МОТИВИ
към присъда № 627/17.11.2009г. по НОХД № 580/2009г. по
описа на ПРС, ХХІІн.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Ц.Й.П., ЕГН **********, и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 133 пр. 2 вр. с чл. 129 ал. 2
от НК, за това, че на 13.06.2006 год. в с. Белозем, обл. Пловдивска по
непредпазливост е причинил на М.Н.М. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на десния глезен на малкопищялната кост на десния крак, довело до
трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник; както и срещу Н.М.М., ЕГН **********, и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, за това, че
на 13.06.2006 год. в с. Белозем, обл. Пловдивска противозаконно е унищожил
чужда движима вещ – предно обзорно стъкло на лек автомобил марка „Киа Соренто”
с ... на стойност 645 лв., собственост на фирма „...”гр. С..
С протоколно определение от
13.10.2009г., влязло в законна сила на 29.10.2009г. на основание чл.1, ал.1 от
Закона за амнистията и по искане на подсъдимия П. и защитника му съдът частично
е прекратил производството по настоящото дело по отношение на подс.Ц.Й.П. за
престъпление по чл. 133 пр. 2 вр. с чл. 129 ал. 2 от НК.
По
искане на подсъдимия Н.М.М. и неговия защитник, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на
подсъдимия М. да бъде наложено наказание, определено при условията на чл. 55 от НК, ориентирано към минимален размер, с оглед обстоятелството, че
производството се разглежда по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК.
Граждански
иск в съдебно заседание не е предявен.
Подсъдимият в съдебно заседание, признава вината си и
искрено се разкайва за случилото се. Декларира желание делото да приключи чрез
провеждане на предварително изслушване на страните, както и че не оспорва
фактическата обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства по посоченото в него. Моли съда да му наложи административно наказание
“глоба” в минимален размер в духа на пледоарията на защитата му.
Адв.М.,
защитник на подсъдимия пледира, че в конкретния казус, предвид обстоятелството,
че подсъдимия е възстановил изцяло вредите, както и с оглед наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, то предлага на съда да преквалифицира
деянието като такова по чл.216, ал.4, вр.чл.93, т.9 от НК, в резултат на което
да освободи М. от наказателна отговорност и да му наложи административно
наказание, ориентирано към минимума, а именно “глоба” в размер на 500лв, с
оглед наличие на материалноправните предпоставки на чл.78а от НК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
Н.М.М. е роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, със средно
образование, женен, управител на „...”, неосъждан, ЕГН **********.
На 05.02.2004 год. „...” гр.
Пловдив чрез управителя си К.М. закупило на лизинг от „...”гр. С. лек автомобил
„Киа Соренто” с .... Към февруари 2006 год. автомобила бил изцяло заплатен на
лизингодателя, но не бил прехвърлен надлежно на купувача и по документи в
правния мир се водел още на „...”гр. С..
На
13.06.2006 год. сутринта свидетелите К. и В. М., придружавани от Ц.П.
(подсъдимият, спрямо когото наказателното производство е прекратено) на път за
мелницата в гр. Брезово, която държали под наем, решили да минат с гореописания
автомобил до с. Белозем и да се срещнат с пострадалия М.М., който им дължал за
5 месеца около 3 000 лв. за взето брашно. Намерили последният във фурната
му, разговаряли и той за пореден път поискал отсрочка на плащането. След
обещанието на М. М., че до десетина дни ще им плати, те си тръгнали.
Два
часа по-късно свид. М.М. позвънил на свид. К. М. и му казал вместо да се
занимават с него да погледнат как ги крадат техни служители в мелницата. Не
пожелал да каже обаче имена. Свид. К. М. ***М. за повече информация, но не
успял. Тогава разговарял със свид. Р.М., син на пострадалия М., и разбрал, че
баща му е във фурната.
Заинтригуван
и подлъган от тази информация, след приключване на работа в мелницата свид. К.
М. *** отново да минат през с. Белозем. Било около 15.30 ч., когато джипа им
спрял пред дома на М.М., тъй като не го открили във фурната. Последният и
двамата му синове – свид. Р.М. и подс. Н.М. били на улицата пред къщата си и
работели нещо.
Свид. К. и В. М. слезли от автомобила си
и отишли до М.М.. Подс. Н.М. започнал да се заяжда с К.М. – „За какво си го
довел този /визирайки другия подсъдим/, ще ни биеш ли?”. След това отишъл до
бус, спрян на улицата, взел газовия си пистолет и го размахал срещу подс. Ц.П..
Последният слязъл от джипа и заедно със свид. К.М. успели да го успокоят и да
му обяснят, че целта им е получаване на информация от баща му – свид. М.М..
Подс. Н.М. прибрал пистолета в джоба си.
Двамата
братя М. се отделили с М.М., за да разговарят, а подс. Ц.П. останал при
синовете му – подс. Н.М. и свид. Р.М.. Последните обаче се държали агресивно. В
един момент подс. Н.М. замахнал с ръка към подс. Ц.П. и с някакъв остър предмет
сцепил устната му. Последвала размяна на удари, при което подс. Н.М. паднал на
земята. Тогава по-малкият брат – свид. Р.М. са засилил към подс. Ц.П. и го
хванал през кръста, но и той бил повален на земята. Братята М. веднага отишли
до тях, за да потушат разправията и боя между подс. Ц.П. и братята М. . В този
момент обаче свид. М.М. с кол в ръката се насочил към подс. Ц.П., ударил го по
главата и му сцепил веждата. Подс. Ц.П. се отскубнал от свид. К.М., който го
държал, и ударил в лицето, стоящият пред него М.М.. Последният залитнал и
паднал на земята. При падането се получило индиректно усукване на десния му
крак, при което се счупил десния глезен на малкопищялната кост на десния крак
на свид. М.М..
Веднага
след това свид. К.М. хванал подс. Ц.П. и го забутал към джипа, за да не се
разраства скандала. Използвайки този момент подс. Н.М. ударил с пистолета три
пъти в тила подс. Ц.П.. Последният се качил в джипа и направил маневра, за да
обърне посоката на движение и се отдалечи от местопрестъплението.
В
това време подс. Н.М. взел от земята голям камък и го запратил по джипа, като
счупил предното му обзорно стъкло.
С
протокол за доброволно предаване подс. Н.М. предал 1 бр. газов пистолет с
пълнител марка „Волтра”.
Видно
от назначената тройна съдебномедицинска експертиза на свид. М.М. е била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десния глезен на
малкопищялната кост на десния крак, довело до трайно затрудняване движението на
долния десен крайник.
Съгласно
заключението на стоковооценъчната експертиза стойността на счупеното предно
обзорно стъкло на лек автомобил „Киа Соренто” с ...възлиза на 645 лв.
За
да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото
доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в
съдебното заседание, от свидетелските
показания на свидетелите К. и В. М. М., Р. и М. М. , П.Й., С.Т., Т.Х., К.С.,
Г.Г., Д.И. и Ц.Р., както и от обясненията на подс.П., дадени на досъдебното
производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са
събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани
на досъдебното и съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал – протокол за доброволно
предаване, за очни ставки, заключения на СМЕ, комплексна тройна СМЕ и СОЕ,
медицински документи, разписки, договор за лизинг, свидетелство за регистрация
на МПС, удостоверение, застрахователни полици, справки от мобилни телефонни
оператори, приемо-предавателен протокол, пълномощно, справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимия, вносна бележка за възстановяване на
вреди, а също и от веществените доказателства, приобщени по делото – газов
пистолет марка „Волтра”, ведно с пълнител.
От
наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят
направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин
се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството.
Това
е така, тъй като свидетелите, логично и непротиворечиво изясняват всички факти
и обстоятелства, предмет на доказване в настоящото производство –
инкриминирания момент, фактът на унищожаване на вещта, вида и характера й, като
последното кореспондира и с приложените по делото писмени доказателства –
договор за лизинг, застрахователни полици, свидетелство за регистрация на МПС,
удостоверение, приемо-предавателен протокол, заключение на СОЕ.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
заключението на вещото лице, като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
В тази насока и при
постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанията на
подсъдимия, които в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните
в хода на досъдебното производство доказателства.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият Н.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.4, вр.ал.1 от НК за
това, че на 13.06.2006 год. в с. Белозем, обл. Пловдивска противозаконно е
унищожил чужда движима вещ – предно обзорно стъкло на лек автомобил марка „Киа
Соренто” с ... на стойност 645 лв., собственост на фирма „...”гр. С., като
деянието представлява маловажен случай.
От обективна страна
подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата в с.Белозем, обл.Пловдив,
хвърляйки камък по предното обзорно стъкло на лекия автомобил „Киа Соренто” с
..., собственост на „...”гр. С., причинил цялостното му напукване и хлътване,
което довело до неговото унищожаване, с оглед пълното разрушаване на субстанцията
му и невъзможността въобще да бъде използвано по предназначението му. С
действията си подсъдимият е обективирал престъпното си намерение да унищожи
чуждата движима вещ, установена по вид и стойност от доказателствата по делото.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия виновно при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Подс.М е съзнавал че вещта, предмет на престъплението е чужда, както и че
собственикът й не е съгласен тя да бъде унищожена, като подсъдимият е
преследвал именно тази цел и е изразил с действията си това намерение.
Освен това съдът
намира, че деятелността на подсъдимия покрива признаците на маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като от една страна, в конкретния казус са
налице незначителни вредни последици, най-вече и предвид обстоятелството, че
същите са изцяло репарирани от страна на подсъдимия, а от друга страна, се
установяват други смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед цялостното
развитие на конфликтната ситуация, която не се е развила по волята на
подсъдимия, още повече, че при същата е пострадал и баща му – св.М.М.. В този
смисъл Съдът прие, че подс.М. от обективна и субективна страна е осъществил
признаците на деянието по чл.216, ал.4, вр.ал.1 от НК., тъй като същото се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпното унищожаване на вещи в други случаи, а и съвкупната
преценка на съда е, че се касае за деец, който да се отличава с ниска степен на
обществена опасност.
ПО НАКАЗАНИЕТО
С оглед приетата
от съда правна квалификация на деянието, а именно такова по чл.216, ал.4,
вр.ал.1 от НК, предвиденото в особената част на НК наказание е “Лишаване от
свобода” до шест месеца или “глоба” от
сто до триста лева.
Подсъдимият
е пълнолетно лице, не е осъждан до момента за престъпление от общ характер,
както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на
Глава VІІІ от НК, като настъпилите от престъплението съставомерни материални
щети, са били възстановени.
При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че подс.Н.М.М. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършеното по чл.216, ал.4, вр.ал.1 от НК престъпление, като му
се наложи административно наказание “Глоба”.
При
индивидуализация размера на така посоченото административно наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото с оглед степента на обществена опасност
на дееца и извършеното деяние – чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни на подсъдимия, семейната и трудова ангажираност, сравнително младата му
възраст, както обстоятелството, че същият съдейства за установяване на
обективната истина – призна вината си, изрази искрено съжаление за стореното, а
също и сравнително отделечения
период на осъществяване на деянието съотнесен към момента на реализиране на
отговорността му за същото. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така
изложеното, както и предвид имотно и семейно състояние на подсъдимия, съдът
счита, че най-правилно е да му се определи и наложи наказание “глоба” в минималния, предвиден в закона, размер, а
именно - 500лв, с което биха могли да се постигнат целите на наказанието,
предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК.
Според
преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието,
поради което и се явява справедливо.
Причините за извършване на престъплението
са незачитане на личната собственост и
установените правила и норми за нейното опазване, както и ниска правна
култура.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Съдът възложи направените по
делото разноски в размер на 135 лв.
С
оглед обстоятелството, че в хода на наказателното производство, в досъдебната
му фаза, са били направени разноски в размер на 264 лв. за изготвяне на СМЕ и
комплексна СМЕ, касаещи обвинението досежно подс.Ц.П. за престъпление по
чл.133, пр.2, вр.чл.129, ал.2 от НК, за което производството е било прекратено,
то и съдът постанови същите да останат за сметка ***.190, ал.1 от НПК.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК