НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 293
гр. Пловдив, 29.02.2016
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при секретаря Е.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2464 по описа за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 285 и 286 от ЗЗД, вр. чл. 36 от ЗАдв.
Ищецът Адвокатско
дружество „***”, с ЕИК ***, със съд. адрес:****, представляван от адв. В.Т. от
САК, е предявил срещу ответника В.Б.К. положителен установителен иск за
съществуване на вземането си в размер на общо 59 104,13 лв., произтичащо
от Договор за правна защита и съдействие № ***, сключен между тях, съгласно
който ответникът е следвало да му заплати адв. възнаграждение в размер на
37 590 лв.
Ищецът твърди,
че бил упълномощен от ответника да го представлява във връзка с водене на
гражданско дело срещу „***” АД, по повод на което е сключен и процесния договор
за правна защита и съдействие. В изпълнение на задълженията си по договора
ищецът своевременно предприел всички необходими действия за предявяване на
претенциите на ответника срещу посоченото дружество - завел иска непосредствено
преди изтичане на 5-годишния погасителен давностен срок, като е образувано
гр.д.№ *** г., СГС, І ГО, 8 с., и внесъл дължимата ДТ в размер на
21 514,13 лв., тъй като въпреки удължаването на срока за БД, не могъл да
се свърже с ответника.
Независимо от многократните си опити ищецът
не могъл да се свърже с ответника, поради което му изпратил нот. покана,
връчена на 08.05.2015 г. чрез нотариус Р. В., рег.№ *** на НК, с която го поканил
в 7-дневен срок за заплати дължимата на дружеството сума от общо 59 104,13
лв., но и до момента ответникът не е сторил това.
Ето защо,
ищецът е подал пред РС - Пловдив Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК с вх.№ *** г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ ***
г., ПРС. Длъжникът В.К. е подал възражение, за което ищецът е уведомен на
28.08.2015 г. и в законоустановения 1-месечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
С оглед на
гореизложеното счита, че за него е налице правен интерес от установяване на
вземането му спрямо ответника в размер на общо 59 104,13 лв., от които
21 514,13 лв. - платена ДТ, и 37 590 лв. - дължимо възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие № ***, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
направените съдебни разноски.
Подробни съображения за това излага в
ИМ и уточнението й, както и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията
си ангажира писмени доказателства.
Ответникът В.Б.К.,
ЕГН **********,***, не е подал отговор и не е ангажирал доказателства.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
В първото по делото съд. заседание ищецът е направил
искане по чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, което съдът намира за ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1
от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. В случая е налице първата
хипотеза.
Видно от приложеното на л. 81 съобщение
по чл. 131 от ГПК до ответника В.К., същото е редовно връчено на 18.11.2015 г. в
Бюро „Призовки” на ПОС лично на ответника, ведно с препис от исковата молба и
приложенията към нея, като му е указано, че в 1-месечен срок може да подаде писмен
отговор, посочено е задължителното съдържание на отговора, съобразно
изискванията на чл. 131 от ГПК, и са му указани последиците от неподаване на
писмен отговор или неупражняването на права, съгласно чл. 133 от ГПК. В
законоустановения 1-месечен срок, т.е. до 18.12.2015 г. включително, ответникът
не е подал отговор на ИМ.
За първото съд. заседание на 18.02.2016
г. ответникът В.К. е редовно уведомен при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК с
призовка, приложена на л. 88 от делото, като му е указано, че неявяването на
някоя от страните не е пречка за разглеждането на делото, както и за
последиците от неподаването на писмен отговор и неявяването в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждането на делото в отсъствието
на ответника, една от които е постановяването на неприсъствено решение против
него.
Въпреки това, в първото съдебно
заседание, проведено на 18.02.2016 г., ответникът не се е явил, не е изпратил
представител и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ето защо, съдът
намира, че са изпълнени изискванията на чл. 238, ал. 1, пр. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК, като на страните са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Второто
изискване за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК, е предявеният иск да е вероятно основателен с оглед посочените в
ИМ обстоятелства и представените доказателства. Съдът намира, че и това
изискване е налице, тъй като от приложените към исковата молба писмени
доказателства и от приложеното ч.гр.д.№ *** г., ПРС, VІ гр.с., може да се
направи обосновано предположение, че така предявеният иск е вероятно
основателен. Налице е валидно сключен Договор за правна защита и съдействие № ***
между страните, съгласно който ответникът е следвало да заплати на дружеството
- ищец адв. възнаграждение в размер на 37 590 лв., като в изпълнение по
поетите с договора задължения ищецът е предявил от името на ответника иск срещу
„***” АД, като е образувано гр.д.№ *** г., СГС, І ГО, 8 с., по което е внесена
от ищеца дължимата ДТ в размер на 21 514,13 лв. Въпреки отправената от
ищеца до ответника нот покана, връчена му на 08.05.2015 г. чрез нотариус Р. В.,
рег.№ *** на НК, той и до момента не е заплатил на ищеца дължимите суми, поради
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на общо
59 104,13 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.05.2015 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски в заповедното производство
в размер на 1 182,50 лв. - платена ДТ.
Неплащането на дължимите
суми е отрицателен факт, като в тежест на ответника е да установи, че е
заплатил изцяло или отчасти исковата претенция, което той не е сторил.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че въз основа на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1, пр. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК,
следва да се признае за установено на основание чл. 422 и чл. 124, ал. 1 от ГПК
по отношение на ответника В.К., че ищцовото дружество има съществуващо вземане
спрямо него, произтичащо от договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 36 от ЗАдв. - Договор за правна защита и съдействие № ***, в
размер на общо 59 104,13 лв., от които 21 514,13 лв. - платена ДТ по
гр.д.№ *** г., СГС, І ГО, 8 с., и 37 590 лв. - дължимо адвокатско
възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.05.2015 г. до окончателното
плащане, както и за направените и присъдени по ч.гр.д.№ *** г., ПРС, VІ гр.с., съдебни
разноски в размер на общо 1 182,50 лв. - платена ДТ.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски по настоящото съдебно производство в размер на общо 6 182,50
лв., от които 1 182,50 лв. - ДТ и 5000 лв. - внесено адв. възнаграждение.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на длъжника В.Б.К., ЕГН **********,***, че кредиторът и заявител по ч.гр.д.№
*** г., ПРС, VІ гр.с., Адвокатско дружество „***”, с ЕИК ****, със съд. адрес:****,
представляван от адв. В.Т. от САК, има съществуващо спрямо него вземане,
възникнало по силата на Договор за правна защита и съдействие № ***, в размер
на общо 59 104,13 лв. (петдесет и девет хиляди сто и четири лв. и 13 ст.),
от които 21 514,13 лв. - платена ДТ по гр.д.№ *** г., СГС, І ГО, 8 с., и
37 590 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение по договора, ведно със
законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане, както и в размер на
1 182,50 лв. (хиляда сто и осемдесет и два лв. и 50 ст.) - присъдени разноски
по ч.гр.д.№ *** г., ПРС, VІ гр.с.
ОСЪЖДА В.Б.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на Адвокатско дружество „***”, с ЕИК ***, със
съд. адрес:****, представляван от адв. В.Т. от САК, общо сумата 6 182,50
лв. (шест хиляди сто осемдесет и два лв.
и 50 ст.) - такси и разноски по настоящото съдебно производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване, като защитата срещу него се осъществява по
реда на чл. 240 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните по делото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/