Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.11.2020
г. гр.
Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на тридесети септември две
хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2157 по описа за 2019 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79
от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, с искане за
признаване за установено
вземането против Г.С.С., за сумата от общо 8 076.54 лв., от които: 4 000 лв. главница, 3 371.30 лв. договорна лихва и
705.24 лв. лихва за забава, дължима по договор за потребителски кредит от
02.11.2017 г. сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като вземането е
прехвърлено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „АСВ“ ЕАД, ведно със
законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението пред РС,
както и направените в заповедното и исково производство разноски. Евентуално
моли ответникът да бъде осъден да им заплати следните суми: 4 000 лв. главница,
3 371.30 лв. договорна лихва и 880.60 лв. лихва за забава, ведно със
законната лихва в/у тази сума от датата на подаване на заявлението пред РС,
както и направените в заповедното и исково производство разноски. Ищецът твърди, че за изпълнение на
същото задължение е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 943/19 г., длъжникът не е
подал възражение срещу нея в предвидения в закона срок – същата е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 4000 лева,
страните са постигнали съгласие за сключване на застраховка на плащанията –
като застрахователната премия по същата е в размер на 1344 лева,
кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент в
размер на 140 лв. Кредитът е предаден на ответника, които е следвало да върне
сумата в срок до 20.10.2022 г., но тъй като кредотополучателя не е изпълнил в
срок задължението си за заплащане на погасителните вноски, кредитът е станал
предсорчон изискуем – за което ответникът е уведомен. Ангажира доказателства, претендира направените
по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника Г.С.С., постъпил е отговор от назначения и
особен представител адв.Ф.М., с който оспорва
предявения иск и претендираните суми по договора. Твърди, че сключения договор
е недействителен поради нарушение на императивните норми на чл.10, 11 и 20 от ЗПК – за което изразява подробно становище. Заявява, че размера на претендираната
лихва е по-голям от главницата – нарушен е принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Смята, че уговорения ГЛП от 33.49% също
противоречи на добрите нрави, а претендираната възнаградителна лихва е прекомерно
висока. Моли предявените установителен и евентуален осъдителен иск да бъдат
отхвърлени. Не ангажира доказателства.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 943/2019 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът Г.С.С. да заплати на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД претендираните с исковата молба суми. Срещу нея не е
подадено възражение, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а настоящият иск е предявен в предвидения
едномесечен срок, поради което е допустим.
Ответникът е
сключил договор за потребителски кредит № Plus-15386295/02.11.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, по силата на който му предоставена в заем сумата от 4000 лева, а
той се е задължил да я върне до
20.10.2022 г., ведно с договорна лихва на 60 месечни вноски в размер на 144.30
лв. всяка, съгласно погасителен план – или между тези страни е възникнало
валидно облигационно отношение. Страните са постигнали съгласие да бъде
сключена застраховка на плащания, при която застраховката да бъда платена
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия е в размер на 1344 лв. – разделена на равен брой
вноски.
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.А. – компетентно
изготвена, неоспорена от страните, която съдът кредитира се установява, че на
дата 03.11.2017 г. е усвоена договорената сума от кредитополучателя по Договора
за потребителски кредит № Plus-15386295/02.11.2017 г.
Кредиторът по банков път е при***ел
сумата 3860 лв. /с приспадната сума от 140 лв. – такса ангажимент/ на кредитополучателя
Г. С.С., по нейна банкова сметка в „ЦКБ“ АД, с основание в платежния документ
съгласно договор№ Plus-15386295/02.11.2017 г. По
този договор към датата на подаване на ИМ 17.10.2019 г. и датата на
експертизата са извършени плащания в размер, подробно описан в раздел трети на
заключението, които в обобщен вид са: към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
144.30 лв., към „АСВ“ АД – 0 лева, общо 144.40 лв. Съгласно счетоводни
документи, задължението по договор № Plus-15386295/02.11.2017 г., към 09.05.2018 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на ИЛ/ на кредитополучателя: Г.С.С.,
съгласно клаузите на същия са: главница
4000 лв. за периода от 20.11.2017 г. до 20.10.2022 г., договорна лихва 3214.50
лв. за периода от 20.12.2017 г. до 20.10.2022 г., застраховка 156.80 лв. за
периода от 20.01.2018 г. до 20.08.2018 г., законна лихва за забава 705.24 лв.
за периода от 21.01.2018 г. до 09.05.2019 г., общо 8076.54 лева. Съгласно
счетоводните документи, задължението по договор № Plus-15386295/02.11.2017 г.,
към 17.10.2019 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ от кредитополучателя Г.С.С.,
съгласно клаузите на същия са: главница
4000 лв. за периода от 20.11.2017 г. до 20.10.2022 г., договорна лихва 3214.50
лв. за периода от 20.12.2017 г. до 20.10.2022 г., застраховка 156.80 лв. за
периода от 20.01.2018 г. до 20.08.2018 г., законна лихва за забава 880.60 лв.
за периода от 21.01.2018 г. до 17.10.2019 г., общо 8251.90 лева.
От ищеца се твърди,
че ответникът не е погасявал задълженията си по договора, като оспорване на
това обстоятелство и представяне на доказателства, което е в тежест на
ответника, не са направени. Поради това и съдът приема, че е налице обективната
предпоставка на правото на ищеца да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем, съгласно разпоредбата на чл. 5 от Договора за кредит. Не са
представени доказателства, че такова изявление, направено от кредитора, е
достигнало до длъжника /въпреки, че в договора е уговорено, че при неплащане на
две и повече вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия
му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост/, поради което не е налице второто,
субективно условие, с което кредиторът упражнява правото си да направи
едностранно изменение на договорните отношения, по отношение на уговорения срок
за заплащане на задълженията, като заетата сума става изискуема, ведно с
обезщетение за забава при неплащане на задължението. С оглед задължителните
указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по
т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница
по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване
на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно
изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Горното приложимо и
при договорите за потребителски кредит, сключени от финансови институции, които
не са банки, с оглед равните права на кредитополучателите като потребители. Или
към момента на издаване на заповед за изпълнение не е било изискуемо
задължението изцяло и предсрочно, както е поискано и както е уважено
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК. В настоящото производство не се доказа и
настъпил падеж и размер на задълженията към датата на подаване на заявлението.
Ето защо съдът приема, че към датата на подаване на заявлението не е била
настъпила изискуемостта на претендираните суми, като от събраните доказателства
не се установи несъмнено размера и падежа на задълженията на ответника към
датата на подаване на заявлението. Поради това и с оглед задължителната
тълкувателна практика на ВКС, установителните искове следва да бъдат оставени
без уважение, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията
по договора за кредит, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
С подаване на
исковата молба, в която е посочено като дължимо задължението в пълен размер,
връчена редовно на особения представител на длъжника, е осъществена и втората
предпоставка на правото на кредитора да обяви за изцяло изискуемо задължението
на кредитополучателя. В този смисъл и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №
193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК, в което е обсъдено и прието, че
уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в
исковата молба изявление, като при назначен на ответника особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК с връчването на препис от исковата молба и на
уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител, се счита, че е
налице надлежно уведомяване на длъжника/ответник. Поради изложеното съдът
приема, че е налице настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на
главница, договорна лихва и обезщетение за забава, като размерът им е установен
с приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и възприета от
съда. Поради това следва предявените при условие на евентуалност осъдителни
искове да бъдат уважени до размера на
претендираната главница и възнаградителна лихва, а доколкото се претендира
обезщетение за забава, такова се дължи от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на задължението, в случая връчване на исковата молба на назначения
особен представител на ответника, или от 10.03.2020 г., като в останалата част
искът за заплащане на обезщетение за забава се явява неоснователен. Горното
съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017
г. на ОСГТК на ВКС, според което след датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем се дължи законна лихва за забава, но не и за периода преди това.
Възраженията на
ответника са неоснователни.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че предявените установителни искове
следва да се отхвърлят изцяло, а предявените осъдителни искове следва да се
уважат до размера от сумата от 4000 лв. главница, сумата от 3 214.50 лв.
договорна /възнаградителна/ лихва – /като до пълния предявен размер да бъде
отхвърлена/, законна лихва за забава от 880.60 лв.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски. Ищецът претендира присъждане на
разноски, направени в заповедното производство, които не се дължат, доколкото
исковете по чл. 422 ГПК съдът счита за неоснователни и отхвърля. В исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 323.07 лв.
– държавна такса по осъдителните искове, депозит за особен представител 733
лв., депозит за вещо лице – 150 лв., както и 300 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25
от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, или общо разноски в размер от 1506.07
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- Изпълнителни
директори, за признаване за установено, че Г.С.С., ЕГН **********
***, му дължи сумата от 4000 лева (четири хиляди)
представляващи низплатена главница, формирана от неплатени месечни погасителни вноски от 20.11.2017 г. до
20.10.2022 г.
по Договор за потребителски кредит Plus-15386295 сключен на 02.11.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата от 3 371.30 лева (три хиляди триста седемдесет и един лева и тридесет стотинки) договорна/възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2017
г. до 20.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 705.24 лева (седемстотин и пет лева и двадесет и четири стотинки) за периода от 21.01.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2018 г. и в размер на законната лихва тази дата
до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 542 от 14.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 943/2019 г. по описа на АРС, поради ненастъпване на предсрочната
изискуемост.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- Изпълнителни
директори, сумата от 4000
лева (четири хиляди) представляващи
низплатена главница, формирана от неплатени месечни погасителни вноски от 20.11.2017 г. до
20.10.2022 г., сумата от 3 214.50
лева (три хиляди двеста и четиринадесет лева и петдесет стотинки)
представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017 г. до
20.10.2022 г. и сумата от 880.60 лева (осемстотин и осемдесет лева и шестдесет
стотинки) представляваща законна лихва за забава, за периода от 21.01.2018 г.
до 17.10.2019 г. по
Договор за потребителски кредит Plus-15386295, сключен
на 02.11.2017 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /което задължение в последствие е
прехвърлено на ищеца/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на ИМ в съда 17.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1506.07 лева (хиляда петстотин и шест лева и седем стотинки)
направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
договорна/възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 3 371.30
лева.
Решението подлежи на обжалване от
страните, пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: