№ 4130
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110207224 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Д. Г. Б., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 22-4332-002881 от 11.03.2022 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП и за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се
липса на извършени нарушения и невъзможност на жалбоподателя да даде кръвна
проба в указаното време, тъй като бил спрян за втора проверка. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба. Сочи, че полицаите не са дали възможност на
жалбоподателя да даде кръвна проба за изследване в указаното време по първия
1
издаден талон. Пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира
разноски.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2022 г. около 00:30 часа, жалбоподателят Д. Г. Б. управлявал лек
автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, като се движел в град София, по бул.
„**“, в посока от ул. „**“ към ул. „***“. До блок номер 7 жалбоподателят бил спрян за
рутинна проверка от служители на 03 РУ-СДВР. Те потърсили съдействие от екип на
ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба на наркотици. На мястото
пристигнали служители на ОПП-СДВР - свидетелят С. К. и колегата му Е.В.. Те
поканили водача Б. да бъде изпробван за употреба на наркотици с „DRUG TEST 5000“,
но той категорично отказал. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и
била издадена Заповед № 480 от 20.02.2022 г. за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на жалбоподателя Б. е било временно отнето
свидетелството му за управление на МПС заради отказа да бъде проверен за употреба
на наркотици. Освен това със Заповед № 481 от 20.02.2022 г. за прилагане на
принудителна административна мярка била прекратена регистрацията на
управляваното от него МПС и били свалени регистрационните табели на превозното
средство. Срещу водача бил съставен АУАН № 544697 от 20.02.2022 г. и му бил
издаден талон за медицинско изследване № 107185, който му бил връчен в 02:20 часа
на 20.02.2022 г. и с който му било указано, че може в рамките на 40 минути да се яви
във ВМА, за да даде кръвна проба.
Въпреки отнетото му свидетелство за управление на МПС и свалените
регистрационни табели на автомобила, на 20.02.2022 г. около 02:35 часа,
жалбоподателят Д. Г. Б. отново управлявал посочения по-горе лек автомобил марка
„**“, модел „**“, като се движел в град София, ж.к. „**“, по улица без име, в посока от
ул. „***“ към ул. „***“. Пред блок номер ** в ж.к. „**“ жалбоподателят Б. отново бил
спрян за проверка от други служители на 03 РУ-СДВР – свидетелите И. Т. и С. М., тъй
като те видели, че автомобилът е без регистрационни табели. Полицейските служители
отново потърсили съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за
евентуална употреба на наркотици. На мястото отново пристигнал същият дежурен
екип на ОПП-СДВР, в който бил и свидетелят С. К.. Те отново поканили водача Б. да
бъде изпробван за употреба на наркотици с „DRUG TEST 5000“, но той пак отказал
2
теста. На водача бил издаден нов талон за медицинско изследване № 107186, който му
бил връчен в 03:50 часа на 20.02.2022 г. и с който му било указано, че може в рамките
на 40 минути да се яви във ВМА, за да даде кръвна проба. Жалбоподателят Б. не се
явил във ВМА, за да даде кръв.
Срещу жалбоподателя Б. бил съставен АУАН № 497304 от 20.02.2022 г. за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; за нарушение на чл.150 от ЗДвП и за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на
нарушенията, след което бил връчен лично на Б. на същата дата за запознаване, а той го
подписал с отбелязване, че има възражения.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 22-4332-002881 от 11.03.2022 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП и за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите С. К., И. Т., С. М. и М.Ч., както и от приложените по
делото писмени доказателства.
Свидетелят И. Т. е единият от служителите на 03 РУ-СДВР, които са спрели
водача за проверка втория път, а след това са поискали съдействие от Пътна полиция.
Свидетелят подробно описва как видели автомобила да се движи без регистрационни
номера и го спрели за проверка. Тогава водачът им казал, че малко по-рано отново бил
спрян за проверка от полицията и затова му били свалени номерата, и му било отнето
свидетелството за правоуправление, тъй като отказал да даде проба за наркотици.
Свидетелят разяснил на водача, че след като са му отнели свидетелството за
управление на МПС, той нямал право да управлява. Изчакали на мястото да пристигне
екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба на наркотици. На
мястото пристигнали служители на ОПП-СДВР, но водачът Б. категорично отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотици с „DRUG TEST 5000“. На водача бил издаден
талон за медицинско изследване.
Разказът на свидетеля С. М. изцяло потвърждава думите на колегата му Т. за
проверката на водача и последвалия отказ да даде проба за употреба на наркотици.
Споделя, че автомобилът се движел без регистрационни номера и затова го спрели за
проверка, а по данни на водача малко по-рано отново бил спрян за проверка от
полицията, били му свалени номерата и му било отнето свидетелството за
правоуправление, тъй като отказал да даде проба за наркотици.
3
Свидетелят С. К. е съставил акта за установяване на административно
нарушение, като подробно разказа как процесната вечер срещу Б. били съставени три
отделни акта за установяване на административни нарушения. Два от тях били за отказ
да даде проба за употреба на наркотици. За процесния случай водачът бил спрян за
втори път за проверка от служители на 03 РУ-СДВР, които отново поискали
съдействие от служителите на Пътна полиция. Те пристигнали на мястото и
установили, че Б. отново управлявал същия автомобил, който малко по-рано бил
служебно дерегистриран от пътните полицаи, били му свалени регистрационните
номера и било отнето свидетелството за правоуправление на водача. В случая Б.
отново отказал да бъде тестван за употреба на наркотици. След това му бил издаден
нов талон за медицинско изследване.
В обобщение съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните трима
полицейски служители, тъй като същите са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират по между си и взаимно се допълват. Реално няма нито едно
доказателство, което да опровергава думите на полицаите. Ирелевантно в случая е дали
Б. преди това действително е употребил наркотици, тъй като той е наказан за отказ да
даде проба за употреба на наркотици, а не за употреба на такива. Няма никакви
противоречия относно това обстоятелство в разпитите на свидетелите, а освен това
техните думи съответстват и на приложения по делото писмен доказателствен
материал, сред който е и издаденият талон за медицинско изследване, който също
потвърждава отказа на Б.. Свидетелите са категорични, че при втората проверка
автомобилът управляван от Б. е бил със свалени регистрационни табели, а водачът е
бил с отнето свидетелството за правоуправление, което се потвърждава и от
приложените по делото две заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки.
В съдебно заседание беше разпитан и доведеният от жалбоподателя свидетел
М.Ч., който потвърди за извършените полицейски проверки, но същият е бил в
автомобила докато са траели проверките, поради което не може да каже дали водачът е
бил тестван за употреба на наркотици и дали е отказал такава проверка. Свидетелят не
знае и какви документи са били издадени на Б.. Свидетелят Ч. заявява, че след втората
проверка, при която на Б. е бил издаден нов талон за медицинско изследване, връчен
му в 03:50 часа, двамата са се прибрали, тоест не отговаря на истината версията, че
след първата проверка Б. е тръгнал към дома си да вземе пари за теста, понеже след
издаването на втория талон се е прибрал и не е отишъл до болнично заведение да даде
кръв.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
4
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са
дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и
нормите, въз основа на които са определени санкциите. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на
защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това
основание, без да разглежда спора по същество.
Относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП:
С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че
жалбоподателят Б. е управлявал на 20.02.2022 г. около 02:35 часа лек автомобил марка
„**“, модел „**“ без регистрационни табели, а след като е бил спрян и поканен за
проверка от контролните органи, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство се установява както от
показанията на свидетелите, така и от приложения по делото талон за медицинско
изследване № 107186, който му е бил връчен в 03:50 часа на 20.02.2022 г. и с който му
е било указано, че може в рамките на 40 минути да се яви във ВМА, за да даде кръвна
проба. По този начин Д. Б. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Тук отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение
дали той действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва
отказът му да даде проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици,
което е престъпление и въобще не следва да се наказва по административен ред. Този
отказ може действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя, че е
употребил наркотици, тъй като при установена употреба на такива вещества ще следва
да се търси вече наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно
възможно жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в
противен случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал
такива вещества.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят
съвсем съзнателно е отказал да даде проба. Определената от актосъставителя и
5
наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна.
По отношение размера на наложените наказания следва да се отчете, че същият е
точно фиксиран в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години, поради което не може да
бъде изменян от настоящата инстанция.
Няма противоречия и неяснота в издаденото НП. В случая АНО си е позволил да
цитира цялостно законовата норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда няколко
хипотези на нарушения, но в обстоятелствената част на издаденото НП ясно е описано,
че водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „DRUG TEST 5000“, което всъщност е причината за неговото
санкциониране. Нарушението е точно и ясно описано, поради което не може да се
говори за наличието на неяснота, довела до съществено ограничаване правото на
защита на Б.. Самото нарушение е било довършено в момента на отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и именно след
този момент са били налице основанията за ангажиране на отговорността му. Дори
впоследствие той да беше дал за химичен анализ кръв или урина в болницата, то
нарушение е налице, понеже както беше споменато по-горе разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая не се
касае за сложен фактически състав на едно единствено нарушение, а за няколко
хипотези на нарушения поради използването на съюза „или“, тоест отказът да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества е самостоятелно нарушение и за съставомерността му е достатъчно
единствено наличието на такъв отказ.
В случая не може да се говори за нарушения на Наредбата за медицинското
изследване, понеже не става въпрос за наказано лице поради управление след употреба
на наркотични вещества, а за отказ да бъде изпробван водачът за такава употреба.
Поради тази причина правилата на Наредбата са неприложими, а самият отказ на
водача може да бъде доказан само от свидетелските показания на длъжностните лица,
без да е необходимо да се представя някаква медицинска документация за това
обстоятелство. В случая наказуем е бил отказът на водача да бъде изпробван с „DRUG
TEST 5000“, а не отказът му да даде кръв или урина за медицинско изследване.
Отказът да бъде изпробван с „DRUG TEST 5000“ се доказа категорично от показанията
6
на полицейските служители и издадения талон за изследване, и за същия не се издават
медицински документи.
Неоснователно е възражението на защитника, че жалбоподателят Б. бил лишен
от възможността да даде кръвна проба, тъй като бил спрян втори път за проверка и
времето му за даване на такава проба изтекло докато трае втората проверка. Това
възражение щеше да е основателно, ако Б. беше наказан във връзка с отказа си да даде
проба за наркотици при първата проверка в 00:30 часа, тъй като действително той не е
могъл да отиде до болнично заведение в указания срок заради последвалата втора
проверка. В случая обаче наложеното наказание е във връзка с втората проверка в
02:35 часа, като на водача е бил издаден нов талон за медицинско изследване №
107186, който му е бил връчен в 03:50 часа на 20.02.2022 г. и с който му е било
указано, че има възможност в рамките на 40 минути да се яви във ВМА, за да даде
кръвна проба, но жалбоподателят Б. не се явил във ВМА, за да даде кръв, което се
потвърждава и от думите на приятеля му Ч., който заявява, че проверката приключила
към 04:00 часа и двамата се прибрали по домовете си. Реално след втората проверка и
втория отказ (за който Б. в случая е наказан), той не е имал обективна пречка да се яви
във ВМА в рамките на тези 40 минути, тоест до 04:30 часа на 20.02.2022 г. Предвид на
това няма как да се приеме, че втората проверка е ограничила правата му да даде кръв
за изследване. Освен това няма как жалбоподателят да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, защото след първата проверка, при която му е било временно
отнето свидетелството за правоуправление и автомобилът е бил дерегистриран със
свалени табели, Б. не е имал право да управлява МПС от този момент нататък и ако той
беше се съобразил с това, то нямаше да се стигне до втората проверка и новото му
спиране заради управление на автомобил без регистрационни номера. Именно неговото
незаконосъобразно поведение е довело до последвалата втора проверка. Няма как
жалбоподателят да се оправдава с полицаите, които му били казали, че можел да
управлява автомобила до дома си без табели и свидетелство за правоуправление, тъй
като негово задължение е да познава закона (незнанието на закона не е извинително) и
независимо кой какво му казва, то отговорността за действията му е изцяло негова и
лична. Поради това той е трябвало да се придвижи по друг начин, а не с
дерегистрирания автомобил, като е можело да остави същия на мястото на проверката
или да поиска съдействие от „репатрак“ или Пътна помощ за преместването му. В
случая Б. не е трябвало да управлява процесното МПС на две отделни основания –
отнемането на свидетелството му за правоуправление и дерегистрацията на превозното
средство. В тази връзка той не е имал право да управлява не само собствения си
автомобил, но и което и да е друго МПС.
Относно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно
7
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да
не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. От обективна страна категорично се доказа, че на
20.02.2022 г. около 02:35 часа жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил марка
„**“, модел „**“ без регистрационни табели след като свидетелството му за управление
е било временно отнето по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, заради отказа му при
проверката в 00:30 часа същата вечер да бъде изпробван за употреба на наркотици.
Това се установява както от разпитите на свидетелите, така и от приложената по делото
Заповед № 480 от 20.02.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка.
Същата му е била връчена при проверката в 00:30 часа на 20.02.2022 г., за което Б. се е
подписал. Не е необходимо заповедта да е влязла в сила, тъй като съгласно чл.172, ал.6
от ЗДвП подадената срещу нея жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка, тоест мярката започва да действа от момента на издаване на
заповедта.
От субективна страна Б. е действал виновно и то с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че малко по-рано му е била издадена заповед, с която свидетелството му за
управление е било временно отнето, поради което няма право да управлява МПС и той
лично се е подписал на тази заповед, но въпреки това към 02:35 часа на 20.02.2022 г.
отново е управлявал МПС. Пак трябва да се посочи, че няма как жалбоподателят да се
оправдава с полицаите, които му били казали, че можел да управлява автомобила до
дома си без табели и свидетелство за правоуправление, тъй като негово задължение е
да познава закона (незнанието на закона не е извинително) и независимо кой какво му
казва, то отговорността за действията му е изцяло негова и лична. Поради това той е
трябвало да се придвижи по друг начин, а не с дерегистрирания автомобил, като е
можело да остави същия на мястото на проверката или да поиска съдействие от
„репатрак“ или Пътна помощ за преместването му. В случая Б. не е трябвало да
управлява процесното МПС на две отделни основания – отнемането на свидетелството
му за правоуправление и дерегистрацията на превозното средство. В тази връзка той не
е имал право да управлява не само собствения си автомобил, но и което и да е друго
МПС.
Глобата за това нарушение е наложена на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП,
гласящ, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В
случая обаче коректната санкционна разпоредба е чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, според
която се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство
8
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Реално се предвижда едно и също наказание по
двете точки, но прецизната квалификация е по точка 2, поради което съдът следва да
измени издаденото НП в тази му част и да приложи закон за еднакво нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, в какъвто смисъл е и
разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
Относно наложената глоба от 300 лева обаче съдът намира, че същата е
завишена, тъй като при определянето на размера й административнонаказващият орган
не е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация, предвидени в чл.27 от
ЗАНН. Съдът приема, че се касае за първо по ред административно нарушение от този
вид, поради липсата на твърдения и доказателства за противното. Обществената
опасност на конкретното нарушение не се отличава от обичайната такава за нарушения
от този вид и няма настъпили съставомерни вреди от деянието. При тези факти съдът
намира, че жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран с глоба в минималния
установен в закона размер, а именно глоба от 100 лева, която най-пълно съответства на
характера и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да въздействат
предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител, съобразно
предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е наложил глоба в максимален размер,
наказващият орган е допуснал прекомерност и необоснованост на административната
санкция, която следва да бъде намалена до минималния размер с аргументите,
изложени по-горе.
Предвид сериозната обществена опасност на извършените нарушения, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят да се
третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно на шофиране след
употреба на алкохол или наркотици. В доста случаи тези произшествия завършват със
смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и
според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.
Управлението на МПС след като свидетелството на водача е временно отнето, също не
се отличава с някаква по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид, поради което и то не следва да бъде приемано за маловажно.
Въз основа на всичко изложено до тук съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено относно нарушението по чл.150а, ал.1 от
ЗДвП, като санкционната разпоредба бъде променена на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и
9
глобата бъде намалена на 100 лева, и да бъде потвърдено относно нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Наказващият орган не е претендирал разноски в производството, а в полза на за
жалбоподателя не следва да бъдат присъждани такива, тъй като издаденото НП не се
отменя. Независимо, че наложената глоба за едно от нарушенията се намалява, то няма
как да бъде уважено искането на защитника за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тоест
ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът не
намира, че е налице някаква непълнота, която да налага субсидиарното прилагане на
ГПК по смисъла на чл.144 от АПК. Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в
полза на жалбоподателя се дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което
може да потвърди, да измени или отмени акта по чл.58д. Това са трите възможности за
районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в
полза на наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана
отговорността на нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в този случай
разноските са за жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга
страна производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от
НПК гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му
наказание е било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали
е признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори
горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на
разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези
дела става въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската
степен на обществена опасност се наказват по административен ред, а не са
престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не
гражданска такава и тези производства се доближават повече до наказателните
производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК.
Предвид на това, частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за
останалата част не може да се приравнява на намаляването на наказанието в
административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в единия
случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия за наказание за
10
извършено нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда.
Отново трябва да се подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да
налага приложение на ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на
обжалвания акт се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото
дело атакуваното НП не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, а именно Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело №
2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав.
Освен това, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените
от съда разноски във връзка с явяването на свидетеля И. Т. в съдебно заседание за
разпит. На свидетеля Т. беше заплатена от бюджета на съда сумата от 40,91 лева за
транспортни разходи. Според чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за определяне разноски на свидетели се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. След като
жалбоподателят Б. беше признат за виновен да е извършил вменените му две
нарушения, той трябва да заплати по сметка на СРС посочената сума от 40,91 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 и т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-002881 от 11.03.2022 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, В ЧАСТТА, с
която за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на Д. Г. Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 /триста/ лева
на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-002881 от 11.03.2022
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ , с която за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на Д. Г. Б.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Г. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-
София сумата от 40,91 /четиридесет лева и деветдесет и една стотинки/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12