Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Русе, 24 февруари 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 10 февруари 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №1…… по описа
на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Й.Г.И., действащ
чрез адв. К. Д.,*** против решение №260197/10.11.2020
год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №981/2020 г. по описа на
съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-1085-001458 от
15.05.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе. Със
санкционния акт на жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил, за
нарушение на чл.104б, т.2 от Закон за движение по пътищата е наложено няколко административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, касационни
основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че събраните във
въззивното производство доказателства не доказват по безспорен и категоричен
начин, че Й. И. е извършил вмененото му административно нарушение, напротив. Липсвало
и виновно поведение, водещо до основание за ангажиране на отговорността му за
нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП. В административно-наказателното
производство били допуснати съществени процесуални нарушения, неточно и непълно
описание на административното нарушение, водещо до неспазване на разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №260197/10.11.2020 год. Русенският районен
съд e потвърдил наказателно постановление 20-1085-001458 от 15.05.2020 г. на
началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе, с наложено със
санкционния акт наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и наложената с него санкция „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и да отхвърли жалбата,
районният съд е установил от фактическа страна следното:
Д. Йосифов, на 28.04.2020г., около 12:15 часа, в гр. Русе, на
кръстовището на ул. „Иван Ведър“ и бул. „Липник“, завивайки от ул. „Иван Ведър“
надясно по бул. „Липник“, нарушил устойчивостта на автомобила-БМВ 320 И,
рег. №СС9396АН, който управлявал. При завиване го поднесъл наляво, после
надясно. Това се е случило на оживено място и при наличие на интензивно
движение, пешеходци и други хора, чакащи на автобусната спирка, намираща се по бул.
„Липник“, непосредствено след кръстовището, посока центъра. По своята същност описанието
на деянието сочи на механизъм на управление на МПС чрез спортна техника за
шофиране, общоизвестна като "дрифт". Неправомерните му движения с
лекия автомобил били забелязани от автопатрул на Сектор ПП при ОД на МВР Русе,
намиращ се зад процесния автомобил, по ул. „Иван Ведър“. Служителите от
патрулния автомобил застигнали лекия автомобил БМВ, движещ се по бул. „Липник“
и на водача бил съставен АУАН от мл. автоконтрольор Велев, с който била
ангажирана на административно-наказателна отговорност на водача на автомобила И..
Въз основа на акта АНО, и при липса и на
депозирано възражение, издал и оспореното пред РРС наказателно постановление. В
него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с
деянието си, управляващият лек автомобил мерцедес БМВ
320 И, рег. №СС9396АН Й. И., на посочената дата и час, в гр. Русе е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от закона гласи: „На водача на
моторно превозно средство е забранено да: т.2 – да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари “.
Санкцията по това нарушение е константна/твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът за нарушението на чл.104б,
т.2 от ЗДвП бил наказан по
реда на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с административните наказания „глоба“ в
размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, поради установена от контролните органи неправомерно управление на МПС-то
на И. чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна като "дрифт", на
посоченото място, дата и час.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП е била
установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.
Решаващият състав е приел, че действително, на 28.04.2020г., около 12:15
часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Иван Ведър“ и бул. „Липник“,
завивайки от ул. „Иван Ведър“ надясно по бул. „Липник“, Й. И., като водач на
МПС - БМВ 320 И, рег.
№СС9396АН, нарушил устойчивостта на автомобила и извършил т.нар.
„дрифт“.
Затова и районният съд счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление, независимо от защитната теза на водача
и жалбоподател, че причината за това поведение на управлявания от него
автомобил е смяна на съединител на
автомобила и наличие на разпилян пясък и малки камъчета по пътя.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в НП са правилни и напълно
се споделят от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП в тази му част.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена
сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни, писмени, и най-вече
видеозаписа на оптичен носител, всички те приети в съдебното производство пред
въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и е доказано по безспорен
начин деянието, съставляващо административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП,
извършено виновно от водача на л.а. БМВ 320 И, рег. №СС9396АН, на посоченото място, посочения
ден, дата и час. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че
обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез със забраната, въведена
с чл.104б, т.2 от закона.
Не е доказана и тезата на И. за извършване на
ремонт на лекия автомобил-на съединителя и наличие на разпилян пясък и малки
камъчета по пътя.
Ето защо правилно РРС е отхвърлил жалбата и
потвърдил санкционния акт.
Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.
Касационната инстанция намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на водача на лекия автомобил за поведението му, нарушаващо чл.104б, т.2
от ЗДвП. Движението на автомобила с превъртане на задвижващите
колела и понасянето на ляво и дясно, вследствие на което автомобила е изведен
извън контрол очевидно е с демонстративна цел да покаже възможностите на
автомобила и водача и несъмнено създава опасност за движението и не се вписва в
разбирането за обичайно ползване на пътищата отворени за обществено ползване
съобразно тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Затова правилно е санкциониран водачът на л.а.
с предвидените за това нарушение кумулативно наказания във фиксирания от закона
размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба
в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12
месеца.
Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е
потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно
приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Предвид на всичко изложено, Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния
съд касателно всяко нарушението, описано в НП. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи
наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято
структура е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №260197/10.11.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №981/2020 г. по описа на съда.
Осъжда Й.Г.И.,***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: