Решение по дело №224/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс /АПК/ във връзка с чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба и уточнение по нея от В.Ц.Ф. *** против Решение на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ с изх.№24029736 от 17.04.2024г. издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ гр.С*** , бул. „К*** Ал. Д.“№* – Е*** И*** А*** , в частта с която е предоставен частичен достъп до информацията и в която е отказан пълен достъп до предоставяне на искана информация изпратена по компетентност от АДФИ с изх.№94-В-7-/1/ от 21.03.2024г. по повод сигнал вх.№94-В-7 от 26.02.2024г. по описа на АДФИ. В жалбата се твърди, че искната информация е с надделяващ обществен интерес, с оглед разкриване на корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, като се посочва Решение №7086/24.11.2022г. на АССГ. Твърди се, че има право на пълен достъп до поисканата информация, като моли за отмяната в оспорената част.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, не се представлява и не взема становище.

Ответната страна – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – С*** , чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С*** К*** оспорва жалбата като неоснователна и настоява за отхвърлянето й по съображенията, изложени в придружителното писмо изх.№ 24045433/09.05.2024г към административната преписка. Твърди, че в конкретния случай липсва допуснато нарушение по специалния ЗДОИ при предоставяне на заявената от жалбоподателката информация, тъй като исканата информация представлява защитена от закона тайна, не е свързана с целта на закона заявителя да си състави мнение за дейността на ИА „ГИТ“, нито касае обществена информация. Моли за отхвърляне на жалбата, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Настоящият състав на съда, приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.2 от АПК, тъй като оспореното частично решение е връчено на жалбоподателката на 22.04.2024г., видно от известието за доставяне на л.11 по делото, а жалбата е депозирана чрез ответника – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – С*** на 02.05.2024г., където е заведена с вх.№24057205. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка и допълнително представените доказателства от жалбоподателката.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод сигнал до Агенция държавна финансова инспекция /АДФИ/ заведен с вх.№94-В-7 от 26.02.2024г. подаден от жалбоподателката относно „извършено престъпление по служба“, в който се посочва, че за периода 2020-2023г. кметския наместник на с.К*** , общ.Б*** е получавала парично възнаграждение по втори трудов договор, сключен с Община Берковица без правно основание, с което се е облагодетелствала, за което са представени Решение за предоставяне на достъп до обществена информация от кмета на Община Берковица с №152/06.10.2023г. и №156/07.02.2024г.

Депозираният сигнал е изпратен от АДФИ с изх.№94-В-7-/1/ от 21.03.2024г. по компетентност на Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ гр.С*** , тъй като съдържа твърдения за нарушения на трудовото законодателство в община Берковица, обл.Монтана, видно от л.16 по делото. В приложеното писмо АДФИ е посочила, че не се съдържат данни за нарушения от компетентността на органите на АДФИ, свързани с бюджетната, финансово – стопанската или отчетната дейност, както и на дейността по възлагане и изпълнение на обществени поръчки в посочения обект, в това число и незаконосъобразно разходване на средства, отпуснати от държавния и/или общинския бюджет, които биха могли да бъдат обект на проверка, поради което сигнала не отговаря на изискванията на чл.4, ал.1,т.2 от Правилника за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция.

От страна на жалбоподателката е депозирано писмо до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана, заведено с вх.№24038992 от 15.04.2024г., в което иска да бъде информирана за предприетите необходими действия по изложените от нея факти в сигнала изпратен им по компетентност от АДФИ.

По депозираното писмо от жалбоподателката вх.№24038992 от 15.04.2024г. по описа на ДИТ – Монтана, изпълнителният директор на ИА "ГИТ" се е произнесъл с оспореното решение на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ с изх.№24029736 от 17.04.2024г. В решението ответника е посочил, че производството е по чл. 24 и следващите от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е образувано по заявление на г-жа В.Ц.Ф., с искане да й бъде предоставена информация за резултатите от извършена от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Монтана проверка за спазване на трудовото законодателство от Община Берковица по неин сигнал, препратен от АДФИ. Прието е, че случая се касае за информация, касаеща личния интерес на заявителя, поради което търсеният достъп не може да бъде определен като обществена информация и не отговаря на критериите, заложени в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 403, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ) установява задължение за контролните органи на ИА „Главна инспекция по труда" да пазят в тайна поверителните и за служебно ползване сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола. В този смисъл информация, събрана в хода на контролната дейност, е служебна тайна. В тази връзка на жалбоподателката е изпратено писмо изх. № 24025801 от 10.04.2024 г., от което същата се е информирала, че по повод нейния сигнал е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство, като за резултатите от проверката може да бъде уведомена, ако докаже своя правен интерес. Приел е, че искането е неоснователно и на основание чл. 28, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ отказва частичен достъп до обществена информация, поради това, че същата не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и съставлява защитена от закона тайна по реда на чл. 403, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Ответника е уважил частично зявлението за достъп до обществена информация с вх. № 24038992 от 15.04.2024 г, на жалбоподателката, като е предоставил частичен достъп до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен и забранен за предоставяне от закона. А именно информация, от която може да се създаде мнение за дейността на Инспекцията по труда, като задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, касаеща данни, че на 28.03.2024 г, контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Монтана са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от Община Берковица, код по БУЛСТАТ * , по повод постъпил сигнал от г-жа В.Ц.Ф. с вх. * от 21.03.2024г. препратен от Агенцията за държавна финансова инспекция. За резултатите от проверката на работодателя е връчен протокол, съдържащ 2 бр нарушения на следните нормативни актове: Кодекс на труда (1 бр.) и Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г, за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (1 бр.). В резултат на извършената проверка спрямо Община Берковица са приложени общо 2 бр. принудителни административни мерки (задължителни за изпълнение предписания). Не е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ.

Оспореното решение е постановено от компетентен орган – изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила.

Решението в оспорената част е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, "обществена информация" е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. В обхвата на понятието "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

В контекста на изложеното на първо място следва да бъде посочено, че заявлението за достъп до обществена информация е изпратено от АДФИ до компетентния задължен субект по см.чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, тъй като съгл.чл. 399, ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, като съгласно чл.399, ал.2 от КТ осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и съгласно чл.404, ал.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат принудителни административни мерки. В случая безспорно се касае за извършена проверка във връзка с подаден сигнал от жалбоподателката, резултатите от която са обективирани в изпратеното й решение, с което е уведомена, че са предприети принудителни административни мерки.

На следващо място – за да е налице задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, т.е. свързана с обществения живот в Република България, и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти. В разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ се съдържат легалните дефиниции на "официална" и "служебна" информация. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). В контекста на изложеното и предвид подаденото заявление за достъп относно дадени задължителни предписания и/или приложени принудителни административни мерки спрямо Община Берковица с която са сключени трудовите договори /видно от приложените решения за предоставяне на достъп до обществена информация от страна на Община Берковица/ съдът приема, че поисканата информация е официална такава по см. чл. 10 от ЗДОИ.

Независимо от изложеното дотук, съдът в настоящия си състав приема, че в конкретния казус са налице обстоятелства, изключващи възможността на жалбоподателката да бъде предоставена поисканата от нея информация в пълен обем – както от обективно, така и от субективно естество.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, ответникът приел, че не е налице надделяващ обществен интерес. Посочва се в мотивите в тази връзка и, че основание за частичен отказ съществува и когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ), контролните органи на Инспекцията по труда са длъжни да пазят в тайна сведенията които са им станали известни във връзка с упражняване на контрола. Сведенията, съдържащи се в евентуално наложени принудителни административни мерки или съставени АУАН и издадени НП са събрани във връзка с осъществен контрол по спазването на трудово законодателство и същите следва да бъдат пазени в тайна по реда на чл. 403, ал. 1, т. 1 от КТ. Заедно с това ответникът приел, че ограничението в предоставянето на информацията на посочените по горе основания не е абсолютно. С разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, се дава възможност за предоставяне на частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Предоставянето на информацията в настоящото производство е свързана със законовата цел да се създаде мнение за дейността на Инспекцията по труда като задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. В този смисъл обемът на предоставяната информация ще бъде подчинен само на посочената законова цел. Предоставянето на информация в ограниченото по чл. 37, ал, 2 от ЗДОИ, ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за Инспекцията по труда като задължен субект и контролен орган по спазването на трудовото законодателство, относно това дали след подаден от заявителя сигнал е извършена проверка и в какви срокове. По тези съображения и до жалбоподателката е било изпратено писмо за предприетите действия. Дори да се приеме, че поисканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, налице е хипотезата на чл. 37, ал.1, т.1 от същия закон, поради което правилно е постановен частичен отказ от предоставяне на достъп.

Наред с изложеното, нито със заявлението си, нито в хода на съдебното обжалване на постановеното решение жалбоподателя не е заявил легитимна цел за получаване на поискания достъп до обществена информация.

Поради изложеното съдът приема, че в случая с подаването на заявление за достъп до обществена информация може да се твърди наличието само и единствено на личен, частен интерес от страна на В.Ф. *** за запознаване с исканата обществена информация. Всичко, което не се обхваща от демонстрирания личен интерес, следва да бъде заявено, мотивирано и обосновано, което не е сторено в този случай, в този см. е Решение по Адм. дело №7228/2018год. по описа на ВАС V отделение.

В производството по издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество по заявлението на жалбоподателката.

Ето защо, като издадено от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесното решение издадено на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ в оспорената част е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 100.00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.Ф. *** против Решение на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ с изх.№24029736 от 17.04.2024г. издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ гр.С*** , бул. „К*** Ал. Д.“№* – Е*** И*** А*** , в частта с която е предоставен частичен достъп до информацията и в която е отказан пълен достъп до предоставяне на искана информация изпратена по компетентност от АДФИ с изх.№94-В-7-/1/ от 21.03.2024г. по повод сигнал вх.№94-В-7 от 26.02.2024г. по описа на АДФИ.

ОСЪЖДА В.Ц.Ф. с ЕГН * *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, С*** 1000, бул. „К*** Ал. Д.” №* , сумата в размер на 100.00 лева /сто/, представляваща сторените по настоящето производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.