№ 97
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110161648 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.23,ал.1 от
СК от А. Д. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против Д. Л. М.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че недвижим имот с идентификатор ***** е изключителна
собственост на ищцата.
В исковата молба се твърди,че страните по делото са сключили
граждански брак на 30.03.2019 г.,прекратен с развод на 18.05.2022 г.,а
жилището е придобито на 16.04.2019 г. Ищцата сочи,че макар жилището да е
придобито по време на брака,паричната сума за закупуването на жилището е
нейна лична собственост вследствие реализирана продажба на наследствен
имот като цената за закупуване на имота е изплатена по банков път чрез
паричен превод от сметка на ищцата. Ищцата счита,че е опровергана
презумпцията за съвместен принос на съпрузите и претендира съда да
постанови решение,с което да признае за установено,че имотът е лична
собственост на ищцата.
Ответникът Д. Л. М. в подадения писмен отговор оспорва иска като
твърди,че е участвал със свои средства за осъществяване на
сделката,ремонтиране на жилището за привеждането му в състояние за
ползване по предназначение. Ответникът сочи,че при закупуване на жилището
същото е било в състояние,при което се е нуждаело от основен ремонт като в
период от около осем месеца след придобиването на имота ответникът е
организирал ремонтни дейности със свои средства. Ответникът сочи,че е
вложил най-малко 22000 лева парични средства за ремонт на апартамента.
Ответникът твърди,че ако му бъде изплатена парична сума в размер на 50000
лева е съгласен да прехвърли правото на собственост върху ½ идеална част от
имота на ищцата. Моли съда да постанови решение,с което да бъде
отхвърлена исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
По делото е представено извлечение от банкова сметка с титуляр А. Д.
М.а.
С нотариален акт от 16.04.2019 г. А. Д. Г. се легитимира като собственик
на недвижим имот апартамент с идентификатор ***** в ***** с площ от 47,52
кв.м.
С решение на СРС,постановено на 18.05.2022 г. бракът между А. Д. М.а
и Д. Л. М. е прекратен по взаимно съгласие.
Установява се,че с нотариален акт от 15.03.2019 г. А. Д. Г.,като
продавач,и Е В М и В В М,като купувачи,са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от договорно правоотношение,според което продавачът се
задължава да прехвърли правото на собственост върху апартамент *****,а
купувачите се съгласяват да заплатят уговорената продажбена цена.
Представен е договор от 31.07.2019 г.,сключен между А Д Ц и Д. М. за
строително-ремонтни дейности в жилище в *****.
Приет е по делото и договор от 03.07.2019 г.,сключен между Д. М. и А Д
Ц.
Приети са фискални бонове,както и проформа фактури.
Установява се,че на 21.05.2019 г. е сключен договор за блиндирана
врата,сключен между Д. Л. М. и „К“ЕООД.
С определение на съда,постановено в открито съдебно заседание е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните,че паричната сума от 21351 лева за закупуване на недвижим имот е
заплатена от банкова сметка с титуляр А. Д. Г. и тази парична сума е получена
от продажба на наследствен имот.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Статев се установява,че А. за първи път е влязла в апартамента
на 28.02.2022 г.,когато е сменен патронът на вратата и тогава са направени
снимки на жилището,малко след това А. отишла да живее в апартамента –
около месец по-късно. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката С е
казала,че А. и Д. първоначално заживели на семейни начала,а през 2019 г. са
сключили и брак,през февруари или март 2019 г. А. продала свое жилище,а
това жилище било отремонтирано от Д.,а впоследствие било закупено
жилището в *****. Според показанията на свидетелката С предвид това,че Д.
се занимава с недвижими имоти,А. не е заплатила комисионна,както и била
постигната изгодна цена за жилището. От показанията на свидетелката С се
установява,че за ремонта на жилището били необходими шест месеца като
плащанията за ремонта са правени със средства на Д.,след ремонта били
закупени нови мебели,както и електроуреди,поръчани са също нови врати и
дограма. Според свидетелката С Д. е казал,че понеже А. е закупила
жилището,той ще поеме ремонта и обзавеждането. От показанията на
свидетелката С се установява,че през 2020 г. А. изразила желание да отиде да
живее в апартамента сама и впоследствие се оказало,че има връзка с друг мъж.
2
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че за състоянието на жилището към закупуването му
няма данни,към момента на огледа се установява,че кухнята е преустроена в
спалня,санитарният възел е ремонтиран и обновен,сменени са хоризонталните
водопроводни щрангове,в дневната е организиран кухненски бокс,подменена
е електрическата инсталация,подменени са входната врата и вътрешните
врати,както и дограмата,стойността на СМР възлиза на 20876,13 лева с
ДДС,овехтяването възлиза на 5113,85 лева,налице е преустройване на
жилището,пазарната стойност на жилището към момента на закупуване е
75000 лева,а към изготвяне на експертизата – 105000 лева,стойността,с която е
увеличена цената на жилището е 16698,84 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.23,ал.1 от СК е
обусловено от провеждането на доказване,че придобито по време на брака
имущество принадлежи само на един от съпрузите,защото е придобито с
лично имущество. Принципно в хипотезата,когато съпрузите се намират в
брак и е придобито имущество на възмездно придобивно основание,законът
регламентира,че имуществото представлява съпружеска имуществена
общност съгласно чл.21 от СК независимо от това на чие име е придобито
имуществото като ал.3 на същата разпоредба регламентира оборима
презумпция,а именно съвместният принос се предполага. В хипотезата,когато
е предявен иск с правно основание чл.23,ал.1 от СК,с която се цели да бъде
установено в отношенията между страните,че дадено имущество принадлежи
само на един от съпрузите,страната ищец следва да проведе пълно
доказване,че са вложени лични средства за придобиване на
имуществото,съответно да опровергае установената оборима презумпция
съгласно чл.21,ал.3 от СК.
Софийският районен съд счита,че не е спорно между страните,а и от
представените по делото доказателства се установява,че апартамент в ***** е
придобит от ищцата Г. по време на брака й с ответника М.,не е спорно и
настъпилото прекратяване на брака. Софийският районен съд приема,че
независимо от момента на сключване на договора за продажба на недвижимия
имот в *****,което е станало по време на брака между страните,искът по
чл.23,ал.1 от СК се явява основателен. За да приеме,че имотът представлява
лична собственост на ищцата Г.,съдът взе предвид,че ищцата Г. е продала свой
придобит по наследство недвижим имот,а с парични средства от продажбата
на този недвижм имот е заплатена продажбената цена за закупуване на
жилището в *****. В тази насока съдът намира,че следва да бъдат взети
предвид представените към исковата молба писмени доказателства,а и
писмените доказателства кореспондират с показанията на свидетелката
С,която е майка на ответника М. и която депозира показания,че апартаментът
е заплатен с лични средства на ищцата Г.,което според свидетелката е
мотивирало нейния син да заплати със свои средства ремонта на жилището. С
оглед това,че жилището е закупено с парични средства от продажба на лично
имущество на ищцата Г.,то закупеното жилище също се явява лична
собственост на ищцата Г. и предявеният иск с правно основание чл.23,ал.1 от
СК подлежи на уважаване. В тази насока съдът намира,че следва да бъде
3
отчетено,че според мотивите по т.4 на приетото Тълкувателно решение №
5/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС за преценка дали е налице
трансформация на имуществото следва да бъде отчетен характерът на
средствата за придобиването му. В конкретния случай не е спорно,че
апартаментът е закупен с парични средства от продажба на придобит от
ищцата Г. преди брака недвижим имот,т.е. имот,който е нейна лична
собственост,поради което и апартаментът в *****,макар да е придобит по
време на брака на страните,представлява лично имущество. Така
мотивиран,съдът намира,че исковата претенция подлежи на уважаване.
Изводът на съда не се променя предвид изложените в писмения отговор
доводи,че ответникът М. е вложил свои парични средства за ремонтиране на
апартамента. Преценката на кого принадлежи правото на собственост съдът
реализира към момента на придобиване на правото,а в настоящия случай
правото на собственост към закупуване на имота е придобито от ищцата
Г.,защото продажбената цена е заплатена от лични средства на ищцата.
Релевираните в писмения отговор доводи биха могли да бъдат относими
единствено към облигационна претенция за вземане,каквато в настоящото
производство не е предявена,но не променят извода,че правото на собственост
принадлежи на ищцата. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че
искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 764,35 лева,в които е включено и адвокатско
възнаграждение от 400 лева,за което в договора за правна помощ е
удостоверено,че се явява заплатено.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от
ГПК,вр.чл.23,ал.1 от СК по отношение на Д. Л. М.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,че недвижим имот с идентификатор *****,находящ се в гр.С,е лична
собственост на А. Д. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.
ОСЪЖДА Д. Л. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на А. Д. Г.,ЕГН **********,с
адрес гр.С сумата от 764,35 лева ( седемстотин шестдесет и четири лева
тридесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4