Решение по дело №1466/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 412
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180701466
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 412

 

гр. Пловдив, 10 март 2022 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1466 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от Е.Й.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат К., против Решение № 2153-15-163/18.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** Протокол № 2141-15-2/18.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отменено Разпореждане № **********/07.10.2015 г. издадено от същия орган и всички последващи и му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО  и чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО в редакцията им до 31.12.2015 г.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателят най-общо счита, че в хода на административната процедура са допуснати съществени нарушения на производствените правила  и неправилно е приложена материалния закон. Подробни съображения в тази насока са изложени както в жалбата, така и в представените по делото писмени бележки с вх. № 2286/07.02.2022 г. по описа на съда.

В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Настоящото административно производство е започнало по инициатива на пенсионния орган на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО и е приключило с издаване на процесното Разпореждане № ********** Протокол № 2141-15-2/18.03.2021 г., с което каза се, е отменено Разпореждане № **********/07.10.2015 г. на Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи и на Е.Й.Ц. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО  и чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО в редакцията им до 31.12.2015 г. Този резултат е постановен въз основа на следните фактически установявания:

Със заявление вх. № МП-40443/17.06.2015 г. Е.Й.Ц. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание § 4 от ПЗР на КСО. Към заявлението са приложени документи за стаж и доход, между които Удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г. и Удостоверение обр. УП-2 № 5/11.11.2008 г. с посочен издател "Булгарцветинвест" АД.

При преценка правото на пенсия на Е.Ц., стажът на длъжност "монтажник" положен в 'Булгарцветинвест" АД, отразен в цитираното Удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г., за периода от 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г. (06 години, 07 месеца и 02 дни), е зачетен като положен при условията на втора категория труд на основание т. 26 от ПКТП (отм.).  

С Разпореждане № **********/07.10.2015 г. издадено от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на Е.Й.Ц. е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание § 4 от ПЗР на КСО. С последващо разпореждане от 11.11.2015 г. пенсията е определена в действителен размер.

При отпускане на пенсията е зачетен осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 17 г. 00 м. 24 дни и от трета категория труд - 18 г. 05 м. 23 дни. Съгласно чл. 104 от КСО обшият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 39 г. 09 м. и 23 дни.

Определен е индивидуален коефициент - 0.821, изчислен при базисен период от 01.07.1987 г. до 30.06.1990 г. по удостоверение обр. УП-2 № 5/11.11.2008 г., издаден от "Булгарцветинвест" АД гр. София и осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 30.06.2014 г. с прекъсвания.

След издаването на посоченото разпореждане, в ТП на НОИ - Пловдив е постъпил Констативен протокол (КП) № КВ-5-21-00116493/10.03.2016 г. на контролен орган на ТП на НОИ - София-град, съгласно който е налице обективна невъзможност за извършване на проверка в осигурителя „Булгарцветинвест" АД.

При извършен преглед на пенсионното досие на Е.Й.Ц. е установено, че следва да бъде извършена проверка на отпусната му пенсия.

С писмо изх. № 1029-15-46418/11.12.2019 г. на основание чл. 36 от АПК е изискано Е.Ц. да представи върнатите му на основание чл. 9 от НПОС документи за стаж, тъй като не са част от пенсионното досие и подлежат на връщане на лицето заедно с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. С вх. № 1029-15-46418#1/17.12.2019 г. Е.Ц. е представил в ТП на НОИ - Пловдив следните оригинални документи: Военна книжка №065633/14.07.1976 г., 2 броя трудови книжки, Удостоверение обр. УП-2 № 5/11.11.2008 г., 3 броя удостоверения обр. УП-3.

При проверка на документите, послужили за отпускане на пенсия на Е.Ц. е установено, че са налице основателни съмнения относно истинността на представените документи за стаж и доход с посочен издател "Булгарцветинвест" АД. Представените към заявлението за отпускане на пенсия удостоверение обр. УП-2 № 5/11.11.2008 г. и удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г. са издадени на една и съща дата, но същите носят различни подписи на едни и същи длъжностни лица - гл. счетоводител и ръководител.

За осигурителя АД "Булгарцветинвест", гр. София са установени следните обстоятелства: По данни от информационна система АРIS, Софийски градски съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ 56 за стопанска дейност вписва в търговския регистър за държавни фирми от 10.06.1991 г. държавна фирма "Булгарцветинвест" със седалище София, община Триадица, ул. "Княз Борис I" № 99. От 23.09.1998 г. дружеството се преобразува в "Булгарцветинвест" АД - София.

От представеното удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г. е констатирано, че осигурителният стаж е с начална дата 01.07.1987 г., т.е. преди фактическото съществуване на осигурителя.

Съгласно Констативен протокол № КП-5-21-00526576/18.02.2019 г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град, касаещ проверка на същия осигурител за отработен период и получен доход от друго лице е установено следното: Г-жа И.Б., вписана като управляващ в Търговския регистър, декларира, че никога на е работила там, не е имала достъп до каквито и да било документи на дружеството, в т.ч. трудови досиета на работниците и разплащателни ведомости.

От писмо изх. № 20-247/20.12.2018 г. от Дирекция ТДДП София е установено, че се води досие на "Булгарцветинвест" ЕООД /впоследствие ЕАД и АД/, гр. София от 1996 г. до 2004 г. Държавното участие в дружеството е продавано от Центъра за масова приватизация и от Агенцията за приватизация на Централизирани публични търгове през 2003 г., 2004 г., след 2004 г. дружеството е изцяло частна собственост. За периода преди 1996 г. и след 2004 г. не разполага с информация, касаеща ведомостите на осигурителя "Булгарцветинвест" АД.

С Констативен протокол № КВ-5-21-00506763/28.12.2018 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя контролният орган при ТП на НОИ София-град уведомява, че в осигурително досие по фирмено дело 12254/1991 г. на "Булгарцветинвест" АД не се съхраняват копия на трудови договори, заповеди за прекратяване и/или други документи за установяване на осигурителен стаж. При проверка в Осигурителен архив е установено, че разплащателни ведомости и трудови досиета на осигурителя не са предавани за съхранение по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО.

Във връзка с подаден сигнал в Районна Прокуратура - Пловдив, на 09.04.2020 г. в ТП на НОИ гр. Пловдив е постъпила информация за образувана прокурорска преписка № 1703/2020 г. по описа на Районна Прокуратура - Пловдив.

С Разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-224/16.04.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 95, ал. 2 от КСО (отм. от 01.01.2021 г.), личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряна считано от 09.04.2020 г. до установяване на обстоятелствата предмет на досъдебното производство № 210/2020 по описа на отдел "ИП" при ОД на МВР гр. Пловдив, а именно: ползване на документи с невярно съдържание при пенсионирането на Е.Й.Ц..

Проверката за установяване на осигурителния стаж на Ц. е възложена на "Икономическа полиция" („ИП“) при ОД на МВР гр. Пловдив.

С постановление от 11.02.2021 г. Окръжна прокуратура гр. Пловдив потвърждава Постановлението на Районна прокуратура гр. Пловдив от 14.12.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 210/2020 по описа на отдел "ИП" при ОД на МВР гр. Пловдив като потвърждава факта, че в хода на досъдебното производство по категоричен начин е установено, че са съставени неистински официални документи, а именно удостоверение обр. УП-2 № 5/11.11.2008 г. и удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г., с посочен издател "Булгарцветинвест" АД.

За нуждите на разследването е назначена и извършена техническа експертиза. В протокол № 514/11.08.2020 г., на сектор „БНТЛ" при ОД на МВР гр. Пловдив, експерт в областта на техническото изследване на документи е констатирал след сравнително изследване, че отпечатъкът от печат в удостоверение обр. УП-3 с изх. № 6/11.11.2008 г. на Е.Й.Ц. не е положен с мокър печат, а е техническо пренесено копие, принтирано с мастиленоструен принтер върху празен лист с формат А4.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 40 , ап. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, т.е. не се зачита стаж въз основа на свидетелски показания. В тази връзка е цитиран и чл. 104, ал. 10 КСО.

Документите по ал. 1 на чл. 40 от НПОС се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

С оглед обстоятелството, че към заявление вх. № МП-40443/17.06.2015 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ г-н Ц. е представил неистински официални документи, а именно удостоверение обр. УП-2 № 5/11.11.2008 г. и удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008г., с посочен издател "Булгарцветинвест" АД, че липсват изплащателни ведомости, както и обстоятелството, че в пенсионното производство не се кредитират свидетелски показания, пенсионният орган е приел, че на Ц. не следва да бъде зачетен за осигурителен стаж периодът от 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г. с продължителност 06 г. 07 м. и 02 дни на длъжност "монтажник" от втора категория труд, представен с горецитирания обр. УП-3 при преценка правото на исканата пенсия за ОСВ по условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. От постановлението на Районна Прокуратура - Пловдив е установено, че цитираният обр. УП-3 е неистински документ.

Съгласно представените редовно оформени според пенсионния орган документи, зачетеният осигурителен стаж за периода от 22.09.1971 г. до 30.06.2014 г., е както следва:

Осигурителен стаж от II категория труд - 10 г. 06 м. 11 дни, именно:

- от 22.09.1971 г. до 26.09.1974 г. - 03 г. 00 м. 04 дни на длъжност "стругар", положен в „Комарс" АД;

- от 02.08.1978 г. до 06.02.1979 г. - 06 м. 04 дни на длъжност "зидаро бетонджия", положен в „Техноимпортекспорт" АД;

- от 13.10.1979 г. до 17.11.1980 г. - 01 г. и 01 м. 04 дни на длъжност "зидаро бетонджия", положен в „Техноимпортекспорт" АД;

- от 03.07.1982 г. до 26.05.1983 г. - 00 г. 10 м. 00 дни на длъжност "мозайкаджия", положен в СО"Спектър" ЕАД с. Първенец;

- от 03.11.1986 г. до 20.07.1987 г. - 00 г. 08 м. 17 дни на длъжност "монтажник", положен в "Съюз на архитектите в България";

- от 03.10.1994 г. до 03.01.1996 г. - 01 г. 03 м. 00 дни на длъжност "ел. заварчик", положен в "Перун 89" ЕООД;

- от 03.01.1996 г. до 30.04.1996 г. - 00 г. 03 м. 27 дни на длъжност "монтажник", положен в "Перун 89" ЕООД;

- от 17.05.1996 г. до 11.03.1997 г. - 00 г. 09 м. 15 дни на длъжност "монтажник", положен в "СВ Поделение 66340";

- от 01.05.1997 г. до 01.05.1999 г. - 02 г. 00 м. 00 дни на длъжност "заварчик", положен в ЕТ" Ариско П. Н.".

Установен осигурителен стаж от III-та категория труд - 18 г. 05 м. 23 дни.

На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд - 31 г. 07 м. 22 дни.

Посочено, че право на пенсия за ОСВ по условията на параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31.12.2015 г. мъжете придобиват при навършена възраст 57 години и 08 месеца, придобит осигурителен стаж най-малко 15 години от втора категория труд и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малко от 100.

Въз основа на горното е прието за установено по безспорен начин, че Ц. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 16.09.2015 г., тъй като не е потвърден осигурителен стаж от втора категория труд - 17 г. 00 м. и 24 дни.

При така установения осигурителен стаж и след позоваване на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КСО, пенсионният орган е формирал извод, че Ц. ще навърши изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО на 09.05.2022 г.

При това положение, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" и чл. 68 от КСО, е издадено процесното разпореждане, с което е отменено Разпореждане № **********/07.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и всички последващи и на Ц. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ

6. Този резултат е обжалван от Ц. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-163/18.05.2021 г. е потвърдил оспореното разпореждане. За да постанови оспореното решение Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив изцяло е възприел изложените в процесното разпореждане (възпроизведени в т. 5 от настоящото решение) фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи, което изключва необходимостта от тяхното преповтаряне.

7. Като свидетели по делото са разпитани:

7.1. И.Г.Б.: Същата заявява, че не й е известно дружеството „Булгарцветинвест“ АД. Не е работила в такова дружеството. Не е издавала документи от името на това дружество за осигурителен стаж и осигурителен доход.

На свидетелката се предявиха удостоверения обр. УП-3 и обр. УП-2, находящи се на л. 140, съответно на л. 104 – 106 по делото, както и обр. УП-2 със същия номер, находящ се на л. 25 по делото,  по отношение на които същата завява, че подписите за „ръководител“ на предявените й документи не са положени от нея и самите документи не са й познати.

Свидетелката заявява още, че на познава Е.Й.Ц., не познава и жалбоподателя, който в момента е в залата до адвокат К.. Не познава господата М.и М.. Във връзка с това, че била изпълнителен директор на дружеството „Булгарцветинвест“ АД декларира, че преди години й откраднали цялото портмоне с всички документи (лична карат, шофьорска книжка) от чантата, докато била на пазар и след това какво са направили с тези документи не може да каже, но тя не е имала нищо общо с това дружество. Никой не я е викал и никога не е полагала пред нотариус образец на подписа си. Не може да кажа коя година я откраднали портмонето, но когато това се случило ходила в Трето РПУ в София, за да подаде сигнал, че й е откраднато портмонето с личните документи.

7.2. А.К.К.: Заявява, че е работил съвместно с Е.Ц. в „Булгарцветинвест“ от 1988 г. до съкращаването някъде към 1994 г. Свидетелят работел като монтажник, заварчик, стъклар. Е. работел като монтажник, стъклар, но тяхната работа била комплексна. Много били обектите, на които тяхната бригада осъществявала работа. Имали обекти в Козлодуй, Елин Пелин, Долна баня. Много обекти имали. Приключили в Долна баня заедно с Е.. По принцип те правели стъклени оранжерии от кота нула до ключ - остъкляване, железарски, монтажни работи. Възнагражденията ги получавали по ведомост. Подписвали се във ведомост. Касиер им изплащал възнаграждението. В Козлодуй имали отделна касиерка, която се отчитала на главната счетоводителка в София. Свидетелят заявява, че е пенсионер. Признат му е стажът в „Булгарцветинвест“. Получавам телкова пенсия.

7.3. И.Г.С.: Същият заявява, че са работили заедно с Е.Й.Ц. в „Булгарцветинвест“ от 1988 г. до 1994 г. Той работел като заварчик, а Е. като монтажник. Осъществявали дейност на обекти в Елин Пелин, Долна баня, Гулийна баня - Разложко, Козлодуй. Предметът им на дейност била изграждане на стъклени оранжерии от кота нула до ключ. Получавали възнаграждения. Този, който бил ръководил ходел до предприятието, взимал им заплатите и им ги носел. Не си спомня дали са  се подписвали на ведомости. Не е пенсионер. 

7.4. Е.К.Ц. – съпруга на жалбоподателя. Сочи, че за да се сдобият с обр. УП-2 и обр. УП-3 й дали телефонния номер на госпожата, която преди години била издала УП-3 на един колега на мъжа й. Тя се обадила по телефона и разговаряла с тази госпожа. Доколкото си спомня малкото й име било М., но друго не помни. Ц. й обяснила всичко, че става въпрос за съпруга й Е.Й.Ц., къде и кога е работил, кога е съкратен. Госпожата си записала тези данни и й казала, че ще си изкара всичко, което трябва и че ще им ги изпрати по пощата. След известно време получили тези документи по пощата. Свидетелката ги прибрала в папката на мъжа си, където били и другите документи. Това било през 2008 г. Получили два документа - УП-2 и УП-3, които не били еднакви, с различно съдържание, но не ги е чела. Когато дошло време мъжът й да се пенсионира, той си взел документите и отишъл сам, без нея, отстрани на НОИ в някаква консултантска фирма, която да му подготви документите за пенсионирането. Там оставил папката с документите. Колегата на мъжа й, от когото взела телефона, за да се свържа с въпросната М. се казвал А.К.и бил отпред пред съдебната зала. Номерът на този телефон бил стационарен софийски. Съпругът й не е ходил в София за снабдяване с тези документи. Той имал трудова книжка, но тогава казвали, че трябвало да има и тези документи, и по този повод се обадила да ги получат. Така слушали от познати, че такива документи трябвало да имат за пенсиониране.

7.5. И.П.К.: Тя също е работила от 21.11.1988 г. до 05.03.1990 г. в „Булгарцветинвест“ на обект в град Козлодуй като касиер - домакин. Като домакин раздавала необходимите инструменти, които са за обекта, а като касиер изготвяла ведомости, раздавала на определено число заплатите след като главеният счетоводител в София ги е проверил по ведомост. Докато била на работа в Козлодуй, в бригадата, която била от Пловдив, работел и Е.. Всеки месец през периода, в който била на работа в „Булгарцветинвест“ АД като касиер е изплащала ежемесечно лично на Е. заплата по ведомост, за което той се е разписвал в същата. Ведомостта оставала на съхранение в обекта, в касата до следващото нанасяне на заплатите, след което отново се носела в София за проверка, да се сложат подпис и печат от главния счетоводител и директор, и на определеното число отивала в София да я вземе. По нейно време Е. не е бил в неплатен отпуск и не е напускал предприятието.

8. По реда на чл. 193 ГПК, по искане на ответника (заявено в първото по делото съдебно заседание), е открито производство по оспорване истинността на УП-3 № 6/11.11.2008 г. (л. 140 от делото), УП-2 № 5/11.11.2008 г. (л. 25 лице и гръб от делото), както и Трудова книжка № 828/01.02.1977 г., в частта й, съдържаща запис за трудовия стаж на жалбоподателя в „Булгарцветинвест“ на стр. 16-19 от същата (приложена на л. 23 по делото). Доказателствената тежест е разпределена съобразно правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК. С оглед изявеното желание на жалбоподателя да се ползва от оспорените документи е извършена проверка на истинността на документите.

9. По искане на ответника, в чиято доказателствена тежест бе установяване неистинността на оспорените официални документи, са изслушани две съдебно-графологични експертизи (СГЕ), приети без заявени резерви от страните.

9.1. СГЕ вх. № 20410/15.11.2021 г. по описа на съда, чието заключение се свежда до следното:

9.1.1. Отпечатъкът от кръгъл печат в удостоверение УП-3 № 6/11.11.2008 г. с посочен издател "Булгарцветинвест" АД (лист 140 от делото) и отпечатъкът от кръгъл печат в удостоверение УП-2 № 5/11.11.2008 г. с посочен издател "Булгарцветинвест" АД (лист 25), са копирани с мастилено-струен принтер.

9.1.2. Отпечатъците от кръгъл печат в удостоверение УП-2 № 5/11.11.2008 г. с посочен издател "Булгарцветинвест" АД (лист 104 - 106 от делото), са положени от мокър печат.

9.1.3. Положеният подпис за ръководител "ПО" в Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-2/18.3.2021 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, представено на л. 193-195 е изпълнен от М.Г. Т.- К..

9.1.4. Положеният подпис за ръководител "ПО" в Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-2/18.3.2021 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, в документа, от който е копирано ксерокопието, представено на л. 223 - 227, е изпълнен от М.Г..

9.2. СГЕ вх. № 2174/10.01.2022 г. по описа на съда, чието заключение се свежда до следното:

Положеният подпис за "ръководител" в правоъгълен печат на ДФ "Булгарцвет" София, поставен на страница 19 от трудова книжка № 828/01.02.1977 г. на Е.Й.Ц., е изпълнен от Н. И.И.ЕГН **********.

10. В хода на съдебното производството е изслушана и съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), изготвена от вещото лице Т.,  приета без заявени резерви от страните, чието заключение се свежда до следното:

10.1. Опис на трудовият стаж на Е.Й.Ц..

Осигурителен стаж втора категория е положен при следните осигурители и е със следната продължителност:

От 22.09.1971 г. до 26.09.1974 г. продължителност 03 год. 00 месеца 04 дни,  на длъжност „стругар“, положен в „Комарс“ АД;

От 02.08.1978 г. до 06.02.1979 г. продължителност 00 год. 06 месеца 04 дни, на длъжност „зидаро бетонджия“, положен в „Техноимпортекспорт“ АД;

От 13.10.1979 г. до 17.11.1980 г. продължителност 01 год. 01 месеца 04 дни, на длъжност „зидаро бетонджия“, положен в „Техноимпортекспорт“ АД;

От 03.07.1982 г. до 26.05.1983 г. продължителност 00 год. 10 месеца 00 дни, на длъжност „мозайкаджия“, положен в СО „Спектър“ ЕАД, с. Първенец;

От 03.11.1986 г. до 30.06.1987 г. продължителност 00 год. 07 месеца 28 дни, на длъжност „монтажник“, положен в „Съюз на архитектите в България“;

От 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г. продължителност 06 год. 07 месеца  02 дни; длъжност „монтажник“ „Булгарцветинвест“ АД, гр. София (спорния трудов стаж);

От 03.10.1994 г. до 03.01.1996 г. продължителност 01 год. 03 месеца 00 дни, на длъжност „ел. заварчик“, положен в „Перун 89“ ЕООД ;

От 03.01.1996 г. до 30.04.1996 г. продължителност 00 год. 03 месеца 27 дни, на длъжност „монтажник“, положен в „Перун 89“ ЕООД;

От 17.05.1996 г. до 11.03.1997 г. продължителност 00 год. 09 месеца 15 дни, на длъжност „монтажник“, положен в „СВ поделение 66340“;

От 01.05.1997 г. до 01.05.1999 г. продължителност 02 год. 00 месеца 00 дни, длъжност „заварчик“, положен в ЕТ „Ариско П.Н.“.

Осигурителен стаж от трета категория труд - години 18 месеца 05 дни 23, в това число:

От 10.10.1974 г. до 01.11.1976 г. продължителност 02 год. 00 месеца 22 дни, на длъжност „наборна служба“, БА/ЦВА;

От 01.02.1977 г. до 01.08.1978 г. продължителност 01 год. 06 месеца 00 дни, на длъжност „ел. техник“, положена в ОП „Битова техника“;

От 20.03.1979 г. до 13.10.1979 г. продължителност 00 год. 00 месеца 21 дни, на длъжност „товарач“, положена в „Сити пропъртис“ ЕООД;

От 123.06.1981 г. до 24.06.1982 г. продължителност 01 год. 00 месеца 12 дни, на длъжност „фрезхобелист“, положена в ЗДМ „9-ти май“;

От 06.07.1983 г. до 01.11.1986 г. продължителност 03 год. 03 месеца 24 дни, на длъжност „товарач“, положена в Комбинат „Родопа“, гр. Пловдив;

От 07.03.1994 г. до 03.10.1994 г. продължителност 00 год. 06 месеца 26 дни, на длъжност „безработен“, Бюро по труда;

От 28.06.1999 г. до 28.05.2000 г. продължителност 00 год. 11 месеца 00 дни, на длъжност „безработен“ Бюро по труда;

От 03.07.2001 г. до 01.08.2001 г. продължителност 00 год. 00 месеца 28 дни, на длъжност „монтажник МК“, положена в ДП „СВ под. Пловдив;“

От 01.10.2002 г. до 01.02.2003 г. продължителност 00 год. 04 месеца 00 дни, на длъжност „монтажник“, положена в „Технофлора“ ООД;

От 19.09.2003 г. до 02.07.2007 г. продължителност 03 год. 09 месеца 13 дни, на длъжност „строител жилища“, положена в „Булмекс“, гр. София;

От 26.07.2007 г. до 11.12.2009 г. продължителност 02 год. 04 месеца 15 дни, на длъжност „общ работник“, положена в „Арис инженеринг“ ЕООД;

От 12.12.2009 г. до 25.11.2010 г. продължителност 00 год. 11 месеца 13 дни, на длъжност „общ работник“, положена в „Арис инженеринг“ ЕООД;

От 01.12.2010 г. до 20.12.2010 г. продължителност 00 год. 00 месеца 19 дни, на длъжност „общ работник“, положена в „Арис инженеринг“ ЕООД;

От 01.01.2011 г. до 14.02.2011 г. продължителност 00 год. 01 месеца 13 дни, на длъжност „общ работник“, положена в „Арис инженеринг“ ЕООД;

От 07.04.2011 г. до 07.04.2012 г. продължителност 01 год. 00 месеца 00 дни, на длъжност „безработен“, Бюро по труда;

От 04.03.2014 г. до 30.06.2014 г. продължителност 00 год. 03 месеца 27 дни, на длъжност „работник“, положена в „Тожур“.

Вариант 1 - Общ трудов стаж на Е.Й.Ц. при изчисляването на който е включен спорния трудов стаж, възлизащ на 06 години 6 месеца и 02 дни положен в „Булгарцветинвест“ АД.

Осигурителен стаж втора категория труд - 17 години  00 месеца  24 дни.

Общо осигурителен стаж от втора категория приравнен към трета категория труд - 21 години 04 месеца 00 дни.

Осигурителен стаж трета категория труд - 18 години 05 месеца 23 дни.

Превърнат /приравнен/ на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд, общ осигурителен стаж - 39 години  09 месеца  23 дни.

Вариант 2 - Общ трудов стаж на Е.Й.Ц. при изчисляването на който е изключен спорния трудов стаж възлизащ на 06 години 6 месеца и 02 дни положен в „Булгарцветинвест“ АД.

Осигурителен стаж втора категория труд - 10 години 06 месеца 11 дни.

Общо осигурителен стаж от втора категория приравнен към трета категория труд - 13 години 01 месеца 29 дни

Осигурителен стаж трета категория труд - 18 години 05 месеца 23 дни.

Превърнат /приравнен/ на основание чл.104 от КСО към трета категория труд, общ осигурителен стаж - 31 години 07 месеца 22 дни.

Подробна справка в табличен вид относно пълният стаж на лицето Е.Й.Ц. по години, място на полагане, длъжност, категория на труд и преобразуване сумарно в трета категория към 30.09.2015 година, 05.02.2020 година и 23.02.2021 година са показани съответно в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение 4 към заключението. 

Трудовите възнаграждения, върху които са правени осигурителни вноски на Е.Й.Ц..                                                    

Таблица 1

Булстат

Месторабота

Година

Осигурителен доход с вноски

Допълнителни възнаграждения

Доход от който е определено пар. обезщ.

Общо

*********

Държавно предприятие "Строителство и възстановяване"

1997

131,86

0,00

 

131,86

*********

Ариско - П.Н.

1997

347,80

0,00

 

347,80

*********

Ариско - П.Н.

1998

660,80

0,00

 

660,80

*********

Агенция по заетостта

1999

0,00

0,00

 

0,00

1216049740798

Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив

1999

0,00

0,00

 

0,00

*********

Ариско - П.Н.

1999

291,20

0,00

 

291,20

1216049740798

Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив

2000

0,00

0,00

 

0,00

*********

"Технофлора"

2002

510,00

0,00

 

510,00

*********

"Технофлора"

2003

150,00

 

 

150,00

*********

"Булмилкс-97"

2003

600,00

 

 

600,00

*********

"Булмилкс-97"

2004

2 400,00

 

 

2 400,00

*********

"Булмилкс-97"

2005

2 760,00

 

0,00

2 760,00

*********

"Булмилкс-97"

2006

3 060,00

 

0,00

3 060,00

*********

"Арис - инженеринг"

2007

971,51

 

101,56

1 073,07

*********

"Булмилкс-97"

2007

1 830,00

 

0,00

1 830,00

*********

"Арис - инженеринг"

2008

3 359,61

 

101,56

3 461,17

*********

"Арис - инженеринг"

2009

3 226,66

 

63,43

3 290,09

*********

"Арис - инженеринг"

2010

2 356,82

 

757,91

3 114,73

*********

"Арис - инженеринг"

2011

0,00

 

0,00

0,00

*********

Национален осигурителен институт

2011

0,00

 

0,00

0,00

*********

Национален осигурителен институт

2012

0,00

 

0,00

0,00

*********

"Тожур"

2014

1 640,00

 

0,00

1 640,00

Подробна справка в табличен вид на осигурителния доход на Е.Й. Ц.към 30.09.2015 г. е показан в Приложение № 3. 

10.2. Вещото лице е извършило проверка на ДФ „Булгарцветинвест“, преобразувано в ЕООД и към датата на проверка АД с ЕИК ********* като е констатирало следното:

На адрес гр. София, ж.к. “Лозенец“ ул. “Любата“ бл. 21, ет. 3, ап. 3, експертът  се е срещнал и е разговарял с г-н Д.С.Д.- собственик на сградата.

Същият е предоставил информация и е потвърдил, че в сградата на посоченият адрес, на етаж 3, апартамент № 3, действително се е помещавало „Булгарцветинвест“ АД, ЕИК *********.

Дружеството е напуснало адреса, по преценка на г-н Д., преди около десет години. Двама от тримата членове на управителния съвет на дружеството са починали. Към датата на проверка жива е г-жа И.Г. Б., отдавна пенсионирана и живееща по данни от г-н Д. някъде в околните села на гр. Гоце Делчев, без същият да може да посочи точен адрес.

Проверката е извършена на 22.10.2021 година.    

В резултат на тези констатации, вещото лице е посочило, че не е в състояние от този източник да извърши проверка в счетоводната и осигурителна документация, както и не е в състояние да установи наличие на данни за трудов договор с Е.Й.Ц., длъжност, размер на  възнаграждението и други условия по договора. Не са налице ведомости за изплащане на работна заплата, съответно записвания за лицето Е.Й.Ц., други данни свързани с осигурителната история на лицето за периода. 

10.3. При извършената проверка в архива на ТП на НОИ, гр. Пловдив на експерта са представени:

Заявление вх. № 5506-15-674 от 30.03.2021 г. от Е.Й.Ц., ЕГН ********** относно издаване на удостоверение образец УП-13 за установяване на осигурителен стаж за периода от 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г. от осигурител “Булгарцветинвест” АД.

Установено е, че към датата на подаване на заявлението документация на осигурител “Булгарцветинвест” АД, ЕИК *********, гр. София не е приемана и не е налична в архивохранилището на ТП на НОИ.

На Е.Й.Ц., ЕГН ********** е издаден отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5530-15-238 от 19.04.2021 г.

При извършената на 12.11.2021 г. проверка експертът е констатирал, че в Обединен осигурителен актив - справочна част - справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени разплащателни ведомости - документация на осигурител “Булгарцветинвест” АД, ЕИК *********, гр. София не е приемана и не е налична в архивохранилището на ТП на НОИ, гр. Пловдив.

10.4. Е.Й.Ц. е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив, като безработно лице на 07.03.1994 г. с регистрационен № 38166.

Съгласно действащото към периода 07.03.1994 г. – 02.10.1994 г. ПМС 57 от 05.12.1989 г. и на основание представени от лицето необходими документи: лична карта, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, оформена трудова книжка и диплома за завършена степен на образование, на лицето е отпуснато обезщетение за безработица.

Размерът, базата и продължителността на отпуснатото за периода 07.03.1994 г. – 02.10.1994 г. обезщетение за безработица са формирани съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПМС 57 от 05.02.1989 г.(Ал. 1 - На работниците и служителите, освободени по инициатива на фирмите или на другите организации без виновно поведение от тяхна страна, както и на лицата, чийто трудов договор е прекратен поради изтичане на срока, за който е бил сключен, се изплащат парични обезщетения и помощи. Обезщетения и помощи се изплащат и при обявяване на трудовия договор за недействителен по реда на чл. 74 от Кодекса на труда, когато работникът е действал добросъвестно при сключването му. Ал. 2 - Паричното обезщетение за лицата, които са работили по трудово правоотношение при пълно работно време, е в размер 60 на сто от средномесечното брутно трудово възнаграждение за последните девет месеца, върху което са правени вноски във фонд "Професионална квалификация и безработица", но не по-малко от 85 на сто и не повече от 140 на сто от минималната работна заплата.)

При извършената проверка в бюрото по труда на вещото лице са представени два вида разплащателни ведомости:

- Обща разплащателна електронна ведомост за месеца, структурирана с колони както следва: Регистрационен номер; Име, презиме, фамилия; ЕГН; Период на плащане от дата до дата; Брой платени дни; Дата на прекратяване; Край по ПМС на дата; Обезщетение по чл. 1 от ДБ/ПКБ; Компенсация; Социална помощ по чл. 3; Добавки по чл. 65 ПМС, чл. 4, ал. 2; Облагаема сума; Детски добавки; Брутна сума; ДОД; Сума за получаване; Депонирана сума; Общо сума за получаване; 

- Ведомост за изплащане на обезщетения и социални помощи в пощенски клон съдържаща: Регистрационен номер; Име, презиме, фамилия; ЕГН; Сума за получаване; Депонирана сума; Общо сума за получаване; Подпис; Забележка.

Към процесния период, отнасящ се за 1994 година, паричните обезщетения са се изплащали на каса, като за целта в разплащателната ведомост за изплащане на обезщетения и социални помощи, лицето се е подписвало за получаване на сумата за съответния период /месец/.

Сумата се е получавала в тримесечен срок, като за този период е подлежала на депониране.

Всички суми за периода на обезщетение на Е.Й.Ц. са получени от него в срок. Същото е удостоверено с полагане на саморъчен подпис от лицето срещу всяка от изплатените суми.

Съгласно разплащателните ведомости на ДБТ - Пловдив на лицето са изплатени суми както следва:

- от 07.03.1994 г. до 01.05.1994 г.          - 3 023,90 лева; 

- от 01.05.1994 г. до 01.06.1994 г.          - 1 619,00 лева;

- от 01.06.1994 г. до 01.07.1994 г.          - 1 619,00 лева;

- от 01.07.1994 г. до 01.08.1994 г.          - 1 706,00 лева;

- от 01.08.1994 г. до 01.09.1994 г.          - 1 706,00 лева;

- от 01.09.1994 г. до 02.10.1994 г.          - 1 706,00 лева;

Сумите са в неденоминирани лева.

На Е.Й.Ц. е издадено УП-3 изх. № 10-06-11-79#1 от 12.04.2021 г. Удостоверението е изготвено на основание разплащателните ведомости на безработните лица в Дирекция „Бюро по труда“, съгласно които жалбоподателят е получавал обезщетение за безработица за периода от 07.03.1994 г. до 02.10.1994 г.

Регистрационните досиета на безработните лица се съхраняват в архива на Дирекция „Бюро по труда“ за период от 10 години, след което подлежат на унищожаване, съгласно действащите към момента нормативни, поднормативни и вътрешни актове относно съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общински институции.

Документите, срещу които се извършва регистрацията в бюрото по труда за периода от 07.03.1994 г. до 02.10.1994 г. за който Е.Ц. е бил регистриран и е получавал парично обезщетение съгласно чл. (2) са:

- Молба за отпускане на парично обезщетение

- Заповед за прекратяване на трудово взаимоотношение - оригинал     

- Трудова книжка оформена от работодателя - оригинал

- Лична карта

- Диплома за образование

Молба за отпускане на парично обезщетение - оригинал, Заповед за прекратяване на трудово взаимоотношение - оригинал и Трудова книжка оформена от работодателя се съхраняват в досието на лицето получавало парично обезщетение за период от десет години.  

Към датата на извършване на проверката, горепосочените документи са унищожени поради изтичане на предвидения срок за съхранение на този вид архивни единици. 

Не са налице данни относно размерът на трудовото възнаграждение за периода преди възникване на правото на обезщетение на лицето и данни за работодателя, при който е реализиран трудовия стаж преди придобиване правото на обезщетение за безработица.  

10.5. Постъпили от Държавен архив нови данни по делото.

С Решение на Министерски съвет № 6 от 12.05.1987 г. считано от 01.05.1987 г. е образувано предприятие „Булгарцветинвест“, в състава на Стопански комбинат „Бургарцвет“ – София, като юридическо лице със седалище София.

С Решение на Министерство на земеделието и хранителната промишленост № 518 от 18.02.1991 г. на основание чл. 11, ал. 3, т. 1 буква „а“ от Указ № 56 за стопанската дейност и във връзка с чл. 5, ал. 1 от Постановление № 2 на Министерски съвет от 15.02.1989 г. да се образува фирма „Булгарцветинвест-София“ с държавно имущество, съгласно Приложение 1.

В щатното разписание на служителите от „Булгарцветинвест“ за 1988 г. фигурират: директор, организатор подготовка кадри и личен състав, инспектор ТБТ, отдел финансово счетоводен с 4 щатни длъжности, отдел ПТО, отдел ТРЗ, отдел Планово икономически, отдел МТС, отдел транспорт, отдел Административен, линеен персонал с 4 щата, група Царацово, група Козлодуй, помощно обслужващ персонал.

Производствен щат на работниците от предприятие „Булгарцветинвест“ – София за 1988 г. е разделен на четири комплексни бригади с общ персонал възлизащ на 45 човека. Запазва и увеличава персонала си през 1989 г.

През 1990 г. предприятието е с 25 щата управленски персонал и 54 щата за строително монтажна дейност.      

С Решение на Софийски градски съд от 10.06.1991 г. е регистрирана държавна фирма “Булгарцветинвест“ със седалище гр. София, община „Триадица“, ул. „Княз Борис I“ № 99, с основна сфера на дейност – селско стопанство и търговия с предмет: проучване и проектиране, строително-монтажна дейност, внедряване на технологии, производство на специализирано технологично оборудван, на резервни части и сервизно обслужване на оранжерии и специализирани търговски обекти.  

За периода от 01.12.1991 г. до 31.12.1992 г. е представено разписание на длъжностите и основните заплати на персонала на фирма “Булгарцветинвест“.

В разписанието, което не е поименно фигурират: ръководство, отдел финансово счетоводен, отдел МТС и база, строително-монтажна дейност и група проучване и проектиране. Съставът на фирмата е намален до 18 щата.

В материалите от Държавен архив е представен Списък на сътрудниците по щат към фирма „Булгорцветинвест“ ЕООД от 30.11.1993 година, съдържащ 22 имена на сътрудници.

Списъкът е поименен във формат: три имена на сътрудника; длъжност; забележка.

Под пореден номер 14 /номерация на експертизата/ в списъка е вписан:

Е.Й.Ц.; длъжност – монтажист; забележка – ред.      

Представено е актуализирано поименно щатно разписание на длъжностите на основание заповед № 14 от 10.02.1995 г. при „Булгарцветинвест“ ЕООД, считано от 01.02.1995 г. в което са включени 21 щатни длъжности.

Във формат: Длъжност; Брой; Име, презиме, фамилия; Образование - са посочени поименно девет имена на служители.

Жалбоподателят Е.Й.Ц. не фигурира в актуализираното щатно разписание.     

10.6. При изслушване на заключението по допуснатата СИЕ, вещото лице направи следните уточнения:

В архивните единици, представени по делото има длъжност „монтажник метални конструкции“ пети разряд. Това е отразено на страница 516 от делото и на същата страница един ред по-отгоре е отразено същата длъжност седми разряд. Общата бройка на тази длъжност „монтажник метални конструкции“ е трима. Това са три щатни бройки, които са предвидени на практика за тази длъжност, които съществуват в предприятието. На същата страница в колона шест са отбелязани бройката хора, изпълнявали тези длъжност и те са съответно: V-ти  разряд - пет, VІ-ти разряд - пет и VІІ-ми разряд - 11. 

В предприятието съществуват длъжностите монтажник метални конструкции V-ти, VІ-ти и VІІ-ми разряд, на които са назначени съответно, както следва: монтажник метални конструкции V разряд - пет човека, монтажник метални конструкции VІ разряд - пет човека и монтажник метални конструкции VІІ разряд – единадесет човека. В трудовата книжка на жалбоподателя фигурират „монтажник метални конструкции V разряд“ и „монтажник метални конструкции VІІ разряд“. Предприятието по данните, представени от архива притежава кадрова обезпеченост и финансова обезпеченост, за да изпълнява предмета си, който съдържа ремонтна и монтажна дейност. Информацията за длъжностите, за монтажните бройки и за разрядите е в щатното разписание на дружеството за 1988 г. Заключението, че толкова хора са работили на трите щатни длъжности е въз основа на производствен щат. Източник на тази информация колко хора са работили на трите щатни длъжности е производствен щат на работниците от предприятие „Булгарцветинвест“ - София от 1988 г., годишен фонд работна залата по щатни заплати, колона осем на лист 516 от делото. В тази връзка уточнява, че срещу бройката назначени работници в колона шест са отразени в колона осем общата сума на предвидените заплати. На страница 517 по делото има рекапитулация, в която е обобщена информация за численост на персонала за цялото предприятие и на фонд работна заплата годишен, пак за цялото предприятие. През годините има промяна на щата на длъжността и то значителна. В напредването на годините след 1990 г. щатът намалява драстично.   

11. В хода на съдебното производството към доказателствения материал по делото са приобщени:

11.1. Прокурорска преписка № 1703/2020 г. по описа на Районна прокуратура (РП) – Пловдив/досъдебно производството № 210/2020 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР - Пловдив (л. 250 – л. 388), ведно с Постановление от 14.12.2020 г. на прокурор при РП - Пловдив за прекратяване на наказателното производството по досъдебно производството № 210/2020 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив, образувано за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК (л. 158), потвърдено с Постановление от 11.02.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив (л. 148);

11.2. Заверени копия на архивни документи, съхранявани в Централен държавен архив, архивен фонд № 1213 „Булгарцветинвест“ ЕАД (л. 445 – 544).

ІV. За правото:

12. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

13. Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО,  пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение, че всяко едно разпореждане на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването на конкретни права и задължения, за страните по административното правоотношение.

14. КСО не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането не е обжалван по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същият влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства, върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.

15. Именно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени разпореждането издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е отпускане на пенсията въз основа на неистински документ – чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“, предложение първо КСО. Точно тази хипотеза е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство, приключило с издаването на процесното Разпореждане № ********** Протокол № 2141-15-2/18.03.2021 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - гр. Пловдив. С последното, каза се, е отменено Разпореждане № **********/07.10.2015 г. издадено от същия орган и всички последващи и на Е.Ц. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО  и чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО в редакцията им до 31.12.2015 г. Причина за постановяване на този резултата е незачитане на част от осигурителния му стаж - 6 г. 07 м. 02 дни (положен на длъжност „монтьор“ в „Булгарцветинвест“ АД в периода от 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г.), не само като такъв от II категория труд, а и изобщо като осигурителен стаж. Първоначално този стаж, както и осигурителният доход в размер на 15368 лв. за периода 01.07.1987 г. до 30.06.1990 г., са признати въз основа на удостоверение обр. УП-2 № 5/11.11.2008 г. и удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г. с посочен издател "Булгарцветинвест" АД, които именно са приети от органите на НОИ за неистински документи по смисъл на чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“, предложение първо КСО и са станали повод за иницииране на производството по чл. 99 КСО.

16. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са били предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя по заявлението му от 15.06.2015 г. и по-конкретно следва ли да бъде зачетен и като каква категория положеният от него труд на длъжност „монтьор“ в „Булгарцветинвест“ АД в периода от 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г.

17. Отговорът на този въпрос несъмнено следва да бъде, че въпросният  осигурителен стаж не само следва да бъде зачетен като положен на длъжност „монтьор“ в „Булгарцветинвест“ АД в периода от 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г., но следва да бъде признат и като такъв от II категория труд, на основания т. 26 ПКТП (отм.).

17.1. Действително в случая органите на НОИ не са могли да осъществят проверка в „Булгарцветинвест“ АД (правоприемник на „Булгарцветинвест“ ЕООД, ДФ "Булгарцветинвест" София и предприятие „Булгарцветинвест“ – София), тъй като дружеството е заличено и за него не са предадени в Осигурителен архив при ТП на НОИ ведомости и други документи, от които може да се удостовери осигурителният стаж. В тази насока са и констатациите на приетата по делото СИЕ (т. 10.2. и т. 10.3. от настоящото решение). Това обстоятелство обаче, не може да послужи като основание за незачитане на процесния стаж, при положение, че жалбоподателят разполага с надлежно съставена и заверена трудова книжка.

17.2. Тук именно следва да бъде констатирано, че откритото по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, производство по оспорване на процесната трудова книжка (в частта й, съдържаща запис за трудовия стаж на жалбоподателя в „Булгарцветинвест“ на стр. 16-19 от същата, приложена на л. 23 по делото), не бе проведено успешно. Съгласно СГЕ вх. № 2174/10.01.2022 г., която съдът възприема като компетентна и обективно изготвена, въвеждащи в процеса релевантни за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства - положеният подпис за "ръководител" в правоъгълен печат на ДФ "Булгарцвет" София, поставен на страница 19 от трудова книжка № 828/01.02.1977 г. на Е.Й.Ц., е изпълнен от Н. И.И., ЕГН **********. Последният е представлявал дружеството въз основа на Договор № 223 от 30.03.1994 г. за управление на ЕООД (л. 371 и 372) и доколкото трудовото правоотношение на Ц. е прекратено на 03.02.1994 г., а регистрацията му като безработен в Бюрото по труда е направена на 07.04.1994 г. (според отбелязването му в трудовата книжка - л. 186), настоящият съдебен състав приема, че трудовата книжка е заверена от ръководителя на предприятието според изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (Приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.). Именно посочената наредба е нормативният акт (към момента на полагане на труда), в който се регламентира начинът, по който следва да се оформи стажът след приключване на работа в съответното предприятие. Цитираният чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Според ал. 2 на същия член от наредбата, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1.

Следва да се има предвид и НТКТС (Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., Обн. ДВ. бр.11 от 10 Февруари 1987 г., сега отменена, но действала през по-голямата част от процесния период). В чл. 5 от тази наредба е предвидено, че в трудовата книжка освен данните, посочени в чл. 349 от Кодекса на труда КТ), се вписват: шифровият номер на професията, квалификационното равнище и продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време или надомна работа, и дневното или месечното основно трудово възнаграждение.

В случая в представената по делото трудова книжка е вписана длъжността на жалбоподателя – „монтажник“, посочен е разрядът, който е бил различен през различните периоди от време, за периода от 01.07.1987 г. до 01.11.1989 г. е вписано дневното основно трудово възнаграждение на Ц.в размер на 7,46 лв., което е в пълно съответствие с представеното по делото от Държавна агенция „Архив“, Дирекция „Централен държавен архив“ щатно разписание – „Производствен щат на работниците от П „Булгарцветинвест“ – София 1988 година“ (л. 516 по делото).

Ето защо следва да се приеме, че за процесния период трудовата книжка на оспорващия е оформена съобразно изискванията на действащата към момента нормативна уредба.

Отделно от изложеното, както правилно е констатирано и от вещото лице Т. при изготвяне на приетата по делото СИЕ, в материалите от Държавен архив е представен Списък на сътрудниците по щат към фирма „Булгорцветинвест“ ЕООД от 30.11.1993 година, съдържащ 22 имена на сътрудници (л. 540 по делото). На четиринадесето място (отгоре надолу) в списъка е вписан: „Е.Й.Ц.; длъжност – монтажист; забележка – ред“.      

При това положение представената от Ц. на пенсионния орган трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 КТ, не бе оборена, е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания.

17.3. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС, в която е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Ето защо, поради липса на ведомости и други документи (освен представените по делото от Дирекция ЦДА при Държавна агенция „Архив“), трудовата книжка на жалбоподателя е доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманата от него длъжност „монтажник“ и вида на дейността „строителство“, които служат за определяне на категорията труд като втора по т. 26 ПКТП (отм.).

В тази връзка следва да бъде съобразено, че с разпоредбата на т. 26 (в редакциите й от ДВ бр. 58 от 1990 г. в сила от 30.06.1990 г.) от раздел втори на ПКТП /отм./, действащ до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и Строително-монтажни работници ….., работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.“ (т. 26).

В подкрепа на горното са и показанията на разпитаните по делото свидетели (К., С., К.), от които се установява, че жалбоподателят е работил именно като монтажник на различни строителни обекти на осигурителя през спорния период.

17.4. Крайният извод на съда е, че осигурителният стаж на Ц. за периода от 01.07.1987 г. до 03.02.1994 г. следва да бъде признат като положен от него на длъжност „монтьор“ в „Булгарцветинвест“ при условията на II категория труд. Казано с други думи, осигурителният стаж на Ц. следва да бъде зачетен така, както е бил зачетен с Разпореждане № **********/07.10.2015 г. – общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд 39 г. 09 м. 23 дни, в това число 17 г. 00 м. 24 дни от II категория труд и 18 г. 05 м. 23 дни от III категория труд.

18. В нарушение на принципа за служебно начало, уреден в нормата на чл. 9 от АПК, административният орган не е събрал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, каквито например са тези съхраняване на Държавна агенция „Архив“ (л. 445 – 544). Релевантните в случая факти и обстоятелства не са изследвани в пълнота, а данните, съдържащи се в обсъжданата по-горе трудова книжка са игнорирани напълно, без да са изложени каквито и да било мотиви в тази насока.

19. Независимо от изложеното обаче, следва да се посочи, че оспорените удостоверения обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г. (л. 140 от делото) и УП-2 № 5/11.11.2008 г. (л. 25 лице и гръб от делото), доколкото не се установява нито от кого са съставени/подписани, нито въз основа на какви документи са издадени, няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

Нещо повече, вписаният в УП-2 № 5/11.11.2008 г. осигурителен доход в размер на 15368,00 лв. за период от 01.07.1987 г. до 30.06.1990 г. не съответства на трудовото възнаграждение вписано за този период в трудовата книжка (ТК) на Ц., за която се прие, че е редовно оформена и като такава е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания.

Както вече бе казано, за периода от 01.07.1987 г. до 01.11.1989 г. (общо 28 месеца) в ТК на Ц. е вписано дневно основно трудово възнаграждение в размер на 7,46 лв. или средно 159,12 на месец (така представеното по делото от Държавна агенция „Архив“ щатно разписание – „Производствен щат на работниците от П „Булгарцветинвест“ – София 1988 година“  - л. 516 по делото), а за период от 01.11.1989 г. до 30.06.1990 г. (общо 8 месеца), отново според вписванията в ТК, трудовото му възнаграждение е в размер на 230 лв. ( л. 185). Казано с други думи, за периода от 01.07.1987 г. до 01.11.1989 г. общият размер на основното трудово възнаграждение на жалбоподателя възлиза на 4455,36 лв. (159,12 лв. х 28 месеца), а за период от 01.11.1989 г. до 30.06.1990 г. възлиза на 1840 лв. (230 лв. х 8 месеца), или общо за период от 01.07.1987 г. до 30.06.1990 г. в размер на 6295,36 лв.

Следователно, каквито и добавки да е имал към основаното си трудово възнаграждение (ако изобщо е имал такива), осигурителният доход на Ц. няма как да е бил в размер на 15368,00 лв. за период от 01.07.1987 г. до 30.06.1990 г.

С оглед изложеното обсъжданото удостоверение като официален свидетелстващ документ следва да се квалифицира като такова с невярно съдържание.

Неверен е този свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение, какъвто именно е конкретния случай.

Както неавтентичният, така и неверният документ са неистински. Те нямат доказателствена стойност, а още по-малко - доказателствена сила.

Следователно, в случая действително са били налице възведените в чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО предпоставки, но не за отмяна на Разпореждане № **********/07.10.2015 г., а за изменение на Разпореждане № **********/11.10.2015 г. (л. 120) с което пенсията на жалбоподателя е определена в действителен размер.

Каквито и действия да бъдат предприети по отношение на жалбоподателя от страна на органите на НОИ, не следва да се пренебрегва факта, че декларираният от жалбоподателя базисен период за изчисляване на индивидуалния му коефициент е 01.09.1983 – 31.08.1986 г., а не възприетият от пенсионния орган като по-благоприятен период 01.07.1987 г. - 30.06.1990 г., видно от съдържанието на Разпореждане № **********/07.10.2015 г. Впрочем ответната администрация е разполагала с всички необходимо данни, съдържащи се в редовно оформената ТК на жалбоподателя, които ако бяха съпоставени с тези в коментираното удостоверение обр. УП-2 от 2008 г., щяха да дадат възможност на органите на НОИ да достигне до горните изводи още през 2015 г.

Само за пълнота следва да се добави, че истинността, съответно неистинността на удостоверение обр. УП-3 № 6/11.11.2008 г. е ирелевантна за разрешаване на настоящия административноправен спор, тъй като съдържанието на обсъжданото удостоверение обр. УП-3 преповтаря вписванията в редовно оформената ТК на Ц. и на практика издаването на такова удостоверение е безпредметно.

Следователно, в случая действително са били налице възведените в чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО предпоставки, но не за отмяна на Разпореждане № **********/07.10.2015 г., а за изменение на Разпореждане № **********/11.10.2015 г. (л. 120), с което пенсията на жалбоподателя е определена в действителен размер.

20. Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-163/18.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № ********** Протокол № 2141-15-2/18.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.

V. За разноските:

21. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 782 лв. - внесения депозит за вещо лице в размер на 250 лв., държавна такса за преписи от Държавна агенция „Архив“ в размер на 182 лв. и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв.

 

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-163/18.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № ********** Протокол № 2141-15-2/18.03.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено Разпореждане № **********/07.10.2015 г. издадено от същия орган и всички последващи и му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО  и чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО в редакцията им до 31.12.2015 г.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Е.Й.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 782 лева, представляваща сторените от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: