Решение по дело №2947/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

27.10.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2947/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. *** против Р.К.Г., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д.№ 1378/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е  постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г., и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 745,71лв., от които сумата от 647,77лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 97,94лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето лице- помагач.- ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.

          Ответникът Р.К.Г., чрез адв. С. М. в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на иска. Представят се доказателства за плащане на  сумата. Твърди се, че преди образуването на заповедното производство, ответникът е поискал да заплати сумите, в рамките на давностния срок, но му е било отказано. Моли съдът да не възлага разноските по делото на ответника,  тъй като не е станал повод за завеждането на иска. Прави се възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение.

          Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №871/02.03.2016г., по ч. гр.д.№ 1378/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

Не се спори между страните по делото, че отв. Р.Г., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на  адрес гр. ***. По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

Не се спорни между страните и въпросите за реалното доставяне и ползване  на ТЕ от ответника, и относно  начина на разпределение с сградата-етажна собственост на ТЕ. Представят се писмени доказателства за извършено плащане, на сумата от 777,73лв., извършено на дата  5.07.2016г.

По делото, като свидетел е разпитан ***, който посочва, че през м. февруари 2016г, двамата са ходили  в приемната на ТЕЦ-Плевен, като е поискал да му бъде направена разпечатка за задълженията му за последните три години, и да плати същите. Свидетелят посочва, че служителката е отказала да даде такава разпечатка, и е казала на Г. да отиде пак през м. март. Свидетелят посочва, че  двамата с Г. са отишли повторно, през м. март- около Първа пролет, за да получи разпечатка и да плати. Посочва, че му е отказано да плати, като служителката обяснила, че има образувано дело и Г. не може да извърши плащане, както и не може да му бъде издадена разпечатка на сумите.

          При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен факта, че  отв. Р.Г. има качеството на ползвател на ТЕ, на топлоснабден имот, на посоченият адрес, с аб.№ 20921. Установява се, че ищцовото дружество, е доставяло в съответните количества, ТЕ, до имота на ответника, за което ежемесечно са съставяни данъчни фактури- и съответно е възниквало задължение на ответника, да заплаща дължимите суми. Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение  по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва,  считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предяването на иска, които са от значение за спорното право. По делото безспорно се установи извършването на плащане на процесната сума, от ответника, в хода на производството- на дата 05.юли.2016г- след образуването на настоящето исково производство, и след получаването на ИМ и приложенията към нея.

С оглед на изложеното, предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради плащане.

Съдът намира, че ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Плащането на процесната сума е станало в хода на производството- след получаването на ИМ и приложеният към нея. Ищецът е издавал съответните фактури, за потребената ТЕ, ежемесечно, и ответникът Г. е бил уведомен за  размера на задължението си, като заедно с това, не е погасявал същото. С оглед на изложеното, съдът намира,че кредиторът не е изпаднал в забава, по смисъла на чл.95 от ЗЗД, а ответникът е станал причина за завеждането на исково производство. Следва да се отбележи, че месечна справка за задълженията, се намира в кориците на ч. гр.д.№ 1378/2016г, и след получаването на заповедта за изпълнение, Г. е имал възможността да се запознае с нея, и да  извърши плащане. Поради изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал.3 от ГПК, в тяхната кумулативна даденост, при които ответникът не понася направените от ищеца разноски.-

С оглед материалния интерес по делото – под 1000лв., и съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, размерът на възнаграждението по настоящето производство следва да бъде определено в минималния предвиден такъв – 300лв., като се съобрази, че делото е приключило в кратък срок и спорът няма особена правна или фактическа сложност. Съдът приема, че възнаграждението от 300лв., е общо за осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото производство, че дължимото юрисконсултско възнаграждение не следва да се изчислява и присъжда отделно за заповедното и за исковото производство. Кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие исково производство, а от друга страна направо по исков ред. При определяне размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде решен  при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК.  Поради горното, и при претендирани в заповедното производство от заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение от 180.00лв., след уважаване на възражението за прекомерност и поради изложените по-горе съображения, съдът редуцира възнаграждението на представителя на ищеца, в исковото производство, до размер на сумата от 120лв. Направените от ищеца разноски, са общо в размер на 195лв.-включващи държавна такса от 75лв. и юрк. възнаграждение от 120лв.

Следва в полза на ищеца, да бъдат присъдени разноски в заповедното производство,  съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, в размер на 52,78лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо Р.К.Г., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата общо 745,71лв., от които сумата от 647,77лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 97,94лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-22.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-01.03.2016г.,  до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №871/02.03.2016г., по ч. гр.д.№ 1378/2016г.. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като погасен чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.К.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата  от 195лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.К.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата  от 52,78лв.- разноски по ч. гр.д.№ 1378/2016г по описа на ПлРС.

 

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: