Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на шести март през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря С.Апостолова ,
като разгледа гр.д. №7477 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
„ Б.Д.” ЕАД *** иска да се признае за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ
срещу Р.М.Ш. ЕГН ********** от гр.Пловдив ; че Ш. дължи сумата от 70 256,63
лева главница по договор за жилищен кредит от 28.04.2006 г и допълнително
споразумение от 16.11.2010 г ; сумата от 13 530,10 лева договорна
лихва за периода 01.04.2015 г – 14.02.2017 г по посочения договор ; сумата от 150,03
лева санкционираща лихва за периода 12.01.2016 г – 14.02.2017 г ; и сумата
от 1743,20 лева банкови такси за периода 12.08.2014 г – 05.07.2016 г ;
ведно със законната лихва върху главницата от 15.02.2017 г до окончателното й
заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
16.02.2017 г по гр.д.№2048/17 г на Районен съд-Пловдив , XVI граждански състав
.
Според ищеца на ответника е предоставен ипотечен
кредит в размер на 82 600 лева със срок за издължаване 300 месеца , като
сумата е преведена на 12.05.2006 г . Първоначалната лихва е определена на 8,29
% /базов лихвен процент 3,69 % и 4,60 % надбавка/ . На 16.11.2010 г е
подписано допълнително споразумение , което кредитът е преструктуриран и е
уговорено : гратисен период за издължаване от 9 месеца без промяна на крайния
срок за издължаване на кредита ; кредиторът се отказва от вземането си за
наказателни лихви в размер на 0,58 лева за периода 20.10.2010 г до 16.11.2010
г и от годишна такса управление от 95
лева . Кредитът е обслужван до м.12.2015 г , но не са заплатени вноски за
месеците януари , февруари и март 2016 г . С нотариална покана кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 09.02.2017 г , като до предявяване на молба за
събиране по съдебен ред остътъкът от кредита е олихвяван с договорения лихвен
процент и наказателна надбавка от 10 %. На
15.02.2017 г е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 16.02.2017 г по гр.д.№2048/17 г на Районен
съд-Пловдив , XVI граждански състав .
Препис от исковата молба и приложенията
е връчен на ответника на 18.07.2017 г и в указания срок на 01.08.2017 г е
подаден писмен отговор. Ответникът оспорва , че е уговорен лихвен процент от
8,29 % предвид формулировката на чл.5 от договор за жилищен кредит от
28.04.2006 г . Липсва дефиниция на понятията базов лихвен процент /БЛП/ и не е
ясна формулата , по който той се изчислява , както и надбавката и отстъпката .
Посочването на 3,69 % БЛП и стандартна надбавка от 4,60 % има само информативно
значение и не отвързва ответника , поради което тези клаузи са неравноправни и
нищожни . Лихвеният процент е определян едностранно от банката и без
методология /формула/ на изчисляване . Не е налице подписан от страните
погасителен план и към 09.02.2017 г не са били налице основания за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем . Дори да се приеме , че ответникът дължи лихви
, те трябва да са 5,59 % за първите три години и 8,29 % за останалия период . Вместо
това банката е увеличавала произволно БЛП и е събирала неправомерно значителни
суми . Поради неправомерното поведение на банката се е стигнало до просрочие и
необходимост от подписване на допълнителното споразумение , а със самото
споразумение са „узаконени“ незаконни лихви като е увеличена главницата .
Допълнителното споразумение е нищожно , представлява анатоцизъм и не санира
нищожните клаузи на договора . Разпоредбата от чл.9.2 от ОУ относно БЛП е
неравноправна клауза и е нищожна . Евентуално трябва да се направи прихващане с
надплатени от ответника суми .
В допълнителната си искова молба ищецът
оспорва отговора на ответника . Стандартната надбавка е уговорена на 4,6 % , а дължимата
първоначална лихва е 8,29 % . Не са налице неравноправни клаузи и ЗЗП не е
приложим за конкретния договор за кредит , като лихвата е уговорена като
променлива . Промените са лихвите са наложени от промени в пазарните условия и
финансовия пазар . След 10.09.2007 г лихвеният процент е увеличен от 5,59 % на
6,09 % ; след 02.04.2008 г лихвеният процент е увеличен от 6,09 % на 6,59 % , а
след 21.10.2008 г от 6,59 % на 7,59 % . С допълнителното споразумение са
направени взаимни отстъпки , като капитализирането на лихви е било с цел да не
се променя крайният срок на издължаване на кредита . Това капитализиране не е
анатоцизъм .Наказателната надбавка от 10 % е начислявана едва след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем . Възражението за нищожни и неравноправни клаузи
е погасено по давност .
В допълнителния си отговор ответникът
оспорва твърденията на ищеца . Не е уговорена първоначална лихва от 8,29 % , а
тя има само информативно значение . При съобразяване на неравноправните и
нищожни клаузи кредитът не е предсрочно изискуем . Безспорво БЛП е определян
произволно , а допълнителното споразумение не може да санира нищожни клаузи и
плащане на недължими суми . Прекомерно е искането за 10 % наказателна надбавка
. Позоваването на нищожност не е ограничено със срок.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя договор за жилищен
кредит от 28.04.2006 г за сумата от 82 600 лева със срок за издължаване 300
месеца . Според чл.5 от договора първоначалната лихва е определена на 5,59 %
/базов лихвен процент 3,69 % и 1,9 % надбавка/ за период от три години ; а за
останалия период е посочен базов лихвен процент към датата на сключване на
договора от 3,69 % и стандартната надбавка е посочена като 4,60 % .
Общата лихва може да се намали при условията на програма „ДСК Уют“ .
Към договора за кредит са приложени ОУ и
„калкулатор“ за вноските , които са подписани от ответника .
Според допълнително споразумение от 16.11.2010
г е предоставен гратисен период от 9
месеца с плащане на 50 % от месечната лихва , уговорено е капитализиране на
непогасената част от начислената лихва освен в случай на предсрочна изискуемост
. Изготвен е нов погасителен план и представител на ответника го е подписал ,
както и новите общи условия .
Ищецът прилага наличните в заповедното
производство извлечение от счетоводни книги , заповед за изпълнение и
изпълнителен лист .
С нотариални покани връчени на ответника на 06.02.2017 г и на
27.02.2017 г кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът представя извлечения от сметка за
извършените от ответника плащания и начислени лихви и такси .
Според изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Румен С. на 12.05.2006 г на
посочена от ответника банкова сметка *** . По кредита ответникът е заплатил
общо 77 137,77 лева / 12 438,37 лева главница , 64 027,10
лева възнаградителна лихва , 49,18 лева лихва върху просрочена главница , 285
лева годишни такси управление и 374,12 лева застраховки /. Считано от
12.12.2015 г ответникът е преустановил плащане на главница и лихви . претендираната
от ищеца 13 530,10 лева възнаградителна лихва е формирана от
8563,22 такава лихва за периода 12.01.2016 г – 15.02.2017 г и 4966,88 лева
сторнирани /бивши капитализирани/ лихви на 16.11.2010 г и 13.08.2011 г .
Санкциониращите лихви от 150,03 лева са формирани от 32,91 лева
начислени върху просрочени вноски за периода 12.05.2016 г – 15.02.2017 г ; и
117,12 лева върху целия неплатен остатък главница за периода 09.02.2017 г
-15.02.2017 г . Ищецът е начислил 1743,20 лева банкови такси за периода
12.08.2014 г – 05.07.2016 г. Ако с внесените суми от 77 137,77 лева се
плати само главница с капитализации , то остатъкът от главницата би бил
10 488,11 лева . Ищцът е начислявал следния лихвен процент :
- за периода 12.05.2006 г – 09.09.2007 г е начислявал
5,59 %;
- за периода 10.09.2007 г – 01.04.2008 г е начислявал
6,09 %;
- за периода 02.04.2008 г - 20.10.2008 г е начислявал
6,59 % ;
- за периода 21.10.2008 г – 11.05.2009 г е начислявал 7,59
% ;
- за периода 12.05.2009 г – 15.02.2017 г е начислявал 10,29
%.
Промените на БЛП са извършвани от
Комитет за управление на активите и пасивите на банката , а считано от
12.05.2009 г е въведена надбавка от 4,6 % съгласно чл.5 от договора за кредит .
Към 16.11.2010 г ответникът е бил
изряден по кредита , като неплатената главница е била 74 944,74 лева с
включена капитализирана такса управление в размер на 95 лева .
Ако до 16.11.2010 г е прилаган ГЛП от
5,59 % за първите три години и 8,29 % за останалия период биха се дължали за
този период 30 033,12 лева , докато ответникът е платил 31 244,05
лева .
Ако до 14.02.2017 г е прилаган ГЛП от
5,59 % то ответникът би дължал 64 439,03 лева ; като ответникът е
заплатил до тази дата 77 173,77 лева. Неплатеният остатък за главница към
14.02.2017 г е 75 756,64 лева и включва една капитализирана годишна такса
управление в размер на 95 лева .
Ако до 14.02.2017 г е прилаган ГЛП от
5,59 % за първите три години и 8,29 % за останалия период – и при включени
капитализации - то ответникът би дължал 78 944,16 лева –
17 861,17 лева главница и 61 132,99 лихва . Към 14.02.2017 г
платените суми не са били достатъчни да
погасят дължимите вземания . В просрочие са били суми от 3589,29 лева
/2355,08 лева сторнирани от главницата и 1188,99 лева просрочена
възнаградителна лихва за периода 12.12.2016 г – 14.02.2017 г / ; просрочена
главница от 609,04 лева по три просрочени вноски за периода 12.12.2016 г
– 14.02.2017 г , 1,42 лева санкционираща лихва , 120 лева такса
за изискуемост и 109,07 лева неплатена наказателна лихва . Неплатеният
остатък за главница към 14.02.2017 г е 65 442,87 лева , включващ и
една капитализирана годишна такса за управление от 95 лева .
Ако до 14.02.2017 г е прилаган ГЛП от
5,59 % за първите три години и 8,29 % за останалия период – без включени
капитализации - то ответникът би дължал 77 922,53 лева –
17 861,17 лева главница и 60 061,36 лихва . Към 14.02.2017 г
платените суми не са били достатъчни да
погасят дължимите вземания . В просрочие са били суми от 3452,18 лева
/2517,65 лева възнаградителна лихва за периода 12.12.2016 г – 14.02.2017 г ;
просрочена главница от 609,04 лева по три просрочени вноски за периода
12.12.2016 г – 14.02.2017 г , 1,42 лева санкционираща лихва , 120
лева такса за изискуемост и 109,07 лева неплатена наказателна лихва
. Неплатеният остатък за главница към 14.02.2017 г е 65 442,87 лева
, включващ и една капитализирана годишна такса за управление от 95 лева .
В резултат на извършените увеличения на
лихвения процент и капитализиране на лихви към главницата размерът на дължимата
възнаградителна лихва се е увеличил със 17 495,84 лева . Общият
размер на плащанията извършени от ищеца за възнаградителна лихва до 09.02.2017
г е 64 027,10 лева .
Ако до 09.02.2017 г е прилаган ГЛП от
5,59 % за първите три години и 8,29 % за останалия период – с включени капитализации
- то ответникът би дължал 61 042,57 лева . Ответникът е заплатил до
09.02.2017 г 64 027,10 лева или 2984,53 лева повече възнаградителна
лихва . За същия период и при същите лихви
– без включени капитализации – ответникът ще е заплатил 4056,16 лева
повече възнаградителна лихва .
Ответникът не е ползвал преференциални
условия по програма „ДСУ Уют“ , а след 12.05.2009 г е прилагана стандартната
надбавка от 4,6 % по чл.5 от договора .
Изчислената възнаградителна лихва до
09.02.2017 г при лихвен процент от 5,59 % за първите три години и 8,29 % след
това е общо 61 042,57 лева ; докато платената възнаградителна лихва до
09.02.2017 г е била 64 027,10 лева ; или са платени 2984,53 лева повече за
възнаградителна лихва .
В о.с.з на 19.03.2018 г вещото лице С.
уточнява , че в претендираната от ищеца 13 530,10 лева договорна
лихва за периода 01.04.2015 г – 14.02.2017 г ; са включени капитализирани лихви
от 4966,88 лева , на които до сторнирането е начислявана възнаградителна лихва
по кредита . Таксата от 95 лева е била дължима и капитализирана към главницата
на 12.05.2007 г , но е имало средства за нейното плащане и евентуално трябва да
се извади от неплатения остатък за главница .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Съгласно
легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок , а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален ; като при него целта, за която се отпуска сумата по кредита е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
В случая няма
спор и е видно от писмените доказателства , че между страните е сключен договор за жилищен кредит от 28.04.2006 г за сумата
от 82 600 лева със срок за издължаване 300 месеца . Според чл.5 от
договора първоначалната лихва е определена на 5,59 % /базов лихвен
процент 3,69 % и 1,9 % надбавка/ за период от три години ; а за останалия
период е посочен базов лихвен процент към датата на сключване на договора от 3,69
% и стандартната надбавка е посочена като 4,60 % . Според ССЕ на 12.05.2006
г на посочена от ответника банкова сметка *** .
Напълно нови за процеса , преклудирани и
неоснователни са доводите на ищеца в писмената му защита , че страна по
договора за кредит е и неговата съпруга Ю.А.. Същата е посочена в чл.9 от
договора като СЪПРУГА на кредитополучателя-ищеца , но не е кредитополучател
, а солидарен длъжник по силата на СК . По тази причина не е необходимо
Апостолова да бъде уведомявана за предсрочната изискуемост .
Извън тези преклудирани доводи спорът между
страните е за :
-
нищожни и неравноправни
клаузи в договора за кредит и ОУ даващи възможност за увеличаване на
лихвения процент по кредита ;
-
незаконосъобразност
на извършените капитализации на
лихви ;
-
наличие на
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем респ.евентуално надплащане на действително дължимите суми от
страна на ответника .
С определение от 26.10.2017 г съдът е
указал на ищеца , че съгласно трайната практика на ВКС следи /дори и служебно/
за неравноправни клаузи в договора за
кредит , както и че не сочи доказателства за механизъм , формула и компоненти
за определяне на базовия лихвен процент
и надбавка върху него. Въпреки
указанията нови доказателства за математически алгоритъм или формула за
определяне на базовия лихвен процент не са представени .
По
ОУ на ищеца вече е формирана задължителна практика на ВКС .
С решение №205 от 07.11.2016 г по
т.д.№154/16 г на ВКС , I ТО
се прие , че уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна
на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност,
поради което по отношение на тази клауза, изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП е
неприложимо. Разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП изключва неравноправността при
клаузи със смисъла по чл.143 т.7,10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове
сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и
контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори
/колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия
пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената
/лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема
характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които
могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на
търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да
допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея,
независимо, че ощетената при увеличение на цената, винаги е по-слабата,
потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено
следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т.е.
недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от
генералната дефиниция за неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е
предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността норма на
чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП. Този извод следва както от целта на закона, така и от
систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл.144,ал.4 ЗЗП - при
клауза в потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия
търговец предпоставя „методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в
договора”. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде
променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на
чл.147,ал.1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди
както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би
била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация за цената на
услугите е основно право на потребителя /чл.1 от закона/, респ. задължение на
добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му
да направи своя избор /чл.4 ЗЗП/. Ако предпоставката - добросъвестност на
търговеца, /предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената,
респ.лихвата/, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора
метод за промяна на цената, не е налице, същият не може да се ползва от
изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП.
Не е част от предмета на правния въпрос действителността на клауза, уреждаща
възможността цената на финансовата услуга единствено да нараства при промяна на
пазарните индекси, без да се променя при тяхното намаляване, съответно на
клауза, при която отсъства обвързаност на конкретния размер на промяната на
лихвата /цената/ с конкретния размер на изменение на пазарния индекс.
В случая е неприложимо изключението на чл.144
ал.3 т.1 ЗЗП - изменението на цената да
се дължи на външни причини /без необходимост от ясно установени правила и
конкретна информация как и колко търговецът може да промени цената/. В договора
за ипотечен кредит и в Общите условия към него не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по
които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на
задължението, т.е. не са инкорпорирани условията - вътрешните правила на
банката, изисквани от т.2 на чл.58,ал.1 ЗКИ /приложимият за спора закон, тъй като Закона за потребителския кредит в
редакцията му преди изменението бр.59/2016г. и Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители, които дават специална закрила на потребителите на
кредитни услуги и уреждат правила за прозрачност и яснота при предоставяне на
кредити на потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна
информация, са приети след сключване на процесния договор от ноември 2007г./
клаузите на т.8.1 от първоначалните ОУ и
на т.9.2. от версия 30.08.2010 г на ОУ , която въвежда право на кредитора
едностранно да променя базовия лихвен процент, са неравноправна. Тe не съдържат
описание и изброяване на обективни фактори и условия, при които банката може да
извърши промяната. В ОУ и в договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила,
по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило
за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната.
Банката не твърди, съответно по делото няма доказателства, че на
кредитополучателя са били оповестени и предоставени „правила”, по които ще се
определи, или е определен конкретният размер на увеличението. Неясно ,
непрозрачно и без установен метод и стандарт банката, променяйки базовия лихвен
процент, е променила годишния процент на лихвата по конкретния кредит от 10.09.2007
г до 01.04.2008 г на 6,09 %; от 02.04.2008 г до 20.10.2008
г на 6,59 % ; от 21.10.2008 г до 11.05.2009 г на 7,59 % ; от 12.05.2009
г до 15.02.2017 г на 10,29 %.
Тази промяна съставлява едностранно
изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която е
съществен елемент от договора за кредит. Промяната на лихвата е упражнена на
основание на посочените клаузи от Общите условия /в две различни версии/ - които са неравноправни , поради това и
нищожни - чл.146,ал.1 ЗЗП. Не е доказано от ищеца клаузата да е уговорена индивидуално
. Възражението за нищожност на клаузите не е обвързано
със срок и не се погасява по давност .
По тази причина съдът счита , че
задълженията на ответника следва да се определят без да се вземат предвид едностранните увеличения на лихвения
процент , а само тези посочени в договора - 5,59 % за първите три години и 8,29
% за останалия период . Съдът не приема тезата на ответника , че посочването на
лихвените проценти в договора било „само информативно“ . Волята на страните е
била да се предостави кредит и той да се заплаща при посочените в договора
условия – с първоначална преференциална лихва от 5,59 % за три години и
основна лихва от 8,29 % за останалия период . Незаконосъобразно е да се счита , че
ответникът не дължи никакви лихви / , че ползва кредита безплатно/ и всичките
му плащания да се отнесат към погасяване на главницата . Не би могло да се
прием и че се дължи лихва от 5,59 % за целия период , защото изрично е
предвидено , че тази лихва се дължи само за първите три години .
По отношение на извършената капитализация с допълнително
споразумение от 16.11.2010 г , същата не следва да се има предвид съгласно
указанията в решение №146 от 01.11.2017 г по т.д.№2615/16 г на ВКС , I ГО . Допълнително
споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на
кредит , в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор , е нищожно на основание чл.366 ЗЗД. С подписването на споразумението
/което има и установителна част/ се цели задължението формирано чрез неравноправните клаузи на първоначалния
договор да се признае като размер от кредитополучателя ; както и същото да се
счита за индивидуално уговорено , което не е така .
При тези данни трябва да се изследва
твърдението на ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение , че към 09.02.2017 г е налице предсрочна
изискуемост на кредита . Съгласно отговора на 11-та задача в изслушаната
ССЕ /вариант без капитализации/ към 09.02.2017 г респ.към 14.02.2017 г
платените от ответника суми от 77 173,77 лева не са били достатъчни за
погасяване на задълженията по кредита ; като са били просрочени 3452,18 лева , от които 2517,65 лева възнаградителна
лихва за периода 12.12.2016 г - 14.02.2017 г ; главница от 609,04 лева по три
просрочени вноски за периода 12.12.2016 г -14.02.2017 г ; 1,42 лева
санкционираща лихва , 120 лева такса изискуемост и 109,07 лева неплатена
наказателна лихва . Неплатеният остатък за главница към 14.02.2017 г е в размер
на 65 442,87 лева , включващ и
капитализирана годишна такса от 95 лева .
Съдът приема , че са били налице
предпоставки задълженията по кредита да се обявят за предсрочно изискуеми , но
при съобразяване нищожността на клаузите за увеличаване на лихвения процент и
несъобразяване на капитализациите , ответникът дължи по-малки суми от
претендираните . Тези суми трябва да се определят според посоченото в отговора
на 11-та задача в изслушаната ССЕ /вариант без капитализации/. Ответникът дължи
сумата от 65 347,87 лева главница /65 442,87 лева главница –
95 лева неправилно капитализирана годишна такса/ ; 2517,65 лева възнаградителна лихва ; 110,49
лева санкционираща лихва / 109,07 лева +1,42 лева/ и 120 лева
банкови такси .
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са деловодни разноски на ищеца в заповедното производство в размер на
1481,19 лева и деловодни разноски в размер на 2032,78 лева в настоящото
производство /общо 3513,97 лева/ ,
изчислени съобразно уважената част от исковете. В тежест на ищеца е адвокатско
възнаграждение на адвоката на ответника в размер на 636,20 лева ,
съобразно отхвърлената част от исковете .
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „ Б.Д.”
ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ срещу Р.М.Ш. ЕГН **********
от гр.Пловдив ; че Ш. дължи сумата от 65 347,87 лева главница по договор за жилищен кредит от
28.04.2006 г и допълнително споразумение от 16.11.2010 г ; сумата от 2517,65
лева договорна лихва за периода 01.04.2015 г – 14.02.2017 г по посочения
договор ; сумата от 110,49 лева санкционираща лихва за периода 12.01.2016 г –
14.02.2017 г ; и сумата от 120 лева
банкови такси за периода 12.08.2014 г – 05.07.2016 г ; ведно със
законната лихва върху главницата от 15.02.2017 г до окончателното й заплащане ;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 16.02.2017 г по
гр.д.№2048/17 г на Районен съд-Пловдив , XVI граждански състав .
ОТХВЪРЛЯ
посочените искове за разликата над
65 347,87 лева до предявения размер
от 70 256,63 лева главница ; за
разликата над 2517,65 лева до предявения размер от 13 530,10 лева договорна лихва за периода 01.04.2015 г –
14.02.2017 г ; за разликата над 110,49 лева до предявения размер от 150,03 лева
санкционираща лихва за периода 12.01.2016 г – 14.02.2017 г ; и за разликата над
120 лева до предявения размер от 1743,20 лева банкови такси за периода 12.08.2014 г –
05.07.2016 г
ОСЪЖДА
Р.М.Ш. ЕГН ********** от гр.Пловдив да
заплати на „ Б.Д.” ЕАД *** сумата от
общо 3513,97 лева деловодни разноски в заповедното производство и настоящото
производство .
ОСЪЖДА
„ Б.Д.” ЕАД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Р.Х.И. от САК , личен №********сумата от 636,20
лева , съобразно отхвърлената част от исковете .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :