Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.
при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 12209/2020г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „К.А.“ ЕООД, *** срещу „И.А.“ ЕООД, ***
в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, след
допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК, както следва:
1./
за заплащане на сумата от 2 268 лв.,
претендирана като обезщетение под формата на
пропусната полза от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане
на имот № ****с 1 125 кг. слънчоглед с площ от 7, 500 дка в местност
„Т.Г.“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./
за заплащане на сумата от 12 179,
80 лв., претендирана като обезщетение под формата
на пропусната полза от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане
на имот № ****с 12 700 кг. люцерна с площ от 12, 700 дка в местност „М.“, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020г.
до окончателното изплащане на задължението;
3./
за заплащане на сумата от 3 425 лв.,
претендирана като обезщетение под формата на
пропусната полза от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане
на имот № ****с 3 150 кг. пшеница с площ от 10, 501 дка в местност „Е.“, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
4./
за заплащане на сумата от 4 860 лв.,
претендирана като обезщетение под формата на
пропусната полза от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане
на имот № ****с 4 500 кг. фий с площ от 2, 999 дка в местност „Л.“, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
В
исковата молба ищецът твърди, че въз основа на договор за аренда от
29.01.2013г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, „К.А.“ ЕООД, в
качеството си арендатор е получил за обработка следните недвижими имоти: № ****с
площ от 7, 500 дка в местност „Т.Г.“, имот № ****с площ от 12, 700 дка в
местност „М.“, имот № ****с площ от 10, 501 дка в местност „Е.“ и имот № ****с
площ от 2, 999 дка в местност „Л.“ за срок от 6 стопански години.
С
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 14896/2015г. по описа на Районен съд –
Варна, е прието за установено в отношенията между страните по делото, че „К.А.“
ЕООД *** АГРО“ ЕООД са обвързани от правоотношение по договор за аренда от
29.01.2013г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Със
същия съдебен акт е отменено извършеното вписване на разваляне на арендното правоотношение, извършено с акт № 62/15.04.2015г.
на СВ – ***.
Поддържа
се, че от деня на сключването на арендния договор,
арендаторът е извършил агротехнически мероприятия във връзка със засаждането на
имотите със слънчоглед, люцерна, пшеница и фий, очаквайки да получи приходи от
продажбата на биологично сертифицирани продукти от контрагент от Гръцката
република, с който е имал сключен договор.
В
резултат на незаконосъобразното прекратяване на арендното
правоотношение, ищецът е претърпял вреди под формата на пропусната полза от
невъзможността да реализира биологично сертифицираните продукти - слънчоглед,
люцерна, пшеница и фий в посочените количества през стопанската 2016/2017г.,
бидейки лишен от ползването на имотите, след приспадане на разходите за
производство.
Изложеното
е обусловило правният интерес от предявяване на осъдителни претенции в посочените
размери.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „И.А.” ЕООД, не е депозирал отговор.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на ответното дружество оспорва
предявените искове по основание и размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че на 29.01.2013г., е сключен договор за аренда в изискуемата писмена
форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който арендодателят
Ч.Д.е поел задължение да предостави на арендатора „К.А.“ ЕООД за срок от 6 години ползването на следните недвижими имоти: имот № ****с
площ от 7, 500 дка, находящ се в местност „Т.Г.“, № ****с
площ от 12 700 дка, местност „М.“, № ****с площ от 10, 501 дка, местност „Е.“
и № ****с площ от 2, 999 дка в местност „Л.“, всички в с. ****.
Безспорно е още, че арендодателят
е предоставил за ползване на арендатора „К.А.“
ЕООД процесните ниви.
На
15.05.2015г. в СВ – гр. *** е вписано прекратяването на арендния
договор от 29.01.2013г. по искане на „И.А.“ ЕООД, легитимиращ се като приобретател на имотите.
Не
е спорно, че от посочената дата, арендаторът „К.А.“ ЕООД, е бил лишен от
ползването на нивите.
С
влязло на 16.02.2017г. в законна сила решение по гр.д. № 14896/2015г. по описа
на Районен съд – Варна, е прието за установено между „К.А.“ ЕООД *** АГРО“ ЕООД
съществуването на арендно правоотношение по договор
за аренда на земеделска земя от 29.01.2013г., на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Извършеното
с акт № 62/15.04.2015г. на Служба по вписвания – *** вписване на разваляне на арендното правоотношение, е отменено.
Съобразявайки
така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че в срока на действие
на валидния договор за аренда на процесните
земеделски земи от 29.01.2013г., приобретателят на
арендуваните обекти „И.А.“ ЕООД, заместил арендодателя
по чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, е лишил арендатора „К.А.“ ЕООД от спокойното и безпрепятствано им ползването им в нарушение на чл. 4, ал.
2 от съглашението.
Тези
факти са установени и във влязлото в законна сила съдебно решение №
6/15.02.2019г., постановено по т.д. № 93/2018г. по описа на Окръжен съд –
Търговище, потвърдено с решение по в.т.д. № 356/2019г. на Апелативен съд –
Варна, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
619/17.11.2020г. по т.д. № 74/2020г. на ВКС.
С първоинстанционното съдебно решение „И.А.“ ЕООД е осъдено
да заплати на „К.А.“ ЕООД сумата от 11 365, 04 лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция през стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда
от 29.01.2013г., както следва: № ****с площ от 7, 500 дка, находящ се в местност „Т.Г.“, № ****с площ от 12 700 дка, местност „М.“, № ****с площ от 10, 501 дка, местност „Е.“, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 82 вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до
претендираната от 42 950 лв. в това число изцяло
за пропуснатите ползи от имот № ****с
площ от 2, 999 дка в местност „Л.“, тъй като твърденията на ищеца, че е засял
имота с култура „фий“, са останали недоказани.
Ищцовото дружество е сертифицирано за
биологично растениевъдство за изброени култури, включително за мека пшеница,
слънчоглед, люцерна, фий и др. за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., видно от
приобщения договор за контрол на сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/
2007, сключен с „Кю Сертификейшън“
АД, както и сертификати за съответствие за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
за изброени култури, поради което следва да се приеме, че площите за биоземеделие са били сертифицирани.
Арендуваните обекти са били включени в
системата за контрол на биологичното производство и съответно изключени на
12.08.2015г. Извършвани са и агротехнически мероприятия.
Ангажираните гласни доказателства, чрез
разпита на водения от ищеца свидетел Георгиус Анастасиу, земеделски производител установяват, че през
стопанската 2016/2017г. имот в местност „Ментеше“ е
следвало да се засее с люцерна, този в „Е.“ с мека пшеница, този в местност „Т.Г.“
със слънчоглед, а с фий в местност „Л.“, ако договорът за аренда не е бил
прекратен, така както са били засаждане в предходни години. Продукцията от тези
биологични култури е била предназначена за износ по повод търговските
взаимоотношения между ищцвото дружество и гръцки
контрагент. Имотите са одобрени за засаждане от контрагента на „К.А.“ ЕООД още през лятото на 2014г.
Документът, именуван „частен договор“ от 14.11.2014г.
установява, че на посочената в него дата, „К.А.“
ЕООД е поел задължение да доставя всяка година до 2022г. на Йоанис
Кацанос 200 хиляди кг. био
животински фураж – смес от зърно и детелина срещу сумата от 0, 55
евро за килограм.
Съвкупната преценка на доказателствата по
делото обосновава извод, че ако арендодателят беше
изпълнил точно, в съответствие с чл. 4, ал. 2 от договора, то имуществото на
кредитора „К.А.“ ЕООД, е могло да бъде
увеличено, чрез реализиране на био продукция по
договора за продажба, сключен с гръцки контрагент от 14.11.2014г.
По размера
В
съдебно заседание, процесуалният представител на „И.А.“ ЕООД, не е в състояние
да заяви какво е съотношението зърно – детелина, което е следвало да бъде
предадено на гръцкия контрагент.
Съгласно заключението на първоначалната
комплексна съдебно – счетоводна и техническа експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че в счетоводството на ищцовото
дружество е отчетена обща себестойност на продукция, вкл. пшеница, люцерна,
слънчоглед и др., добита от всички ползвани имоти от общо 4 462.685 дка,
което сочи, че са извършени агротехнически мероприятия и са сторени разходи за
производство през предходни стопански години. Данни в счетоводството за
отглеждане на култура „фий“ не са налични.
От
заключението изготвената КССчТЕ, неоспорена от
страните се установява, че добивът от различните култури от имотите и
реализираният приход за стопанската 2016/2017г., е както следва:
1./
слънчоглед от имот № ****от 1 дка би бил 280 кг/дка или 2 100 кг., а
приходът 2 268 лв.;
2./
люцерна от имот № ****от 1 дка би бил 888 кг/дка или 11 277, 60 кг., а
приходът 12 179 лв.;
3./
пшеница от имот № ****от 1 дка би бил 302 кг/дка или 3 171, 30 кг., а
приходът – 3 425 лв.;
4./
фий от имот № ****от 1 дка би бил 1 500 кг/дка или 4 498 кг., а приходът
4 858, 38 лв.;
В
случай, че културите са стандартни, то приходът от тях бил, както следва:
1./
от слънчоглед от имот № ****сумата от 714 лв.;
2./
от люцерна от имот № ****сумата от 2 292, 35 лв.;
3./
от пшеница от имот № ****сумата от 1 125, 70 лв.;
4./
фий от имот № ****сумата от 837, 32 лв.;
От
допълнителното заключение на КССчАТЕ и разпита на
експертите, неоспорено от страните и кредитирано от съда с изключение на
отговора на въпрос № 2, на който експертът – агроном, е отговорил извън
компетентността си, се установяват следните факти:
1./
люцерната е многогодишна култура, която след третата година повишава своя
добив. Отглежда се до седмата година, тъй като добивът намалява, тя се разрежда
и остава растението детелина;
2./
слънчогледът, предназначен за фураж, е едногодишна култура, който след третата
година намалява добива си с 20 %. Може да бъде засаждан на едно и също място
само две години;
3./
добивът от пшеница е висок до третата година, защото добивът им се намалява до
10 %;
4./
люцерната и детелината са многогодишни тревни смески. Макар и да са различни
добивът от всяка една от тях е еднакъв;
Средната
пазарна стойност на био – културите в България, е
както следва:
1./
от люцерна 2 292, 35 лв.; 2./ от пшеница сумата от 1 125, 70 лв.; 3./
от слънчоглед сумата от 714 лв.;
Средната
пазарна стойност на био – културите в Гърция, е както
следва:
1./
от люцерна 12 179, 80 лв.; 2./ от пшеница сумата от 3 425 лв.; 3./ от слънчоглед
сумата от 2 268 лв.;
Приходът
от продажбата на биологично произведената култура за стопанската 2016/2017г.
възлиза общо на 22 731 лв., както следва: 1./ от слънчоглед сумата от
2 268 лв.; 2./ от люцерна сумата от 12 127, 80 лв.; 3./ от пшеница
сумата от 3 425 лв.; 4./ от фий сумата от 4 858, 38 лв.;
Приходът
от продажбата на стандартна продукция е, както следва: 1./ от слънчоглед сумата
от 714 лв.; 2./ от люцерна сумата от 2 292, 35 лв.; 3./ от пшеница сумата
от 1 125, 70 лв.; 4./ от фий сумата от 837, 32 лв.;
Размерът
на обезщетението следва да бъде определено, съобразно заключението на
комплексната експертиза, която посочва средна пазарна стойност на био културите в Гърция. Така изготвеното заключение не е оспорено и
съдът намира, че същото е обосновано, тъй като този метод е съобразен с
обстоятелството, че ищецът е биопроизводител, който е
бил в трайни търговски отношения с контрагент от Гръцката Република и е
реализирал продукцията си именно на територията на тази страна.
Договорената
в договора цена от 14.11.2014г. не може да бъде приложена при определяне
размера на пропуснатата полза. С договора, ищецът е поел задължение да доставя
всяка година 200 хиляди кг. смеска от зърно и детелина при цена от 0, 55 евро
на килограм. В договора липсва уточнение каква зърнена култура и какви фуражни
растения в кои имоти ще се отглеждат и процента на всяка от общия обем.
Така
от представения договор не може да бъде направен извод, че цялата произведена
земеделска продукция от всички имоти ще бъде включена във фуражните смески и
съответно ще бъде предадена на гръцкия контрагент. Ако в договора беше
уговорено, че купувачът ще определя всяка година какви култури в кои имоти ще
се отглеждат и поето от него задължение да изкупи на уговорената цена цялата
земеделска продукция, то тогава би могло да се направи извод, че пазарната
стойност следва да бъде определена по договорената пазарна цена.
В
рамките на договорно определена единична цена за килограм смес, в която
различните култури участват в различно съотношение, а не единична цена за
килограм монокултура, автоматичното умножение на
целия добив от процесните имоти по единичната цена не
може да съставлява база за определяне на пропуснатата полза.
Затова
и размерът на пропуснатата полза за стопанската 2016/2017г. от неполучена и
нереализирана био – продукция – люцерна, слънчоглед и
пшеница поради незаконосъобразно прекратяване на арендния
договор, е както следва:
1./
за слънчоглед от имот № ****сумата от 2
268 лв. до който размер предявеният иск следва да бъде уважен;
2./
за люцерна от имот № ****сумата от 12 179,
80 лв. до който размер предявеният иск следва да бъде уважен;
3./
за пшеница от имот № ****сумата от 3 425
лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен;
По
делото остава недоказано, че ищецът е претърпял вреда под формата на пропусната
ползва от невъзможността да реализира био продукция
от културата „фий“ от имот № ****в местност „Л..“
Това
твърдение освен, че е недоказано е и опровергано от заключението на
комплексната експертиза, изготвено от икономист, според което в счетоводството
на ищеца няма данни за извършени разходи във връзка с посочената култура през
предходна стопанска култура. При липса на счетоводни данни за отглеждане на
тази култура, то твърдението, че би реализирал приход от продажба през
стопанската 2016/2017г., остава недоказано, а претенцията се явява
неоснователна. Предполагаемите намерения за засаждане със същата култура и през
стопанската 2016/2017г., за които свидетелства Г.А.не
могат да обосноват позитивен извод за този факт.
По
разноските
При
този изход на спора с право на разноски имат и двете страни.
За
уважената част от претенциите в полза на ищеца „К.А.“ ЕООД следва да се присъди
сумата от 2 208, 72 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
полза на ответника „И.А.“ ЕООД следва да се присъдят разноски за отхвърлената
част, възлизащи на сумата от 305, 56 лв., на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.А.“ ЕООД, *** 268 лв.
/две хиляди двеста шестдесет и осем лева/, представляваща обезщетение под
формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане
на имот № ****със слънчоглед с площ от 7, 500 дка в местност „Т.Г.“, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.А.“ ЕООД, *** 179,
80 лв. /дванадесет хиляди сто седемдесет и девет лева и осемдесет ст./, представляваща
обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за аренда от 29.01.2013г., която би била получена през стопанската
2016/2017г. от засаждане на имот № ****с люцерна с площ от 12, 700 дка в
местност „М.“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал.
1, предл. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.А.“ ЕООД, *** 425 лв.
/три хиляди четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение
под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за аренда от 29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г.
от засаждане на имот № ****с пшеница с площ от 10, 501 дка в местност „Е.“,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.А.“ ЕООД, *** срещу „И.А.“ ЕООД, *** иск
за заплащане на сумата от 4 860 лв.
/четири хиляди осемстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение под
формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био
продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане
на имот № ****с 4 500 кг. фий с площ от 2, 999 дка в местност „Л.“, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.А.“ ЕООД, *** 208,
72 лв. /две хиляди двеста и осем лева и седемдесет и две ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „К.А.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на „И.А.“ ЕООД, *** сумата от 305,
56 лв. /триста и пет лева и петдесет и шест ст./, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: