Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 153 / 22.06.2020
г., гр.Добрич
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на
трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 124/2020 г. по описа на ДАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Предявеният от М.П.Н. ***, чрез адв. Д.В. - ВАК срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ
София иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за заплащане на сумата от 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от незаконосъобразно наказателно постановление №4577 от 20.06.2017 г. на Главен
инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативния контрол“ при
АПИ, отменено с влязло в сила решение №69 от 21.08.2019 г. по НАХД №601/2018 г.
по описа на Районен съд Сливница, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на отменителното решение от 25.09.2019 г. до окончателното изплащане.
В
исковата си молба ищеца твърди, че след обжалване на наказателното постановление
е било образувано нахд №601 по описа на РС Сливница за 2018 г., като същото е
било отменено изцяло от районния съд. Решението е влязло в законна сила на
25.09.2018 г. В съдебното производство ищеца е направил разноски за хонорар на
процесуалния си представител в размер на 300 лева, които е заплатил при
подписване на договора за правна защита и съдействие на 03.09.2018 г.
Твърди, че със заплатеното в производството по обжалване на
наказателното постановление възнаграждение за адвокат е претърпял имуществена
вреда в общ размер на 300 лева, които са в пряка връзка с неправомерните
действия на служители на ответника по издаване на порочен административен акт –
наказателно постановление, който акт е отменен от съда като незаконосъобразен.
В
с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа предявения иск на изложените в
него основания. Моли, да се уважи исковата претенция, ведно със законната лихва
от 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и да се присъдят сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – АПИ гр. София, чрез процесуалния
си представител, счита предявения иск за неоснователен, необоснован и
недоказан. Твърди, че видно от представените доказателства адвокатът не е
предоставил услугата, тъй като не се е явил на съдебното заседание в РС
Сливница, поради което и исковата претенция се явява неоснователна. Релевират
се доводи и, че исковата претенция за заплащане на законната лихва от датата на
влизане в сила на решението за отмяна на НП е също неоснователна и се излагат
аргументи в тази насока. Моли, да се остави без уважение исковата молба като
неоснователна и недоказана и се присъдят сторените по делото съдебни разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска. Сочи,
че е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заплатеното
адвокатско възнаграждение се явява пряка и непосредствена вреда от дейността на
администрацията. Счита, че искът следва да се уважи в рамките на изплатеното
адвокатско възнаграждение, с изключение на търсените лихви.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна :
От
представените по делото писмени доказателства включително и от приложеното по
делото нахд №601/2018 г. по описа на СлРС се установява, че срещу М.П.Н. е
издадено НП №4577/20.06.2017 г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложена глоба в размер на 1 000
лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във връзка с
чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Ищеца е обжалвал наказателното постановление
пред Сливнишкия районен съд, който с решение № 60/21.08.2019 г. по нахд №
601/2018 г. го е отменил поради допуснати нарушения на материалния закон. Решението на районния съд е влязло в сила на
25.09.2019 г., видно от приложените по делото съобщения за изготвеното решение.
В производството пред районния съд ищецът е бил защитаван от адвокат, на когото
е заплатил сумата от 300 лева, съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие /лист 25/, в който изрично е записано, че сумата за
адвокатски хонорар е заплатена в брой при сключване на договора – 03.09.2018 г..
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено
с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление на АПИ
София. Ищец е адресатът на отмененото наказателно постановление. Ответникът –
АПИ София. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд - Административен
съд - Добрич, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД
2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл.
133, ал. 5 от АПК, доколкото настоящия адрес на
ищеца е в гр. Балчик.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по посочения ред. Макар със ЗОДОВ да се създава сравнително облекчен режим за
ангажиране на отговорността на държавата и общините за вредите, причинени при
изпълнение на административна дейност, доказателствената тежест за установяване
на изброените по-горе предпоставки за ангажиране на отговорността, е изцяло на
ищеца.
В разглеждания случай безспорно се установи, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищеца – НП 4577/20.06.2017
г. на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция АРОК, АПИ София, е отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от
цитираното по-горе Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г., съдът приема,
че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Т.е. е доказана
първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт
на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
При това положение съдът дължи произнасяне по
наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране
на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва
да се разгледа всяка една от исковите претенции, така както са заявени от
ищеца. Както се каза, в настоящия случай тези претенции касаят репарирането на
имуществени вреди, за които следва да се
докаже тяхното действително настъпване и причинно-следствената връзка с
незаконосъобразното наказателно постановление.
Безспорно е че е било издадено незаконосъобразно
наказателно постановление, което е било отменено при оспорването му пред съда. В
резултат на това, като пряка и непосредствена последица са възникнали имуществени
вреди в патримониума на ищеца – претърпени загуби под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение за обжалването на НП в общ размер на 300 лева.
Заплащането на адвокатското възнаграждение е осъществено в брой, като това е
отразено в договора за правна помощ, който в този случай има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
При тези обстоятелства съдът приема, че са налице
всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменено наказателно постановление, което, макар и да
не е същински индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, е
властнически акт, издаден от административен орган в резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл ТП № 2 от 19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г.
на ОСК на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.
Налице са и претърпени от ищеца имуществени вреди в
размер на заплатения адвокатски хонорар за защита в производството по обжалване
на НП, както и пряка причинно следствена връзка между отменения акт и вредоносния
резултат. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните. В
производствата пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не
се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за процесуално
представителство, подобно на случаите, при които, след като подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу
държавата. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в съдебните производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните
средства за адвокатска защита в хода на съдебния процес, приключил с
отменителното решение на съда, се явяват за лицето, което неправомерно е
санкционирано по административен ред, имуществена вреда по смисъла на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
В тази насока са и мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на
ОСК на ГК и І и ІІ колегия на ВАС.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй
като процесуалния представител на жалбоподателя не се е явил пред районния съд,
то не е налице осъществено процесуално представителство. Изрично в договора за
правна защита и съдействие е записано „да изготви и депозира жалба срещу АУАН и
НП“, т.е. с изготвянето на същата вече е налице осъществено процесуално
представителство. Изготвени са и от адвоката и са представени по делото и
писмени бележки, т.е. безспорно е осъществено процесуално представителство по
административно – наказателното дело. След като ищецът има право на адвокатска
защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и
същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно
в договор, както и след като е платил дължимото уговорено възнаграждение, то
той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против
незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и
задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото наказателното
постановление е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита
и съдействие по дело, в което се оспорва наказателно постановление и без което
условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. В
тази строго каузална връзка следва да се отчита, че договорът за правна защита
и съдействие не е общ и абстрактен (от типа например на договор за абонамент,
при който възнаграждението се дължи за определен период, без значение от
извършената работа), а е в пряка и непосредствена връзка именно и само с
конкретното дело, в което е оспорено процесното наказателно постановление,
поради което и няма как връзката между платеното възнаграждение на адвоката за
защита по това дело и отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление в това същото дело, макар и опосредена от договор, да не е
причинно - следствена.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 300 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по
нахд № 602/2018 г. на РС – Сливница.
Относно предявената претенция за присъждане на
законна лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение – 25.09.2019
г., съдът я намира за неоснователна.
Тъй като направените от ищеца
разходи за възнаграждение на адвокат се претендират на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва - по арг. от чл.
86, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с § 1 от преходните и заключителни разпоредби
на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, препращащ за
неуредените в този закон въпроси към разпоредбите на гражданските и трудовите
закони. Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе
ролята на покана, поради което законната лихва върху главницата се дължи от
момента на подаване на исковата молба, в случая - от 25.02.2020 г., датата на пощенското клеймо, когато молбата е
постъпила в пощенския оператор, а не от 25.09.2019 г. - датата
на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление,
както иска ищецът. В този смисъл е и трайната практика на ВАС - Трето
отделение: решения № 2173/14.02.2019 г. по адм. д. № 6376/2018 г.; №
1320/31.01.2019 г. по адм. д. № 14782/2018; № 1636/06.02.2019 г. по адм. д. №
10814/2017 г., № 13065 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 8399/2017 г., № 12894 от
24.10.2018 г. по адм. д. № 8483/2017 г., 12372 от 15.10.2018 г. по адм. д. №
********* г., № 11712 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 6831/2017 г., № 7771 от
11.06.2018 г. по адм. д. № 1847/2017 г. и др.
В съответствие с изхода от спора, ищецът има право
на разноски по делото в общ размер на 310 лева, от които 10 лева - платена
държавна такса по иска, 300 лева – разноски за адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ да заплати на М.П.Н. *** сумата от 300 /Триста/
лева, представляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в
резултат от незаконосъобразно наказателно постановление №4577 от 20.06.2017 г.
на Главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция АРОК, АПИ София, отменено с влязло в
сила решение №69 от 21.08.2019 г. по НАХД №601/2018 г. по описа на Районен съд
гр. Сливница, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление, ведно със законната лихва от 25.02.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ да заплати на М.П.Н. ***0 /Триста и десет/
лева, сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: