М О Т И В И
на СГС,23 с-в по НОХД № 621/2016г.
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу И.Г.К. за това, че на 29.07.2015 г., в гр. С., по пътното
платно на ул. “С.Ш.”, в посока на движение от кв. “П.” към “О.П.”, в района на
№ *, на пешеходна пътека “М 8.1” от ППЗДвП - тип “ЗЕБРА”, обозначена с пътна
маркировка и пътен знак - „Д 17” от ППЗДвП - “Пешеходна пътека”, при
управляване на моторно превозно средство мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ-Р
600”, с per. № *******, нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: “При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре” , като не
пропуснал стъпилия и пресичащ по прилежащата пешеходна пътека от ляво надясно,
спрямо посоката му на движение пешеходец и по непредпазливост причинил смъртта
на Р. Й.К. с ЕГН **********, настъпила на 30.07.2015 г., която смърт е в пряка
и непрекъсната причинно следствена връзка с причинените му травматични
увреждания в резултат на настъпилото на 29.07.2015г., пътно-транспортно
произшествие, като деецът е управлявал, без да има необходимата правоспособност
и деянието е извършено на пешеходна пътека– престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно и
последно, б. “б”, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Съдът е конституирал двамата сина на починалия Р. Й.К. – А.Р.Й. и В.Р.К. в
качеството на частни обвинители в наказателното производство.
В съдебно заседание подсъдимият И. К. на осн. чл.371, ал.1, т.2 НПК признава изцяло фактите, посочени в обвинителния акт и дава съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, като на осн.чл.372,ал.4 НПК съгласието
му е одобрено от съда.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното
следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно и последно, б. “б”, вр. ал.
1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. От фактическа страна прокурорът, с
оглед направеното от подсъдимия самопризнание, приема за установена
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и прави извод за доказаност
на обвинението. Представителят на
държавното обвинение пледира за налагането на наказания от 5 години лишаване от
свобода, което да бъде редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, както
и лишаване от право да управлява МПС също за срок от 5 години.
Повереникът на частните обвинители – А. Й. и В.
К. - адв. В.О. се солидаризира с пледоарията на
представителя на държавното обвинение, включително като споделя становището на прокурора по отношение на
следващото се на подсъдимия наказание. Изтъква също обществената опасност на
конкретното деяние, което е могло да доведе до много по-тежки последици, тъй
като на пешеходната пътека по време на удара е преминавало и семейство с малко
дете, а самият пострадал спада към уязвимите участници в движението, поради
което пледира за налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода“,
наблягайки на и на съдебното минало на
дееца, свързано с предходни тежки нарушения на ЗДвП. Претендира и направените
от доверителите му разноски в производството ( в д.п. и съдебната фаза).
Частният
обвинител А. Й. заявява,
че поддържа становището на повереника си.
Частният обвинител В. К. заявява, че поддържа
становището на повереника си.
Първият от упълномощените защитници на подсъдимия К. – адв. Н.К. в хода на съдебните прения и
предвид избраната диференцирана процедура за провеждане на съдебното следствие
по делото, спира вниманието си преимуществено върху размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подзащитния й. При определянето му защитникът
изтъква наличието на множество смекчаващи отговорността на подзащитния й обстоятелства – изключително младата му
възраст, липсата на житейски опит, осъзнаване на случилото се и изпитваното
съжаление за настъпилото ПТП, оказаното съдействие в д.п. и съдебната фаза на
производството, поради което счита, че наказанието следва да бъде определено
или при условията на чл. 55 от НК или при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, но
лишаването от свобода да е до размер на 3 години, изтърпяването на което да бъде
отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 до 5 години.
Вторият от упълномощените защитници на подсъдимия К.
– адв. П.И. в хода на съдебните прения изразява пълната си поддръжка към
становището на адв. К., като допълва, че подзащитният й работи, желае да бъде
уважаван член на обществото, намира се в началото на осъзнатия житейски път и
тепърва му предстои да създаде семейство и да има деца. Моли при определянето
на наказанието съдът да съобрази изложеното, като наложи наказание до 3 години
лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок
от 3 до 5 години.
В последна дума подсъдимият К. моли за
справедливост.
Съдът, с оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и
съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал.3 НПК намира за установено
следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият И.Г.К. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ в „С.В.“ АД, като проверител на сградни водомери, живущ ***, ж. к. “******”, бл. ****, с ЕГН **********.
Същият е осъждан както следва:
-по НОХД № 3345/2012г. по описа на СРС, с влязло в
сила на 18.04.2012г. определение, за извършени престъпления по чл. 343б, ал.1
вр. чл. 63, ал1, т.4 от НК и по чл.
343в, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 63, ал.1,т.4 от НК, като на осн. чл. 23, ал.1 от НК
му е определено общо наказание „пробация“ за срок от 9 месеца и „лишаване от
право за управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съгласно справка от МП, ГД „ИН“ рег.№
2321/19.02.2016г. наказанието „пробация“ по посоченото осъждане е изтърпяно за
периода от 23.05.2012г. до 23.02.2013г.
-по НОХД № 3178/2015г. по описа на
СРС, с влязло в сила на 31.07.2015г. определение, за извършено престъпление по
чл. 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК на наказание „пробация“ за срок от 1 година и
6 месеца.
Съгласно справка от МП, ГД „ИН“
рег.№ 2321/19.02.2016г. изпълнението на наказанието „пробация“ по посоченото
осъждане е започнало на 28.08.2015г. и
понастоящем не е приключило.
На подс. К. е било издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) №********* като
водач на МПС от категория „В, АМ” със
срок на валидност до 15.03.2023 г., но му е било отнето с акт за установяване
на административно нарушение №320420/29.12.2013 г., въз основа на който е
издадено наказателно постановление АИ 2174/14 г., с което му е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, считано от
29.12.2013 г. до 29.12.2015 г.
На 29.07.2015 г., около 19 часа и 20 минути, в гр.С.,
мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ-Р 600”, с peг. № *******, управляван от подс. И.Г.К., който не
притежавал необходимата затова правоспособност, се движел по пътното платно на
ул. “С.Ш.”, в посока на движение от кв. “П.” към “О.П.”. Имало добра видимост,
било в светлата част на денонощието, пътната настилка била суха. В този участък
пътното платно било с широчина девет метра, предназначено за двупосочно
движение на пътни превозни средства (ППС) и било покрито с дребнозърнеста
асфалтова настилка, без неравности, с наклон - спускане по посока на огледа (за
ориентир на огледа е приет мисленото продължение на
ул. „С.Ш.” и разклона за с. Г., находящ се от лявата страна по посока на
огледа, втория ъгъл, а за посока - посоката от кв. „П.” по ул. „С.Ш.” към „О.П.”).
От десния край на пътното платно по посока на огледа имало банкет с широчина
четири метра. На осемнадесет метра след ориентира по посока на огледа се
намирал края на десния банкет и оттам започвало началото на тротоар с широчина
два метра, който свършвал на 29.30 метра, след което отново започвал банкет.
Вдясно на този тротоар имало спирка - навес. От левия край на пътното платно
имало тротоар с широчина два метра. На 83.00 метра преди ориентира по посока на
огледа, върху десния банкет, на един метър вдясно от десния край на платното,
предназначено за движение на ППС, имало метална тръба, на която бил закачен
пътен знак А18 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
(ППЗДвП) - „Пешеходна пътека”, а под него бил закачен знак В26 от ППЗДвП „40” –
„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“. На 7.70 метра след
ориентира по посока на огледа и на 4.20 метра вдясно от десния край на пътното
платно имало метална тръба, на която бил закачен пътен знак Д17 от ППЗДвП -
„Пешеходна пътека”, а под него бил закачен пътен знак Д24 от ППЗДвП -
„Автобусна спирка”. На 6.00 метра след ориентира, на пътното платно се намирало
началото на пешеходна пътека М 8.1 от ППЗДвП, очертана с широки непрекъснати
линии, успоредни на оста на пътя, която свършвала на 9.80 метра след ориентира
по посока на огледа.
В района преди пешеходната пътека управляваният от подс.
К. мотоциклет се движел със скорост около 40 км/ч. В този момент пешеходците Р.
Й.К. ( роден на ***г., т.е на * години) и св. К.Е.Г. били предприели със
спокоен ход пресичане на пешеходната пътека, находяща се на ул. “С.Ш.”, в
района на № *, от ляво надясно спрямо посоката на движение на мотоциклета.
Преди това те се огледали и се уверили, че в близост няма ППС. Пешеходците, в
момента на навлизане в пътното платно, били на 77 метра отстояние от предната
част на мотоциклета, считано от мястото на удара. Първа вървяла св. Г., а след
нея се движел Р. К.. Тъй като подс. К. не пропуснал стъпилия и преминаващ по
пешеходната пътека Р. К., последвал удар между пешеходеца и движещия се
мотоциклет, чието място било по дължина на пътното платно - на пешеходната
пътека, считано за посока на движение на мотоциклета и по широчина на пътното
платно - на около 2-3 метра вляво от десния край на пътното платно, считано за
посоката на движение на мотоциклета. Настъпилият удар бил между предната част
на мотоциклета и дясната задно-странична част на пешеходеца. При този удар
дясната половина на таза на Р. К. била счупена, а долния десен крайник бил
ротиран външно спрямо тялото на пострадалия, предното колело се вмъкнало между
долните крайници като прегазило косо лявото стъпало, което е било опорно в този
момент. От удара горната част на тялото била форсирано извита назад, като
същевременно е придадено въртеливо движение, обратно на часовниковата стрелка.
В следващия момент тялото било отхвърлено напред и наляво спрямо посоката на
движение на мотоциклета и паднало на пътното платно и така било реализирана
черепно- мозъчна травма. Вследствие на удара мотоциклетът се отклонил надясно
на платното, след което продължил движението си напред и надясно, докато паднал
на няколко метра след мястото на удара.
Пострадалият Р. К., който след настъпилото ПТП бил в
безпомощно състояние, бил транспортиран с управлявания от св. Диана Светлова
Костова - П. автомобил в УМБАЛ „Света Анна” АД (Окръжна болница), където бил
настанен за лечение.
На 30.07.2015 г., въпреки проведеното в УМБАЛ „Света
Анна” АД лечение, Р. К. починал. Причината за смъртта му била съчетаната черепно-мозъчна,
гръдна, коремна и на опорно-двигателния апарат травма. Травматичните увреждания
са получени в резултат на пътнотранспортното произшествие и са пряка последица
от него.
От изготвените по делото съдебномедицинска (СМЕ) са
установени следните увреждания на трупа на Р. Й.К.: закрита черепно- мозъчна
травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на опорно-двигателния
апарат. Категорично е установено, че причината за смъртта му е съчетаната
черепно-мозъчна, гръдна, коремна и на опорно-двигателния апарат травма. Всички
увреждания са причинени приживе и са получени в резултат на действие на твърди
тъпи предмети по механизма на удари и или върху такива, с голяма кинетична
енергия и могат да бъдат получени при ПТП.
От изготвената комплексна медико-автотехническа
експертиза (КМАТЕ) е видно, че скоростта на управлявания от подс. К. мотоциклет
е била около 40 км/ч към момента непосредствено преди удара. Опасната зона за
спиране на мотоциклета в конкретната пътна обстановка и натоварване при тази
скорост е около 25 метра. От момента на навлизане на Р. К. и св. Г. в пътното
платно от лявата страна, предната част на мотоциклета при движение с 40 км/ч е
отстояла на 77 метра от мястото на удара при „спокоен ход” на пешеходците, т.
е. пострадалият не се е намирал в опасната зона за спиране на мотоциклета,
която е определена на около 25 метра. От техническа и професионална гледна
точка ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране. Вещите лица са
категорични, че смъртта на Р. К. е с травматична генеза и е в пряка последица
от получените при ПТП травми.
При разследването не са установени технически причини,
на които да се дължи настъпилото ПТП, т.е. то не е вследствие на внезапно
възникнала техническа неизправност.
Към 29.07.2015 г. подс. К. не притежавал необходимата
правоспособност да управлява мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ-Р 600”, с peг. № ***, чиито
обем на двигателя е 599 кубически сантиметра, а максималната му мощност е 85
киловата (съгласно приложеното копие от свидетелството за регистрация - част
I). Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за управление на мотоциклет с
посочените характеристики се изисква свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, в случая
категория „А”, а такова подс. К. никога не е притежавал. Към момента на
инкриминираното деяние дори и издадено му свидетелство за управление на МПС № *********,
като водач на МПС от категория „В, АМ”, със срок на валидност до 15.03.2023 г.,
му е било отнето с акт за установяване на административно нарушение
№320420/29.12.2013 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление
АИ2174/14 г., с което му е наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца, считано от 29.12.2013 г. до 29.12.2015 г.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът
прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371,ал.1,
т.2 НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а
именно - разпити на св. Д.К. – П.,
св. И.Н., св. К. Г., св. М.П., св. Я.Х., св. И.Н., св. И.А., заключение на СМЕ на труп по протокол № 543/2014г.
(л.л. 33-38 от д.п.), заключението на
СХЕ № А-456/15г. (л. 29 от д.п.), заключение на СХЕ № 405/15г. (л. 40 от д.п.),
заключението на МАТЕ (л.л.42 – 48 от д.п.), констативен протокол №К 623 (л.5 от д.п.),
протокол за оглед на местопроизшествие от 29.07.2015г. (л.л.10 - 11 от д.п.) с
приложена към него скица (л. 12 от д.п.) и фотоснимки (л.л.13-16 от д.п.) , свидетелство за съдимост на
подсъдимия (л. 59-62 от д.п. и л. 15-18 от съд.дело), препис – извлечение от акт за смърт на Р. К. (л.56 от д.п.),
удостоверение за наследници на Р.К. (л. 57 от д.п.), копия от АУАН и НП ( л.л. 68-74 от д.п.), свидетелство за
регистрация –част І на мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ-Р 600”, с
peг. № ******* ( л. 75 от д.п.), удостоверение
за техническа изправност на мотоциклет “Сузуки”, модел “ГСХ-Р 600”, с
peг. № *******
( л. 76 от д.п.),справка от МП, ГД „ИН“ рег.№ 2321/19.02.2016г. ( л. л. 19.20 от съд.дело) .
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373,
ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на
присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав принципно
приема, че в сочената, каквато е и процесната хипотеза е длъжен да приеме
съществените релевантни факти точно така както са описани в обвинителния акт.
Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й
по точка втора на чл. 371 НПК. С повторното уточнение, че съжденията се отнасят
до съществените факти, включени в предмета на доказване, съдът отбелязва, че
подсъдимият признава именно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като дава съгласие да не се събират доказателства за тях.
Поради това съдът не разполага с принципната възможност да релевира съгласието
на подсъдимия към различни фактически обстоятелства (непосочени в акта на
обвинението или различно посочени), дори за последните да се съдържат данни в
събраните в досъдебното производство доказателства. В подобен случай съдът не
би следвало да проведе делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по
общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че
фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия К. се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага
извод за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в
обвинителния акт.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият И.Г.К. е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно и последно, б. “б”, вр. ал. 1, б.
“в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От
обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал мотоциклет
– “Сузуки”, модел “ГСХ-Р 600”, с peг. № *******– моторно превозно средство по смисъла
на §6,т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в
ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с
приборите и механизмите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. В настоящият случай подс. К. е
взаимодействал с уредите за управление на мотоциклета, който се движил и е имал възможност да въздейства и съответно
определя неговата посока и скорост на движение.
На
инкриминираната дата и място подсъдимият К. е управлявал МПС в нарушение на
разпоредбата чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Видно от приетия по делото механизъм и
място на настъпване на ПТП между управлявания от подсъдимия мотоциклет и пешеходеца
Р. К., подсъдимият в нарушение на изискването на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: “При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре” не е отдал предимство на пресичащия по пешеходна пътека пешеходец.
Именно
в резултат на посоченото нарушение и като пряка последица от него подс. К. е причинил смъртта на Р. Й.К.
( настъпила
на 30.07.2015 г., но в пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка с причинените му травматични увреждания
в резултат на настъпилото на 29.07.2015г. пътно-транспортно произшествие).
Налице е пряка причинно следствена връзка между избраното от подсъдимия отношение
към пешеходеца и осъществените общественоопасни
последици, тъй като при спазването му от страна на подсъдимия К. не би настъпил противоправния
резултат – смъртта на Р. К. като следствие от удара между мотоциклета и
неговото тяло.
Не
е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в
конкретния случай подсъдимият е управлявал МПС без да отдаде предимство ( като
намали скоростта или спре) на пресичащ пътното платно на означеното за това
място пешеходец и при обективна възможност да предотврати удара - от
момента на навлизане на Р. К. на пътното платно
предната част на мотоциклета при движение с 40 км/ч е отстояла на 77
метра от мястото на удара при „спокоен ход” на пешеходеца, поради което пострадалият
не се е намирал в опасната зона за спиране на мотоциклета, която е била около
25 метра. Поради
изложеното съдът намира, че съставомерният резултат се дължи на виновното
поведение на подсъдимия и не е налице
хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие. Общественоопасният резултат
не би настъпил, ако подсъдимият е изпълнил визираното в чл.119,ал.1 от
ЗДвП изискване,
каквато обективна възможност е била налице. Именно неговото противоправно
поведение е било едно от необходимите условия, станали причина за настъпване на
съставомерната последица, което обосновава и причинната връзка между
нарушението на правилото за движение по пътищата и настъпилия противоправен
резултат.
Осъществен
е квалифицирания състав на чл.
343, ал. 3, предложения предпоследно и последно, тъй като подс. К. е управлявал мотоциклета,
без да е имал необходимата правоспособност и деянието е извършено на пешеходна
пътека. Както бе посочено, местоизвършването на ПТП е на пешеходна пътека, обозначена
като такава чрез надлежна маркировка и пътен знак и възприета от водача, който към инкриминираната дата не е притежавал
изискуемата правоспособност да управлява
мотоциклет с конкретните технически
характеристики ( с обем на двигателя 599
кубически сантиметра и мощност от 85
киловата), за който съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП се изисква
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, в случая категория „А”, а такова подс.
К. не е притежавал.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия К. непредпазливо под формата на небрежност.
Подсъдимият е съзнавал, че нарушава правилото на ЗДвП, неотдавайки
предимство на пресичащ по пешеходна пътека пътното платно пешеходец. Същият е
притежавал представи, че приближава пешеходна пътека, по която преминават пешеходци,
а така също и че управлява мощен мотоциклет без да притежава за това
необходимата правоспособност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на друго лице ( в
случая Р. К.) при управлението на мотоциклета, но за него е съществувало задължение, а същият е и могъл, при
ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното настъпване
на общественоопасните последици от неизпълнението на правилото за движение по
пътищата – причиняването на смърт на друго лице и е могъл да съобрази
поведението си по начин, че да не допуска настъпването й.
В
случая от приетите за установени факти касателно поведението на подсъдимия К. при управлението на мотоциклета
на инкриминираната дата и механизма на реализиране на ПТП ( възприемането на
пресичащия пътното платно пешеходец на велосипедист на разстояние от 77 метра
от мястото на удара, съпоставено с опасната зона за спиране на мотоциклета от около 25 метра) следва извод, че движението
при приближаване към пешеходна пътека с пресичащ на нея пътното платно пешеходец
се дължи на негово умишлено отношение към спазване правилата за движение (чл.119, ал.1 от ЗДвП ), доколкото пълното игнориране на предимството на
пешеходеца - обективно негативно
въздействащ върху пътната обстановка фактор, логически и закономерно явяващ се
предпоставка за настъпване на ПТП, сочи
във волеви аспект на умисъл у водача за нарушаването на правилото за движение.
Това обстоятелство обаче не рефлектира върху квалификацията на деянието, а е
обстоятелство от значение при определянето на наказанието ( така ППВС №
1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., т.3, б.”б”).
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно и последно, б. “б”, вр. ал.
1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от
три до петнадесет години.
С оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.58а от НК.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства на
подсъдимия К. изразеното съжаление за извършеното, сравнително
младата му възраст и трудова ангажираност, необремененото му към момента на
деянието съдебно минало ( същият е бил реабилитиран по право на осн. чл. 86,
ал.1,т.4 от НК по осъждането му по НОХД № 3345/2012г. На СРС) .
В кориците на делото липсват данни
подс.К. да е съдействал на органите на разследването в д.п. ( напр. да е
направил самопризнание, способствало ефективно разкриването на престъплението
), а от друга страна самопризнанието,
направено пред съда при предварителното изслушване не може да бъде счетено като
смекчаващо отговорността му обстоятелство, защото то представлява абсолютно
необходима предпоставка за провеждането на диференцираната процедура в нейната
разновидност по т. 2 на чл. 371 от НПК. Като последица от нейното провеждане
пък законът предвижда по правило облекчаване на положението на подсъдимия,
защото изисква индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 58а от НК,
задължавайки съда да намали размера му с една трета, ако го определи при
условията на чл. 54 НК, или, ако приеме и основанията на чл. 55 НК, – да наложи
по-благоприятното за дееца наказание. Едно и също обстоятелство не може да бъде
ценено два пъти – веднъж от законодателя и втори път от съда, за да обуслови
смекчаване на наказателната отговорност. По тази причина съдът не цени
направеното в съдебната фаза самопризнание като смекчаващо обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, изразена в наличието на две квалифициращи обстоятелства по ал.3 на чл.
343 от НК; установеният механизъм на ПТП и смъртта на престаряло лице ( на 83
години), явяващо се уязвим участник в движението и спрямо който водачите на МПС
следва да бъдат особено внимателни и предпазливи ( така чл. 116 от ЗДвП).
Личността на подс.К. ( въпреки необременото му съдебно
минало към момента на престъплението) също разкрива висока степен на обществена
опасност и то именно в насока, свързана с управлението на МПС – в това
отношение отегчаващо обстоятелство се явява фактът, че към инкриминираната дата
същият е бил лишен въобще от право да управлява МПС ( СУМПС му е било отнето);
настъпилата реабилитация ( заличаваща факта на осъждането и последиците му, но
не и тези на престъплението и наложеното наказание) по НОХД № 3345/2012г. по описа на СРС, по което на подсъдимия са наложени наказания
за извършени престъпления по транспорта, а така също и осъждането му по НОХД № 3178/2015г. по описа на СРС ( явяващо
се в условията на реална съвкупност с настоящото) също за престъпление,
включено в глава ХІ, раздел ІІ от НК; многобройните му нарушения на правилата
за движение по пътищата, по които е санкциониран по административно-наказателен
ред. Отегчаващо отговорността му обстоятелство се явява и изключително
значимото за безопасността на участниците в движението правило за движение по
пътищата, нарушено от подсъдимия, както и формата на вина – умисъл при неговото
нарушаване.
При
преценка на относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността
на подс. К. обстоятелства и ръководейки се най-вече от
визирания в чл. 35, ал.3 от НК принцип за съответствие между наказанието и
престъплението, съдът намери, че следва да определи
наказанието при условията на чл.54 от НК, но при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, над
минималния, но под средния (който е 9 години) предвиден в закона размер и счете
за справедливо налагането на наказание 6 (шест)
години
лишаване от свобода, като акцентира върху обстоятелството, че
конкретното деяние представлява
концентриран и темпорално обособен израз на цялостното отношение на подсъдимия
към установените правила за безопасност на участниците в движението по
пътищата, на неговата безотговорност при управление на МПС, които са били и
преди извършването на настоящото престъпление обект на наказателно и
административно-наказателно преследване и санкции, като очевидно последните не
са оказали предупредително и превъзпитателно въздействие върху личността му.
Съгласно правилото на чл. 58а,
ал.1 от НК, приложимо в конкретния случай, така определеното наказание от 6 (шест)
години лишаване от свобода бе намалено с една трета и на подс. К. бе наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 4 (четири) години.
По отношение на наложеното наказание „лишаване от
свобода” извън срока му от 4 (четири) години, явяващ се формална пречка за приложението
на института, визиран в чл. 66, ал.1 от НК,
съдът счита, че подобно разрешение се явява и с разрез с целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, тъй като единствено
ефективно търпяно наказание „лишаване от свобода“ би въздействало възпитателно и най-вече предупредително
спрямо подс. К., тъй като налаганите по-леки наказания очевидно не са
постигнали целите на специалната превенция.
Поради изложеното и съдът постанови, че така
индивидуализираното наказание „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание
чл. 61,т.3 вр. чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС
На основание чл. 343г от НК вр. чл. 343, ал. 3, пр.
предпоследно и последно, б. “б”, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подс. К. от право да управлява
МПС за срок от 7 (седем) години, явяващ се максимално предвидения съобразно
правилото на чл. 49, ал.2 от НК размер, отчитайки обстоятелството, че подсъдимият
е извършил флагрантно нарушаване на основополагащо за безопасността на участниците
в движението правило, свързано с едни от най-уязвимите членове – престарял
човек, което го определя като опасен за околните водач. За определянето на
такъв размер на кумулативно предвиденото наказание значение имат и множеството
установени по административен ред нарушения на правилата за движение на подс. К.,
както и присъдата на СРС по НОХД №3178/2015г. по описа на СРС, с която му е наложено наказание отново за престъпление
по транспорта. Ето защо и съдът счете за
справедливо да определи наказанието за срок от 7 (седем) години, считано от
влизане на присъдата в сила, още повече и като съобрази, че упражняването на професията на подсъдимия не
е свързано с управлението на МПС.
На основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК съдът
наложи на подс. К., едно общо най-тежко
наказание между наказанията по НОХД № 3178/2015г. на СРС, по което е осъден на
наказание „пробация“ и наказанието по
настоящата присъда, тъй като деянията са извършени при условията на реална
съвкупност – деецът е извършил престъпленията преди да е бил осъден с влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Ето защо и съдът наложи най-тежкото от тях
- това по НОХД № 621/2016г. по описа на
СГС, 23 с-в от 4 (четири) години
„лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим в
затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 61,т.3 вр. чл. 59, ал.1
от ЗИНЗС.
При изпълнението му съдът на осн. чл. 25,ал.3 от НК
зачете и приспадна изтърпяното наказание
„пробация“ по НОХД № 3178/2015г. на СРС, като два дни пробация се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата направените
по делото ( в д.п.) разноски в размер на 596.30лв. ( петстотин деветдесет и
шест лева и тридесет стотинки)- за извършените по делото експертизи.
С оглед на изричното искане на повереника на частните
обвинители, подсъдимият бе осъден да заплати на частните обвинители А.Р.Й. и В.Р.К. направените по делото разноски
( в д.п. и съдебната фаза), включващи изплатено от всеки от тях възнаграждение
за повереник, в размер на по 2 000 ( две хиляди) лева, също на основание
чл. 189, ал.3 от НПК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото доказателство по делото - 1 бр. отпичен
носител с надпис „29.07.2015г.“ - бе върнато на МВР- Д
„Национална система 112“, от което същото е предадено за нуждите на
разследването и необходимостта от което е отпаднала.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при СГС: