба „деловодство“ на КРС не са се явили наддавачи и не са постъпили по опрределения процесуален ред никакви наддавателни предложения; 2.Протокол от 26.03.2018г., с който се предприемат действия за втора по ред публична продан на недвижимия имот за времето от 30.04.2018г. до 30.05.2018г.; 3.Протокол от 27.03.2018г., с който се приема, че втората по ред публична продан за времето от 30.04.2018г. до 30.05.2018г. е приета за редовно прогласена и 4.Протокол от 31.05.2018г., с който се извършва втора по ред публична продан за времето от 30.04.2018г. до 30.05.2018г.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че посочените протоколи, изготвени от ЧСИ Александрова по изп. дело № 20147420400069 са с невярно съдържание.
Ищецът извежда правния си интерес от предявения иск с възможността да иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК на влязлото в сила Решение № 228/08.08.2019г. по в.гр.д.№ 249/2018г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.06.2018г., издадено по изп. дело № 20147420400069 по описа на ЧСИ Валентина Александрова, рег. № 742, с район на д-вие ОС-Кюстендил, както и с възможността да търси отговорност от ЧСИ Александрова за вреди, претърпени от нейното процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Съобразно приетото в тълкувателно решение № 5/14.11.2012г. по тълк. дело № 5/2012г. на ОСКТК на ВКС, недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. В приложното поле на чл.303, ал.1, т.2, пр.1-во ГПК се включват случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ или така наречената „материална подправка” – това е подправка на официален документ по чл. 308 НК, който визира съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван и подправка на частен документ по чл. 309 НК, предвиждащ съставяне на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ. В посоченото приложно поле се включва и установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за лъжливо документиране – т.е. за „интелектуална подправка”, която е вторият вид престъпно съставяне на документ и може да бъде извършено само по отношение на свидетелстващите документи. Лъжливото документиране в официален документ е предвидено в чл. 311 НК, според текста на който длъжностното лице в кръга на службата си съставя официален документ, в който удостоверява неверни обстоятелства или изявления с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства. Текстът на чл. 312 НК визира лъжливо документиране в частен документ, съответно текста на чл. 313 НК предвижда лъжливо документиране в своя полза, а чл.314 НК предвижда „посредствено лъжливо документиране”. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Следователно установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. В подкрепа на становището е систематичното тълкуване на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, разпоредбата на чл.133 ГПК и чл.193, ал.1 ГПК, което сочи, че законодателят не е имал предвид неистинността на документа да бъде установяване по гражданскоправен ред извън случаите на чл.124, ал.5 ГПК. След като страната по висящ исков процес е пропуснала срока по чл.193, ал.1 ГПК да оспори противопоставен й документ тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с отделен иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК.
Несъстоятелна е и втората посочена от ищеца предпоставка за наличие на правен интерес от предявения иск-възможността да търси отговорност от ЧСИ Александрова за вреди, претърпени от нейното процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Правният интерес от установяването на факти с правно значение, в случая неистинност на документи, трябва да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици са в пряка взаимовръзка с истинността на оспорения документ. Само по себе си позоваването от страна на ищеца на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, не обосновава наличие на правен интерес. В този смисъл - решение № 124 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г., IV г. о., ГК. Освен това, дори и да се приеме, че възможността на ищеца да оспори истинността на посочените протоколи не е преклудирана, то в производството по иска, който С.В.Д. би могъл да търси отговорност от ЧСИ за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, би могъл да бъде разглеждан въпроса относно истинността на същите. В този случай настоящият иск отново се явява недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в разположение на ищеца има друг, по-ефективен способ за защита, а именно искът по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, в производството по който съдът ще се произнесе в мотивите на решението си или с отделен диспозитив относно истинността на посочените документи.
Гореизложеното налага исковата молба да бъде
върната, а производството по делото-прекратено. Така мотивиран и на
основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2211/2019г. по описа на РС-Дупница поради недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА, подадена от С.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Е.Й., съд. адрес: ***.
Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Районен съдия: