Р А З П О Р
Е Ж Д А Н Е №13850
24.07.2020 г., гр. Пловдив
Николай Голчев- районен съдия при Пловдивски районен съд, в
закрито заседание, като съдия-докладчик по АНД № 4273/2020 г., по описа на РС-
Пловдив, ХVІІІ- ти н.с., след като се запознах с материалите по делото и
упражнявайки правомощията си, съобразно гл. XXVIII- ма НПК, чл. 377, ал. 1 НПК, считам следното:
При осъществена служебна
проверка, съдията- докладчик счита, че на стадия от досъдебното производство
„действия на прокурора след завършване на разследването“, при изготвянето на мотивираното
постановление от прокурор при РП- Пловдив,
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Прочитът на
посоченото постановление налага разбирането, че при съставянето му, макар и да
са описани множество факти, касаещи процесния случай, то не е отразено от кой
момент обвиняемият е могъл да възприеме приближаващия мотоциклет „Хонда CBR600”, управляван от пострадалия
Г.. На стр. 3- та от мотивираното постановление, прокурорът единствено е
цитирал думите на самия обвиняем, който посочва, че е възприел пострадалия, когато
се е намирал на около 30 метра от него. Не се изяснява обаче, дали
наблюдаващият прокурор приема тази величина като доказано първия възможен
момент, в който обвиняемият е възприел приближаващия пострадал, или единствено
цитира казаното от обвиняемия, без да го приема за достоверно и да го кредитира
в тази част. Този пропуск закономерно води и до липсата на дефинирана и ясно
посочена „опасна зона за спиране“ на обвиняемия в постановлението. „Опасната зона за спиране“ представлява пътят,
който превозното средство изминава от момента, в който неговият водач възприеме
възникналото препятствие пред себе си, до момента на окончателното спиране. В
тази връзка, прокурорът приема, че обвиняемият навлиза в кръстовището за
маневра „ляв завой“ без да спре / л. 6 гръб от постановлението, абз.
„предпоследен“/, но не са изложени каквито и да било факти за момента, в който
обективно е можел да възприеме водача на мотоциклета, съответно да реагира чрез
задействане на спирачната система на автомобила или предприемането на
спасителна маневра.
Пропуск, аналогичен с
гореизложения, е налице и за самия пострадал. Отново на л. 6- гръб от постановлението,
абз. „предпоследен“, прокурорът приема, че пострадалият е управлявал
мотоциклета със скорост от 64км/ч. и не е имал техническа възможност да избегне
удара. Този извод обаче, не е попълнен със съответни факти. Не е отразено кой е
първоначалният момент и на какво отстояние от автомобила, водачът на
мотоциклета за пръв път е възприел препятствието пред него. Съответно, от този
момент ще следва да се направи преценка дали е можел да спре или извърши
спасителна маневра. Последното обстоятелство е от особена важност, предвид
твърдяното в постановлението съпричиняване от страна на пострадалия. На стр. 5-та
от постановлението е обсъдена „опасна зона за спиране“ на пострадалия, ако той
се е движел със 73, 37 км/ч., но не е коментирано каква би била „опасната зона
за спиране“ при скорост от 64км/ч., която величина е окончателно възприетата от
прокурора. В тази връзка, на стр. 3- та от постановлението е посочено, че
пострадалият е „възприел предницата на лекия автомобил на обв. У., извършващ
маневра завой наляво от бул. „Руски“ към западната част на ул. „Янко Сакъзов“,
като отново не е отразено какво е било разстоянието от възприемането, до настъпването
на инициалния сблъсък между двете МПС. Не е отразена и „опасната зона на
спиране“ на пострадалия, изчислена при съобразяване на скоростта му на
придвижване, спирачния път на мотоциклета, разстоянието от което е възприета
опасността и времето за реакция.
Диференцираната процедура,
развиваща се по реда на гл. XXVIII- ма НПК разкрива редица специфики съпоставено с общия ред за разглеждане
на наказателни дела, като една от основните отлики е, че съдът разглежда казуса
във фактическите рамки, очертани от прокурора. Предвид това, от особена важност
е постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, да съдържа в пълнота всички релевантни
за казуса факти ( доколкото не се предвижда процедура по допускане на изменение
в обвинението).
Така допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила е отстранимо и наблюдаващият прокурор би
могъл да го коригира, упражнявайки правомощията си. Предвид изложеното и на
основание чл. 377, ал. 1 НПК, то съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото да бъде върнато на наблюдаващия прокурор.
На основание чл. 377, ал. 2 НПК,
разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на гл. XXII- ра НПК.
Така мотивиран, съдията-
докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД 4273/ 2020г., по описа на
РС- Пловдив, ХVІІІ- ти н. с-в.
ВРЪЩА делото на наблюдаващия прокурор при РП- Пловдив, за
отстраняване на констатираните в мотивната част на настоящото разпореждане
съществени нарушения на процесуалните права, довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест, в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните, пред Окръжен Съд- Пловдив, по реда
на гл. XXII- ра НПК.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала!
Т.К.