Определение по дело №181/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2019 г.
Съдия: Тонка Ванева Мархолева
Дело: 20192300500181
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И E                      

 

                                                                19.06.2019 г.                                                    гр. Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на деветнадесети юни 2019  година в закрито заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                                            2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 181 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.Г.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. М. *** против Решение №42/10.05.2019 г., постановено по гр.д. № 81/2019 г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд отхвърлил предявеният от ищцата иск  против Г.Т.И. и И.Г.П. за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави на сключения на 07.09.2016 г. Договор за аренда на земеделски недвижими имоти,  по силата на който Г.И. като съсобственик на идеални части от наследствени недвижими имоти, оставени в наследство от Г.Т.И., в качеството на арендодател, е предоставила на ответника И.П. в качеството му на арендатор, за временно и възмездно ползване за срок от 20 стопански години следните недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. Раздел, община Елхово, а именно: нива от 22.798 дка, девета категория, находяща се в местността м. „Азмак баир“, съставляваща ПИ № 043002, при граници /съседи/: №041001 - пасище мера на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; №043020 - полски път на Община Елхово; №043007 - нива насл. на К.Г. О. и др.; №043004 - нива насл. на М. И. Г.; №043019 - нива на Н. Д. Я.; №043018 -нива на К.П. Д. от който имот е образуван нов самостоятелен имот, след извършена съдебна делба с Решение №90/20.06.2018 г. по гр.д. №444/2016 г. по описа на ЕРС, вписано в Службата по вписванията при ЕРС акт№162, том II, per.№2180 от 10.10.2018 г., от който ищцата е собственик на ½ ид.ч., а именно: нива с площ от 5.829 дка, находяща се в местността „Азмак баир“, девета категория, с начин на трайно ползване - нива, представляваща ПИ №043022, при граници: имот № 041001 - пасище мера, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 043021 - нива на дял II; имот № 043023 - нива на дял III и имот № 043007 - нива на наел. на К. Г. О. и др. идентичен със следния имот: Поземлен имот с идентификатор 61738.43.22 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-1651/25.09.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в село Раздел, общ.Елхово, в местността „Азмак баир“, с площ 5829 кв.м., трайно предназначение-земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория девета, който имот по предходен план е №043022, при граници по кадастрална карта: 61738.43.23; 61738.43.7; 61738.41.1; 61738.43.21, като неоснователен.

 С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като необосновано и неправилно,  постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място въззивникът сочи, че  първостепенния съд неправилно е приел, че при процесния договор за аренда не е налице нееквивалентност на насрещните престации, предвид обстоятелството, че при сключването му, ответницата И., притежаваща едва 1/36 ид.ч. от имота, е обвързала всички съсобственици за такъв дълъг срок на действие от 20 стопански години - до 01.10.2036 г. и последвалата още същият ден продажба на тази нейна 1/36 ид.ч. от същият имот на арендатора. Сочи се още, че договаряйки с втория ответник максимално дълъг срок на договора за аренда, И. е действала във вреда и с единствената цел да набави облага за другата страна по договора - арендатора, като още същият ден му е прехвърлила собствената си 1/36 ид.ч. от земеделската земя, което е довело до замяна на страна по този Договор съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието. Въззивникът изтъква допълнителни аргументи за това, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Уточнява в този см., че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Излага собствени правни изводи досежно понятието "добри нрави", като допълва, че в крайна сметка при констатирана нееквивалентност на престациите е на лице нарушение на принципа на справедливостта. Възразява още, че в откритото съдебно заседание РС е отказал да приеме е да обсъди допълнителните факти сочени от ищцата (договорената рента в процесният не по- малко от 10 кг. на дкаа.). Изтъква, че обжалваното съдебно  Решение  е  постановено  в  противоречие ц практиката в ЕРС, като изброява Решение №170/07.11.2018г по гр.д.№799/2017г. на РС-Елхово; Решение №172/22.10.2018г по гр.д.№148/2018г на РС-Елхово; Решение №39/22.06.2018г по гр.д.№686/2017г на РС-Елхово; Решение №9/16.02.2018г по гр.д.№686/2018г на РС-Елхово. Поради това моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявената претенция за прогласяване нищожността на договора за аренда. Моли за отмяна на решението и в частта, в която са присъдени сторените в първоинстанционното производство разноски, като моли за присъждане на такива и в двете инстанции. Доказателствени искания не са направени.

Въззиваемите страни са уведомени за постъпилата въззивна жалба на 31.05.2019 г. чрез процесуалния им представител - адв. Ч., като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от И.П. и Г.И.. По отношение възраженията за материална незаконосъобразност на правните изводи и необоснованост на първоинстанционното решение, излага собствен доказателствен и правен анализ на приетите за установени факти от първата инстанция, като счита, че решението е правилно, поради което моли за потвърждаването му. Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция и не се представят нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл. 262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл. 262 ГПК, ЯОС намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок и отговаряща на изискванията на закона.

Мотивиран от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 02.07.2019 г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Приканва страните към спогодба.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.