Решение по дело №1743/2020 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Решение №499/02.10.2020г. по АНД №1743/2020г.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е внесла мотивирано
постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание Г. И. И. ЕГН: ********** – за
това, че на 23.03.2020 година в гр.***, управлявал л.а. „***“ с рег.№ ***, без
съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление с Наказателно постановление №19-0938-
003202/04.09.2019г. на ** на *** при ОДМВР–*** /в сила от 25.09.2019 г./ –
престъпление по чл. 343в ал.2 НК.
В хода на съдебното производство, РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
***, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Г.И., редовно призован, се явява лично. Признава се
за виновен и се ползва се от правото да не дава обяснения. Пледира да му
бъде наложена глоба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, намира за установено следното:
Г. И. И. е роден на *** г., в гр.***, настоящ адрес: с****, общ.***,
ул. „***и гражданин, с начално образование, женен, не работи, неосъждан,
ЕГН: **********.
Обвиняемият Г. И. И. не е правоспособен да управлява МПС от
никоя категория, съобразно Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
С Наказателно постановление №19-0938-003202/ 04.09.2019г. на
** на *** при ОДМВР–*** /в сила от 25.09.2019 г./, обвиняемият И. бил
наказан по административен ред на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.150 ЗДвП - управление на моторно превозно
средство, без съответно свидетелство за управление на МПС.
Въпреки липсата на съответно свидетелство за управление на
МПС, както и въпреки така наложеното административно наказание, на
23.03.2020 година около 14:45 часа в гр.***, на път ІІ-35, вход на гр.***, с
посока на движение към кръгова връзка и бензиностанция „***“, Г.И.
управлявал л.а. „***“ с рег.№ ***. Бил спрян за проверка от дежурни
служители на ОДМВР – *** – свидетелите В.К.Л. и С.Л.К.. В изпълнение на
контролните си правомощия по ЗДвП, свидетелите установили, че водачът на
превозното средство е неправоспособен. По случая бил съставен Акт за
1

установяване на административно нарушение (АУАН) бл.
№73479/23.03.2020г. срещу Г. И. И. , за извършено нарушение по чл.150
ЗДвП.
С Постановление от 02.04.2020г. на прокурор при РП – *** било
образувано досъдебно производство №Д-826/2020г. по описа на същата
Прокуратура, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление
по чл.343в ал.2 НК, бил привлечен Г. И. И. ЕГН: **********.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
и несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени
средства, в това число:
показания на свидетелите В.К.Л. и С.Л.К., дадени в досъдебното
производство /л.10 – 11 от ДП/;
АУАН бл. №73479/23.03.2020г./л.3 от ДП/;
справка за нарушител по ЗДвП на името на Г.И. /л.4 – 5 от ДП/;
заверен препис на Наказателно постановление №19-0938-003202/
04.09.2019г. на ** на *** при ОДМВР–*** /л.6 от ДП, л.10 от
делото/;
справка за търпяно от страна на Г.И. наказание пробация /л.12 от
делото/
справка за съдимост на обвиняемото лице /л.13 от делото/.
Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали
следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите,
приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа Съдът намира, че от обективна страна,
обвиняемият Г. И. И. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление
по чл. 343в ал.2 НК - на 23.03.2020 година в гр.***, управлявал л.а. „***“ с
рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №19-
0938-003202/04.09.2019г. на ** на *** при ОДМВР–*** /в сила от 25.09.2019
г./.
Престъплението по чл.343в ал.2 НК е такова на просто
извършване, т.е не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат.
Явява се довършено със самия факт на изпълнителното деяние – управление
на МПС, без съответно свидетелство за управление, което в случая се доказва
пряко от показанията на свидетелите В.Л. и С.К.. В очертаната насока е и
приобщената справка за нарушител на името на Г.И., от която се установяват
както предходните административни наказания на обвиняемия за нарушения
на ЗДвП, така и обстоятелството, че към 23.03.2020г. същият не притежава
2

съответно свидетелство за управление на МПС.
Обективният признак – наличието на предходно административно
наказание за управление без съответно свидетелство за управление - се
доказва пряко от заверения препис на Наказателно постановление №19-0938-
003202/04.09.2019г. на ** на *** при ОДМВР–***, от което е видно, че е
налице получено лично от дееца и влязло в сила към 25.09.2019 г.
Наказателно постановление за осъществен състав на административно
нарушение по чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП. От същото Наказателно постановление
следва и едногодишният срок, предвиден в чл.343в ал.2 НК.
От субективна страна, деянието по чл.343в ал.2 НК е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият
е съзнавал, че няма право да управлява МПС, съзнавал е, че е наказван по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици, изразяващи се в противоправно
управление на МПС, без съответната правоспособност, в едногодишен срок
от наказването за такова деяние по административен ред - и е целял
настъпването на същите последици. Субективната страна на престъплението
се установява по убедителен начин от доказателствените материали,
споменати по-горе, от които следва по категоричен начин и неговата
обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия Г. И. И.
деяние е съставомерно по чл.343в ал.2 НК както от обективна, така и от
субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са
налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението
попада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено
деяние, наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева; обвиняемият отговаря на изискванията по
чл.78а ал.1 б. “б” НК – към момента на извършване на деянието не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а
НК /тази предпоставка е налице, предвид настъпилата на основание чл.86 ал.1
т.1 НК към 06.03.2006г. реабилитация за осъждане по НОХД №365/2003г. по
описа на РС – ***, настъпилата на основание чл.88а ал.3 вр.ал.1 вр.чл.82 ал.1
т.4 НК към 28.06.2013г. реабилитация за осъждане по НОХД №2732/2004г. по
описа на РС – *** и настъпилата на основание чл.88а ал.1 вр.чл.82 ал.1 т.5 НК
към 14.07.2013г. реабилитация за осъждане по НОХД №2991/2010г. по описа
на РС – ***/; деянието не е довело до причиняване на съставомерни
3

имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки
обвиняемият Г. И. И. ЕГН: ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание - глоба в
размер от 1000 до 5000 лева.
При решаване на въпроса за размера на административното
наказание, Съдът прецени обществената опасност на деянието, личната
обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в
закона наказуемост /лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева/, е относително ниска. От друга страна
обаче, престъпленията по транспорта – и конкретно това по чл.343в ал.2 НК –
се отличават с актуална и завишена обществена опасност към настоящия
исторически момент, което ясно проличава и от последните законодателни
изменения в санкционната част на разпоредбата /ДВ бр.74 от 2015г./, при
което беше увеличен размера на наказанието лишаване от свобода, а наред с
това беше предвидено и кумулативното налагане на наказанието глоба.
Следователно, независимо от формално относително ниската наказуемост на
деянието, по същество обществената му опасност се определя като умерена.
На следващо място, личната обществена опасност на обвиняемия,
следваща от приобщената справка за съдимост, е ниска. Обвиняемият е
неосъждан, но същевременно, както беше отбелязано, в миналото И. е
осъждан неколкократно за престъпления от общ характер, за които е
настъпила реабилитация по право – обстоятелство, което следва да се вземе
предвид като характеристични данни в отрицателна светлина, доколкото в
миналото, спрямо обвиняемия е реализирана съответна наказателна репресия.
Ето защо, съвкупно преценено, степента на лична обществена опасност на
Г.И., следва да се прецени като относително ниска.
Не се събраха доказателства за обстоятелства, които смекчават
отговорността на обвиняемия. По-конкретно, „чистата“ съдимост е
предпоставка за прилагане на института за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и поради това, на
самостоятелно основание, не може да се цени като смекчаващо
обстоятелство.
Доказателства за обстоятелства, отегчаващи отговорността на
обвиняемото лице, не бяха събрани.
На тази основа Съдът направи извода, че налице умерена
обществена опасност на деянието и относително ниска - на дееца. Ето защо
4

Съдът намира, че размерът на полагаемото се административно наказание
следва да бъде ориентиран към минимума, предвиден в чл.78а НК; не би
следвало обаче да бъде в самия минимум, предвид отчетените по-горе
характеристични данни; не би следвало и значително да се отклонява от
минимума, тъй като това не би съответствало нито на обществената опасност
на деянието, нито – на тази на дееца.
По така изложените съображения, Съдът призна Г. И. И. ЕГН:
********** за виновен в това, че на 23.03.2020 година в гр.***, управлявал
л.а. „***“ с рег.№ ***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно
постановление №19-0938-003202/04.09.2019г. на ** на *** при ОДМВР–***
/в сила от 25.09.2019 г./ – престъпление по чл. 343в ал.2 НК, поради което и
на основание чл. 343в ал.2 НК вр.чл.78а ал.1 НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание - ГЛОБА в размер на
1300 /ХИЛЯДА И ТРИСТА/ ЛЕВА.
Съдът счита, че така наложения размер на административното
наказание се явява достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и
превантивен ефект върху Г. И. И. , както и възпитателен и предупредителен
ефект - върху обществото като цяло.

По така изложените мотиви, Съдът постанови решението си.
5

Номер на акта:	499
Дата:	8 октомври 2020 г.
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20204430201743
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 септември 2020 г.

Решение по дело №1743/2020 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите