Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр. София, 02,10,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №6879 по описа за 2019год,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от
Т.К.АД –К. срещу П.Г. К. иск с правна
квалификация чл. 119 от КМЧП за
признаване и допускане изпълнение на територията на Република България
на съдебно решение на Районен съд К., гр.К., Сърбия по гр.д.№П-99/13 от 07,11,2013год. и влязло в законна сила на
05,05,2014год..
Поддържа по цитираното дело, да е постановено процесното решение, с
което ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 6 667 182,63динара-главница, представляваща
обезщетение за вреди от деликт /престъпление
установено с присъда на РС К.
№2,186/2012 от 29,02,2012год./, както и лихва върху обезщетението от
09,04,2012год. до изплащане на вземането.
Поддържа въз основа на влязлото в сила съдебно
решение да не е проведено изпълнение в Сърбия. С оглед установено имущество, собственост на длъжника
на територията на Република България, е обусловен правен интерес от допускане
изпълнението на чуждестранното решение
на територията на Република България. Поддържа да са налице предпоставките на
чл.117 от КМЧП, поради което исковата претенция подлежи на уважаване.
Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът-П.
Г. К. оспорва основателността на
исковата претенция. Поддържа да не са
налице предпоставките на чл.117 от КМЧП.
Сочи да не е налице идентичност между лицето осъдено по Решение на Районен съд К., а именно П.К. от Чачак и
ответника, в подкрепа на което сочи да има
постоянен адрес ***5. Поддържа да е имал работна виза за пребиваване в Република Сърбия, но същата
е изтекла на 21,04,2012год. Излагат се доводи, че Съдът в гр.К. –Сърбия не е
бил компетентен да разгледа спора между страните, тъй като ответникът е имал
регистриран адрес на територията на Република България. Не е връчен препис
от исковата молба, не е бил редовно
призован в производството, по което е постановено съдебно решение, чието
допускане и признаване са претендира. Няма категорични данни за влизане на решението в сила.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно чл. 43 от договора между Народна република България и федеративна народна република
Югославия за взаимна правна помощ /ратифициран с Указ №167 на президиума
на народното събрание от 08,06,1956год. изв., бр.16 от
1957год., обн. Изв.бр.16 от 22,02,1957год./, във връзка с чл.119 от КМЧП, Софийски градски съд е международно и същевременно местно компетентен да разгледа молбата за екзекватура на съдебното решение.
От Решение/Присъда на Районен съд К. №П-99/13 от 07,11,2013год., е видно П.К.
от Чачак да е
осъден да заплати на Т.к. АД, К. на
основание обезщетение, установено с влязла в сила присъда
на Районен съд К. №2 К,186/2012 от 29,02,2012год./ стр.20 от
делото/ сума в размер на 6 667 182,63динара със законната
наказателна лихва върху тази сума,
считано от датата на внасянето на
насрещния иск 09,04,2012год. до окончателното изплащане в срок от 15 дни под заплаха от изпълнение.
От
удостоверение №11 П 99/2013 от 22,01,2020год. на Основен съд К., Република
Сърбия се установява, че Решение №11 П 99/2013 от 07,11,2013год. е влязло в
сила на 05,05,2014год./ стр.325-326/. Това
отбелязване е налице и върху самия
документ представен от ищеца в оригинал /стр.333/.
По
делото е представено удостоверение №1У,бр.8/20 от 31,01,2020год. на
Основен съд К., Република Сърбия, от
което е видно, че срещу П.К. от Република България не е водено изпълнително производство на основание решение/присъда от №Пбр.99/13 от
07,11,2013год. до 31,01,2020год./стр.328 и стр.337/.
От
удостоверение №11 П 99/2013 от 31,01,2020год. на Основен съд К., Република
Сърбия се установява, че по преписката
по дело №11 П 99/2013 на Основен съд
К., насрещен иск на Т.к.
АД, К. е връчен на
пълномощника на ищеца, видно от протокол
от съдебно заседание проведено на
07,11,2012год./стр.329 и стр.338 от делото/. Посоченото обстоятелство се
установява и от приложения по делото препис от
протокол от съдебно заседание проведено
на 07,11,2012год. на Основен съд К. 2П1№116/12, от който е видно
делото да е със страни П.К. и
ответник Т.К., гр.К..
От
решение №2П1,116/12 на основен съд К. е
видно да е отхвърлено искане на Т. К.
АД- К. за обединяване на дело 2 П1№303/12 заведено по описа на същия съд по
насрещна искова молба на молителя, с която претендира сумата от 6,667,182,63
динара като компенсация за вреди, които
ищецът в качеството на генерален директор е причинил на ответника извършвайки престъпление по
чл.234, ал.2, вр.ал.1 от Наказателния кодекс на Република Сърбия. От съвкупната преценка на
представените доказателства се установи
решението, което се претендира да бъде признато и допуснато до
изпълнение да е постановено именно по
предявената насрещна искова претенция на
Т.К.АД, гр.К. срещу П.К..
Липсват данни по делото да са налице висящи съдебни производства или постановени съдебни
решение на български съд между същите
страни за същото искане и на същото основание.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По аргумент на чл.3, ал.1 от КМЧП
установеното в договор за правна помощ има приоритет пред разпоредбите на КМЧП.
Изпълнени са изискванията на чл. 45 от Договора
за правна помощ между Република България и Република Сърбия към молбата за допускане на
изпълнението да се прилагат: 1) пълен
препис от решението и особено
удостоверение, че е влязло в сила и подлежи на изпълнение; Съгласно
чл.46, ал.1, б.“г“ от ДПП признаване, съответно допускане на изпълнението се осъществява и при изрично удостоверяване,
чрез документ, че ответникът е бил редовно призоваван и уведомен според законодателството на държавата, в
която е постановено решението, за което
се представят особени доказателства.
Не са налице правоизключващите предпоставки
обосноваващи отказ на признаване
и допускане на изпълнение съобразно чл.46,
ал.1, б.“а“-б.“д“ от Договора за правна помощ,
според които може да се откаже признаване
и изпълнение на Решение:
1. ако съгласно
законодателството на договарящата
страна, на чиято територия
решението трябва да бъде признато
и изпълнено, делото се отнася към изключителната компетентност на органите на правосъдието на тази държава,
2.ако изпълнението на решението
противоречи на законодателството на договарящата държава на чиято територия трябва да се
проведе изпълнението,
3.ако ответникът е бил лишен
от възможността да защитава
своите права;
4. когато на територията на замолената държава между същите страни,
със същия предмет и на същото основание вече
е постановено решение, което е
влязло в сила.
С изключение на условията за
допускане и изпълнение и предпоставките за отказ на признаване и допускане на изпълнение на решение съобразно чл.44, и
доколкото в последния не се съдържа детайлна правна уредба относно процесуалния ред за екзекватура, то
на осн.чл.45 от ДПП е приложим КМЧП, но не по
отношение на всички разпоредби. Логично
следва да бъдат изключени тези които са двустранно уредени между договарящите
страни и касаят условията за допускане. Приложими следва да са нормите на чл. 118, чл. 119, ал. 1, чл.120, ал.1 и чл. 121 от КМЧП. Разпоредбите на чл.119, ал.2
и ал.3 от КМЧП касаят въпроси относими към условията за признаване и допускане,
които са изрично уговорени съгласно Договора за правна помощ и имат предимство
пред КМЧП.
Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.(1) от КМЧП съдът следва да установи служебно наличието на условията по чл.117 КМЧП, в случая на чл.45 и чл.46 от договора
за ПП. Релевантните предпоставки включени във фактическия състав съдът намира
да са налице. Не е налице изключителна компетентност на българския съд съобразно чл.12, ал.1, чл.13, ал.2 и чл.19 от КМЧП. Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение не се допуска, когато ответникът
е бил лишен от възможност да защити
правата си, аналогична на чл.117, т.2 от КМЧП –установи
се че ответникът е бил своевременно уведомен за съдебното производство, което
изключва накърняване на правото му на защита. От приложеното по делото решение
№П 99/13 на районен съд К. от
18,05,2018год. е видно, че ответникът П.К. е упражнил съществуваща
законодателна възможност в Република
Сърбия, да заяви предложение за повторно
гледане на делото от основен съд К. П99/13, предвид допуснати процесуални
нарушения относно връчване на исковата молба и невъзможност да участва в процеса.
Предложението е отхвърлено с изложени
мотиви да не са допуснати нарушения при връчването и е прието наличие на редовно
уведомяване/стр.197-198 от делото/. Решението е
потвърдено с решение на Висшият съд в К. с №Гж№1023/18
от 25,10,2018год., а жалбата на П.К. е
отхвърлена като неоснователна/стр.253/.
От удостоверение № VІІІСу
№93/20 от 07,08,2020год. на Висш съд К. е видно решението от 25,10,2018год. да
не подлежи на обжалване.
Неоснователни са релевираните доводи
за липса на идентичност на ответника и лицето осъдено с процесното решение.
Видно от присъдата с №2К 186/2012 от
29,02,2012год., към която препращат мотивите на процесното
решение П.К. от Чачак,
е индивидуализиран с адрес ул.********,
роден на 18,04,1966год. в София, с баща Г.
и майка Б., фамилия по рождение Д., баща на едно дете, български гражданин.
Идентифициращите белези на ответника и посоченото лице се удостоверяват и от
удостоверение за родствени връзки при направена справка от НБД на
10,02,2020год./стр.263/. Индивидуализиращите белези сочещи на идентичност на
ответника с лицето посочено в процесното
решение се установяват и от приложено
по делото пълномощно от П. Г.К., с което се учредява представителна власт
на адв. М.Б.във връзка с вземания основани на присъда №2П1бр.116/12 от
06,11,2013 на основен съд К., в което производство е предявен насрещен иск срещу П.Г. и предмет
на настоящото дело.
Не се установи наличието на влязло в сила решение на български
съд между същите страни за
същото искане и на същото основание,
както и висящ процес пред български съд по екзекватура; Липсват и релевирани възражения в този смисъл от ответника по делото.
Последната процесуална предпоставка
е признаването или допускането на изпълнението да не противоречи на българския обществен
ред. В
конкретния случай българския правов ред допуска съдебно дирене и изпълнение
на неудовлетворено парично притезание, произтичащо от деликтно правоотношение, какъвто
е конкретния случай. От ответната страна не са релевирани възражения по смисъла
на 121, ал.2 от КМЧП за погасяване на задължението или част от него след
влизане в сила на чуждестранното решение.
С оглед на обхвата на проверката на съда не навлизащ в разглеждане на съществото на спора,
разрешен от чуждия съд и доколкото са налице горните процесуални предпоставки
предвидени в ДПП и КМЧП исковата претенция съдът намира за основателна.
По разноските:
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1010,00лв., от които 50,00лв.-д.т.
в настоящото производство, адв. възнаграждение 400,00лв., д.т. в производството
по обезпечение на бъдещ иск -42,50лв., д.т. в производството по ЧЖ срещу
определение по допускане на обезпечение д.№3561/2019год. СГС -17,50лв, адв. възнаграждение в
производството по гр.д.№3561/2019 СГС в размер на 300,00лв. и адв.
възнаграждение в производството по обжалване
на определение от 15,03,2019год. по д.№3561/2019год. в размер на 200,00лв.
/Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира да е основателно. В производството по обезпечение
на бъдещ иск възнаграждение в размер на
3716,08лв. е прекомерно, с оглед
процесуалните действия изчерпващи се с
изготвяне на молба по чл.390 от ГПК, без развитие на двустранно, състезателно производство и при
преценка на молбата на основание лимитативно съществуващи предпоставки. За това
производство съдът намира за справедлив размер на адв. възнаграждение,
доколкото липсва нарочен текст в НМРАВ в размер на 300,00лв. Прекомерно е адв.
възнаграждение и по обжалване на определението по допускане на обезпечение в
размер на 1955,83лв., поради което определя минимума съобразно чл.11 по НМРАВ
от 200,00лв. Прекомерно е и адв.
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в
настоящото производство, което съдът определя в размер на общо 400,00лв.,
от които 300,00лв. съгласно чл.25 от
НМРАВ и 100,00лв. на осн.чл.7, ал.8 от НМРАВ. Касае
се за специално производство, в което са неприложими нормите за определяне на
адв. възнаграждение съобразно материален интерес по чл.7, ал.2 от НМРАВ/.
Мотивиран от горното и на осн.чл.29 от КМЧП Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА на територията на Република България решение на Районен съд К., гр.К., Република Сърбия
по дело №П-99/13 от 07,11,2013год. и
влязло в законна сила на 05,05,2014год., с което П.К. от Чачак /П.Г.К./, с
ЕГН **********, с адрес *** е
осъден да заплати на „Т.К.“АД от К.
сумата от 6 667
182,63динара, със законна
лихва върху сумата, считано от датата на
внасянето на насрещния иск
09,04,2012год. до окончателното изплащане и ДОПУСКА
изпълнението му на територията на Република България.
ОСЪЖДА П.Г.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Т.к.“АД К. със седалище и адрес на управление Република Сърбия, гр.К., ул.*********, с
рег.№07144083, дан. №*********, представлявано от В.К.С., със съд.адрес ***, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК сума в размер на 1010,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист след влизане
на решението в сила.
СЪДИЯ: