Решение по дело №840/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на К. на Н. С. в Б. /КНСБ/, представлявана от П, Ч. процесуалните му представители А.С и А.Г. насочена против Решение № 6449/09.08.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 47/2012 г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции.

В срока за отговор по въззивната жалба чл.263, ал.1 ГПК такъв не е постъпил.

Пред въззивната инстанция не се сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е започнало с позаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от въззивника срещу въззиваемия за парично вземане, представляващо главница от 10 966,02 лв., основано на акт за начет № 1/14.12.2009 г. и Заповед № 150-2-46/21.12.2009 г. на президента на КНСБ за възстановяване на сума по акта.

В обстоятелствата, от които произтича вземането заявителят е пояснил, че с издадената и приложена Заповед № 150-2-46/21.12.2009 г. на президента на КНСБ за възстановяване на суми по акта, с която е определена месечна сума от 200 лв. за 2010 г. на удръжка от трудовото възнаграждение до издължаване на сумата в пълен размер.

Посочено е, че начетеното лице е подписало декларация, че не оспорва сумата по акта за начет и дава съгласие да се правят удръжки от месечното му трудово възнаграждение до излъжаване ан липсата в пълен размер.

Посочено е, че по справка от счетоводителя на РС Б. от възнаглаждението на Ч. през 2010 г. са удържани общо 1 800 лв. /за 9 месеца/.

Към заявлението са били приложени и съответните документи.

Въз основа на последните РС Б. е издал заповед за изпълнение на парично задължеине по чл.410 ГПК № 7472/13.10.2011 г., връчена лично на В. Ч. на 19.10.2011 г.

В срока по чл.414 ГПК същият е подал възаржение срещу заповедта, като по повод на последното и в срока по чл.422 ГПК въззивника е предявил своя установителен иск за установяване съществуването на вземането си срещу въззиваемия.

В хода на развилото се пред него исково производство районният съд е допуснал събирането на доказателства, вкл. във връзка с направените от страна на ответника-въззиваем възражения относно дължимостта и размера на претенцията.

Анализирайки тези доказателства приел, че заявената претенция е неоснователна.

За да мотивира този си краен извод приел от фактическа страна, че в случая искът е предявен на основание акт за начет № 1/14.12.2009 г. на Централната контролна комисия на КНСБ, сочещ на липси за сумата 18856.38 лв. Самият акт за начет сочел за отчетен периода 01.01.2007 г. - 15.04.2009 г.

Констатирал, че ищецът-въззивник е представил по делото само първия лист от този акт, както и предварителни бележки, за които не може да се установи дали са част от акта за начет или имат самостоятелно значение и съществуване.

Посочил, че в акта за начет са описани като приложения нарежданията за ревизията, акта за касовата наличност, писмо 161-Б-1/04.11.2007 г. - Указания за отстраняване на нарушенията, писмо 161-Б-2/04.12.2007 г. за искане на писмено становище относно ревизията, касова книга - копие, към 10.12.2009 г., оборотна ведомост и копие от предписанията към ревизионна записка от 13.07.2009 г., които документи не съществували като доказателства в кориците на делото.

Констатирал още, че от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не можело да се направи еднозначен извод за това кой е ревизираният период.

От една страна вещото лице цитирало периода, посочен в акта за начет - от 01.01.2007 г. до 15.04.2009 г., а от друга сочело, че проверката на касовата книга е извършена за периода 01.01.2009 г. - 05.08.2009 г.

Пояснил, че производството по настоящото дело не е начетно производство, а има връзка с производството по реализиране на пълна имуществена отговорност на ответника В. Ч..

В тази връзка посочил, че когато се претендира обезщетение за липси по общия исков ред, в тежест на ищеца е да докаже факта на настъпване на липсата, нейния конкретен размер, момента на настъпването й, факта, че именно при работата на ответника по делото е настъпила липсата, както и причинната връзка между нейното настъпване и поведението на отчетника, за разлика от начетното производство, в което фактическите констатации в акта за начет се считат за истински (верни) до доказване на противното.

Посочил също, че ищецът носи тежестта на доказване наличието на фактическия състав по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, т.е. че са осъществени изискващите се предпоставки, визирани там, за да възникне пълната имуществена отговорност.

За конкретния случай заключил, че ищецът не доказал по несъмнен и категоричен начин, че е настъпила липса в период, когато ответникът е бил в трудово правоотношение с КНСБ, както не се установила и причинна връзка между настъпването на липсата и поведението на ответника.

Претендираната сума представлявала липса на парични средства за неустановен период, като подобна конкретизация няма нито в първоначалната, нито в поправените искови молби.

Действията на ищеца по установяване на липсата не отговаряли на изискванията, регламентирани в Закона за счетоводството.

Такава ревизия не била извършвана, а следвало да се извърши по първичната счетоводна документация в присъствието на материално-отговорните лица и да се конкретизира от какво точно произтича. Първичната счетоводна документация липсвала при съставянето на акта за начет.

Касата на PC на КНСБ Б., в която били съхранявани счетоводни документи, била заключена по време на извършване на ревизията. Същата била отворена на 10.02.2010 г., видно от представения протокол от Димитър Портарски-ПОРТ.

Такива първични счетоводни документи отсъствали и при разглеждания спор, а в заключението на съдебно-счетоводната експертиза анализ на първични счетоводни документи също отсъствал. Представеният аналитичен регистър и то едва със заключението на експертизата, за период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. (при посочен в акта за начет отчетен период от 01.01.2007 г. до 15.04.2009 г.), не представлявал надлежно доказателство, от което да се направи обоснован извод, че е налице вреда в твърдения размер.

Отделно от това самият аналитичен регистър не съдържал данни кога и кой го е съставил и дали е част от начетното производство.

Районният съд приел, че той е частен свидетелстващ документ и няма обвързваща за съда материална доказателствена сила, тъй като съдържа единствено изгодни за ищеца факти.

Така заключил, че липсата не е установена със счетоводни документи, съставени съгласно императивните изисквания на Закона за счетоводството.

Липсвали освен това каквито и да било доказателства в кориците на делото, че ответникът има вина за настъпването на претендираната липса.

Обстоятелството, че В. Ч. подписал акта за начет без възражения и е приел да му бъде удържана ежемесечно част от трудовото възнаграждение, не можело да бъде доказателство, че исковата претенция е доказана по основание и размер.

Подписването на заповед № 150-02­46/21.12.2009 г. от страна на В. Ч., направено по устна уговорка с покойния председател на КНСБ Желязко Христов (уточнена в писменото му обяснение по делото), било вид "признаване", което не можело да бъде единствено доказателство, което да води до уважаване на ищцовата претенция.

Районният съд навел и доводи, че В. Ч. не е материалноотговорно лице, за да е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск.

В този смисъл нямало спор, че съгласно чл.17, т.6 от Статута на териториалните органи на КНСБ, председателят на PC упражнява бюджета, но това обстоятелство не го правело материалноотговорно лице.

На самостоятелно основание посочил, че финансовата дисциплина и счетоводното обслужване на PC на КНСБ Б. се извършвало от Бомак-2 ООД с управител Валентина Тренчева, и то по силата на договор, сключван от централата на КНСБ С. (видно от представените два броя договори от 03.01.2006 г. и 01.01.2008 г.).

От своя страна ответникът-въззиваем нямал икономическо образование (а такова не се и изисквало за заеманата от него длъжност) и не бил обучаван от работодателя за начина на водене на счетоводство.

Затова и неоснователно се поддържало от ищеца, че трудова функция на Ч. е била да води касовата книга, да извършва инвентаризации, т.е. да има пълна и точна представа за счетоводната отчетност.

Районният съд се позовал и на нормата на чл.207, ал.1 от КТ, според която, за да се реализира пълната имуществена отговорност на работник или служител за констатирани липси, е необходимо на последния да е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Такива задължения на ответника Ч. в случая не били възлагани, поради което и искът се явявал неоснователен.

Позовавайки се на трайно установена съдебна практика районният съд извел и че отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното материалноотговорно лице.

Ето защо и приел, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране пълната имуществена отговорност за вреда, причинена при отчетническа дейност.

Ищецът не ангажирал доказателства за наличие на отчетническото качество на ответника, не била представена длъжностна характеристика на В. Ч., от която да се установява, че на последния са били възложени конкретни задължения да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности на работодателя.

Не могло да се направи извод за наличие на качеството "отчетник" и от т.6 на чл.17 от Статута на териториалните органи на КНСБ, на която също се позовавал ищецът.

Самото деклариране, че председателят на РС упражнява бюджета, не било достатъчно, за да се приеме, че на последния са възложени отчетнически функции.

За да е натоварен с такива, в длъжностната му характеристика следвало да фигурира задължение същият да събира, съхранява, разходва и отчита парични или материални средства.

По делото не се установило такива задължения да са били възлагани на В. Ч..

Затова и последният нямал качеството "отчетник", поради което от него не би могло да се търси пълна имуществена отговорност за липси. По тези съображения предявеният иск е отхвърлен изцяло, като неоснователен.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са основателни, по следните съображения:

На първо място въззивната инстанция намира, че районният съд неправилно е приел от фактическа страна, още при преценка наведените доводи в заявлението по реда на чл.410 ГПК, а след това и в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът основава своята претенция на акт за начет.

Още в заявлението в графа „обстоятелства, от които произтича вземането", а в последствие и в обстоятелствената част на исковата молба, въззивникът ищец е посочил, че основава вземането си не на акта за начет, които е основание да се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.8 ГПК, а на Заповед № 150-02-46/21.12.2009 г. на Президента на КНСБ, която, заедно с извлечение от счетоводните ведомости на КНСБ и от ведомостите на Регионалиня съвет на КНСБ приложени към заявлението по чл.410 ГПК и за които има безспорни данни, че са били връчени на ответника-въззиваем още към 2009 г.

След като посочената заповед е връчена на 21.12.2009 г., горният факт е удоостоверен от подписа на въззивника и същият не е оспорил този факт в хода на производството, то следва изводът, че същата е влязла в сила, поради необжалването й от ответника.

Именно съгласно нея за възстановяване на сумата по акта е определена месечна сума за удръжка от трудовото възнаграждение на В. Ч. в размер на 200 лв., като Ч. подписал декларация, че не оспорва сумата по акта за начет и дава съгласие да се правят удръжки от месечното му възнаграждение – до издължаване на липсата в пълен размер.

Горните обстоятелства, както и конкретизираното искане към съда, навеждат на единствено обоснования извод, че в случая се касае не за производство по акт за начет /правилно и районният съд е приел, че развилото се преди иницииране на заповедното производство не е такова/, а за производство по реда на чл.210 КТ – по осъществяване на ограничена имуществена отговорност.

Установено е в теорията и практиката, че КТ съдържа специална регламентация относно реда на осъществяване на ограничената имуществена отговорност от страна на работодателя спрямо работниците и служителите, който ред се отклонява от общото исково производство и го дерогира.

В конкретния случай приобщените по делото писмени доказателства от страна на ищеца-въззивник, неоспорени и от ответника-въззиваем навеждат на безсъмнения извод, че преди иницииране на заповедното производство по реда на чл.410 ГПК от страна на К. на Н. С., между страните по делото се е развило именно такова производство.

Както вече се посочи в тази връзка, установява още от писмените доказателства, приложени към ч.гр.д. № 2866/2011 г. на РС Б., че със съставянето на т.нар. акт за начет от 14.12.2009 г., комисията е предложила на Президента на КНСБ с нарочна заповед на основание чл.210 КТ да определи основанието и размера на отговорността на Председателя на Регионалния съвет в Б., както и начина на възстановяване на средствата от лицето – разсрочено или Ч. удръжки от трудовото му възнаграждение.

С връчването на акта на 14.12.2009 г. на В. Ч. е дадена възможност да вземе становище по него или доброволно да възстанови сумата в касата или по сметка на КНСБ.

На същата дата той е декларирал в нарочна декларация, че не оспорва липсата в касата за сумата от 18 856,38 лв., за която е съставен акт за начет и че дава съгласие да се правят удръжки от месечното му трудово възнаграждение до издължаване на липсата в пълен размер.

Така със Заповед № 150-02-46/21.12.2009 г. Президента на КНСБ е наредил начетното лице да възстанови сумата по акта от 18 856,38 лв. в пълен размер, а в случай, че лицето не възразява – да се правят удръжки от месечното му трудово възнаграждение в размер, установен от ГПК. Определеният размер за 2010 г. е 200 лв., а при промяна на трудовото възнаграждение удръжките следва да се актуализират.

Със заповедта е указано, че в случай на възражение от страна на начетеното лице следва да се приложи процедурата по чл.211 КТ за търсене на пълна имуществена отговорност.

Указано е още, същата да се връчи на начетеното лице.

От самата заповед е видно, че това е сторено на 21.12.2009 г. и връчването е удостоверено с подписа на В. Ч..

Липсват данни по делото, вкл. твърдения в тази насока в отговора по исковата молба, че в срока по чл.210, ал.3 КТ ответникът въззиваем е оспорил писмено основанието или размера на отговорността.

Напротив – налице са данни, че е започнала процедурата по удръжки от месечното трудово възнаграждение на Ч. /за 2010 г. в размер общо на 1 800 лв./ – т.е., че работодателят е приложил нормата на чл.210, ал.4 КТ.

Поради прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото със Заповед № 170/01.12.2010 г. /л.10 от първоинстанционното дело/, въззивникът ищец се е ползвал от нормата на чл.210, ал.5 КТ и по реда на чл.410 ГПК е поискал издаването на изп.лист по ч.гр.д.№ 2866/2011 г.

При изложеното по-горе въззивната инстанция счита, че след като заповедта на Президента на КНСБ по реда на чл.210, ал.2 КТ не е била оспорена от В. Ч. и е влязла в сила, направените в хода на развилото се пред районния съд исково производство възражения от страна на ответника-въззиваем относно законосъобразността на тази заповед, вкл. – недължимостта на посочената в нея сума, са недопустими, като преклудирани.

Те са направени извън срока по чл.210, ал.3 КТ и не следва да бъдат разглеждани, поради факта, че в случая са налице безспорни данни, че се е реализирало особеното извънсъдебно /т.нар. рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на служителя.

Приемането и разглеждането на тези възаржения така, както е допуснал районния съд, на практика новира сроковете за ответника по чл.210, ал.3 КТ, респ. - води до обезсмисляне на развилото се рекламационно производство, което е недопустимо.

Като не е съобразил горното, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, които налагат неговата отмяна, а по съществото на спора – уважаване на заявената искова претенция.

Същата се явява безспорно установена по основание и размер, предвид изложените по-горе съображения досежно развилото се рекламационно извънсъдебно производство по реализиране на доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност от страна на ответника въззиваем в полза на ищеца въззивник, което дерогира приложението на общото исково производство.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.271 ГПК, Окръжен съд Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 6449/09.08.2012 г. на РС Б., постановено по гр.д. № 47/2012 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена исковата молба на К. на Н. С. в Б., БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.С., район Възраждане, пл.М. № 1, представлявана от президента П, подадена срещу В. Г. Ч., ЕГН *, адрес Г., У.Х № 4, с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено със сила на присъдено нещо в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца паричната сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7472/13.10.2011 г. по частно гражданско дело № 2866/2011 г. на Районен съд Б., а именно – 10 966.02 лв. (десет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и две стотинки), дължима съгласно акт за начет № 1/14.12.2009 г. и заповед № 150-02-46/21.12.2009 г. на президента на К. на Н. С. в Б. и с което К. на Н. С. в Б., БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.С., район Възраждане, пл.М. № 1, представлявана от президента П е осъдена да заплати на В. Г. Ч., ЕГН *, адрес Г., У.Х № 4, разноските му по делото - общо 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение наК. на Н. С. в Б., БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.С., район Възраждане, пл.М. № 1, представлявана от президента П, че В. Г. Ч., ЕГН *, адрес Г., У.Х № 4 й дължи паричната сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7472/13.10.2011 г. по частно гражданско дело № 2866/2011 г. на Районен съд Б., а именно – 10 966.02 лв. (десет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и две стотинки), дължима съгласно акт за начет № 1/14.12.2009 г. и заповед № 150-02-46/21.12.2009 г. на президента на К. на Н. С. в Б.

Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните в едномесечен срок от обявяването му на страните, пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

: