Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 498
гр. Бургас, 19.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 41 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 02-0001549/19.12.2018 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ за извършено нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ,
вр. чл. 284, ал. 1 КТ, чл. 246, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване му е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно
и необосновано. Твърди се, че на 31.07.2018 г. И.С.С. не е изпълнявал възложена
работа от работодателя „В.“ ООД на територията на „К.Б.“ ЕООД и пребиваването
му на това място по време на злополуката не е било свързано с трудовото му
правоотношение. Отделно от това се твърди, че дружеството-жалбоподател е
осигурило светлоотразителни жилетки във всеки автомобил във връзка с разпоредбата
на чл. 101, ал. 1 ЗДвП. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Дружеството-жалбоподател редовно уведомени, представляват
се от управителя и адв. В.. Поддържат жалбата и в представени по делото писмени
бележки доразвиват изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по
труда” – Бургас, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.04.2016 г. между „В.“ ООД
и лицето И.С.С. бил сключен трудов договор, по силата на който С. изпълнявал длъжността
„Шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“ и му бил предоставен да
управлява товарен автомобил модел „С.“, Тип Р 113 МЛ 4x2, peг. № *******, собственост
на ЕТ „А.-Я.-Я. Г.“, предоставен за ползване под наем на „В.“ ООД. Същевременно
от 01.01.2013 г. С. бил сключил договор с търговско дружество „Р.“ ЕООД, по силата
на който С. предоставил за ползване на „Р.“ ЕООД товарен автомобил модел „С.“,
peг. № *******, както и е поел задължение да превозва предадени му от „Р.“ ЕООД
стоки. В периода 04.05.2018 г. – 31.07.2018 г. С. превозвал дървесина с
автомобил модел „С.“, peг. № ******* до „К.Б.“ ЕООД със спедитор „Р.“ ЕООД.
На 31.07.2018 г. около 18:15 ч.
се извършвали товарно-разтоварни работи на работна площадка за разтоварване на
дървен материал, намираща се в района на предприятието „К.Б.“ ЕООД гр. Бургас, от
управлявания от С. товарен автомобил модел „С.“, peг. № *******, с ремарке с рег.
№ *******, собственост на ЕТ „И.С. – И.**“. По време на
товарно-разтоварителните дейности С. слязъл от автомобила и стоял на безопасно
разстояние от него - на бетонната площадка. В същото време покрай товарния
автомобил преминала фадрома, собственост на „К.Б.“ ЕООД гр. Бургас, която
прегазила лицето И.С. С.. На мястото на злополуката била извършена съвместна
проверка от полицейски служители и служители на Инспекция по труда гр. Бургас,
в това число и свидетелят П.И.Е. на длъжност главен специалист. При извършен
оглед на място свидетелят Е. установил, че И.С.С. не е използвал
светлоотразителна жилетка към момента на настъпване на злополуката. По тази
причина свидетелят Е. съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН, за това,
че в качеството си на работодател по
време на работа, не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, като вземе подходящи предпазни мерки, така че
опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат
отстранени, ограничени или намалени, като при изпълнение на възложена работа,
предостави лично предпазно средство - защитна светлоотразителна жилетка на
работещия в дружеството И.С. С., ЕГН **********. Впоследствие било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени
доказателства и устни доказателствени средства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(упълномощен с заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление АНО е
допуснал съществено нарушение, като е издал НП за административно нарушение,
което не е било доказано по безспорен начин.
В конкретния случай дружеството-жалбоподател е било санкционирано за това,
че в качеството си на работодател не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд
на служителя си И.С. С., а именно не му е било предоставено лично предпазно средство -
защитна светлоотразителна жилетка. От събраните доказателства става ясно, че
изводът, че жалбоподателят не е предоставил светлоотразителна жилетка на
пострадалия С. АНО прави единствено поради факта, че при извършения оглед на
място при възникване на злополуката на 31.07.2018 г., свидетелят Е. установил,
че пострадалият С. не е бил облечен с такава жилетка. Този факт обаче не води
до безспорен извод, че защитна светлоотразителна жилетка не е била предоставена
на С.. В показанията си свидетелят Е. посочва, че не е извършвал проверка дали
в превозното средство, управлявано от пострадалия е имало такава жилетка. За да
обори изложените в АУАН и НП констатации, че не е била предоставена светлоотрзителна
жилетка, жалбоподателят ангажира устни доказателствени средтва – показанията на
свидетеля П.М.Г.– служител във „В.“ ООД, който заявява, че преди изпълнение на
възложена задача и преди предаване на автомобил на шофьор се извършва проверка,
в която той лично участва, дали превозното средство има задължителното
оборудване от пожарогасител, аптечка, триъгълник, светлоотразителна жилетка. При
преценка на достоверността на показанията на свидетеля Г. съдът съобрази
обстоятелството, че освен служител, той е и брат на управителя на дружеството
-жалбоподател и би имал интерес от изхода на делото. Независимо от това съдът
напълно кредитира показанията на свидетеля Г., тъй като по делото не се събраха
доказателства, които да опровергават изложените от него факти. Както стана ясно
по-горе в изложението по време на извършения оглед на място на настъпилата
злополука, единствено е било огледано тялото на пострадалия, който не е носил
светлоотразителна жилетка, но не е била извършена проверка, при която да се
установи, че в автомобила не е имало такава жилетка. Ето защо съдът намира, че
при така установените по делото факти, не може да се направи обоснован и
единствено възможен извод, че „В.“ ООД не е предоставило на С.
светлоотразителна жилетка.
На следващо място от
събрания по делото доказателствен материал не може да се направи и категоричен
извод, че по време на настъпване на злополуката пострадалият е изпълнявал
задълженията си във връзка със съществуващото между него и жалбоподателя
трудово правоотношение. По делото не е спорно, че между „В.“ ООД и С. е съществувало
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 9/06.04.2016 г.
Същевременно жалбоподателят навежда защитна теза, че на 31.07.2018 г. И.С.С.не
е изпълнявал възложена работа от работодателя „В.“ ООД на територията на „К.Б.“
ЕООД. В административнонаказателното производство изцяло
в тежест на АНО е да осъществи пълно доказване на съставомерните факти на
твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение, в това число да докаже, че
в деня на злополуката пострадалият С. се е намирал на територията на „К.Б.“ ЕООД гр. Бургас, за да изпълни задълженията си,
произтичащи от сключения с „В.“ ООД трудов договор. В действителност по делото се установява, че
пострадалият е управлявал товарен автомобил, ползван под наем от жалбоподателя.
Отделно от това обаче се установява, че към автомобила е имало ремарке, което е
на друг собственик – ЕТ „И.С. – И.**“ и във връзка, с използването на което по
делото не са събрани доказателства, които да обвързват жалбоподателя. Също така
от приобщено по делото писмено доказателство- договор за наем на товарен
автомобил от 01.01.2013 г. се установява, че пострадалият С. е предоставил на търговско
дружество „Р.“ ЕООД гр. Бургас процесният товарен автомобил, който е управлявал
в деня на злополуката. Въпреки, че договорът е наименован за наем, от
съдържанието му става ясно, че освен предоставяне на автомобила, С. се е
задължил да извършва превози на стоки с автомобила, срещу което е било
уговорено получаване на възнаграждение. Всички тези факти, установени като
безспорни по делото разколебават административнонаказателното обвинение, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението на работодател да осигури
безопасни условия на труд на работник при възлагане на работа.
В събрания по делото
доказателствен материал липсват категорични доказателства, че на 31.07.2018 г.
около 18:15 ч. пострадалият С. е изпълнявал възложена от „В.“ ООД работа.
Наличието на сключен между тях трудов договор и използването на автомобил,
който е нает от „В.“ ООД към момента на настъпване на злополуката биха били
достатъчни данни да се направи извод, че С. е изпълнявал работа, свързана с
трудовия договор, в случай че по делото не са събрани други доказателства,
които да поставят под съмнение тази теза. Както се установи по-горе в
изложението обаче, в хода на провелото се по делото съдебно следствие се
събраха доказателства, от които се установява, че между С. и търговското
дружество „Р.“ ЕООД е имало сключен договор, по силата на който С. е поел
задължение да извършва превоз на стоки с наетия от „В.“ ООД товарен автомобил,
предадени от „Р.“ ЕООД срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1200 лева
годишно. По делото са събрани и писмени доказателства, от които се установява,
че този договор се е изпълнявал от страните, а именно 14 броя пътни листи за
периода месец май - 26.07.2018 г., издадени от „Р.“ ЕООД. Също така от
представен дневник на постъпилата дървесина в „К.Б.“ ЕООД се установява, че в периода 04.05.2018 г. –
31.07.2018 г. С. превозвал дървесина с автомобил модел „С.“, peг. № ******* до
„К.Б.“ ЕООД със спедитор „Р.“ ЕООД. Ето защо съдът не може да направи
категоричен и несъмнен извод, че извършваната на 31.07.2018 г. на територията
на „К.Б.“ ЕООД гр. Бургас работа от С. е била възложена от „В.“ ООД.
Следователно след като не са
събрани безспорни доказателства, че дружеството-жалбоподател е извършил
процесното нарушение, АНО неправилно го е санкционирал. По тази причина
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0001549/19.12.2018 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което на „В.“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
413, ал. 2 от КТ за извършено нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ, вр. чл. 284, ал.
1 КТ, чл. 246, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС